РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 16.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 1192 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „******“ ЕООД, ЕИК: *****,
със съдебен адрес:***, представлявано от управителя Б.П.К., чрез адв. Б.,
против Наказателно
постановление № 121 от 07.08.2020 г., издадено от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“,
с което на дружеството „******“ ЕООД за нарушение на чл. 46, ал. 1. т. 3, б. „б“ от ЗВ на основание чл. 200,
ал. 1, т. 2 от ЗВ е наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 2000
лв.
В жалбата се правят възражения за допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се
представлява от процесуалния си пълномощник – адв. Б., който излага в хода на
съдебните прения и в допълнително депозирани писмени бележки подробни доводи за
отмяна на издаденото наказателно постановление и претендира заплащането на
сторените от дружеството - жалбоподател разноски.
Въззиваемата
страна се представлява от юрисконсулт Г.,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление по съображения,
които излага в хода на съдебните прения, както и в представени писмени бележки.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
При извършена проверка на 18.02.2020 г. от експерти на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ – свидетелите Е.М. и М.Д.
– Г. в речното легло на р. Чепинска, „Варварски минерални бани“, в землището на
с. Варвара, общ. Септември, обл. Пазарджик, същите констатирали, че обект –
къща за гости „Баните“, собственост на дружеството-жалбоподател, намираща се на
територията на УПИ III – търговия и услуги на кв. 9
„Варварски минерални бани“, ползва воден обект за заустване на отпадъчни води в
река Чепинска. Обектът представлявал къща за гости, състояща се от 5 бр. двойни
стаи със санитарен възел, ресторант – 70 бр. места и кухня, работеща в момента
на проверката. Проверяващите установили, че в границата на обекта има ПВЦ тръба
Ф200, която преминава през корекцията на реката и се зауства в река Чепинска.
Установили също, че отводняването на дъждовните води се зауства на три места в
река Чепинска.
По този начин било установено, че „******“ ЕООД ползва
повърхностен воден обект – река Чепинска за заустване на отпадъчни води без да
има право на това, като дружеството не притежава разрешително за ползване на
воден обект с цел заустване на отпадъчни води.
За направените констатации от извършената проверка
свид. М. съставила Констативен протокол № СМ-58/18.02.2020 г.
На 27.02.2020 г. управителят на
дружеството-жалбоподател депозирал възражение до Директора на БД ИБР, в което
посочил, че по отношение на къща за гости „Баните“ е налице изгребана септична
яма, в която се събират отпадните води, като констатираните тръби при
проверката били само за отвеждане на дъждовната вода от покрива.
На 11.03.2020 г. на дружеството-жалбоподател било
издадено предписание от Директора на БД ИБР, съгласно което в тридневен срок от
получаването му следвало да преустанови отвеждането на отпадъчни води от
дейността на обекта в повърхностния воден обект – река Чепинска. За отговорник
бил посочен управителят на дружеството – ******.
На 16.03.2020 г. управителят Кръстанов съставил
протокол, с който констатирал изпълнение на даденото предписание за
преустановяване отвеждане на дъждовни и всякакви други води от дейността на
обекта в р. Чепинска, копие от който представил в БД ИБР.
С оглед извършената проверка и направените констатации
свид. М. приела, че проверяваното дружество е осъществило състав на
административно нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3 б. „б“ от Закона за водите и му
съставила АУАН № 60/23.03.2020 г. в който описала извършеното нарушение и
обстоятелствата около извършването му. Актът бил съставен на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на представител на дружеството-нарушител, след като
същото е било надлежно поканено да изпрати представител, който да присъства при
съставянето.
АУАН бил връчен лично на управителя на дружеството на
16.04.2020 г.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП,
което било изпратено по пощата и връчено на дружеството на 11.08.2020 г., видно
от приложената по делото разписка (л. 6). Жалбата против НП била подадена до
съда на 12.08.2020 г., т. е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото гласни доказателства – показанията
на актосъставителя – свид. Е.М. и на свидетеля при
констатиране на нарушението – М.Д. - Г., чиито показания
съдът кредитира като обективни и подкрепящи се от писмените доказателства,
приложени към административно-наказателната
преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. От показанията на свидетелите се установи, че при
извършената от тях проверка на обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
констатирали наличието на PVC тръба, която
тръгвала от къщата за гости, минавала през стената на реката и се зауствала във
водния обект. Установили наличието и на още три тръби, по които се извеждала
дъждовната вода. Свид. М. беше категорична, че на място не били взети проби от
водите, изтичащи от тръбата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица,
съгласно чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. НП е издадено от директора на БД ИБР,
който съгласно чл. 201 ал. 2 от ЗВ, е компетентен да издава НП за нарушения по
чл. 200, ал. 1 от ЗВ. АУАН е съставен от длъжностно лице, оправомощено със
заповед № РД – 03 – 248/11.07.2019 г., издадена от директора на БД ИБР. При съставяне на
АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като съдът намира, че съставянето на АУАН в отсъствие
на нарушителя не е ограничило правото на защита, в каквато насока е налице
възражение в подадената жалба.
Действително АУАН е съставен на 23.03.2020 г. на
основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя. За да бъде
законосъобразно приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и за да може
актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя следва да е налице една от
двете хипотези: 1. когото той е известен, но не може да се намери или 2. когато
е поканен за съставянето на акта и не се яви. По делото категорично се
установи, а и не се оспорва от дружеството-жалбоподател, че същото е било
надлежно поканено да се яви за съставянето на АУАН на 23.03.2020 г., като
поканата е била връчена лично на управителя на дружеството още на 02.03.2020 г.
На посочената дата, място и час не се е явил представител на дружеството,
поради което актът е бил издаден по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Действително
по делото се установи, че е налице писмо от управителя на дружеството, с което
уведомява Директора на БД ИБР, че на 23.03.2020 г. е бил възпрепятстван и
недопуснат полицията да се яви в сградата на дирекцията, за да присъства при
съставянето на АУАН /л. 23 от делото/. Видно е също от приложения по делото
фискален бон на куриерска фирма /л. 23/, че това писмо е изготвено и е
изпратено в дирекцията след като АУАН вече е бил съставен, поради което е
нямало как да бъде взето под внимание от страна на актосъставителя. Съдът не
споделя възражението на пълномощника на жалбоподателя, че поради въведеното
извънредно положение и на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, срокът за съставяне
на АУАН е следвало да бъде удължен с един месец. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1,
т. 1 от посочения закон предвижда, че се удължават с един месец от отмяната на
извънредното положение: сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Срокът, предвиден в
чл. 34 от ЗАНН, за съставяне на АУАН не е свързан с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни субекти. Точно обратното, същият е
адресиран към държавните органи, в чиито компетенции е включено правомощието да
образуват административно-наказателни производства, поради което не попада в приложното
поле на чл. 4, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците. Още повече, че към момента на съставяне на
процесния АУАН – 23.03.2020 г., е била в сила редакцията на чл. 3, ал. 1, т. 2
от посочения закон /отменена с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./,
която е предвиждала, че по време на извънредното положение спират да текат - давностните
и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането, на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните
нарушения и наказания.
Настоящият състав на съда намира, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на императивните
изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като макар и актът да е съставен в отсъствие на нарушителя, самият АУАН е
връчен на управителя на дружеството на 16.04.2020 г., който се е запознал със
съдържанието му, включително и с възможността да депозира възражение в тридневен
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от която възможност не се е възползвал.
Съдът констатира обаче, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати други съществени
нарушения на процесуалния закон при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление, с което е накърнено правото на защита на
санкционираното лице, до степен на невъзможност да упражни адекватно същата.
На първо място съдът намира, че са допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, свеждащи се до липса на описание
на нарушението в пълнота и в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4,
съответно на чл. 57, т. 5 от ЗАНН.
Дружеството е санкционирано за нарушение на
разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ. Съгласно същата се изисква
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за: б) експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч.
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. А
според посоченото в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и
системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение
от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.
В т. 6 от § 1 на ДР на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване се съдържа дефиниция на „Отпадъчни води“ – това са водите, в т. ч.
и дъждовни, замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска
и битова дейност, както и водите от канализационните системи на населените
места, селищните и курортните образувания.
От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да е
налице състав на нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ водите, които
се заустват във водния обект, трябва да са отпадъчни по смисъла на т. 6 от § 1
на ДР на посочената вече наредба, т.е. трябва да са замърсени от извършването
на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност или да са води от
канализационните системи на населените места, селищните и курортните
образувания. Доколкото качеството на водата като отпадъчна е обективен елемент
от състава на вмененото на жалбоподателя нарушение, същото следва да е подробно
описано както в АУАН, така и в НП. В процесния случай в АУАН и НП е записано
единствено, че се касае за отпадъчни води, без да е посочено дали това са води,
замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова
дейност от страна на проверявания обект или са води от канализационните системи
на населените места, селищните и курортните образувания. Едва от разпита на
служителите, извършили проверката става ясно, че се касае за води от
битово-фекален характер. В този смисъл следва да се има предвид, че в
санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на
актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици, като
тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и
прочие, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по
тълкувателен път нормативно определеното им съдържание, в частност елементи от
състава на нарушението. Наказателните постановления са актове на правораздаване
и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице
се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същото има
характера на постановление за привличане на обвиняем, поради което същите
следва да съдържат пълно, точно и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, за да може санкционираното лице да е
наясно срещу кои факти следва да се защитава.
Отделно от това съдът намира, че е налице неяснота при
описание на самото нарушение в НП, в каквато насока е налице и възражение от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя. На първо място в обстоятелствената
част се сочи, че е налице заустване на отпадъчни води във водния обект. На
следващо място е посочено, че в границата на обекта има ПВЦ тръба Ф200, която
преминава през корекцията на реката и се зауства в река Чепинска, като в
следващото изречение се сочи, че отводняването на дъждовните води се заустват
на три места в реката. Действително при така даденото описание на нарушението
не става ясно, вкл. и за съда, дали се касае единствено за дъждовни води, които
наказващият орган приема за отпадъчни или освен дъждовните води са налице и
други отпадъчни води, като не става ясно и кои от посочените води – дъждовни
или отпадъчни или и двата вида, се твърди да преминават през ПВЦ тръбата. Тези
неясноти съществено рефлектират върху възможността на санкционираното лице да
разбере в извършването на какво точно нарушение се обвинява.
По отношение на твърдението в НП, че дружеството
зауства дъждовни води следва да се има предвид и следното:
Съгласно определението,
дадено в т. 6 от § 1 на ДР на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване,
дъждовните води са отпадъчни, когато са замърсени от извършването на производствена,
стопанска, земеделска и битова дейност. Нито в АУАН, нито в издаденото въз
основа него НП се твърди да е било налице замърсяване на дъждовните води, които
дружеството-жалбоподател е засутвало на три места в река Чепинска. Такова
замърсяване не се установи да е било налице и от разпита на актосъставителя. Още
повече, че в разпоредбата на чл. 3, т. 6 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г.
изрично е посочено, че не се счита за заустване: изтичането на атмосферни води,
формирани от отводняване на покриви на сгради, за които е осигурено
самостоятелно отвеждане до вливането им в повърхностни води. В този смисъл
напълно основателно се явява възражението на пълномощника на жалбоподателя, че
няма забрана за заустване на чисти дъждовни води, поради което не е необходимо
дружеството-жалбоподател да притежава разрешително за отвеждане на дъждовните
води в река Чепинска, което пък от своя страна означава, че не е налице състав
на нарушение по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.
Освен това съдът намира, че на база така събраните
устни и писмени доказателства не може да се направи категоричен извод, че от
страна на дружеството жалбоподател е било осъществено вмененото му нарушение.
От една страна в АУАН и атакуваното НП се сочи, че обектът за гости ползва воден
обект за заустване на отпадъчни води в река Чепинска. По думите на служителите,
извършили проверката, дружеството е отвеждало води от битово-фекален характер,
но също така по думите на самия актосъставител се установява, че изобщо не е
била вземана проба от посочената вода, за да се установи дали тя в
действителност е отпадъчна или не. По този начин остана напълно неизяснено
обстоятелството по какъв начин проверяващият орган е констатирал заустването на
отпадъчни води от битово-фекален характер в посочения воден обект. Още повече,
че по делото се събраха доказателства посредством представените договори за
транспротиране на отпадъчни води, че дружеството – жалбоподател е разполагало в
имота с изгребна яма. Вярно е, че към момента на извършване на проверката от
служители на БД ИБР, последно действащият договор е бил изтекъл няколко месеца
по-рано, но това обстоятелство само по себе си не води автоматично до извода,
че дружеството е започнало да зауства отпадъчните води от битов характер
директно във водния обект, поради което е следвало да бъде безспорно доказано
от страна на наказващия орган.
Изложеното дотук обосновава извода, че така издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно от една страна - поради
липса на описание на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение, а от
друга страна - поради недоказаност на самото деяние.
В случай, че не бъдат споделени изложените по-горе
доводи, съдът намира, че настоящият случай покрива признаците на маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото разкрива по-ниска обществена опасност в
сравнение с други нарушения от този вид. По делото се установи, че след извършената
проверка на дружеството е издадено предписание за преустановяване отвеждането
на отпадъчни води от дейността на обекта в река Чепинска, което е изпълнено в
указания срок, вкл. е представен подновен договор за транспортиране на
отпадъчни води, сключен между жалбоподателя и „******с“ ЕООД няколко дни след
датата на проверката /л. 65 от делото/. Дори и да се приеме, че е било налице
нарушение, извършено от страна на дружеството, същото е било отстранено в
изключително кратък срок от време, като няма данни от същото да са настъпили
каквито и да е било вредни последици. Не са налице и доказателства
жалбоподателят да е санкциониран за други нарушения на ЗВ, като всичко изложено
сочи на по-ниска степен на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът не споделя
довода на пълномощника на санкционираното дружество, че след като с писмо от 14.10.2009 г., издадено от Басейнова
дирекция за управление на водите, на ЕТ „М.К.“ е дадено отрицателно становище
относно необходимостта от издаване на разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води, то и към настоящия момент не е налице законово
изискване за притежававане на разрешително за заустване на отпадъчни води за
обекта, стопанисван от дружеството – жалбоподател. Към момента на отрицателното
становище е действала Наредба № 10/03.07.2001 г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на ИЕО на точковите
източници на замърсяване, която впоследствие е отменена с приемането на Наредба
№ 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване. В чл. 8, ал. 1 от отменената наредба №
10/03.07.2001 г. е било предвидено изключение от разрешителния режим, съгласно
което: „Заустване на битови отпадъчни води във водни обекти без разрешително се
допуска за обекти извън регулацията на населените места при максимално
денонощно водно количество до 10 куб.м/ден и товар на замърсяването до 50
еквивалентни жители по биохимична потребност от кислород за пет денонощия
(БПК5) и с най-малко първично пречистване на отпадъчните води.“ След внимателен
прочит на разпоредбите на действащата към датата на нарушението Наредба № 2 от
8.06.2011 г., съдът констатира, че не се съдържа норма, която да предвижда
подобно изключение от разрешителния режим, каквото е било предвидено в чл. 8,
ал. 1 от отменената наредба, което от своя страна налага извода, че към датата
на констатираното нарушение дружеството е следвало да притежава разрешение на
заустване на отпадъчни води за притежавания от него обект, представляващ къща
за гости.
Отговорът на поставеното възражение не променя изхода
от спора, тъй като както беше изяснено по-горе, са налице други основания за
отмяна на атакуваното НП.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има дружеството-жалбоподател, което своевременно е
направило искане за присъждането им. От съдържанието на приложеното по делото
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.08.2020 г.
се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. (седемстотин
лева) дружеството-жалбоподател е заплатило изцяло.
Предвид изложеното Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски в размер на 700 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 121 от 07.08.2020 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“,
с което на дружеството „******“ ЕООД, ЕИК: *****, със съдебен адрес:***,
представлявано от управителя Б.П.К., за нарушение на чл. 46, ал. 1. т. 3, б. „б“ от ЗВ на основание чл.
200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е наложено наказание „имуществена санкция" в размер
на 2000 лв.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да
заплати на „******“ ЕООД, ЕИК: *****, със съдебен адрес:***, представлявано от
управителя Б.П.К., сума в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: