Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 11.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 6547 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Пред първоинстанционния
съд Е.С.Ф. е предявила срещу Специализирана болница за активно лечение по акушерство
и гинекология „М.Д.” ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на: сумата от 9 084.96 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински
процедури и лекарства във връзка с фрактура
на десния крак и последващи усложнения, настъпили вследствие на пропадане
на А. на 2.03.2010 г. в СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД; сумата от
803.79 лв. - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото й възнаграждение, което би получила, и получените суми за болнични
от НОИ за периода м. април 2011 г. – м. октомври 2012 г. и м. октомври и м. ноември 2013 г.; обезщетение за забава на сумите за пропуснатите ползи за периода
м. април 2011 г. –м. октомври 2012 г., считано от 1.11.2012 г. до
28.02.2015 г., и за месеците октомври и ноември 2013 г., считано от 1.12.2013 г. до
28.02.2015 г., в общ размер от 190.23 лв., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата
поддържа, че на 2.03.2010 г., при посещение в СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД,
претърпяла инцидент - пропадане с А. от 12-ия етаж на сградата. Е.Ф. твърди, че
към момента на инцидента била бременна в 8-ия месец. Излага, че след инцидента
не можела да помръдне въобще и била извадена от шахтата от служители на
болницата. Твърди, че търпяла силни болки. Поддържа, че вследствие на инцидента
била с две счупени кости под коляното на десния крак и по спешност била
оперирана във Военномедицинска академия (ВМА). След операцията била настанена
за лечение за период от 2 седмици във ВМА, след което на 15.03.2010 г. била
транспортирана да роди във II-ра СБАЛАГ „Шейново”.
Твърди, че поради състоянието, в което била, раждането на детето било чрез Цезарово сечение. Поддържа, че след това била в
невъзможност да се грижи за новороденото си дете, което наложило наемането на
детегледачка. На 11.06.2010 г. постъпила във ВМА поради силни болки в областта
на дясната подбедрица и в коляното. Твърди, че
операцията, при която бил изваден остеосинтезният
винт, била много болезнена. Поддържа, че освен счупените кости се установило,
че има проблем с колянната става, както и скъсани и
/или разтегнати връзки, което налагало допълнителни операции. На 8.02.2011 г.
била извършена операция, при която били отстранени поставените титаниеви 2 плаки и 7 винта.
Поради констатирана силно изявена мускулна атрофия на мускулатурата на дясното
бедро, ищцата трябвало да започне фитнес тренировки с цел натрупване на
мускулна маса. На 18.06.2011 г. Ф. претърпяла нова операция, при която била
извършена артроскопска колянна
интервенция и повторно чупене на крака в областта на подбедрицата.
Последвал възстановителен период от 6 месеца. Твърди, че въпреки проведените
оперативни интервенции продължила да куца и да изпитва абсолютна нестабилност
при придвижване в областта на колянната става. Поради
това потърсила консултация в клиника във Виена. Във връзка с лечението си
ищцата претендира следните разноски: наем на болнична стая (Josefstadt Appartments)
- 660.09 лв.; болничен паркинг (Josefstadt Appartments)
- 146.69 лв.; контролен преглед (Wiener Privatklinik) - 234.70 лв.;
снимка на коляно (Wiener Privatklinik) - 283.60 лв.;
преглед (Wiener Privatklinik) - 391.17 лв.; 3д
реконструкции (СМДЛОД „Астра“ АД) - 150 лв.; фитнес („СИТ
**“ ЕООД) - 180 лв.; ЯМР от 15.03.2011 г. (Първа МБАЛ София) - 250 лв.; потребителска
такса по клинична пътека (ВМА МБАЛ – София) - 14.40 лв.; дубликат мед. документ
(„Шейново“ ЕАД) - 5 лв.; амбулаторен лист (първичен преглед) - 30 лв.; избор на
екип за раждане („Шейново“ ЕАД) - 950 лв.; рентген (СБАЛТОСМ) - 40 лв.; ЯМР от
25.04.2012 г. („Първа МБАЛ - София“ ЕАД) - 250 лв.; кинезитерапевтични
процедури („Оптимус-МЛ“ ЕООД) - 600 лв.; артроскопски импланти за
присаждане на липсваща ставна връзка („ХАУЗ-ПД“ ЕООД) - 2 220 лв.; потребителска
такса по клинична пътека (ВМА МБАЛ – София) – 34.80 лв.; потребителска такса („Полимед” ООД) – 16.20 лв.; плака за проксимална тибия за закрепване на счупена кост след остеотомия („Кастанева и Бо” ЕООД)
– 1 890 лв.; фитнес („СИТ **“ ЕООД) - 338 лв.; лекарства („Фрам
Прин” ЕООД) – 131.32 лв.; преглед, мануален масаж и подводна лечебна физкултура („МЦ Виталис”) - 185 лв.; превод на медицински документи („Елит травел“) - 84 лв. Ищцата претендира и сумата от 803.79 лв. -
пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото й възнаграждение,
което би получила, и получените суми за болнични от НОИ за периода м. април
2011 г. – м. октомври 2012 г. и месеците октомври и ноември 2013 г.;
обезщетение за забава на сумите за пропуснатите ползи за периода м. април 2011
г. - м. октомври 2012 г., считано от
1.11.2012 г. до 28.02.2015 г., и за месеците октомври и ноември 2013 г.,
считано от 1.12.2013 г. до 28.02.2015 г., в общ размер от 190.23 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че
пропадането на А.а е настъпило поради претоварването му, вследствие на което
спирачките му не могли да спрат кабината на зададения етаж, като в тази връзка
прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
Заявява, че А.ът отговарял на нормативните
изисквания, поради което бил оставен в експлоатация. Твърди, че има сключен
договор за абонаментно обслужване с „А.-МБ-**”
ООД - правоприемник на ЕТ „МВ-**-К. П.”. Счита, че разходите, извършени от
ищцата не са в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. Твърди, че
липсва пряка причинно-следствена връзка между инцидента и претендираните
от ищцата пропуснати ползи.
Третото
лице помагач на страната на ответника - „А.-МБ- **” ООД, оспорва предявените
искове.
СРС е
уважил исковете за: сумата от 5 073.05 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на медицински процедури и лекарства във връзка
с фрактурата на десния крак и последващи усложнения; сумата
от 723.42 лв. - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото
възнаграждение, което ищцата би получила, и получените суми за болнични от НОИ
за периода м. април 2011 г. – м. октомври 2012 г. и месеците октомври и ноември
2013 г.; обезщетение за забава на сумите за пропуснати ползи за периода м. април
2011 г. - м. октомври 2012 г., считано
от 1.11.2012 г. до 28.02.2015 г., и за месеците октомври и ноември 2013 г.,
считано от 1.12.2013 г. до 28.02.2015 г., в общ размер от 171.21 лв., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Въз
основа на заключенията от съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че
ограничителят на скоростта по стандарт е предназначен за А. с номинална скорост
0.5 м/с, при което съгласно изискванията на стандартите, той трябва да се
задейства, когато скоростта на движение на кабината надолу превиши 0.8 м/с. При
превишаване на скоростта над 0.8 м/сек. А.ът би
трябвало да спре и да заседне. СРС е посочил, че в случая и в трите приети от
него заключения е прието, че ограничителят на скоростта на процесния
А. се задейства при скорост от 0.862 м/c, която е над
допустимата максимална скорост съгласно стандарта. Ето защо съдът е направил
извод, че въпросният А. не отговаря на нормативните изисквания. СРС е взел
предвид и представения ревизионен акт № 7/18.06.2009 г., с който е било дадено
предписание да бъде сменено въжето на скоростния ограничител, като е определен
срок за изпълнение от 3 месеца, като това предписание не било изпълнено към
датата на инцидента. Посочил, че съгласно вещите лица, ако въжето е омаслено,
ограничителят на скоростта няма да се задейства. СРС е изложил и мотиви, че
съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически
надзор на А.и поддържащият персонал задължително спира А.а до отстраняване на
следните неизправности: износени над допустимата норма въжета или канали на
триещата шайба, като е приел, че след изтичането на тримесечния срок и поради
неизпълнението на предписанието А.ът е следвало да
бъде спрян. Съдът е отчел и обстоятелството, че процесният
А. не е имал монтирано устройство за контрол на товара, което устройство в
конкретния казус би попречило на А.а да потегли. Въз основа на така изложеното,
съдът е заключил, че към датата на инцидента процесният
А. е бил неизправен и че инцидентът е настъпил вследствие на бездействие на
служители на ответника, което е основание да се ангажира отговорността на последния
по реда на чл.49 от ЗЗД. Приел е за основателно възражението за съпричиняване в размер на 10%, предвид установеното по
делото, че в А.ната кабина са се качили 12 човека,
при допустимост, и наличие на указателна табела за това, за 6 човека и
товароподемност от 500 кг. За да определи съпричиняване
от 10%, СРС е заключил, че в много по-голяма степен вредоносният резултат е
настъпил вследствие на неизправността на А.а и бездействието на ответника да
изпълни предписанието да го приведе в съответствие или съответно да спре
експлоатацията му. Кредитирайки заключението на съдебномедицинската експертиза
съдът е приел, че имуществените разходи, съотносими
към процесната травма и съобразими
с НЗОК, са в общ размер от 4 686.72 лв. и включват: скенер (СМДЛОД „Астра“ АД) - 150 лв., ЯМР от 15.03.2011 г. (Първа МБАЛ
София) - 250 лв., потребителска такса по клинична пътека (ВМА МБАЛ – София) - 14.40
лв., потребителска такса по клинична пътека (ВМА МБАЛ – София) - 34.80 лв., потребителска
такса („Полимед” ООД) – 16.20 лв., плака за
проксимална тибия за закрепване на счупена кост след остеотомия („Кастанева и Бо” ЕООД)
– 1 890 лв., лекарства („Фрам Прин”
ЕООД) – 131.32 лв., и артроскопски импланти за присаждане на липсваща ставна връзка („ХАУЗ-ПД“
ЕООД) - 2 200 лв. СРС е приел за разход, съотносим
към процесната травма, и избора на екип за раждане - 950
лв., като е изложил, че вследствие на инцидента и причинените травми, както и
факта, че раждането е било 20 дена след инцидента, изборът на екип за раждане е
бил необходим разход. Поради липса на лекарско предписание, съответно решение
на Комисията за лечение на български граждани в чужбина, както и поради липса
на обективни причини, СРС е направил извод, че по делото не се доказва
необходимостта от разходи за лечение в Австрия. Съдът е възприел и изводите на
вещото лице от съдебномедицинската експертиза, че разходите за кинезитерапевтични процедури и фитнес са във връзка с
инцидента, но не са изискуеми, тъй като всички болници разполагат с клиники по
физиотерапия, поради което възстановяването и рехабилитацията е могло да се
осъществи по клинична пътека. Кредитирайки заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото, съдът е приел, че пропуснатите ползи за периода от м.
април 2011 г. до м. октомври 2012 г. и месеците октомври и ноември 2013 г.
възлизат на 803.79 лв., като обезщетението за забава за забава за периода от
1.11.2012 г. до 28.02.2015 г. и от 1.12.2013 г. до 28.02.2015 г. възлиза на 190.23
лв. Предвид приетия размер на съпричиняване, СРС е
намалил горепосочените суми с 10%.
Срещу
първоинстанционното решение са подадени три въззивни жалби.
Жалбоподателката-ищец Е.Ф. атакува съдебния акт в частта, в
която са отхвърлени исковете. Същата твърди, че не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от нейна страна. В тази връзка заявява, че между
страните е влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спорът между тях
за претърпените от Ф. неимуществени вреди от същия инцидент, като съдът по него
не е установил съпричиняване. Счита, че въпросното
решение в тази му част е задължително за страните и за съда в настоящото
производство и то преклудира въпроса дали е налице съпричиняване. Отделно жалбоподателката-ищец
оспорва и изводите на СРС относно съпричиняването,
като неправилни и необосновани, като сочи, че: няма доказателства тя да е
видяла указателната табела в А.а относно допустимия брой лица; на нея не е
провеждан инструктаж за ползването на А.ите при
влизането й в болницата; ако всички останали, качили се в А.а, са знаели за
ограничението, тя не единствената, създала предпоставка за настъпване на
вредоносния резултат; акушерката П.Д.Н.е следвало да не допусне качването в А.а
на повече от 6 човека; не претоварването е било причината за инцидента, а
неизправността на А.а. Ф. оспорва изводите на СРС, че
не се установяват обективни причини за медицинска консултация в Австрия, като
сочи, че е потърсила специализирана клиника по травматология в чужбина поради
изчерпване възможностите за лечение в България. Заявява, че съзнателно е
избегнала бюрократичните тежести по подаване на заявление и чакане на одобрение
от Комисията за лечение на български граждани в чужбина, като това не я лишава
от правото й да търси обезщетение за направените разходи, които са пряко
свързани с причинената травма. Жалбоподателката-ищец
счита и че има право на направените разходи за фитнес и рехабилитация, които също са в пряка
причинна връзка с увреждането, като намира, че върху изискуемостта им не влияе
обстоятелството, че не е ползвала клинична пътека за терапии.
СБАЛАГ
„М.Д.“ ЕАД атакува решението на СРС в уважителната му част.
Жалбоподателят-ответник оспорва изводите на СРС за неизправност на процесния А.. Счита претоварването на А.а за основната и
единствена причина за инцидента, като твърди, че ищцата е видяла обозначителните табели за максимално възможно натоварване,
но е предпочела да ги пренебрегне. Намира за неправилен определения процент на съпричиняване. Твърди, че разходите за избор на екип за
раждане са несъотносими към процесната
травма, тъй като липсва пряка причинно-следствена връзка между последната и
тези разходи. По изложените съображения счита исковете за изцяло неоснователни.
Третото
лице помагач на страната на СБАЛАГ „М.Д.“ ЕАД – „А.-МБ-**“ ООД, обжалва първоинстанционното решение в уважителната част, като счита
исковете за изцяло неоснователни. Твърди, че единствената причина за инцидента
е претоварването на А.а, в който са се качили 14-15 човека, с общо тегло,
надхвърлящо над два пъти товароподемността му. Оспорва изводите на СРС за
неизправност на А.а, като се позовава на заключенията на съдебно-техническата
експертиза, изготвени от инж. Д.К., приети на 18.05.2016 г. и 4.07.2016 г., както и на заключението на
тройната съдебно-техническа експертиза, прието на 17.10.2016 г., съгласно които
към датата на инцидента А.ът е бил технически
изправен, като не е било предвидено конструктивно наличието на устройство за контрол на товара;
спирачките не са проработили поради претоварването на А.ната
уредба; даденото предписание за смяна на въжето на скоростния ограничител е ирелевантно за настъпването на инцидента; ограничителят на
скоростта не се е задействал поради недостигане на необходимата скорост за неговото
сработване. При условията на евентуалност – ако не бъдат възприети така
изложените доводи, жалбоподателят се позовава на съпричиняване
от страна на Ф., като по този въпрос счита определения от СРС размер за твърде
нисък. Твърди, че част от разходите – за ЯМР, за рентгенови снимки и скенер, се
покриват от НЗОК, поради което не следва да бъдат присъждани, а други – във
връзка с лечението на травма на ляв крак, както и заплатената сума за избор на
екип за раждане, не са в причинно-следствена връзка с процесната
травма на десния крак. Жалбоподателят намира за недоказани твърдените разходи
по фактури (л.33 и л.50 от делото) за ЯМР и артроскопски
имплант, доколкото не се установява заплащане на
фактурите от ищцата, като сочи, че касовите бонове към фактурите са били
представени извън преклузивните срокове по ГПК.
Твърди, че претенцията за пропуснати ползи също не е доказана, като счита
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за недостатъчно необосновано.
Всяка страна оспорва жалбата на насрещната страна.
Пред СГС не събрани нови доказателства.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд
следва да отговори на повдигнатите във въззивните
жалби въпроси.
На първо място, въззивният съд счита, че между
страните по делото е установено със сила на пресъдено
нещо наличието на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД спрямо Е.С.Ф. за претърпените от
нея вреди, настъпили в резултат на
пропадане на А. на 2.03.2010 г., поради виновно неизпълнение от страна на
служителите на болницата, отговарящи за състоянието на сградата и нейните
съоръжения. Силата на пресъдено нещо се разпростира и
по установеното, че Е.Ф. не е допринесла за вредоносния резултат по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Съображенията на
съда за този извод са следните:
С влязло в сила на
10.06.2016 г. решение на СГС, І Г.О., 19 състав, постановено на 23.01.2015 г.
по гр. дело № 14590/2010 г. е уважен иск по чл.49 от ЗЗД на Е.С.Ф. срещу СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД, при участието на трето лице
помагач на ответника „А.-МБ-**“ ООД, за заплащане на сумата от 59 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от същия инцидент (телесни болки и психически
страдания в резултат на многофрагментно счупване на
двата кондила на дясната голямопищялна
кост, разкъсване на външната странична връзка на дясното коляно, разкъсване на
задния рог на външния менискус). В решението е
прието, че инцидентът на 2.10.2010 г. се дължи изключително на техническата
неизправност на А.а, за което вина имат натоварените от болницата лица за
поддръжка в изправност на А.ната уредба. Прието е,
също така, че от страна на Ф. не е налице съпричиняване.
Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК съдебното решение формира сила на пресъдено нещо само между същите страни, за същото искане и
на същото основание. В случая страните по настоящото и горецитираното
дело са едни и същи, но предметът на исковете е различен, доколкото се търси обезвреда на различни по естеството си вреди. Основанието
на претенциите, обаче, е едно и също по двете дела по отношение на следните
общи правопораждащи спорното право факти: противоправното деяние и дееца, настъпилите травматични
увреди на пострадалото лице, причинно-следствената връзка между деянието и травматичните
увреди. Настоящият въззивен
състав застъпва становището, че обективните предели на формираната по гр. дело № 14590/2010 г. сила на пресъдено нещо обхващат въпросните правопораждащи
факти. Същевременно възраженията за наличието на съпричиняване
от страна на Ф., направени в настоящото дело, се явяват преклудирани
и не подлежат на разглеждане, тъй като същите касаят правопораждащите
спорното право факти, за които силата на пресъдено
нещо важи, и вече са били разгледани и приети за неоснователни с влязъл в сила
съдебен акт.
Въз основа на така изложеното, въззивният съд
приема за неоснователни твърденията на жалбоподателя-ответник и на третото лице
помагач, че инцидентът се дължи изключително на виновното поведение на Ф.,
евентуално – че е налице съпричиняване от нейна
страна. Същевременно основателна е жалбата на Е.Ф. срещу възприетото от СРС
наличие на съпричиняване.
Следващия спорен въпрос пред въззивния съд се
отнася до това какви имуществени вреди (от предмета на делото) действително е
претърпяла Ф., подлежат ли същите на овъзмездяване от
СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД и в какъв размер.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Въззивният съд споделя становището на СРС, че в пряка и
непосредствена връзка с уврежданията на десния крак са направените от жалбоподателката-ищец разходи за медицински процедури и
лекарства, посочени в заключенията на вещото лице от съдебномедицинската
експертиза, включително за поставяне на артроскопски импланти в същия крак (общо 4 686.72 лв.). В тази
връзка съдът изцяло кредитира заключенията на вещото лице и устните пояснения
на същото пред съда досежно въпроса кои разходи са съотносими към процесната травма,
както и че се е стигнало до необходимостта от заплащане на суми за ЯМР и
рентген (които принципно се покриват от НЗОК), поради наложилата се спешност от
извършването им. Съдът съобразява и, с оглед доводите в жалбата на „А.-МБ-**“
ООД, че заплащането на въпросните суми от Ф. не е било оспорено от третото лице
помагач с депозираното от него становище по исковата молба.
Същевременно съдът намира, че направените разходи за избор на екип за
раждането не са закономерна, естествена, необходима последица от инцидента.
Това е така, защото изборът на лекар/екип не е обусловен от обективните нужди
на пациента и от наложителността на извършваното лечение/медицинска процедура,
а от автономната воля на лицето и от неговото, мотивирано от лични подлуди,
предпочитание към определен специалист.
Въззивният
съд споделя и мотивите на СРС, с които са приети за неоснователни претенциите
за разходи за извършени кинезитерапевтични процедури
и фитнес. Съгласно вещото лице от съдебномедицинската експертиза същите са
могли да бъдат извършени по клинична пътека за сметка на НЗОК, но Ф. е избрала
друг ред за ползването им. В случая е налице хипотезата на чл.83, ал.2 от ЗЗД,
съгласно която длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би
могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин (приложението на чл.83,
ал.2 от ЗЗД в случаите на деликт е признато напр. в
ТР № 73/27.01.1986 г. по гр. дело № 43/1985 г. на ОСГК на ВС).
Неоснователни са претенциите на Е.Ф. за разходи, направени в Австрия. По
делото не се установява същите да са наложени от обективни причини, предвид
наличните специалисти, занимаващи се с колянна
патология в България, респ. – да е налице лекарско предписание. В този смисъл е
заключението на вещото лице ортопед-травматолог, което въззивният
съд намира за компетентно и обективно. Показанията на свидетеля Балтов в
обратния смисъл съдът не кредитира, като ги счита за частно мнение на
въпросното лице, което мнение не е основано на реални предпоставки за нуждата
от лечение в чужбина.
Безспорно, Ф. има право на обезщетение по чл.49 от ЗЗД за пропуснатите
ползи, изразяващи се в разликата между полагаемото й се трудово възнаграждение
за процесния период и полученото от нея за същото
време обезщетение за временна нетрудоспособност. Между злополуката и
неполагането на труд, поради ползвания отпуск за временна нетрудоспособност от
лицето, респ - неполучаването на работна заплата, е
налице пряка причинно-следствена връзка. Относно размера на обезщетението съдът
кредитира заключението на изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна експертиза,
като непредубедено и компетентно изготвено. Съгласно вещото лице дължимата
главница възлиза на 803.79 лв., а лихвите за забава – на 190.23 лв.
Предвид изложеното, въззивният съд следва да
коригира решението на СРС съобразно направените от него изводи, включително в
частта на разноските. На СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД не се дължат разноски пред СРС във
връзка с уважената част от жалбата му, доколкото СРС не му е присъдил такива за
отхвърлената част от исковете и ответникът не е възразил срещу това по реда на
чл.248 от ГПК.
Е.Ф. и СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД имат право на разноски пред СГС съобразно с изхода
на спора пред въззивния съд. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, направено от
процесуалния представител на Ф., като счита договореното и изплатено от СБАЛАГ
„М.Д.” ЕАД адвокатско възнаграждение за съответстващо на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 25.01.2018 г. на СРС, І Г.О., 49 състав, постановено по гр. дело № 10853 по описа за 2015 г., в частта, в която съдът е присъдил в полза на Е.С.Ф. сума в размер на 855 лв. (като част от общо присъдената сума в размер на 5 073.05 лв.) – обезщетение за направени разходи за избор на екип за раждане, И ВМЕСТО ТОВА: ОТХВЪРЛЯ тази претенция като неоснователна.
ОТМЕНЯ решението в частта, в
която искът за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински
процедури и лекарства (без разходите за избор на екип), е отхвърлен за сумата
над 4 218.05 лв. до сумата от 4 686.72 лв.; в частта, в която искът
за пропуснати ползи е отхвърлен за сумата над 723.42 лв. до 803.79 лв., а акцесорният му за лихви за забава е отхвърлен за сумата над
171.21 до 190.23 лв., И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД да заплати на Е.С.Ф. следните суми: 468.67 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински процедури и лекарства; 80.37 лв. – обезщетение за пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получила Ф., и получените суми за болнични; 19.02 лв. – обезщетение за забава на главницата за пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху главниците от 27.02.2015 г. до изплащането.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която в полза на Е.С.Ф. са присъдени
разноски над 2 001.42 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА СБАЛАГ „М.Д.”
ЕАД да заплати на Е.С.Ф. разноски пред СГС в размер на 761.36 лв.
ОСЪЖДА Е.С.Ф. да
заплати на СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД разноски пред СГС в размер на 237.10 лв.
Решението е постановено при участието на „А.-МБ-**” ООД - трето лице
помагач на страната на СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.