№ 406
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Янк. И. Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000503388 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 5790 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 711/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-19 състав, съдът е осъдил ЗК „Лев Инс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на А. П. И., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител С. А. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Рикардо Вакарини“ , бл. 14, ет.1 офис 2,
сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 06.06.2021 г.,
при което е причинена смъртта на П. В. И., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.11.2022 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 41 677, 34
лева (четиридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неполучена издръжка, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 06.06.2021 г.,
при което е причинена смъртта на П. В. И., като с това е бил отхвърлен искът за
имуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 42 120 лева като
неоснователен и недоказан.
С решението, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съдът е осъдил „Лев Инс”
АД, ЕИК *********, да заплати на адв. А. Д. сумата от 14 317, 08 лева
(четиринадесет хиляди триста и седемнадесет лева и осем стотинки),
представляващо адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
1
да заплати по сметка на СГС сумата от 10 347, 63 лева (десет хиляди триста
четиридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки), представляващи дължима
държавна такса и съдебни разноски по делото.
Предвид отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, съдът е осъдил А. П. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител С. А. И., ЕГН **********, да заплати на „Лев Инс” АД, ЕИК
*********, сумата от 5, 68 лева (пет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляващи съдебни разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът „Лев Инс” АД,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в частта, с която претенцията на
ищеца е уважена за сумата над 120 000 лева до 200 000 лева, ведно със следващите се
върху разликата лихви и разноски, като биват релевирани възражения за
необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, както и
нарушение на материалния закон. По същество се релевира нарушение на чл. 52 от
ЗЗД, доколкото Софийски градски съд бил определил завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Освен това се излага, че
първоинстанционният съд неправилно не бил възприел възражението за съпричиняване
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, доколкото според ответника починалият П. В. И. (баща на
ищеца) имал съществен принос към настъпилия вредоносен резултат. Това било така,
тъй като присъствието на П. В. И. в процесния лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, с рег. № ********, управляван от лицето С. М. Ц. на 06.06.2021 г., когато е
настъпил и пътния инцидент, довел до смъртта на пътниците в автомобила, е било
житейски неоправдано, имайки предвид, че в автомобила са пътували 4-ма мъже, а се
установявало от доказателствата по делото, че трябвало да се върнат с още един
пътник и багаж. В допълнение се сочи, че вместо да остане със съпругата и другия си
син, бащата на ищеца се качил в автомобила на водача С. М. Ц., чието рисковано и
опасно шофиране представлявало изключителна обществена опасност, за което
починалия се твърди да е знаел. По тези причини било изводимо, че П. В. И. не бил
всеотдаен родител и добър пример за своите деца и семейство, който освен всичко
нямал стабилен доход и не осигурил добри битови условия за отглеждане на
семейството си. В тази връзка, според ответника дори по-благонадежден да възпитава
ищеца се явявал неговият дядо, разпитан по делото в качеството на свидетел, чиито
показания от една страна не били ценени правилно от първоинстанционния съд
предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но от друга установявали обстоятелството, че
въпреки инцидента, то ищецът нямало да бъде лишен от мъжка грижа и подкрепа в
живота си. По тези причини се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционния
съдебен акт в обжалваната част и да постанови Решение, с което да отхвърли иска за
неимуществени вреди за горницата над 120 000 лева до 200 000 лева. Претендират се
разноски.
А. П. И., действащ чрез своята майка и законен представител С. А. И.,
представляван от адв. А. Д., оспорва така депозираната въззивна жалба като
неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК
писмен отговор. Претендират се разноски на основание адв. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението, в частта, с която е уважен искът при квалификацията на чл. 432, ал.
1 от КЗ за присъждане на сумата от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 06.06.2021 г., при което е причинена смъртта на П. В. И., ведно с
2
присъдената сума от 41 677, 34 лева (четиридесет и една хиляди шестстотин
седемдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди от неполучена издръжка, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 06.06.2021 г., при което е причинена смъртта на П. В. И.,
както и в частта, с която като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен искът за
имуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 42 120 лева, като
необжалвано, е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото
производство.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване
по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната
му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка
по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на
предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и
на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
В случая, доколкото първоинстанционното решение не е било обжалвано и е
влязло в законна сила, в частта, с която „Лев Инс” АД е осъдено на основание чл.
432 от КЗ да заплати на ищеца А. П. И. сумата от 120 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 41 677, 34 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, то настоящият въззивен съд
3
намира, че със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките
на чл. 432 от КЗ, ангажиращи отговорността на ответното дружество – застраховател
на деликвента спрямо увредения ищец, а именно: 1) наличието на действителен
застрахователен договор между застрахователя „Лев Инс” АД и прекия причинител
на вредите – С. М. Ц., с който застрахователят се е задължил да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; 2)
наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредения ищец – извършване на противоправно
деяние от страна на прекия причинител на вредите, изразяващо се в управление на
МПС в нарушение правилата на ЗДвП и причиняване на ПТП на 06.06.2021 г., при
което е причинена смъртта на П. В. И. (баща на ищеца); вредоносен резултат,
изразим в причиняване на имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи) и
неимуществени вреди (болки и страдания от загубата на родител); причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат, установима и от
заключенията на допусната и приета по делото Комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза (КСМАТЕ), и виновност на дееца; и 3) спазена
процедура по чл. 380 от КЗ, доколкото ищецът на 17.11.2022 г. е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция, отговаряща на изискванията
на закона, както и е изтекъл визирания в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ срок
към датата на предявяване на исковата молба пред първоинстанционния съд.
Съдържанието на въззивната жалба, преценено в контекста на правилата по чл.
266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК, налага извода, че на този етап на съдебното
производство са спорни единствено обстоятелствата – дали процесното обезщетение
за неимуществени вреди е определено справедливо по размер от първоинстанционния
съд по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, респективно дали и в какъв обем следва да бъде
отчетено възражението за съпричиняване на починалия П. В. И..
От фактическа страна, за установяване на претърпените неимуществени вреди
от страна на ищеца А. П. И., по делото е разпитан св. А. И. И. (дядо на ищеца), от
показанията на който се установяват релевантните обстоятелства, че приживе П. В. И.
е бил в много добри отношения с майката на ищеца и своя първороден син, живели са
заедно на семейни начала и е полагал за тях необходимите грижи, като след неговата
смърт и независимо от помощта, която майката получава от своите родители, то е
налице липса на основна фигура в живота на двете деца, която не може да бъде
заместена от който и да било.
Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира
изцяло показанията на разпитания свидетел по делото, тъй като същите са дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски убедителни и
дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
От правна страна, съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС
на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
4
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г. са възпроизведени и
доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за определяне на справедливо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от
причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети
предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и
продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (така и Определение № 60674/10.12.2021г. по т. д.№
208/21, ВКС, І т. о.). Следва да се спомене също, че на основание чл. 154 от ГПК всяка
страна има задължението да докаже фактите, от които черпи за себе си благоприятни
правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е длъжен да
докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства,
претърпените от него болки и страдания.
По делото не е спорно, че малолетният ищец има своя биологичен произход от
починалия П. В. И. и попада в кръга от лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г.,
като с това е материалноправно легитимиран да предяви исковете за вреди от
смъртта на починалия си родител. Ищецът е носител на субективното материално
право, което защитава и предявява в исковия граждански процес. За да определи
обезщетението за неимуществени вреди за малолетното дете, следва да се съобрази
неговата възраст и най-вече факта, че ищецът никога не ще може да се запознае и
опознае своя баща. Именно като значим критерий за определяне на справедливо
обезщетение, следва да се отчете изключително важната роля на всеки баща в живота
на своето дете, както и значението, което бащата има за развитието му – психическо и
физическо, за формирането му като личност, за изграждането на ценностните
категории за добро и зло, за справедливост и междуличностно общуване, въобще за
ролята на бащата в живота на малолетния ищец, както и рисковете от липсата му при
неговото израстване като личност. Отсъствието на бащата може да има значимо
неблагоприятно въздействие не само върху съзряването му в емоционален и
психосоциален план, но и за изграждането на представата за семейство. В генезиса и
формирането на психичния апарат при подрастващите деца родителските фигури имат
базова роля. В света на детето родителите са първообраз на авторитет, подреденост и
правила, с които то трябва да съобразява действията си. Бащата е основна фигура в
осигуряване и задоволяване на широк кръг от потребности на всяко дете – здравни и
битов комфорт. На следващо място, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази и факта, че произшествието е настъпило
през 2021 г., както и икономическата конюнктура и минималната работна заплата за
страната.
При тези обстоятелства настоящият въззивен съд намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 (двеста
хиляди) лева се явява справедливо, като съответстващо на търпените от ищеца
вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания от загубата на своя
5
родител, чиято обич и подкрепа никога не ще има възможност да изпита.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт и икономически условия
в страната към праворелевантния момент.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия П. В. И., следва да се спомене следното.
Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия,
изразяващо се в действие или бездействие, да е било противоправно или не, но
фактически да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е
налице съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. В
тази връзка, на основание чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички
допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите от страна на
пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените факти по
съпричиняването на вредите.
По делото, видно от депозирания от „Лев Инс” АД отговор на искова молба,
действително е направено своевременно правоизключващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия П. В. И., но с
твърдение, че последният е бил без поставен предпазен колан към момента на
произшествието. Както правилно първоинстанционният съд е заключил в мотивите
към обжалваното решение, то това възражение е неоснователно, предвид изявленията
на вещите лица по допуснатата и приета по делото КСМАТЕ в проведено съдебно
заседание, че към момента на инцидента пострадалият е бил с поставен предпазен
колан, тъй като противното предвид общата скорост на двете превозни средства,
участници в инцидента, би означавало тялото на пострадалия да излети през предния
прозорец на лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ********,
което не отговаря на установената фактологичната рамка по случая.
Напротив, едва с депозираната въззивна жалба се прави възражение за
съпричиняване въз основа на други обстоятелства, а именно, че пострадалият е знаел
за рискованото и опасно шофиране на виновния водач на лекия автомобил – С. М. Ц.,
представлявало изключителна обществена опасност, както и че поначало присъствието
на починалия в процесния лек автомобил не било наложително. Настоящият въззивен
съд намира това възражение въз основа на споменатите едва във въззивната жалба
твърдения за преклудирано, доколкото е направено след срока за отговора на исковата
молба по чл. 131 от ГПК, тоест заявените едва във въззивната жалба обстоятелства,
сочещи съпричиняване не са въведени своевременно в процеса. Не само това, но и
това конкретно възражение е и неоснователно, защото съпричиняване не се
установява от доказателствата по делото – нито, че водачът на лекия автомобил е имал
обичайно рисково поведение на пътя, а още по-малко, че починалия е знаел за подобно
поведение.
В този смисъл, както бе отбелязано по-горе, приносът на пострадалия следва да
бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване. С оглед на това следва да се приеме, че възражението с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е доказано при условията на пълно и главно
доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК от страна на „Лев Инс” АД и съответно
обезщетението за неимуществени вреди не следва да се намалява.
6
Предвид на изложеното, решението на Софийски градски съд, с което е
уважен искът, а „Лев Инс” АД е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва и съдебни разноски, е
правилно. Същото е обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с
приложимия закон. Поради това, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната уважителна част за размера над 120 000 лева.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, и предвид обжалваемия материален интерес по делото пред въззивната инстанция,
на процесуалния представител на ищеца – адв. А. Д., САК, се дължат на основание чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. сумата от 7 050 (седем хиляди и петдесет)
лева, направени разноски по делото пред въззивния съд по компенсация.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5790 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 711/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-19 състав, в частта, с която
ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, е осъден на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да
заплати на А. П. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител С. А. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Рикардо
Вакарини“ , бл. 14, ет.1 офис 2, сумата в размер от 200 000 (двеста хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 06.06.2021 г., при което е причинена смъртта на П. В. И., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2022 год. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. А. Д.,
САК, сумата от 7 050 (седем хиляди и петдесет) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на А. П. И., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител С. А. И., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7