Решение по дело №823/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

27.09.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

26.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

823

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1300- 000818/ 01.06.2020г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 7 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на М.Х. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 07.01.2020г. около 23.30часа в гр.Кърджали на бул.България на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А., който обжалва наказателното постановление, което счита за неправилно и противоречащо на закона. Излага следните съображения: не е съобразена разпоредбата на чл.54 от ЗАНН; липсва описание на всички обективни съставомерни признаци; деянието е несъставомерно от субективна страна; следвало е да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и противоречащо на закона. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от адвокат който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление с присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.  

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 07.01.2020г. около 23.30 часа жалбоподателят М.Х.А. управлявал лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег.№ К2604АК, чиито регистрационни табели били поставени на определените за това места, в гр.Кърджали по бул.Беломорски в близост до магазин „Била“, когато бил спрян за проверка от свидетелите Й.Х. и Н.П.- служител в сектор „Пътна полиция“- Кърджали. При нея последните след направена справка с дежурния и в информационната система установили, че регистрацията на проверявания автомобил била служебно прекратена поради непререгистриране в срок при смяна на собственика. По този повод на место свидетелят Й.Х. съставил и връчил акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който жалбоподателят А. подписал без възражения. На 01.06.2020г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.    

Видно от справка по история от датата 09.07.2020г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила „Опел Вектра“ с рег.№ К2604АК по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП поради непререгистриране на МПС. От документ „Прекратяване на регистрацията“, както и Договор за покупко- продажба на ПС от 05.08.2019г. се установява, че спреният за проверка лек автомобил е собственост на А.М.Х., който е лице различно от жалбоподателя. 

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Й.Х. и Н.П., Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 166968  от 07.01.2020г.; Постановление на РП-Кърджали от 21.05.2020г. за отказ да се образува досъдебно производство; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Докладна записка от 08.01.2020г.; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР; Справка по история от 09.07.2020г. и за прекратяване на регистрацията; Договор за покупко- продажба на МПС от 05.08.2019г., както и другите приети по делото писмени доказателства.    

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на М.А. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 07.01.2020г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег.№ К2604АК след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят М.А. е управлявал МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 07.10.2019г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, водачът М.А., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 720лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 300лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 720лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство на едно съдебно заседание. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно до размера от 300лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно последната в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1300- 000818/ 01.06.2020г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 7 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на М.Х. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 07.01.2020г. около 23.30часа в гр.Кърджали на бул.България на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на М.Х. *** с ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

 

                                     

                                                                       Районен съдия: