Р Е Ш Е Н И Е
Номер ........ 2019 год. Град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІІІ-ми
наказателен състав
На пети ноември Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ПОПОВ
Секретар:
МАРИЯНА КОЛЕВА
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВ
АНД № 2211
по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 414 А от НПК.
С постановление от 28.10.2019 г. РП - Плевен внася досъдебно
производство № Д-434/2019 г. по описа на
РП - Плевен в Районен съд - Плевен с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на И.М.А. от ***и налагане на административно наказание на основание
чл. 78а от НК, за това, че на 16.01.2019 година в град Плевен потвърдил
неистина, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по
смисъла на Параграф 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение
по пътищата в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта - Началника на ПП „КАТ”- Плевен за
удостоверяване истинността изложените в нея обстоятелства - престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК.
Обвиняемият И.М.А., редовно призован представлвява се от защитника
си адв. Ж.Н. ***. Моли съда за минимално наказание.
В съдебно заседание Районна прокуратура Плевен не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Разследването е било водено от ***от Първо РУ-Плевен, която
след приключването е изпратила делото в РП-Плевен с мнение за съд.
На база
събраните доказателства за извършеното престъпление по чл.313, ал. 1 от НК в
качеството на обвиняем е привлечено лицето И.М.А., ЕГН **********, роден на ***
***, с постоянен адрес:***, *, българско гражданство, основно образование,
женен, работи, неосъждан /реабилитиран по право/.
От 2014
година обвиняемият И.А. живеел и работил в Република Германия.
На
22.11.2018 година на А. било издадено свидетелство за управление на МПС /СУМПС/
№ ***от компетентните власти на Федерална Република Германия съгласно Директива
2006/126/ЕО, тъй като обвиняемият бил с постоянно пребиваване в горепосочената
държава.
Обвиняемият
не владеел писмено и говоримо немски език, поради което не можел да се яви на
изпит в Германия, за да вземе категория, която да му дава право да управлява
камион. Поради това обстоятелство решил да се върне на територията на Република
България, където да подаде документи за подмяна на немското му свидетелство за
управление на МПС с българско.
В
изпълнение на намисленото на 16.01.2019г. обвиняемият А. се явил в сектор ПП —
КАТ- град Плевен, като подал заявление за подмяна немското свидетелство за
управление на МПС с българско. На основание чл.151, ал. 5 от ЗДвП подписал
декларация, с която декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в
Република България по смисъла на Параграф 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби
на Закона за движение по пътищата. Заявеното от обвиняемия обстоятелство, не
отговаряло на истината, тъй като постоянното му пребиваване било на територията
на Република Германия. Въпреки това, искайки да му бъде подменено германското
свидетелство за управление на МПС, той потвърдил тези неистински твърдения пред
Началника на ПП „КАТ”-Плевен.
Във
връзка с подаденото от ***заявление била извършена проверка, в хода на която е
установено, че същият е с постоянно пребиваване във Федерална Република
Германия.
По
случая е образувано досъдебно производство.
В хода
на разследването е разпитана като свидетел ***- *** в сектор „КАТ - ПП” при ОД
на МВР - Плевен. Изискана е и приобщена в оригинал инкриминираната декларация.
От
заключението на назначената графическа експертиза се установява, че подписът за
„декларатор” в Декларация от името на И.М.А. от дата 16.01.2019 година е
положен от И.М.А..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от: справки от служител при
ОД на МВР- Плевен, характеристична справка за обв. И.А., показанията на
свидетеля ***, заключението на назначената графическа експертиза, бюлетин за
съдимост.
С оглед
събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че обвиняемият е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на
престъпление по смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК.
От
обективна страна правната норма на чл.313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За
съставомерността на деянието по този текст на наказателния закон е необходимо
да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, в която да е предвидено да се
удостоверява истината за определени обстоятелства в писмена декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал.5 от ЗДвП: Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация
или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1
от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6
месеца. Тоест в законовата разпоредба на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП изрично е
предвидено да се подава писмена декларация за удостоверяване истинността на
визираните в същата обстоятелства. Такава писмена декларация е подписана от
обвиняемия и подадена лично от него. Писмената декларация е подадена до орган
на власт по смисъла на чл. 93 т.2 от НК, какъвто е Началник Сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР гр. Плевен.
За това
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба
от 100 до 300 лева.
Обвиняемият
е пълнолетен и видно от приложено към делото свидетелство за съдимост, не е
осъждан към момента на извършване на деянието /реабилитиран по право/, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
С
деянието не са нанесени имуществени вреди.
От
гореизложеното е видно, че са налице всички посочени в редакцията на чл.78а,
ал.1 от НК предпоставки, както и че не са налице основания за приложение на
чл.78а, ал.7 от НК.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно е установено, че с деянието
си И.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.
Видно
от материалите по делото същият не е осъждан за престъпления от общ характер
/реабилитиран по право/, както и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на гл.VІІІ, раздел ІV от НК.
При
определяне размера на наказанието съдът съобрази доброто процесуално поведение
на обвиняемия, признава вината си,
съжалява за стореното и се разкайва, поради което следва да се определи наказание
“ГЛОБА“, в размер на 1000,00 /хиляда/ лева в полза на държавата.
Воден
от горното и на основание чл.78 А от НК
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемия И.М.А. – роден на *** ***, с постоянен адрес:***, *,
българско гражданство, основно образование, женен, работи, неосъждан /реабилитиран
по право/, ЕГН **********
за виновен в
това, че на 16.01.2019 година в град Плевен, потвърдил неистина, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на Параграф 6, т. 46
от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в писмена
декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
орган на властта - Началника на ПП „КАТ”- Плевен за удостоверяване истинността
изложените в нея обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което
и на основание чл.78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА, в размер на 1000,00 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемия И.М.А. , ЕГН **********
да заплати
направените деловодни разноски в полза на ОД на МВР-Плевен в размер на 79,72 лева.
Решението може да се обжалва или
протестира пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: