№ 203
гр. Дупница, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200432 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-5310-000181 от 23.04.2024 г.,
издадено от Началник Група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на И. А. Ч., с адрес:
гр. Б..............,ул. М. Б. № ..........,ет.....,ап....., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания - „глоба”
в размер на 600,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения срещу наказателното постановление.
Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, а описаното в него нарушение
недоказано от събраните доказателства. Развиват се съображения за допуснати процесуални
нарушения довели до ограничение на правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна
на НП като незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. В.. Последният
поддържа жалбата и излага множество допълнителни съображения в нейна подкрепа. Моли
за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Изразява
становище за неоснователност на жалбата в съпроводително писмо и в молба до съда.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
1
На 07.07.2023 г. около 21.49 часа, по АМ „Струма“ при км. 53+950 м., с посока на
движение към Кулата жалбоподателят е управлявал собствения му лек автомобил „Р. К.......“,
с рег. № ............... При въведено с пътен знак В – 26 ограничение на максимално допустимата
скорост на движение в този участък от пътя - до 110 км/ч, автомобилът, според приложения
снимков материал е засечен да се движи със скорост от 147 км/ч., от която скорост е
приспаднат 3% толеранс в полза на водача и същата се зачита като 142 км/ч. Нарушението
се твърди в ЕФ, че е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение ATTC СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 21:49 часа
на приложения идентичен снимков материал - снимка № 0046919 / - л. 62 от делото. За
така установеното превишаване на скоростта за движение въведена с пътен знак В-26 при
ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя -
до 110 км/ч е издадено процесното НП на жалбоподателя, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания -
„глоба” в размер на 600,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6
/шест/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
При преглед на данните от АТСС в АИС ЕЦОН от служителя на КАТ – св. П. било
установено нарушението, като бил установен и собственика на автомобила. За така
установеното превишаване на скоростта бил съставен по късно на 22.03.2024 г. от св. П., в
присъствието на 1 свидетел при съставяне на акта – св. В. И., без каквато и да е покана и в
отсъствието на нарушителя И. Ч. АУАН. Този акт бил изпратен по-късно за връчване по
служебен път с писмо на 01 РУ на МВР – Благоевград, където на 04.04.2024 г. бил връчен от
полицейски служител на жалбоподателя срещу подпис, като същата дала и писмени
обяснения и попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, след което АУАН ведно с АНП бил
върнат в ОДМВР-Кюстендил, група КПДГПА на АНО, с писмо на 10.04.2024 г.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-5310-000181 от
23.04.2024 г., издадено от Началник Група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на И.
А. Ч., с адрес: гр. Б..............,ул. М. Б. № ..........,ет.....,ап....., с ЕГН **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, са наложени административни
наказания - „глоба” в размер на 600,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за
срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат изцяло по признаци.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите документи и справки от
АПИ и АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал снимков
материал № 0046919 / - л. 62 от делото.; протокол от периодична проверка на АТСС;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за ползване на техническото
средство за контрол на скоростта по чл. 10 от Наредбата, документи за преминато обучение
на актосъставителя, справка от ОПУ-Кюстендил при АПИ, Декларация по чл. 188 от ЗДвП,
справка за собствеността на МПС, писма и други документи изготвени от ОДМВР-
Благоевград, както и от останалите по делото писмени доказателства, вкл. служебно
изисканите справки и писма от АНО. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства,
тъй като те не съдържат някакви сериозни противоречия и в своята съвкупност установяват
последователно и непротиворечиво фактите по делото.
Свидетелските показания дадени от свидетелите П. и И. не противоречат на
2
информацията налична в писмените доказателства. Казаното от всеки тях е логично,
последователно и ясно, поради което съдът приема показанията им с доверие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районния съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да
провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и
процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът служебно констатира, че АУАН не е бил издаден в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. С оглед начина на установяване на нарушението и на нарушителя служебно, в
системата на КАТ АИС ЕЦОН, то нарушителят е бил известен на контролните органи още с
публикуване на снимковия материал, ведно с информация за МПС и неговия собственик в
системата на КАТ. Всяко последващо забавяне или бездействие на който и да е орган от
системата на МВР, използващ и работещ с тази система няма как да се вмени в тежест на
нарушителя, който изобщо няма достъп до нея. В случая видно от приложените
доказателства и цитираната в АУАН преписка с рег. № 348р-420/22.02.2024 г. е налице
забавяне надхвърлящо срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който предвижда императивно, че не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя. Със същия успех органите на МВР могат и след две години да решат да се
активизират за подобно нарушение, въпреки че нарушителят им е известен още с
обработване и автоматично записване на снимковия материал в системата на КАТ АИС
ЕЦОН.
На следващо място налице е и непълно, неточно и неясно описания на нарушението
дадено по различен начин в АУАН и НП и което не съответства изцяло на информацията
налична в представения снимков материал, а именно:
На първо място по различен начин в АУАН и НП е посочено мястото на нарушението,
като в АУАН е записан км. 53+950м., а в НП друго място – км. 52+950 м., т.е. има разлика от
1 километър, което видно от справката на ОПУ-Кюстендил не съвпада и с данните за
разположение на процесния пътен знак В – 26 въвеждащ процесното ограничение на
максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 110 км/ч,
разположен на км. 53+710 м. с действие до км. 54+305 м. в указаната посока. Никъде в НП
не е отразено, че същото се издава в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
На следващо място и още по-съществено в текста на НП са налице две противоречащи
си дати на нарушението – 22.03.2024 г. в 21:49 часа и след това друга дата - 07.07.2023 г.
Именно това е и най-грубото противоречие водещо до неяснота в текста на НП. Посочения
по-горе час всъщност съответства видно от представения снимков материал, именно на
датата 07.07.2023 г., на която е било заснето движението на процесния лек автомобил с
посочената скорост. На първата посочена от АНО дата 22.03.2024 г. няма изобщо твърдяно
или извършено нарушение според текста на АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното НП. Неяснотата е непреодолима и няма как да се отстрани едва от
информацията налична в представените в хода на съдебното производство писмени
доказателства. Всичко това съществено ограничава правото на защита на санкционирания
субект и обосновава отмяна на НП.
Накрая, но не и по важност на представения снимков материал е установен и изобразен
единствено рег. номер на твърдяното като заснето МПС, но не е заснето и не е видно по
каквито и да е белези самото МПС и дали се касае за лек автомобил, камион, бус, джип и т.н.
Тази единствена информация е крайно недостатъчна и води единствено и само до възможни
3
предположения, защото със същия успех и някое друго МПС, респ. водач може да премине
служейки си противозаконно по смисъла на чл. 345 от ЗДвП с тези рег. номера след като на
снимката изобщо не се установяват характеристиките и белезите отграничаващи именно
процесното МПС. Съдът няма как да прави предположения, дали в този ден и час тези рег.
номер е бил поставен и с него е преминало именно това МПС, доколкото не е изобщо
индивидуализирано. Според настоящия съдебен състав такъв снимков материал се оказва
изцяло негоден да установи пълно и главно относимите за настоящия
административнонаказателен процес обстоятелства и нарушението не е доказано явно и
несъмнено, както императивно изисква чл. 303, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Извън гореизложеното не е дадено коректно описание и на твърдените предходни
нарушения за скорост обосноваващи признака системност, съгласно който нарушението е
квалифицирано и са наложени в съответните размери кумулативни наказания по чл. 182, ал.
5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Липсва каквото и да е описание и посочване на тези предходни
нарушения в АУАН и след това в НП, което неминуемо ограничава правото на защита на
жалбоподателя.
С оглед на изложеното от обективна страна съдът приема, че нарушението не е
доказано, като с оглед допуснатите няколко процесуални нарушения същото следва да бъде
отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор и съобразно претенцията за разноски заявена
своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение в посочения с представен договор размер – 500,00 лева и направените от
АНО възражения за прекомерност, както и съобразно представените доказателства - договор
за правна помощ имащ характера на разписка за заплатената суми в брой и на основание чл.
226, ал.3 от ЗПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., съдът приема, че следва да осъди ОДМВР-гр. Кюстендил,
представлявано от Директора, да заплати в полза на жалбоподателя И. А. Ч., с адрес: гр.
Б..............,ул. М. Б. № ..........,ет.....,ап....., с ЕГН **********, сумата от 400,00 лв. - адвокатско
възнаграждение в минимален размер. Направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в съпроводителното писмо и след това в молба
до съда от АНО, чрез юрисконсулт е основателно, доколкото делото не е с висока правна и
фактическа сложност, като процесуалния представител се е явил само два пъти в открито
съдебно заседание и поради това претендиране и присъждане на възнаграждение в друг по-
висок размер е категорично необосновано и прекомерно.
Така мотивиран и на основание член 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 226,
ал. 3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-5310-000181 от 23.04.2024 г., издадено от
Началник Група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на И. А. Ч., с адрес: гр.
Б..............,ул. М. Б. № ..........,ет.....,ап....., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания - „глоба” в
размер на 600,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 /шест/ месеца,
за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза
на И. А. Ч., с адрес: гр. Б..............,ул. М. Б. № ..........,ет.....,ап....., с ЕГН **********, сумата от
4
400,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5