Р Е Ш Е Н И Е №
223
гр.Стара Загора, 24.07.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора Румен
Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело
№21 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на С.И.И.,***, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” София, за присъждане на обезщетение в общ размер на
50 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди за престоя му в Следствения
арест гр.Стара Загора в периода 24.07.2017г. – 04.12.2017г., поради
настаняването му в нечовешки условия. Ищецът твърди, че: квадратурата на
килията, в която е бил е 2м на 4м, а в нея са били настанени четири души; в
килията не е влизала пряка слънчева светлина и въздух, тъй като всички
отдушници били запушени; удовлетворявал естествените си потребности (по малка и
голяма нужда) в кофи вътре в килията; ползването на баня се разрешавало веднъж
в седмицата, без да му е позволено да пере, като липсвала и стая, в която да се
простират дрехите; свиждането се осъществявало само за 10 минути; лишен е бил
от правото си на престой на открито, като „карето“ се извършвало в стая 5м на
7м на закрито; килиите били пълни с дървеници и други насекоми. Излага доводи,
че вследствие на всичко това е му е бил нанесен физически и психически тормоз.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С.П.Т.-С., в съдебно заседание и в
представен писмен отговор оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи,
че съобразно установения график в ареста, на ищеца е осигуряван достъп до
санитарен възел и течаща вода, баня, престой на открито, свиждане, телефон,
безплатна котлова храна, здравно осигуряване и медицинско обслужване. В съдебно
заседание поддържа, че дори и ищецът да е изпитвал неудобства от условията на
ареста в гр.Стара Загора, те не могат да се определят като изтезание по смисъла
на чл.3 от ЗИНЗС, поради което моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1
от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че исковата претенция
е частично основателна и доказана, и прекомерно завишена по размер, поради
което същата следва да бъде уважена по справедливост.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът С.И.И. *** за периода 25.07.2017г. до 04.01.2018г.
Видно от приложената по делото справка рег.№0763/07.03.2018г. (л.42) през по
време на престоя си първоначално е настанен в килия №5 с площ 11,20 кв.м., като
килията е оборудвана с четири легла, а по време на престоя на ищеца в нея
капацитета й не е надвишаван, т.е. И. е пребивавал в нея заедно с още трима
задържани. На 20.08.2017г. ищецът е преместен в килия №14 с площ 9,60 кв.м.,
като килията е оборудвана с две легла, а по време на престоя на ищеца в нея
капацитета й не е надвишаван, т.е. И. е пребивавал в нея заедно с още един
задържан. На 22.11.2017г., поради вътрешно разместване, ищецът е преместен в
килия №10 с площ 9,60 кв.м., като килията е оборудвана с две легла, а по време
на престоя на ищеца в нея капацитета й не е надвишаван, т.е. И. е пребивавал в
нея заедно с още един задържан. Всички килии в Арест Стара Загора са оборудвани
с масичка, шкаф и химическа тоалетна. Всички легла в килиите са с дюшек,
възглавница и одеяло. Спално бельо се предоставяло на задържаните лица при
заявено желание от тяхна страна. Всички килии в Арест Стара Загора са без
санитарен възел, като в изпълнение на т.20.1 от Заповед №4102/06.10.2016г. на
Главния директор на ГДИН за Вътрешния ред в арестите, на задържаните лица се
осигурява достъп до санитарен възел по всяко време на денонощието, но поради
факта, че същия е общ и се ползва от всички задържани лица (мъже, жени,
непълнолетни), понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържания
за извеждането му до санитарен възел. Килиите в Следствен арест Стара Загора са
с прозорец с размери 60х130 см., осигуряващ проток на естествена светлина и
въздух от буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор.
Проветряването се осъществява и чрез аспираторна система с въздухоотвод и
вентилатор. Всички общи арестни помещения се мият по три пъти на ден с вода и
дезинфекционни препарати. Всички настанени в ареста лица се извеждат за престой
на открито ежедневно в специално обособено помещение (33 кв.), осигуряващо
достъп до свеж въздух и естествена светлина, чрез 2 броя големи четирикрилни
прозорци обезопасени с решетки. От даденото в съдебно заседание пояснение от
процесуалния представител на ответника, се установява, че мястото за престой на
открито не е изнесено извън сградата на ареста и не е на открито, а е в отделно
помещение в самия арест. Видно от отговора на исковата молба, съгласно т.24 от
Заповед №JI/4102/06.10.2016г. на Главния директор на ГДИН за Вътрешния ред в арестите,
на задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране веднъж седмично,
а през летния период два пъти седмично – по график. Съгласно даденото в съдебно
заседание пояснение от процесуалния представител на ответника, в тази заповед е
установен минимума от осигуряването на достъп до баня на задържаните лица, като
съобразно сградната възможност и всеки арест и населеността, се осигурява
допълнително такава възможност.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетели на И.К.К. и Д.С.Ж.. Свидетелят К. заявява, че е
настанен в ареста на 01.12.2017г. и познава ищеца от там, като двамата са
пребивавали в една килия. Според показанията му престоя на открито там се е
осъществявал от стая в стая, а не на открито. Дневната светлина в килията била такава,
че задържаните не знаели дали е ден или нощ навън. Инсталираната вентилационна
система не изпълнявала функциите си, тъй като била запушена, като на
единствената тръба, която влизала в килията имало сложен вестник, който я
запушвал. В килиите имало хлебарки, дървеници и паразити. Според свидетеля се
пръскало против тях, но само с вода. В килиите нямало течаща вода и тоалетна,
като имало една кофа, която служела за тоалетна. Килиите се отваряли сутрин в
шест часа и тогава задържаните ходили до тоалетна, миели си чиниите и си пълнили
шишета с вода. Къпането ставало веднъж седмично, в регламентираното от
началника на ареста време, когато имало вода, като в повечето случаи нямало
топла вода и продължавало около пет минути, през което време четири човека се
къпели на два душа. През деня ходенето по нужда се извършвало като задържаните
чукали по вратите, като в някои случаи са извеждани до тоалетна от охранителния
състав, но имало случаи и когато не са извеждани и тогава използвали кофата в
килията. През нощта ходенето по нужда се извършвало само в кофата. В килията
нямало прозорец, който гледа навън. Свиждането се осъществявало по следния
начин: задържаните предварително се записвали в график, но ако нямало място се
записвали за следващата седмица. Самото свиждане продължавало около десет
минути. Престоя на открито през седмицата продължавал 15-20 минути, максимум 30
минути, като се осъществявал в съседна по-голяма килия, където се извършвало и
свиждането.
От показанията на свидетеля Ж. се установява, че същия е пребивавал в
Ареста Стара Загора за периода 02.12.2017г. до 14.03.2018г. Познавал ищеца
оттам и е бил в съседна на неговата килия. Същият заявява, че в килиите имало
дървеници, хлебарки, нямало въздух и пряка слънчева светлина. Къпането се
осъществявало един път в седмицата. Престой на открито нямало, а такова се
осъществявало в една стая с един прозорец, който бил затворен – нямало достатъчно
светлина и въздух. Според свидетеля килиите не са били оборудвани с химически
тоалетни, а с обикновени кофи, които се пълнели само с вода. Свидетелят
заявява, че никога не е чувал вентилационната система в ареста да работи, в килиите нямало прозорци, които да гледат навън. Имало само врата,
която гледала към коридора. Пояснява, че свижданията са продължавали 5,
максимум 10 минути. Престоя на открито продължавал най-много 10 минути.
По делото са допуснати и обяснения от ищеца, в които
същият заявява, че е бил психически унижен от нечовешките условия в ареста, тъй
като се е хранил на кофа, в която е ходел по голяма и малка нужда. Близките му
са идвали за свиждане на обяд, а стоели до 17 часа, за да го видят за 5 минути.
Посочва, че за процесния период е имал три свиждания.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 24.04.2018г. са
приети за безспорни следните обстоятелства: Лицето С.И.И. е бил настанен в
Арест гр.Стара Загора в периода от 25.07.2017г. /21:35ч./ до 04.01.2018г.
/12:30ч./. Лицето С.И.И. е бил настаняван в килия №5 с площ от 11,20 кв.м. До
20.08.2017г. И. е бил в килията с още трима задържани (килията е
оборудвана с 4 легла. По време на
престоя на задържаният И. капацитета на
килията не е надвишаван). На 20.08.2017г. задържаното лице е преместено в килия
№14 с площ 9,60 кв.м. (килията е оборудвана с 2 легла. По време на престоя на
задържаният И. капацитета на килията не е надвишаван). На 22.11.2017г., поради
вътрешно разместване задържаният е
преместен в килия №10 с площ 9,60 кв.м. (килията е оборудвана с 2 легла. По време на престоя на задържаният И. капацитета на килията не е
надвишаван). Килиите имат прозорец с
размери 60 x 130 см., осигуряващ приток на естествена светлина и въздух от
буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор.
Осветлението се осъществява и чрез изкуствено осветление в килията и
коридора, чрез осветителни тела (две
енергоспестяващи крушки) и електрическа система със захранване до 12 волта
инсталация. Проветряването се осъществява
и чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор. Отоплението на помещенията в ареста се осигурява – централно (парно на сградата)
и локално (климатици и калорифери), разположени в двата края на коридора.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е
частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното. Искът за присъждане
на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица
на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към Министъра на правосъдието,
с териториални служби в т.ч. Областните служби „Изпълнение на наказанията“ (чл.12,
ал.3 от ЗИНЗС), които обединяват, ръководят и контролират дейността на
пробационните служби и арестите (чл.16, ал.1 ЗИНЗС) – т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл.284, ал.1 във вр. с
чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност
представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от
специализираните органи по изпълнение на наказанията дейност по изпълнение на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с
прилагане на законовите предвидените ограничения във връзка с изпълнение на
мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на
правата на задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу
ГДИН иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение
на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от
служители на ГДИН и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е
изтърпявано задържането под стража в Ареста Стара Загора, е допустим и подлежи
на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно
чл.7 от ЗОДОВ и чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, и с оглед твърдяното от ищеца място на
увреждане, делото е подсъдно на Административен съд Стара Загора.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните бездействия на ГД „Изпълнение на наказанията“ и на
длъжностни лица от нея, за част от периода на престой в Следствения арест в
Стара Загора, а именно: от 24.07.2017г. до 04.12.2017г. (целия престой на ищеца в ареста е от 25.07.2017г. до
04.01.2018г.). С оглед обстоятелството, че по делото е прието за безспорно, че
ищецът е настанен в Ареста в Стара Загора на 25.07.2017г., то искът в частта му
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест Стара
Загора, за 24.07.2017г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от С.И. претърпени неимуществени вреди, като последица
от недостатъчна
свободна жилищна площ, липса на достатъчно светлина и въздух, неосигуряване на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липсата на такива в спалните
помещения и удовлетворяване на естествените нужди в кофа, невъзможност да се
ползва пълноценно от правото на къпане и на свиждане, неосигуряване на един час
престой на открито на ден и неудобства и неразположения поради наличие на
дървеници в килиите.
В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото
в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на „лишаване
от свобода“ се прилагат и по отношение обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Съгласно разпоредбата
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка
от 4 кв.м. В случая С.И.И. е бил настаняван в килия №5 с площ от 11,20 кв.м. До
20.08.2017г. И. е бил в килията с още трима задържани (килията е
оборудвана с 4 легла. По време на
престоя на задържаният И. капацитета на
килията не е надвишаван). На 20.08.2017г. задържаното лице е преместено в килия №14 с площ 9,60 кв. м. (килията е
оборудвана с 2 легла. По време на
престоя на задържаният И. капацитета на килията не е надвишаван). На
22.11.2017г., поради вътрешно разместване задържаният е преместен в килия №10 с
площ 9,60 кв.м. (килията е оборудвана с
2 легла. По време на престоя на
задържаният И. капацитета на килията не е надвишаван). Като се вземе предвид
обстоятелството, че в килиите са разположени и мебели (освен леглата, килиите
са били оборудвани с масичка, шкаф и химическа тоалетна – справка рег.№0763/07.03.2018г.
– л.42), следва извода, че в Следствения арест Стара Загора минимално
необходимата за всеки един от задържаните площ пада под минималните 4 кв.м. Нещо
повече – в килия №5, където ищецът е настанен първоначално, минималната площ за
всеки задържан е по-малко от 4 кв.м. дори и да не се вземат предвид размерите
на намиращите се в нея мебели. Ето защо съдът приема, че безспорно се доказва,
че от страна на ответника не е спазено законовото изискване за осигуряване на ищеца
на минимум 4 кв.м. жилищна площ за всички дни от настаняването му в Следствения
арест в Стара Загора.
Съгласно чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп до дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. Доказано бе по делото, че помещенията в Ареста Стара Загора нямат пряк
достъп до дневна светлина и чист въздух чрез естествено проветряване. Проветряването
се извършвало чрез прозорци към буферен коридор и врати с решетки, отворени към
арестния коридор, както изрично се сочи в представената по делото справка
рег.№0996/28.03.2018г. (л.75), което не изпълнява изискването на чл.20, ал.2 и чл.96,
ал.2 от ППЗИНЗ.
Според ал.3 на
чл.20 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съгласно § 9 от
ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11
от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата
за лишаване от свобода. Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за
влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно въведените изисквания за
санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на арестите, не са били част
от действащото законодателство за периода на исковата претенция. Но по аргумент
от нормите на чл.2
и чл.
43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство.
В случая килиите, в които е пребивавал ищеца, не са били снабдени със
самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Санитарното помещение е общо,
достъпът до което съгласно установения режим включва три пъти дневно личен
тоалет, като извън тези интервали от време за облекчаване на физиологично нужди
е използвана кофа, което не отговаря на хигиенните изисквания. Нарушено се
явява изискването на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС. Нормативното изискване показва
целта на законодателя – да се осигурят условия, които да не препятстват и
ограничават естествените физиологични потребности на задържаните лица, нито те
да се поставят в унизителни за удовлетворяването им условия.
В чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е регламентирано
задължението на ответника за осигуряване хигиенно поддържане на лишените от
свобода – къпане (баня) по възможност всеки ден, но най-малко два пъти
седмично. Видно от отговора на исковата молба, съгласно т.24 от Заповед
№JI/4102/06.10.2016г. на Главния директор на ГДИН за Вътрешния ред в арестите,
на задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране веднъж седмично,
а през летния период два пъти седмично – по график. Съгласно даденото в съдебно
заседание пояснение от процесуалния представител на ответника, в тази заповед е
установен минимума от осигуряването на достъп до баня на задържаните лица, като
съобразно сградната възможност и всеки арест и населеността, се осигурява
допълнително такава възможност. Противно на тези твърдения обаче по делото се
установи, че такава възможност не е осигурявана. От показанията и на двамата
разпитани свидетели се потвърдиха обстоятелствата от исковата молба, че в
Следствения арест Стара Загора е осигурявано ползването на баня от задържаните
лица само веднъж седмично, като в повечето случаи нямало топла вода и къпането
продължавало около пет минути, през което време четири човека се къпели на два душа.
С оглед на това следва да се приеме, че е налице нарушение по чл.151, ал.1, т.3
от ЗИНЗС, тъй като регламентираното в тази разпоредба право не е осигурено да
бъде упражнявано пълноценно.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС „Лишените от
свобода имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно“. Съответно
редът и условията, при които следва да се провеждат свижданията е регламентиран
в чл.
73, ал.1-9
от ППЗИНЗС. Свижданията според разпоредбата на чл.73,
ал.1 от ППЗИНЗС се провеждат в предварително определени дни, в специално
обзаведени помещения и са с продължителност до 40 минути. В разглеждания
случай, видно от показанията и на двамата разпитани свидетели се установява, че
продължителността на свиждането в Следствения арест Стара Загора е била не
повече от 10 минути. Съдът кредитира с доверие тези свидетелските показания,
като липсват и доказателства за обратното. Въпреки, че според представената
справка през исковия период ищецът е провел само две свиждания, на същия не са
осигурени условия пълноценно да упражни това свое право.
На основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от
свобода имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден. В чл.71,
ал.2 от ППЗИНЗС е записано, че престоят на открито се провежда на специално
определени места в затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо
време. Редът за провеждане на престоя се определя с правилника за вътрешния ред
по смисъла на чл.71,
ал.8 от ППЗИНЗС. По аргумент от чл.240, ал.1 от ЗИНЗС това се отнася и за
лицата с мярка за неотклонение „задържане под стража“. В случая се доказа, че в
Следствения арест Стара Загора престой на открито въобще не е осъществяван,
предвид удостовереното, че задържаните лица са извеждани от килията в стая с
прозорци, позволяваща достъп въздух и светлина с размери 33 кв.м. В тази връзка
без правно значение са представените от ответника декларации за отказ на ищеца да
пребивава в стаята за престой на открито. Това е така, защото престоя на
открито означава възможност за задържаните лица да бъдат извън сградата, под
естествени атмосферни условия, с възможност за подслон, ако същите са неблагоприятни.
Привеждането от една стая в друга, с разликата, че последната има отваряеми
прозорци не е престой на открито. Следователно налага се извода, че ищецът не е
имал условия реално и пълноценно да упражнява правото си на престои на открито
минимум един час на ден.
Видно от приложените по делото протоколи за извършени химични дезинсекциии
срещу дървеници се установява, че такива са извършвани на 13.07.2017г., на
04.09.2017г., на 02.10.2017г., на 01.11.2017г., на 03.11.2017г., на
14.11.2017г., на 21.11.2017г. и на 28.11.2017г. (л.95-102). Следователно
оплакването за липса на действия против дървениците е неоснователно.
Приетите
за установени обстоятелства /недостатъчна свободна жилищна площ, липса на достатъчно
светлина и въздух, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, липсата на такива в спалните помещения и удовлетворяване на
естествените нужди в кофа, невъзможност да се ползва пълноценно от правото на
къпане и на свиждане, неосигуряване на един час престой на открито на ден/ в своята съвкупност и преценени с оглед малко над 4 месечния исков период
на пребиваване на ищеца в Следствения арест Стара Загора, неминуемо водят до
потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на
човешкото достойнство. Причинените на С.И. неудобства надхвърлят обичайните,
свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от
него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. С оглед обичайните
правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно
отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е
бил поставен С.И. при пребиваването му в Следствения арест Стара Загора предвид
кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото
достойнство.
С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани само следните
факти относно описаните в исковата молба условия, при които е бил поставен
ищецът при пребиваването му в Следствения арест Стара Загора: неосигуряване на
минимална жилищна площ от 4 кв.м., неосигуряване на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, липсата на такива в спалните помещения и удовлетворяване
на естествените нужди в кофа, невъзможност да се ползва пълноценно от правото
на къпане и на свиждане, неосигуряване на един час престой на открито на ден. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради
незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в
следствения арест за неспазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, което
бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на
правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на Следствения
арест Стара Загора са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е
довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на хуманно
отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство.
Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на
подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС
/решение от 09.06.2005г. И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г.
Калашников срещу Русия/.
Установените негативни преживявания, физически и психичен
дискомфорт на С.И., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложената му
мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях,
са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени
вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване
на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните
под стража и зачитане на правата и достойнството им. Затова според настоящия
съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства
за такова накърняване на физическото и психическото здраве на задържания под
стража, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за
всяко лице, което е задържано при тези условия. Предвид посочените
по-горе обстоятелства и факта, че С.И. претендира вреди от пребиваването си за
малко над 4 месеца в Следствения арест Стара Загора, където е бил поставен в
условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковата
претенция следва да бъде уважена до размер на 250 лева.
В останалата част до размера на претендираното от ищеца
обезщетение от 50 000 лв. искът на С.И.И. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул. **** * ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 250 /двеста и
петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест Стара
Загора, за периода 25.07.2017г. – 04.12.2017г., причинени му в нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.И. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София в останалата му част до 50 000лв., както и за претърпени на 24.07.2017г. неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест Стара
Загора, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: