Решение по дело №5311/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2683
Дата: 24 април 2017 г.
Съдия: Биляна Владимирова Балинова-Ангелова
Дело: 20151100105311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ .......

гр.София, 24.04.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през двехиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА

                                                                       

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5311/2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по искане на ищеца Ж.М.Д., съдържащо се в подадена от него въззивна жалба срещу решение N 3779 от 09.05.2016 г., постановено по настоящото дело за допълване на последното чрез произнасянето от съда относно претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на ПТП до датата на окончателното изпащане.

Видно от исковата молба, част от предявената пред съда претенция е за осъждане на ответника за заплащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на ПТП – то – 18.09.2014 г. до окончателното изплащане.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

Тъй като претендираните имуществени вреди съставляват разноски във връзка с лечението на пострадалото лице, а оттам – представляват действително претърпени загуби, то същите настъпват от момента на извършване на разхода, тъй като това е моментът, от който намалява имуществото на пострадалото лице. Макар имуществените вреди да са в пряка причинно – следствена връзка с увреждащото З.равето пътно – транспортно произшествие, същите настъпват реално в момент, следващ момента на увреждащото събитие, а именно – настъпват от момента, когато е извършен разходът. За разлика от неимуществените вреди, които поради това, че представляват болки и страдания от увреждане здравето на пострадалото лице настъпват в момента на самото увреждане, което е основание за дължимост на мораторна лихва от този съвпадащ момент, то при имуществените вреди, които настъпват в последващ момент е нелогично да се счита, че се дължи мораторна лихва от момента на увреждането. Възприемането на този извод би означавало да се приеме, че мораторна лихва се дължи от момент, който предхожда момента на извършване на разходите /житейски е възможно, например, между увреждащото събитие и извършване на разходите за  лечение да е изминал един продължителен период, напр. 5 години, за който период от 5 години да се дължи мораторна лихва, при положение, че разходът не е направен все още, което неоснователно би обогатило лицето, получавайки мораторна лихва за период, през който не е можел да претендира главното вземане, тъй като същото още не е възникнало/, както и да се възприеме и че длъжникът е в забава за плащане на обезщетение за имуществени вреди за период, за който същите все още не са направени, поради което и за този период все още не се дължи обезщетение за поправянето им. Последното е немислимо, доколкото вземането за мораторна лихва е акцесорно на главното вземане и не може да възникне преди да възникне това главно вземане. По тези съображения искането за мораторна лихва следва да бъде уважено за периода от извършване на разходите до окончателното изплащане и отхвърлен за периода от датата на ПТП – то до датата на извършване на всеки от разходите.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК решение № 3779/09.05.2016 г. по описа на СГС, I – 21 състав, като ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Ж.М.Д., ЕГН ********** законна лихва върху общият размер на обезщетението за имуществени вреди за периоди, както следва: върху сумата 34,80 лв. – мораторна лихва за периода от 24.09.2014 г. до окончателното изплащане; върху сумата 117,23 лв. – мораторна лихва за периода от 24.09.2014 г. до окончателното изплащане; върху сумата 86,40 лв. – мораторна лихва за периода от 25.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; върху сумата 21,07 лв. – мораторна лихва за периода от 29.09.2014 г. до окончателното изплащане; върху сумата 31,26 лв. – мораторна лихва за периода от 18.10.2014 г. до окончателното изплащане; върху сумата от 34,88 лв. – мораторна лихва за периода от 27.11.2014 г. до окончателното изплащане; върху сумата от 21,04 лв. – мораторна лихва за периода 22.12.2014 г. до окончателното изплащане; върху сумата от 34,36 лв. – мораторна лихва за периода 19.01.2015 г. до окончателното изплащане; върху сумата от 30,90 лв. – мораторна лихва за периода 03.02.2015 г. до окончателното изплащане; върху сумата от 64,61 лв. – мораторна лихва за периода 17.02.2015 г. до окончателното изплащане; върху сумата от 26,83 лв. – мораторна лихва за периода 25.03.2015 г. до окончателното изплащане; върху сумата от 27,18 лв. – мораторна лихва за периода от 09.04.2015 г. до окончателното изплащане; върху сумата от 37 лв. – мораторна лихва за периода 25.09.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва върху горните суми за периода от 18.09.2014 г. до посочените по – горе начални дати, от които е присъдена мораторна лихва.

Настоящото решение може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: