РЕШЕНИЕ
№ 1347
гр. В. , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500331 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод подадената от П. ЯС. СТ. въззивна
жалба вх.рег.№ 262536/ 13.01.2021г против решението на ВРС-11с-в № 261669/....12.2020г
по гр.д.№ 12629/2020г, в частта му, с която е уважена молбата на В. П. Г. по чл.5 ал.1 от
ЗЗДН, като Е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. П.
Г. ЕГН ********** и малолетното дете П. П. СТ. ЕГН ********** и Е ОСЪДЕН да заплати
ГЛОБА в размер на 200лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН; както и да заплати на В. П. Г., действаща
в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П.
П. СТ. сумата от 300лв за осъществено процесуално представителство, на осн.чл.78 ал.1 от
ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като
вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска. Излагат се подробни
оплаквания.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№
268356/03.02.2021г. от В. П. Г. в лично качество и като законен представител на
малолетното дете П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
1
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото
потвърждаване.
Претедира сторените за въззивното производство разноски.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-В. не се ангажират с изпращането
на представител и изразяването на становище по жалбата.
Производството е по реда на чл.4 ал.1 ЗЗДН.
Образувано е по молба на В. П. Г. в нейно лично качество и като законен
представител на малолетното дете П., род.10.01.2016г, с искане за постановяване на мерки
за защита срещу П. ЯС. СТ., като излага сл.фактически твърдения:
С П. в периода от 20...г до м.май 2019г живели на семейни начала и имат общо дете
П. П. СТ., род.10.01.2016г.
По време на съвместното им съжителство ответникът проявявал спрямо нея актове на
домашно насилие - психическо и физическо.
Освен това излага, че докато съжителствали ответникът вземал общи вещи от
жилището им и ги залагал в заложни къщи, вероятно с цел да покрива свои задължения от
игрални зали, което му поведение било една от основните причини молителката да пожелае
да прекратяват отношенията си.
След прекратяване на съвместното съжителство, в интерес на общото им дете,
страните подписали споразумение по чл.127 СК, одобрено с решение на ВРС №
4397/18.10.2019г по гр.д.№ 10888/2019г, по силата на което родителските права спрямо
общото им дете е са предоставени на майката, а на ответника - определен режим на лични
отношения: до навършването на определена възраст на детето срещите да се осъществяват в
присъствието на майката с цел осигуряване на по-добра грижа за детето.
Настоящата молба за защита подавала по повод конкретно поведение на ответника
спрямо молителката, което притежава белезите на домашно насилие - физическо и
психическо насилие, осъществило се на 27.09.2020г: По време на осъществявания РЛО
между бащата и детето в присъствието на майката, ответникът я ударил по главата в
присъствието на детето, когато се прибирали от посещение на басейн. По-късно същия ден,
отв.П.С., в присъствието на детето, започнал да изблъсква В., бутайки я агресивно по
тялото, в присъствието на детето, като отправил заплаха за живота й с думите „Урод, ще
умреш, разбра ли ме ?!".
В резултат на това молителката силно се притеснила за своето здраве, живот, телесна
неприкосновеност, доколкото ответникът бил имал и преди подобно агресивно поведение в
началото на м.септ.2020г.
Също така в дни, които не били определени за РЛО, той се появявал на детската
площадка в близост до блока й и на висок тон я обиждал пред всички намиращи се деца и
родители. По повод тези му действия в началото на м.септ.2020г подала сигнал до III РУ при
ОД на МВР-В. за издаване на предупредителен протокол.
По повод случилото се в присъствието на детето на 27.09.2020г подала поредна
жалба в III РУ при ОД на МВР-В., както и на 28.09.2020 посетила личния си лекар поради
изпитваното от нея силно безпокойство, страх, паника, безсъние като резултат от
2
поведението на ответника, за което й бил издаден амб.лист и рецепта.
Твърди, че двата инцидента, които станали в присъствието на детето П. на
27.09.2020г, пряко оказали негативно влияние на психиката на детето и на нормално
развитие.
Поради изложеното отправя искане спрямо ответника да бъдат предприети сл.мерки
по ЗЗДН :
Да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие - мярка
по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН;
Да се забрани на ответника да приближава: молителката и дъщеря й до жилището, в
което живеят гр.В., кв."Т.", .....; местоработата й в „Чайка" АД, адрес в гр. В., Западна
промишлена зона", ул."..." № ...; Детска градина № 32 „Моряче", с адрес в гр. В.,
ж.к."Младост" до блок ...; - мярка по чл. 5 ал.1 т.З от ЗЗДН и местата за отдих и игра на
детето- детската площадка в непосредствена близост до адреса на майката в гр.В., кв."Т.", ....
Мерките се претендират за срок от седем месеца.
В молбата е отправено искане за издаване на заповед за незабавна защита срещу
ответника, на основание чл.18 от ЗЗДН.
В съдебно заседание по същество, молителката поддържа молбата си и моли съда
бъде уважена , както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът П. ЯС. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр.В. кв. Т. ... вх.Д ет.5 aп.50,
оспорва всички изложени в сезиращата молба обстоятелства и твърдения, като моли същата
да бъде изцяло отхвърлена.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че с молителката са живели на семейни
начала в периода от 20...г. до месец май 2019г., като имат общо дете - дъщеря им П. П. СТ.,
ЕГН **********, родена на 10.01.2016г. Не се оспорва обстоятелството, че след
прекратяване на съвместното им съжителство , двамата родители са постигнали
споразумение по чл.127 СК, одобрено с решение № 4397/18.10.2019г., постановено по гр.д.
№ 10888/2019г. по описа на ВРС, 31 състав, по силата на което родителските права по
отношение на общото им дете - П.С., са предоставени на майката, а на бащата е определен
режим на лични отношения с детето. След постановяване на решението, режимът на лични
отношения се осъществявал безпроблемно, нещо повече, с майката имали добър диалог и
многократно ответникът се е виждал и е съдействал в грижите за Полива и извън
определения режим. Ответникът излага, че има по-голяма дъщеря, с която П. се разбира
чудесно и са изградили добра сестринска връзка.
Ответникът твърди, че след последната им ваканция с децата, майката на П. рязко
променила посоката си на поведение, като започнала да втълпява на детето, че няма сестра и
това е „друго дете на бащата ти, която не ти е сестра". Внезапно отношенията им се
влошили, от което страда най-вече детето. Твърди се, че отношението на майката В.Г. е
грубо и арогантно към ответника, пренебрегва факта, че е родител на Поли, не зачита по
никакъв начин мнението му, опитва се целенасочено да разруши връзката му с П. и да я
отдалечи от него. С оглед на тези обстоятелства ответникът е бил принуден да инициира
производство пред Районен съд-гр.В. за определяне на по-разширен режим на лични
отношения с детето, който да предпази детето от отчуждение към него и да запази
изградената силна връзка помежду им.
3
По отношение на посочения от молителката ден 27.09.2020г., ответникът излага, че е
взел дъщеря му П. и майка й пред дома на майката на адрес гр.В., кв. „Т." ... в 10:00 часа и
отишли в комплекс „Аквахаус“ в „Св.Св.Константин и Елена“. По време на пътуването им
до там, както и през целия ден, молителката - В.Г., оспорвала всяка негова дума и решение
пред детето, очевидно с цел да го дискредитира и да оспорва правотата на действията му ,
като се опита да разруши авторитета, който е изградил пред детето. Докато били в комплекса
ответникът се грижел за детето П. , което се забавлявало с нейни приятелки, които също
били там с родителите си.
Ответникът оспорва твърдението на молителката В.Г., че я е ударил по главата на
прибиране от басейна, като твърди, че това е категорично невярно и не отговаря на
обективната действителност. В допълнение сочи, че е невъзможно и подобен на твърдения
удар да се е осъществил в колата по време на пътуването, доколкото В.Г. и П. са били на
задната седалка, докато той е шофирал, т.е. обективно това би било невъзможно. Отделно
от това, от нито едно от представените писмени доказателства не се установява твърдения
от В.Г. удар , молителката не е представила и медицинско удостоверение, установяващо
нанесен удар. След като се прибрали в дома му от 15:00 часа до около 17:00 часа В.Г. не
спряла да го обижда, включително започнала да го провокира постоянно с думите „стига ме
удря" , въпреки че ответникът не се е доближавал до нея. Ответникът твърди, че детето П.
никога не е ставала свидетел на това да блъска или удря майка й, но със сигурност е видяла
майка си да прави това в деня, в който молителката неоснователно и невярно твърди, че е
била обект на домашно насилие. По време на целия престой на молителката в дома му с
детето не се е доближавал до нея физически на повече от 3-4 метра, не я е докосвал изобщо,
не отговаря на истината твърдението, че я е блъскал и бутал.
Ответникът оспорва и твърдението, че я е заплашвал с думите „Урод ще умреш
разбра ли ме". Подобни словесни заплахи не е използвал, напротив, през целия ден на
27.09.2020г. молителката е била тази, която се държала агресивно, арогантно и
провокиращо. Поведението й, последвано от инициирането на настоящото производство се
счита за откровен опит за отдалечаване дъщеря му от него и нейното отчуждаване.
На 28.09.2020 г., когато молителката твърди, че е отишла до личния си лекар, за да
установи колко тежко е наранена и разстроена, се видели след 17:00 часа пред блока и поне
30 минути си играл с детето и тя не била по никакъв начин притеснена, обезпокоена или
стресирана от присъствието му, както е изброила в молбата си за защита. Напротив, пред
всички съседи тя се държала абсолютно нормално и по никакъв начин не се притесняваше
да стои в близост до него и да разговаря с него.
На 07.10.2020 г. около 18:39 часа ответникът се засякъл с В.Г. и детето пред блока на
прибиране от работа. След като го видели, В. извикала на детето „няма да се виждаш сега с
баща си защото е късно". П. избягала при него, за да го гушне и да си поиграят, докато
майка й, видимо много ядосана , я взела против волята на детето. Миналата седмица и
служителка от детската градина му казала, че П. го е търсила и казвала, че иска да се види с
тати , но не можело.
Ответникът излага, че В.Г. е спестила информацията, че настоящият му адрес е на
същия жилищен блок, в който и тя живее, а именно в кв."Т.", ..., но молителката живее във
вход "А", а той във вход "Д" на същия блок, като практически за да се прибере до дома си
В.Г. винаги трябва да мине с колата си покрай вх."Д" , за да стигне до вх. "А". Нещо повече
не само домашния им адрес е практически един и същ, но и служебния. Тя работи в
дружество, което е позиционирано на адрес гр.В., ул."..."№..., а работодателят на ответника
и работното му място са с адрес гр.В., ул."...".... Предвид изложеното , се счита, че няма как
ответникът да отива към работа или да се връща от работа и да не се „засече" с молителката,
4
защото и местоработата им и адресите им на местоживеене са практически на едно и също
място и то по настояване именно на В.. Молителката е настоявала да работят в близост един
до друг, а след раздялата им държала да живеят в близост един до друг с цел да може да
участва пълноценно в отглеждането на дъщеря им, както и да не откъсва дъщеря им от
средата и приятелите й , с които е израснала.
Ответникът излага, че до издаване на ограничителната заповед , винаги той водил
детето П. на детска градина, всяка сутрин я е вземал от дома на майка й, а молителката е
вземала детето от детска градина. След издаване на ограничителната заповед връзката му с
детето е насилствено и съвсем умишлено прекъсната, което счита, че добре планирано и е
ответна реакция на искането му за изменение на определения му режим на лични отношения
с дъщеря му.
Предвид изложеното се счита, че депозираната молба , обективираща искане за
постановяване на мерки за защита срещу П. ЯС. СТ., ЕГН **********, е неоснователна и
недоказана, поради което се моли да се отхвърли в цялост.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“–В.
/л.86-I/ е представила писмено становище, в което се излага, че са запознати с предмета на
спора и данните по делото, както и със случая с детето П. от постъпил сигнал от майката
през м.септ.2020г, касаещ междуличностните конфликти между родителите, свързани с
режима на лични контакти на общото им дете.
Събраните факти сочат, че отношенията между двамата съпрузи били крайно
обтегнати и липсвал диалог.
Социалното проучване е установило, че след раздялата между родителите,
постигнатият със споразумение между тях режим на лични отношения между П. и нейния
баща не е бил съобразен изцяло с интереса на детето. Родителите са подходили формално
при неговото установяване. Детето е във възраст, която не изисква постоянното присъствие
на майката до него, изградената по време на съвместното съжителство емоционална връзка
между П. и баща й дава възможност срещите между тях да се осъществяват и без
присъствие на майката.
В тази връзка двамата родители били консултирани да обмислят вариант за ново
споразумение, в който да бъде определен друг по-подходящ РЛО между бащата и детето,
неощетяващ възможността му за пълноценен контакт и даващ възможност тези срещи да се
провеждат в една спокойна среда, без напрежение, което двамата родители създават с
поведението си.
Затова се изразява становище, интересите на детето съвпадат с уважаване на молбата,
ако се установи по безспорен начин, че между родителите е имало конфликти на посочените
дати и те са станали достояние на детето.
Няма твърдения П. да е потърпевша от акт на физическо насилие.
Детето не трябва бъде поставяно в дисфункционална среда и ако е присъствало на
насилие, извършено от баща й, то П. следва да получи защита чрез налагане на мярка чл.5
ал.1 от ЗЗДН; ако съдът счете, че следва да се наложи и друга ограничителна мярка, то това
да бъде за по-кратък срок, за да не бъде ограничавана възможността детето да общува баща
си.
5
СЪДЪТ, предвид становищата на двете страни, тяхното процесуално поведение, и
въз основа на събрания доказателствен материал, преценяван в поотделно и в неговата
съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Между страните не се спори, че са живели на съпружески начала и от това имат дете
П., род.10.01.2016г и че същото посещава детска градина „Моряче“ през учебната
2020/2021, видно и от представените у-е за раждане и служ.бележка изх.№ 8/07.10.2020г.
От удостоверение изх.№ 159/07.10.2020г, изд. от "ЧАЙКА"АД-Западна промишлена
зона, е видно, че В. П.Г. работи като Гл.асистент на Изп.директор на 8-часов работен ден на
адрес: гр.В. ул.“...“ № ....
Не е спорно и че след прекратяване на съвместното им съжителство са постигнали
споразумение по реда на чл.127 СК, одобрено с решение на ВРС-31с-в № 4397/18.10.2019г
по гр.д.№ 10888/2019г, по силата на което родителските права над детето П.С. са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето,
както следва:
до навършване на 10г възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10ч. до 17ч без преспиване, както и на рождения ден на бащата - от 10ч до 18ч, като до
навършването на 6г режимът на личен контакт ще бъде само в присъствието на
майката;
след навършване на 10г възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10ч в събота до 17ч в неделя с преспиване, на рождения ден на детето - от 10ч. до 18ч.;
два пъти по 10 дни в периода от 1 юли до 15 септември с преспиване, когато майката не е в
платен годишен отпуск, както и последните три дни от зимната ученическа ваканция от 10ч.
на първия ден до 17ч. на третия ден с преспиване;
освен това бащата ще може да взима детето при себе си до навършване на 10г възраст и на
Коледните празници - на 26 декември от 10ч до 18ч, на Новогодишните празници - на 1
януари от 10ч до 18ч. в присъствието на майката,
а след навършване на 10г възраст - на Коледните празници–26 декември от 10ч до 18ч;
Новогодишните празници - на 1 януари от 10ч до 18ч.; втория ден на Великденските
празници от 10ч до 18ч,
след навършване на 10г на детето в четна календарна година на Коледните празници - на
25 декември от 10ч. до 18ч.; на Новогодишните празници - на 31 декември от 10ч до 10ч на 1
януари с преспиване; първия ден на Великденските празници от 15ч. до 18ч. и на третия ден
от Великденските празници от 10ч. до 18ч.;
освен това бащата ще може да вижда детето и на рожденият ден на същото, на 3 март, на 24
май, на 1 юни, на именния ден на детето и първия учебен ден за времето от 10ч. до 17ч.
По делото е представен Протокол на Д“СП“ В. за проведена на 23.09.2020г среща
6
между родителите на детето П. – В.Г. и П.С. и Д.П. - социален работник в ОЗД по повод
обсъждане на режима на лични отношения на бащата с детето.
По делото е приложена декларация по чл.9 ЗЗДН /л.19-I/ от молителката В. П.Г., в
която същата декларира обстоятелствата, случили се на 27.09.2020г:
първо събитие – ударена по главата в присъствието на детето по време, когато се прибирали
от басейн по време на релаизиране на режим на лични отношения между бащата и детето
в нейно присъствие
второ събитие – по-късно същия ден, в присъствието на детето, започнал да я изблъсква,
бутайки я по тялото, като отправил заплаха “Урод, ще умреш, разбираш ли?“
Представеният от молителката амб.лист от дата 28.09.2020/л.9-I/ за посещение при
лекар поради оспорването му от ответната страна е изключен от доказателствения материал
с протоколно определение от 12.11.2020.
По повод същите събития молителката е подала жалба в Полицията, заведена с УРИ
439000-21064/20 на III РУ на МВР–В., в резултат на което са били снети сведения от двамата
/л.59-61-I/.
В сведението, снето от П.С. на 9.10.2020г, дадено пред държавен орган, е изложено,
че с В. имат общо дете П., на 4г.
С В. живели заедно до м.април 2019г. след като се разделили първоначално
отношенията им били в границите на нормалното, дори се разбирали.Като пример можел да
посочи, че обичайно той водел детето на детска градина сутрин, а тя го прибирала сл.обед.
Имал доброто желание отношенията им да продължат да се развиват нормално и затова се
съгласил да подпише споразумение за уреждане на контактите му с детето. Въпреки
подписаното споразумение имал изключително интензивна и близка връзка с детето. Като
пример сочи, че има допълни ангажименти към детската градина – водел се представител на
групата в Община В. ; ходел два пъти годишно по срещи и ежемесечно зареждал детската
градина с консумативи.
Отношенията му с В. в последно време се обтегнали и предполага, че това била
причината тя да пусне втора жалба срещу него.
С нея живеят в съседни входове и редовно се засичали пред блока.
На 27.09.2020, съгласно режима, детето и В. били заедно с него.През целия ден тя се
държала провокативно, недобронамерено и се заяждала с него по всякакъв повод.
Признава, че когато били в дома му, се скарали, но не я бил заплашвал с убийство и не
я бил удрял, блъскал или бутал. Затова предполага, че това било опит от нейна страна да
създаде доказателства срещу него по наказателен ред, които впоследствие да използва в
7
делото по СК.
На П.С. е бил съставен Протокол за полицейско предупреждение от същата дата -
9.10.2020 да се въздържа от извършването на домашно насилие; да не отравя закани и
заплахи; всички спорни въпроси да разрешават по законово установения ред.
В сведение, снето от В.Г. на 20.10.2020г, също дадено пред държавен орган, е
изложила, че след подаването на жалбата, завела дело по ЗЗДН и на 9.10.2020 й била
издадена заповед за незабавна защита срещу П.С. да не приближава на повече от 100м нея и
детето. Не знае кога С. е бил запознат с посочената заповед, но от издаването й той не я бил
притеснявал по какъвто и да било начин и не я е нарушавал. Съдебното заседание по ЗЗДН
било насрочено за 12.11.2020.
На този етап исканията и жалбата й били удовлетворени и нямала други претенции спрямо
П..
Представени са по делото заверени преписи от искова молба, подадена от отв.П.С.
срещу В.Г. за изменение на определения му режим на лични отношения с детето П.С., на
осн.чл.59 ал.9 СК, както и искова молба, подадена от неговите родители за определяне на
режим на лични отношения с внучката им П. П.С. в качеството им на нейни баба и дядо , на
осн.чл.128 СК.
В първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
К.Г.К., род.1980г, сочена от молителката, и Д.Н.М., род.1989г, сочена от ответната страна.
Свид.Кр.К. излага, че с В.Г. са колежки и се познават от две години. На 27.09.2020г,
вечерта, В.Г. й се обадила по телефона; звучала притеснена, разстроена, говорела много
бързо, гласът й треперел. Обяснила, че през деня били на басейн, а след това минали да
вземат грозде от приятел на П.. Ответникът я ударил с ръка по главата. Последният слязъл с
детето от колата и след това затворил вратата на колата и я ударил, блъснал я по главата.
След това отишли в неговия апартамент, малката отишла да вземе играчки от килера, който
се намирал в близост до хола, и тогава ответникът я заплашил с думите „Урод ще умреш,
разбра ли “. Свидетелката излага, че с В. си споделяли много неща, виждали се всеки ден
извън работа. Знае, че от известно време В. била притеснена от поведението на ответника..
Молителката е била на задната седалка , а ответникът с П. са били до колата. Това не е било
шега , ударил я е силно, просто ответникът се е върнал след като е отишъл да вземе
въпросното грозде , отворил е вратата , ударил й я е и затворил врата, докато тя е била в
колата. Молителката споменала, че детето е било в близост до баща си. Свидетелката
излага, че молителката е била притеснена, за това, че ответникът я е ударил, за това, че
детето е свидетел на тази сцена. Според нея детето не било възприело добре ситуацията,
дори й казало, че трябва да й сложи лепенки, защото я боли. Молителката изпратила запис
на свидетелката, от който се чувало, че детето казало, че трябва да сложи лепенки на майка
си, защото когато тате я удари, нея я боли. Свидетелката излага, че молителката й е
8
споделяла, че и друг път се е случвало това да я удря и да я заплашва, дори й се е налагало
да спи в съседка.
Свид.Д.Маринова излага, че познава страните, т.к. са съседи в кв.“Т.“–там живеят В.
и П.. Според свидетелката В. поставяла себе си на първо място, а детето да е щастливо. В.
се преместила през три входа от апартамента на П., за да може детето да израсне с децата, с
които е била досега, вкл. и с тези на свидетелката. От няколко месеца, обаче, била лишила
детето си да бъде щастливо и да отиде на рождените дни на децата им. По думите на
свидетелката никога не е била очевидец на насилие. Има наблюдения, че винаги, когато В. и
П. били пред блока допреди да се разделят, когато се разбирали повече, винаги седяли и
разговаряли на отсрещната пейка заедно. Нямало виканици, караници или агресия. Не е
чувала П. да е бил агресивен към В.а.
На 28.09.2020г /т.е.денят, следващ процесната дата/ отново били всички заедно пред
блока с детето П.. П. се забавлявал с детето, В.Г. също била там. Тя била на масата с други
майки и не изглеждала притеснена. Ответникът бил с детето на съседната масичка. В. се
държала нормално; не са стояли някъде отделно да разговорят. По думите на свид.М. П.
винаги се радвала, когато види баща си.
Във въззивната инстанция са разпитани като свидетели вещите лица–психолог и
психиатър, изготвили заключението, прието по друго дело между същите страни - гр.д.№
13358/2020 предмет изменение на определения режим на лични отношения на бащата с
детето, за което е представено копие от протокола от с.з. / л.34 и сл./ , доколкото същите са
имали лични възприятия от детето при неговото обследване.
Свид.Р.Г. /психолог/ излага, че при проведеното обследване на детето, то не е
споделяло насилие или агресия от страна на бащата към майката – нито в разговор, нито в
проекциите, които правили и цялата експериментална част, която е описала. Детето няма
споделяни преживявания или спомени от насилие на бащата спрямо майката. Пояснява, че
винаги провежда интервютата с децата и изследванията в отсъствието на родителите, освен
ако е в много ниска възраст или не може без майката. В случая детето е било само.
́
Директни въпроси дали детето е свидетел на насилие на деца в такава възраст не се задават,
затова разполагат с проективни методики и децата там казват спонтанно онова, което са
преживели, спомените, които имат. В случая не е имало данни детето да е било свидетел на
подобно насилие..
Свид.М.Т. /детски психиатър/ излага, че по време на видеоконферентното
освидетелстване на детето не си спомня дали майката е присъствала. Обикновено, когато
детето е малко, родителят присъства.Толкова малко дете трудно ще се довери на напълно
непознат човек. Детето така или иначе е повлияно от родителя, който го отглежда, което
било нормално.
Разпитани като свидетели и лицата Н.Д.Д., сочен от въззивника, и С.Б.Б., сочена от
9
въззиваемата страна.
Свид.Н.Д., 34г, разказва, че в края на м.септ.2020г правел гроздобер на с.Здравец и
по този повод се обадил на П., за да го пита дали иска грозде, понеже се познават и децата
им си играели заедно. Той казал, че е на „Аквапарк“ и ще му се обади, когато тръгне да се
прибира. Денят е бил или събота или неделя понеже всяка година гроздоберът се прави на
различен ден, но със сигурност е било в края на м.септ.2020г. П. отишъл до дома му;
гроздето, което било за него стояло в колата на свидетеля, паркирана зад кооперацията,
където живеел. П. дошъл с детето си, а до колата на свидетеля отишли П. и П.. Свидетеят
изкарал касетата с гроздето от багажника на колата и му я дал и след това го изпратил.
Излага още, че с П. общува често, но с В. не толкова; познава я от 5-6г, откакто се събрали с
П.. Има впечатления, че отношенията между тях били обтегнати последните година-две.
Знае от П. какви дела водят помежду си. Свидетелят дори ходил в Полицията по един
случай, защото В. била казала, че П. я е ударил, а аз той бил очевидец. Това е станало през
м.12.2020 – били с П., когато В. му се обадила и искала той да я посети у дома, за да се
разберат за детето. П. беше притеснен, че тя му прави капан и затова го помолил да стои на
долния етаж, за да няма такава ситуация. Стоейки на долния етаж, виждал всичко - П. бил на
площадката, а В. - горе на етажа.. Разговорът между двамата се провел на входната врата на
жилището, а той бил на долния етаж. Нямал визуален контакт с В., но през цялото време
виждал П.. На другия ден извикали П. в Полицията, че я бил ударил...
Свид.С.Бонева сочи, че през м.септ.2020г В. й споменала, че в края на лятото, когато
били заедно с П. и детето на басейн, след като се прибирали към къщи П. минал през негов
приятел с детето да купи някакви плодове и на връщане към колата /тя била в колата/, той я
ударил. След това се прибрали в квартирата на П. и там той започнал да отправя заплахи
към В. : ,,Урод, ще те убия“ и т.н. Видяла с В. и тя й разказала за случилото се. Може би
месец след случилото се била срещата им ; не може да посочи точна дата и ден. В. ми каза,
че П. я ударил с ръка по главата и след това, когато са се прибрали в квартирата му той я е
избутал и заплашвал. Дори имало запис на телефона й, на който запис се чува нейният глас
и неговият глас. Тя лично го чула този запис понеже В. й пуснала. Там П. отправил заплахи,
бута я, тя му казвала да не я бута; по гласа се познавало, че била много притеснена. Всичко
знае от В., не е била очевидец. В. й казала кога била направен записът. След този случай,
м.декември й споменала, че П. я чакал пред нейния апартамент и я бил избутал.
Пак от В. знае, че когато били на предаването на тези плодове само детето било с тях,
трето лице не е имало. След това В. била много притеснена, била видимо много притеснена
и разстроена, не можела да спи и била изнервена. Спомена ми, че трябвало да отиде при
личния си лекар, за да й изпише антидепресанти, за да може да спи, съответно вземането им
ставало само с рецепта и трябвало да се присъства лично. Това го разказвала, защото живее в
съседния блок на личната лекарка на В. - д-р Т.А.. В. я помолила да отида да вземе
рецептата, при което бил издаден и амбулаторен лист. Свидетелката взела рецептата и листа
и същата вечер се уговорили с В. да й ги предаде.
10
Преди тази ситуация по време на съжителството на П. и В., тя й била споделяла, че
П. е агресивен, особено като употреби алкохол, дори й се било налагало да нощува при
съседи в някаква ситуация заради някакъв скандал; тогава дори бил дошъл братът на П.а.
В о.с.з. на 18.05.2021 съдът е докладвал постъпилият информационен формуляр вх.№
8591/10.05.2021г, изготвен от медиатора към Центъра за медиация към ВОС и ВРС, от чието
съдържание е видно, че страните в резултат на осъществената среща с медиатора, макар да
не е било постигнато споразумение в правна рамка, било постигнато подобряване в
отношенията на страните, намалено е било емоционалното напрежение ; чули са позициите
си и са уточнили потребността на всеки един от тях да бъде зачетен като родител и човек,
без да се нарушават личните му граници. Като първа крачка е било договорен начин на
комуникация при РЛО на бащата с детето. Страните били информирани, че могат да
поработят още за намиране на по-кратък път към задоволяването на тези потребности извън
воденето на съдебни дела.
В същото съдебно направеното от въззиваемата В.Г. изявление е : Искам
въззивникът да признае това, което направи и да ми се извини, защото това не е
единственият случай. Преди да дойдем тук, помолих П. да поговорим. В отгово думите на
П.С. бяха : „Готов съм да се извиня, за да имаме нормални отношения. Извиних се и след
медиацията, но явно не е разбрано“.
Представеното удостоверение за раждане на детето Я. П. С., род.21.12.2009г, от
което е видно, че ответникът е неин баща от друга майка – Ц.Ж. С., е неотносимо към
предмета на спора доказателство.
СЪДЪТ, въз основа на изложената фактическа обстановка, становището на страните
и приложимите материални норми, достига до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл.3 т.1 и 4 ЗЗДН и
чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд с оглед
разпоредбата на чл.7 ал.1 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на
същата по смисъла на чл.9 и чл.10 ал.1 от същия закон.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2 ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. По изрична разпоредба на чл.2 ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално
насилие над дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл.9 ЗЗДН се ползва с
пълна доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липсата на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
11
други доказателства по делото, съдът е длъжен да възпиреме изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея и детето чрез действие
от ответника е реализирано домашно насилие, изразяващо се в конкретни прояви, които от
обективна страна попадат в приложното поле на чл.2 ЗЗДН, който дефинира понятието
домашно насилие. Реципрочно върху ответника е тежестта да ангажира доказателства, които
да оборят или внесат съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя
доказателства.
Съвкупният анализ на събрания по делото материал налага извода за опровергаване
доказателствената сила на представената декларация по чл.9 и затова не може да бъде
направен категоричен извод за осъществено от страна на П.С. спрямо В.Г. и малолетното им
дете П. актове на физическо насилие.
Съображенията за това са следните:
Самата представена декларация не съдържа достатъчно конкретика - същите сочат
само на това на коя дата, от кого и по отношение на кого е било извършено твърдяното
действие, без да се съдържат по-подробно изложение за обстоятелства, мястото, времето,
при които са се случили описаните като първо и второ събитие, особено що се отнася за
второто.
В тази връзка съдът дава вяра на показанията на свид.Д., в чийто разказ като
очевидец се съдържа конкретика за фактите по т.нар. „първо събитие“.
Що се отнася до показанията двете свидетелки, сочени от молителката - свид.К.,
разпитана в първата инстанция и тези на свид.Б., разпита във въззивната, съдът намира
същите за силно повлияни от молителката, тъй като нямат лични впечатления, а са
опосредени от узнатото от В.. При това, от начина, по който свид.К. възпроизвежда узнатото
от самата молителка, става ясно, че на втория акт детето не е било очевидец, а по отношение
на първия също е под съмнение това да е станало в присъствие на детето. По отношение на
т.нар.“първо събитие“ не е сигурен неговият интензитет, след като самата молителка
разказала на свидетелката, че след това били отишли в апартамента на П., от което не може
да се направи извод да е изпитвала страх, силно притеснение или да е била разстроена, щом
като по собствена воля е отишла в неговото жилище заедно с детето. Намира за необективни
и не дава вяра на показанията на свид.Б., разпитана едва в настоящата инстанция, след като
в първоинст.производство коментираният от нея амб.лист е бил изключен от
доказателствения материал.
В подкрепа на горните разсъждения са и показанията на разпитаните като свидетели
вещи лица–психолог и психиатър ,дали заключение по СППЕ по делото между настоящите
страни с предмет изменение РЛО на бащата, от които се установи, че детето няма
преживявания и спомени, свързани с насилие от бащата над майката. Затова не може да се
направи с категоричност извод за негово поведение, което да застрашава психическото
здраве на детето.
На следващо място.
12
Макар, действително, за производството по реда на чл.4 ЗЗД да са релевантни само
доказателствата, касаещи конкретно твърдените актове на насилие, доколкото се касае за
едни и същи междуличностни отношения между двамата родители по повод тяхното дете.
На тези отношения не е присъщ спорадичен или изолиран характер, тъй като се развиват
продължителен период от време. Затова счита, че за правилната преценка основателността
на молбата е необходимо да съобрази както пряко относимите към спора доказателства, така
и косвените данните за предходни и съпътстващи действия на двамата родители,
анализирайки ги в тяхната съвкупност.
В тази връзка съдът съобразява фактите на постигнатото споразумение, препоръката
на ДСП, протоколът за проведена среща за изменение в РЛО от 23.09.2020, предхождащ с
няколко дни случилото се на 27.09., подадените от ответника искови молби. Посочено е от
самата молителка, че актът на насилие спрямо нея бил осъществен по време провеждания
РЛО на бащата с детето, на който тя присъствала. В изложеното от Д“СП“-В. становище, че
при наличието на съществуващ между двамата родители междуличностен конфликт,
неподходящо би било РЛО да се осъществява в нейно присъствие, след като е установено, че
детето има трайно изградена емоционална връзка с бащата и вече не е в толкова ниска
възраст, за да не може да се отделя от майката за продължително време. В тази връзка са
били консултирани да обмислят вариант за ново споразумение, в който да бъде определен
друг по-подходящ РЛО между бащата и детето, неощетяващ възможността му за
пълноценен контакт и даващ възможност тези срещи да се провеждат в една спокойна среда,
без напрежение, което двамата родители създават с поведението си.
Горното се споделя от въззивния съд с оглед цялостния анализ на данните по делото,
факта на водени други дела между тях, личните впечатления на съдебния състав от
поведението на двамата родители в съд.зала. въз основа на което достигна до преценката, че
нестихналият междуличностен конфликт говори за непреработени емоции от раздялата им,
но без категорични данни за физическо насилие по отношение на молителката. Затова
предприетите от съда действия са били по насочване на страните към медиация за
доброволно уреждане на споровете между тях. При категорични данни за извършено
насилие, още повече ако е системно, съдът не би насърчил към процедура по медиация. В
подкрепа на това е самият факт на реално проведена среща с медиатор, при която е било
констатирано, че, макар да не е било постигнато споразумение в правна рамка, страните са
постигнато подобряване в отношенията на страните, намалено е било емоционалното
напрежение, чули са позициите си и са уточнили потребността на всеки един от тях да бъде
зачетен като родител и човек, без да се нарушават личните му граници. Като първа крачка е
било договорено начин на комуникация при РЛО на бащата с детето. Страните са били
информирани, че могат да поработят още за намиране на по-кратък път към задоволяването
на тези потребности. Затова буди съмнение поведението на молителката в с.з. след
проведената медиация, изразяващо се необосновано настойчивото желание ответникът да й
се извини за пореден път, след като данните по делото сочат на това, че той вече го е бил
сторил.
Всичко изложено налага извод за липсата на категорични данни за осъществено
насилие от ответника по отношение на молителката лично. Дори да се приеме, че е имало
някакъв акт на неуважително отношение, то то е било провокирано от нейното
тенденциозно и преднамерено провокативно поведение с оглед благоприятен за нея изход
13
по други съдебни производства. За това се съди и от факта, че описаните в декларацията
събития са се осъществили по време на РЛО на бащата с детето, което говори, че майката се
стреми да контролира тези срещи и при установен нестихнал конфликт между родителите,
това може да бъде източник за нови такива прояви, което очевидно е неблагоприятно за
детето.
Без да толерира проявата на физическо или психическо насилие, въззивният съдебен
състав съобразява, че смисълът и социалното предназначение на Закона за защита от
домашно насилие е да се даде защита само в изключителни случаи, когато е застрашен
животът и здравето на лица, намиращи се действително в риск и в ситуации, когато
интензитетът на въздействие излиза извън рамките на житейския конфликт и причинява
сериозно страдание.
Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер и имат за цел не да бъде
санкциониран извършителят, а да бъде предпазено пострадалото лице. Затова съдът не
толерира използването на това процесуално средство за защита, когато липсва
изключителност на случая, тъй като това създава предпоставка за злоупотреба с права,
когато биват използвани като легално средство за репресия или като средство за събиране на
доказателства и предрешаване изхода на спора по бъдещи или висящи между страните
други производства /като напр. за развод или по чл.127 СК/.
Чрез налагането на мерките по ЗЗДН се интервенира в личната правна сфера на друго
лице, т.е.биват засягани негови лични права. Същевременно, обаче, тяхното прилагане
рефлектира върху множество междуличностни отношения, стоящи извън тези между
страните по спора, давайки отражение върху разширения семеен кръг, в който са включени
възходящите на бившите съпрузи/партньори, роднините по съребрена линия.
Затова мерките не следва да бъдат използвани като средство за разрешаване на спора
за родителска отговорност чрез дискредитиране на единия родител, така и да заместят
необходимото сътрудничество между родителите с оглед охраняване интереса на децата им.
Казано с други думи, както преднамереното им използване, без да е налице основателна
причина, така и формалистичното отношение при налагането им, има за последица
злоупотреба с права от страна на „жертвата“ спрямо „извършителя“.
Що се отнася до твърдяното насилие спрямо детето П..
По изрична разпоредба на чл.2 ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие над
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Самият закон не
пояснява какво има предвид под физическо или психическо насилие. Затова следва да
намерят приложение разпоредбите на чл.19 от Конвенцията за правата на детето, както и
чл.11 от Общ коментар № 8/2006 относно правото на детето на закрила от телесно наказание
и други жестоки или унизителни форми на наказание, както и Общ коментар № 13/2011
относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие, р-л ІV–чл.22 и чл.24,
препращащ към чл.11 от ОК № 8/2006. Нормите на Конвенцията имат пряко приложение във
14
вътрешното законодателство на държавите, подписали Конвенцията, а даденото с Общите
коментари тълкувание на понятието насилие имат задължителен характер.
В настоящия случай не може да се направи категоричен извод за осъществено
психическо насилие над детето П., тъй не се установява да са настъпили последиците, които
да го определят като такова по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН, т.е детето да е преживяло като
травматични описаните на 27.09.2020 събития. Няма данни, които да водят до извод за
застрашаване живота и здравето на детето, същото да се намира действително в риск и в
ситуации, когато интензитетът на въздействие да излиза извън рамките на обичайния
житейски конфликт и да причинява сериозно страдание.
Затова и предприетите от майката действия, макар и под формата на загриженост за
физическото и/или психическо здраве на детето подлагат на съмнение доколко
добросъвестно молителката е упражнила предоставените й родителски права и могат да се
възприемат като насочени срещу висшия интерес на детето.
На съда като държавен орган, на който както по силата на Конвенцията за правата на
детето, така и по силата на вътрешното законодателство, уредено в ЗЗДт и ЗЗДН, е
възложено задължението да следи за него и да го охранява. Това обосновава извода, че в
конкретния случай прилагането на мерките по чл.5 ЗЗДН не цели да предпази детето от
упражнено насилие, а да санкционира бащата. А това, както се изложи по-горе, не е
смисълът и предназначението на ЗЗДН и в дългосрочен план би навредило на правилното и
здраво психо-емоционално развитие на детето като проява на част от висшия му интерес.
Ето защо въззивният съд приема, че настоящият случай не се явява изключителен и
не са налице предпоставките, които да дават основание за прилагането на мерките по чл.5
ал.1 т.1 ЗЗД и по ал.4 ЗЗДН.
Поради всичко изложено въззивният съд прави извод за неоснователност на
подадената молба и затова същата подлежи на отхвърляне. Достигането до крайни правни
изводи, различни от тези на ВРС, налагат отмяната на първоинстанционното решение и
вместо него постановяване на друго за отхвърляне на подадената от В.Г. молба в лично
качество и като законен представител на малолетното дете П..
По разноските.
В тази връзка, с оглед основателността на в.жалба, на отмяна подлежи решението в
частта, имаща характера на определение, с което върху ответника са възложени заплащането
на държавната такса в размер на 25лв, които остават за сметка на бюджета, по арг. чл.11 ал.1
и ал.2 ЗЗДН, както и разноските в полза на молителката в размер на 300лв.
В полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените за двете инстанции
разноски, съобразно представените списъци и доказателства за реално направена такива,
видно от разписките към договорите за правна защита и съдействие, както следва:
за въззивната – 600лв адв.х-р и 25лв заплатена д.такса за въззивното производство;
за първата - 1200лв, по отношение на който размер е направено своевременно възражение за
15
прекомерност от насрещната страна. Същото е основателно. Макар делото да се отличава с
фактическа и правна сложност, намира претендираното възнаграждение за прекомерно
завишено спрямо посочения в чл.22 от Наредба № 1/2004 минимален размер от 400лв и
счита за основателна претенция до размера от 600лв, до който размер следва да бъде
редуцирано възлагането на разноските върху насрещната страна.
Така общият размер на дължимите от В.Г. в полза на П.С. разноски възлиза на
1225лв
Издадената заповед за защита подлежи на обезсилване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-11с-в № 261669/....12.2020г по гр.д.№ 12629/2020г, в
частта му, с която е уважена молбата на В. П. Г. по чл.5 ал.1 от ЗЗДН, като Е ЗАДЪЛЖЕН
П. Я. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр.В. кв. „Т.“ ... вх.Д ет.5 aп.50, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо В. П. Г. ЕГН ********** и
малолетното дете П. П. СТ. ЕГН **********, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН ;
ОСЪДЕН Е П. Я. СТ. ЕГН **********, с.а. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС ГЛОБА в размер на 200лв, на осн.чл.5 ал.4 от ЗЗДН, както и
заплати на В. П. Г., действаща в лично качество и в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете П. П. СТ. сумата от 300лв за осъществено процесуално
представителство, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ подадената от В. П. Г. ЕГН ********** от гр.В. кв.“Т.“ ... вх.А ет.5
ап.59, действаща в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете П. П.ВА С. ЕГН **********, срещу П. Я. СТ. ЕГН ********** с адрес:
гр.В. кв. „Т.“ ... вх.Д ет.5 aп.50, с искане за постановяване на мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1
и ал.4 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. П. Г. ЕГН ********** с адрес: гр.В. кв.Т. ... вх.А ет.5 ап.59, да
заплати на П. Я. СТ. ЕГН ********** от гр.В. кв.“Т.“ ..., сумата от 1225лв /хиляда двеста
двадесет и пет лева/ - общо разноски за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за защита от домашно насилие
Решението на ВРС в отхвърлителната част на молбата на В.Г. досежно останалите
искани мерки по чл.5 ЗЗДН не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17