№ 2800
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508173 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 11715/25.10.2022 г., постановено по гр.д. № 65017/2021 г.
по описа на СРС, 142 състав, са уважени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, да заплати на ищеца ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, сумата от 3085,28 лв., представляваща незаплатена регресна
претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
за нанесените на л.а. „Шкода Рапид“, рег. № СВ **** НК, имуществени вреди
вследствие на реализирано на 24.01.2020 г. ПТП, заедно с ликвидационни
разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба
– 15.11.2021 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 477,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за период 05.05.2020
г. до 14.11.2021 г.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
сумата от 1026,84 лв.
1
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД Далл Богг: Живот
и Здраве“ АД.
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно и несправедливо, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че районният съд
неправилно е възприел механизма на ПТП. Твърди, че вина за процесното
ПТП има водачът на л.а. „Шкода Рапид“, евентуално посочва, че е налице
съпричиняване. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде
отменено, а исковете – отхвърлени, евентуално да бъде отчетено
съпричиняване. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението
на районния съд е правилно, като моли същото да бъде потвърдено.
Претендира и разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата
цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „ЗАД Далл
Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на ищеца ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, сумата от 3085,28 лв.,
представляваща незаплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение за нанесените на л.а. „Шкода Рапид“,
рег. № СВ **** НК, имуществени вреди вследствие на реализирано на
24.01.2020 г. ПТП, заедно с ликвидационни разноски, ведно със законна лихва
от датата на предявяване на исковата молба – 15.11.2021 г., до изплащане на
вземането, както и сумата от 477,64 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за период 05.05.2020 г. до 14.11.2021 г.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът
да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно
правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от
договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната
страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на
застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на
противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4)
вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5)
пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното
ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на
задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”. По иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника
за заплащане на задължението, както и размер на дължимата лихва.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже възражението си за съпричиняване.
Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства:
3
1) че са налице валидни застрахователни правоотношения, както следва:
застрахователно покритие при ищцовото дружество по застраховка „Пълно
Каско“ за л.а. марка „Шкода Рапид“, рег. № СВ **** НК, действащо към
момента на процесното ПТП, и застрахователно покритие при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
л.а. марка „Ситроен Ксара“, с рег. № ВТ **** ВС, също действащо към
момента на процесното ПТП; 2) че на 24.01.2020 г. е настъпило ПТП между
двата автомобила; 3) че ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице
сумата от 3070,28 лв. за ремонт, извършен от доверен на ищеца сервиз; 4) че
на 05.05.2020 г. ответното дружество е отказало да плати доброволно
претендираната сума.
Въззивникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както
и извода, че водачът на застрахования при него автомобил има изключителна
вина за настъпването на последното, като прави възражение за
съпричиняване.
За установяване на механизма на процесното ПТП в
първоинстанционното производство са приети писмени доказателства –
двустранен констативен протокол за ПТП от 24.01.2020 г., както и е изслушано
заключение по съдебноавтотехническа експертиза. Във въззивното
производство по делегация са разпитани двамата водачи на участвалите в
процесното ПТП леки автомобили.
В заключението по САТЕ вещото лице е констатирало, че на 24.01.2020 г.
в гр. Велико Търново на ул. „Магистрална“, в района на № 23 около 15:15 часа
е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие. Лек автомобил
„Шкода Рапид“ с рег. № СВ **** НК се движи по ул. „Индустриална“ в
дясната лента. В същото време лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № ВТ
**** ВС се движи в същата посока в лявата лента. В района на № 23 водачът
на последния автомобил предприема маневра за преминаване в дясна лента,
като не пропуска движещия се в същата л.а. „Шкода Рапид“ и реализира ПТП,
като със странична дясна част го удря в странична лява част. Така описаният
механизъм отговаря на посоченото в двустранния констативен протокол за
ПТП.
Свидетелят Т. Д., водач на л.а. „Шкода Рапид“, заявява, че през месец
януари е участвал в ПТП, при което на червен светофар в гр. Велико Търново
4
в посока Варна – София е бил в огромна колона, последна кола. Не помни
марката на другия автомобил, посочва само цвета му – сив. Другият
автомобил се движел зад свидетеля, искал да го заобиколи и да свие пред него,
но не преценил скоростта или червения цвят на светофара. Автомобилът на
свидетеля бил в покой.
Свидетелят Р. В., водач на л.а. „Ситроен“, заявява, че на посочената дата е
участвал в ПТП, при което на влизане в гр. Велико Търново, в посока гр.
София, се е движел в дясна лента по ул. „Магистрална“, а л.а. „Шкода Рапид“
дошъл от пътя, който идва от под „Бирена фабрика“ и се включил в главния
път с предимство. Посочва, че не е извършвал маневри, не видял другия
автомобил преди удара. Твърди, че другият водач е засякъл автомобила на
свидетеля.
При съвкупния анализ на доказателствата по делото въззивният съд
приема, че механизмът на процесното ПТП е такъв, какъвто е описан от
вещото лице в заключението по съдебноавтотехническата експертиза. Същият
се потвърждава от показанията на св. Д., водач на пострадалия автомобил,
които са последователни и кореспондират с данните от двустранния протокол
за ПТП. Съдът не кредитира показанията на св. В. в частта, в която същият
посочва, че не е извършвал маневра при настъпването на ПТП. Това твърдение
противоречи на останалите доказателства по делото, от които се установява,
че водачът на л.а. „Ситроен“ е предприел маневра престрояване в съседна
дясна лента, в която се е движел л.а. „Шкода“.
При така установения механизъм на ПТП, който не се различава от
установения от първата инстанция такъв въпреки събраните пред въззивната
инстанция доказателства, следва да бъде изследван въпросът за вината за
настъпване на процесното ПТП.
При престрояване приложение намира чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение,
в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво
за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
5
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
Ал. 2 на същия член пък предвижда, че при извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея.
Безспорно се установява по делото, че водачът на л.а. „Ситроен“ е
предприел маневра за престрояване вдясно за включване в лентата за
движение, в която се е намирал пострадалият л.а. „Шкода“. В случая
задължението на водача на лекия автомобил важи по време на извършване на
цялата маневра, не само при започването . Неспазвайки вмененото му от
закона задължение, водачът е предизвикал процесното ПТП, за което има
изключителна вина.
Изводът за изключителна вина на водача на л.а. „Ситроен“ не се
опровергава от събраните по делото свидетелски показания. Това се
потвърждава и от ДКППТП, в който в графа „12. Обстоятелства“ е маркирано
квадратчето „при смяна на лентите“ за л.а. „Ситроен“.
Задължението на престрояващия се водач по чл. 25, ал. 2 ЗДвП се отнася
до движението на автомобилите по лентата, в която първият се престроява.
Следователно водачът на л.а. „Ситроен“ е следвало да се съобрази с
поведението на водача на л.а. „Шкода“, като пропусне същия, тъй като
последния има предимство в така описаната ситуация.
От всичко казано следва изводът, че единствено водачът на л.а. „Ситроен“
е нарушил задължението си по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като не е пропуснал
движещия се в съседна лента с предимство л.а. „Шкода“.
Във въззивната жалба е релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
По арг. от чл. 133 ГПК възраженията на ответника, основани на факти,
известни нему към датата на изтичане за срока за отговор на исковата молба,
които същият е могъл и е трябвало да направи срещу твърденията в исковата
молба, са преклудирани. Възражението за това, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, е направено едва с въззивната жалба. Доколкото
6
същото не е релевирано в срока за отговор на исковата молба, навеждането му
с въззивната жалба се явява преклудирано, поради което съдът не следва да го
обсъжда.
Във въззивната жалба не са релевирани възражения срещу определения
от районния съд размер на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във
въззивната жалба, когато контролира правилността на решението, поради
което същият не следва да обсъжда първоинстанционното решение по този
въпрос. В този смисъл Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на
III Г.О. на ВКС.
Водим от горното, въззивният съд приема, че решението на
първоинстанционния съд е правилно в тази част и следва да бъде потвърдено.
По отношение на определения от районния съд размер на обезщетението
за мораторна лихва въззивникът не е изложил оплаквания във въззивната
жалба. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във
въззивната жалба, когато контролира правилността на решението, поради
което същият не следва да обсъжда първоинстанционното решение по този
въпрос. В този смисъл Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на
III Г.О. на ВКС. Решението следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход от делото право на разноски има въззиваемата страна.
Същата е претендирала заплащането на адвокатско възнаграждение в размер
на 780 лв. с включен ДДС, за което са представени доказателства за реално
плащане – Фактура № 6712/26.06.2024 г. и Преводно нареждане от 22.07.2024
г., както и депозит за разпит на свидетел в размер на 50 лв. С оглед изхода от
настоящото производство същите следва да бъдат възстановени в пълен
размер.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11715/25.10.2022 г., постановено по гр.д.
7
№ 65017/2021 г. по описа на СРС, 142 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, сумата от 830 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8