РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 06.02.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11673 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.П.А. – Л. по предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, срещу А.Д.К., за сумата от 161 021,72
лв. и М.К.А. за сумата от 53 673,88
лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са
изложени твърдения, че ищцата се явява наследник по силата на универсално
завещание от 30.10.2014 г. на В.А.П.(първа братовчедка на майката на М.А. - Л.),
починала на 03.05.2019 г., което е обявено на 16.05.2019 г. от нотариус В.А.с
рег. 055, вписано в Служба по вписванията с вх. рег. № 42527 от 04.07.2019 г.
Ищцата сочи, че ответниците са наследници по закон на починалата, като след
нейната смърт те се снабдяват с удостоверение за наследници и изтеглят всички
налични парични средства от сметките на наследодателя в „Банка ДСК“ АД и в
„Уникредит Булбанк“ АД.
Видно
от уточнителна молба от 24.07.2020 г. и
от 29.09.2020 г., ищцата претендира от А.Д.К. сума в размер на 85 155 лв., представляваща
левова равностойност на изтеглените от него 43 483,49 евро от банкови
сметки на В.А.П.в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата от 75 866,72 лв.,
представляваща левовата равностойност на изтеглените от него 38 740,52
евро от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД. От М.К.А. се претендира сумата
от 28 384,99 лв., представляваща левовата равностойност на изтеглените от ответницата
14 494,49 евро, от банковите сметки на В.А.П.от „Банка ДСК“ ЕАД и сума в
размер на 25 288,89 лв., представляваща левовата равностойност на
изтеглени от ответницата 12 913,50 евро от банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк“ АД.
Ищцата
М.П.А. – Л. счита, че по силата на оставеното в нейна полза универсално
завещание всички права на наследодателя В.П.са преминали в нейна полза,
включително и сумите по банковите й сметки.
Ответниците
А.Д.К. и М.К.А. признават твърденията в исковата, че са изтеглили паричните
средства в сочените банки след откриване на наследството на В.П., но оспорват
иска като неоснователен. Сочат, че починалата се е разпоредила с имуществото си
за след смъртта си с общо саморъчно завещание от 29.01.2019 г., обявено на
16.05.2019 г. с протокол от нотариус С.Д., рег. № 358 на НК, и вписано в Службата
по вписванията – София, акт № 278, том VII, дело № 31907. Със завещанието В.А.П.е
завещала по 1/2 идеална част от притежаваното от нея имущество към момента на
смъртта й на А.Д.К. и К.З.А.. Последната се е отказала от завещаното й
наследство по реда на чл. 52 ЗН, който отказ е вписан в специалната книга под №
870/05.06.2019 г. След отказа от наследство наследници на В.А.П.се явяват
двамата ответници А.Д.К. (наследник по закон и завещание) и М.К.А. (наследник
по закон). Предвид това считат, че оставеното в полза на ищцата завещание от
30.10.2014 г. е било отменено с общото завещание от 29.01.2019 г., направено в
полза на А.Д.К. и К.З.А., поради което ищцата няма качеството наследник по
завещание на В.П., а ответниците са получили процесните суми на годно правно
основание.
В срока по чл. 212 ГПК ищцата М.П.А. - Л. е предявила и инцидентен
установителен иск, с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН срещу А.Д.К. за обявяване унищожаемостта на
саморъчно завещание от 29.01.2019 г., оставено в полза на А.Д.К. и К.З.А.,
обявено на 16.05.2019 г. с протокол от нотариус С.Д., рег. № 358 на НК, и
вписано в Сл. вп. – София, акт № 278, том VII, дело № 31907, като направено от
лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
В
исковата молба ищцата оспорва процесното завещание като унищожаемо с твърдения,
че завещателката В.П.още в началото на 2017 г. е страдала от деменция,
изразяваща се в изключително слаба памет, дезориентираност
за време и неадекватно поведение. Сочи, че в края на 2018 г., след счупване на
ръката си, състоянието на В.П.се е влошило и е започнала да не разпознава
близките си, бъркайки имената им, като е изпратена в хоспис за дементно болни в
град Банкя. Твърди се, че оттам е била преждевременно изписана по настояване на
ответника А.К., като до смъртта ѝ В.П.е държана в изолация от другите
хора. Уточнява, че приживе завещателката не е била поставена под запрещение, но
твърди, че същата не е могла да действа разумно предвид описаното здравословно
и психично състояние.
Ответникът
оспорва иска като неоснователен с твърдения, че В.П.е действала разумно при
съставяне на процесното завещание от 29.01.2019г. и не е страдала от деменция.
Противно на изложеното в исковата молба твърдят, че наследодателката е
настанена временно от А.К. и неговата племенница в стандартен дом за възрастни
хора с дневен център „А.“ ЕООД, а не в дом за дементни хора, без провеждането
на рехабилитация и лечение.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява се от саморъчно завещание
от 30.10.2014 г. на В.А.П., че е завещала на родственицата й М.П. А.– Л.
всичко, което притежава към момента на нейната смърт. Завещанието съдържа
разпореждане с цялото имущество на П.по смисъла на чл. 16, ал.1 от ЗН и придава
качеството на наследник на М.П. А.– Л..
Саморъчното завещание е обявено с
протокол от 16.05.2019 г. на нотариус В.А.и вписано в Службата по вписванията –
София с вх. рег. № 42524 от 04.07.2019 г., акт № 38, том VIII, дело № 32488/2019 г.
Видно от удостоверение за наследници
от 13.05.2019 г. на СО, район „Средец“, наследници по закон (първи братовчеди) на В.А.П., починала на
03.05.2019 г. са ответниците А.Д.К. и М.К.А..
Със саморъчно завещание от
09.01.2019 г. В.А.П.завещава на А.Д.К. и К.З.А. по 1/2 идеална част от апартамент № 4 на ул. „******, от апартамент
в ж.к. „******, както и цялото налично към смъртта й имущество, включително
движими и недвижими вещи, влогове и спестявания, независимо къде се намират или
в коя банка или институция се съхраняват, и всички други видове имущества.
Саморъчното завещание е обявено с
протокол от 16.05.2019 г. на нотариус С.Д. и вписано в Службата по вписванията
– София с вх. рег. № 41488 от 01.07.2019 г., акт. № 278, том VII, дело № 31907/2019 г.
От съдебно удостоверение по гр.д. №
31371/2019 г. на СРС, 89 с-в, се установява, че К.З.А. е подала молба за отказ
от наследството на завещание на В.А.П., като отказът е вписан в специалната
книга на съда под № 870/05.06.2019 г.
Представен е договор за предоставяне
на социална услуга в Дом за възрастни хора и Дневен център „А.“ ЕООД от
20.11.2018 г.; договор за предоставяне на социални услуги с „М.С.П.“ ЕООД от
03.12.2018 г., съответно сключени от К.А. и А.К. в полза на В.П..
Представено е постановление за отказ
за образуване на досъдебно производство от 11.02.2019 г. по пр. пр. № 9001/2019
г. на СРП, във връзка със сигнал за кражба от В.А.П..
Свидетелката Х.Е.М.сочи, че често е
виждала В.в дома на М., като част от приятелска компания. Забелязала е
когнитивни проблеми през 2018 г., като В.е звъняла 5-6 пъти на М. по време на
пътуване за Сърбия за Нова година, като В.е звъняла, давала й се информация за
къде пътуват и тя отново е питала същото. Забелязала е и други неща – забравяла
е, допускала е други лица в дома на ул. „Гладстон“ и после е казвала, че е
обрана, като през средата на 2018 г. свидетелката е срещнала В.на ул. „Цар
Асен“ и тя не я е познала, била е тревожна. След като си е счупила ръката, през
януари са изгубили връзка.
Свидетелката С.Д.М.сочи, че нейната
сестра и зет са непосредствени съседи на В., като след смъртта на мъжа на В.– Д.,
често са се събирали в М.. След 2017 - 2018 г. са започнали проблеми: правела е
неща, които не помни, В.й се е обаждала в 6 ч. сутринта и не е знаела колко
часа, ходила е да се взима пенсията по 2-3 пъти в продължение на една седмица, изчезвали
са неща от дома й (като картини например). Знае от М. и домоуправителката на входа, за случай когато В.е потрошила
къщата. След счупването на ръката е била в болница, после в хоспис за дементно
болни за рехабилитация. Не я е виждала след това, телефонът й е бил изключен.
Свидетелката Ю.Б.Р., адвокат от САК,
познава А.К.. Заявява че В.се е свързала с нея в края на 2018 г. с въпроси
относно изготвяне на завещание. Преди деня на завещанието са контактували по
телефона, и не може да каже, че е усетила обърканост в нея. През месец януари е
отишла в дома й, където е бил К. с научна сътрудничка, за проучване за възрастни
хора. Сочи, че е останала с В.и дамата, която я е гледала. Отново В.е попитала
дали предходно завещание се отменя автоматично с ново. В.е извадила листи
формат А“ и собственоръчно с молив си е начертала широки редове. Свидетелката й
е обяснила да напише днешния ден, да се идентифицира с данните си и да напише
на кой какво имущество иска да остави, В.си е изписвала нещата около 40 минути.
Свидетелката сочи, че не й е диктувала, а са дискутирали как е регулирано
саморъчното завещание и кои законови разпоредби го уреждат.
Свидетелят Х.Р.Х., психиатър, сочи
че А. К.го е помолил да прецени психичното състояние на неговата леля. Посетил
е през 2019 г., не си спомня месеца, В.в старчески дом в Банкя. Сочи, че не е
останал с впечатление, тя да не разбира какво й казва и е била напълно
ориентирана за мястото и за състоянието й. Задал й е банални въпроси. След като
са излезли с К. е решил да се върне втори път и влязъл сам в стаята. В.го е
познала и е попитал за какво идва пак, казала е, че иска да си ходи. Не е
говорил с персонала на дома, какво е състоянието й. Не я е виждал преди и след
този случай, не знае кога е починала.
Съгласно заключението на
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от 10.06.2022 г., по
време на съставяне на процесното завещание в края на м. януари 2019 г. В.П.е
страдала от деменция от смесен дегенеративно – съдов тип. По делото не е
приложена медицинска документация, отразяваща състоянието на В.П.след
21.11.2018 г. На тази дата са регистрирани тежки психични нарушения (състояние на обърканост и психотични симптоми), които е възможно да са персистирали и довели до задълбочаване на
когнитивния дефицит. Вещите лица считат, че в това състояние В.П.не е могла да
разбира съдържанието на завещанието, да действа разумно и да се разпорежда с
имуществото си за след смъртта си. Ако се кредитират показанията на свидетелите
Х.и Р., вещите лица допускат възможността за обратно развитие на описаната
симптоматика до състоянието, описано в психологичното изследване на 08.10.2018
г. (доколкото деменцията представлява необратим дегенеративен процес). Тогава следва да се приеме, че В.П.вероятно е могла да разбира
съдържанието на завещанието, да действа разумно и да се разпорежда чрез
завещание с имуществото си, но поради когнитивни нарушения е била затруднена в
преценките си и предвиждането на далечните последици от действията си, имала е
нужда от помощ и подкрепа при извършване на завещателно разпореждане.
По делото е изслушано и повторно
заключение от 21.11.2022 г. на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, което кореспондира с изводите на първата експертиза. Вещите лица
поясняват, че дементният процес със съдово – денегеративен характер прогресивно
е напредвал и е водел до необратими нарушения на паметта и интелекта. П.е приемала
терапия с лекарствени продукти, но въпреки това, състоянието й от 2015 г., до
ноември 2018 г. се е влошавало (след ноември 2018
г. няма медицинска документация за състоянието й), което също доказва, че съдово –дегенеративния процес е напредвал, като
най стремглаво това е станало след ортопедичната операция на 12.11.2018 г. Заключението
на вещите лица е, че В.П.е страдала от психично заболяване: смесена корова и
подкорова съдово-дегенеративна деменция с психотични симптоми, като в това състояние
не е могла да разбира съдържанието на завещанието, да действа разумно и да се
разпорежда с имущество за след смъртта си.
След експертизите са изслушани свидетелите М.Д.Р.и Б.Г.П..
Св. Р.е гледала В.П.въз основа на
договор за гледане от 26.12.2018г., като дава сведения, че й е правила
гимнастика, решавали са кръстословици, П.сама й е казвала вечер какво иска за
ядене на следващия ден. Не знае как е изчезнала личната карта на П.. П.й е
казвала, че й трябват адвокати, че я принудили преди са влезе в болница да
направи завещание и иска да го смени.
Св. П. е помощник – нотариус, като е
извършила на 19.11.2018 г. заверка на подписа на пълномощно на П.по отношение
на банковата й сметка, на място в дома й на ул. „Гладстон“. Сочи, че по
принцип, ако изпитва съмнения относно дееспособността на лицето, отказва
заверката.
Относно иска за обявяване унищожаемостта на саморъчно завещание
от 29.01.2019 г. на В.А.П.Съгласно чл. 13 от ЗН, всяко лице, което е
навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради
слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето
имущество за след смъртта си чрез завещание. Като следствие от липсата на
завещателна дееспособност, в разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б „а“ от ЗН е предвидено, че завещателното
разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава.
В случая, на базата
на всички събрани по делото доказателства, настоящият състав приема, че към
момента на изготвяне на процесното завещание от 09.01.2019 г., В.П.не е била в състояние да действа разумно,
да се грижи сама за себе си и да изготви завещание самостоятелно, поради което
инцидентният установителен иск следва да бъде уважен.
Настоящият състав не кредитира
показанията на св. Ю.Р., че П.е действала разумно, тъй като същите противоречат
на медицинската документация, останалите свидетелски показания и др. писмени
данни по делото (постановление на СРП от 11.02.2019 г., докладна записка и обяснения на
ответника А.К. в тази връзка, които са най-близо по време до момента на
съставяне на завещанието.) Следва да се отбележи обаче, че те дават сведения, че П.е
имала нужда от обяснения във връзка с изготвянето на завещателното
разпореждане. Впечатленията на св. Х.са спорадични, като същият дава сведения
за една единствена среща с П., и не биха
могли да дадат пълни сведения за обективното й състояние, при наличието на
разнопосочни доказателства в обратната насока, включително и обективните данни,
които се потвърждават от свидетелските показания, вкл. и от тези на св. М.Р.,
че същата не е била в състояние да се грижи сама за себе си.
Констациите за дееспособността на П.в
показанията на св. П. – помощник нотариус не обвързват съда, като следва да
бъдат преценени съобразно останалите доказателства по делото. (в този
смисъл решение № 472 от 17.01.2013 г., постановено по гр.д. № 1395/2011 г. на
ВКС, IV
ГО).
Следователно, по делото се установява, че П.не е могла да действа разумно
към момента на изготвяне на завещание, поради наличие на от психично
заболяване: смесена корова и подкорова съдово-дегенеративна деменция, поради
което искът по чл. 43, б. „а“ от ЗН е основателен и следва за бъде уважен.
Относно исковете за
неоснователно обогатяване
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. от
ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Правото на вземане на парична наличност по банкова сметка ***твената маса,
като с откриване на наследството същото преминава в патримониума на наследника (по закон или завещание), който е приел
наследството. От представените от „Уникредит
Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД двете банки удостоверения – на л. 53 и л. 57 за
изтеглени суми от банкови сметки на П.след смъртта й, се установява че
ответниците са получили след смъртта на П., съответно А.К. – общо 161 021,72
лв. и М.А. – общо 53 673,98 лв.
С оглед основателността
на конститутивния иск за унищожаване на саморъчното завещание от 09.01.2019 г.,
е отпаднало на основанието за получаване на сумите от банковите сметки на
завещателката от ответниците.
Исковете се основават на третия от
кондикционните състави на чл. 55 ЗЗД, като в тази връзка съдът съобрази
разясненията, дадени в ППВС № 1 от 28.05.1979 г., а не
фактическия състав по чл. 59, ал.1 ЗЗД. Следователно, е възникнало вземане на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД в полза на М.А. – Л., в качеството й на наследник по силата на универсално
завещание от 30.10.2014 г. и исковете следва да бъдат уважение, съответно срещу
А.Д.К. за сумата от 161 021,72 лв. и срещу М.К.А. за сумата от 53 673,88 лв., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2019 г. до окончателното плащане на главницата.
Относно разноските
При този изход на спора в полза на ищцата
М.А. – Л., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски, както следва: от А. Къосев общо 11 508,60 лв. за държавна такса (5 067,73 за иска за унищожаемост и 6 440,87 лв.
по осъдителния иск), 800 лв. за
депозит за вещи лица и 238 лв. за такса за вписване на исковата молба; както и
сумата от общо 27 379 лв. за адвокатско възнаграждение (16 289 лв. по иска за унищожаемост и 11 090 лв. по осъдителния иск); от М.А., както следва: 2 146,95 лв. за държавна
такса по осъдителния иск и 4 943 лв. за адвокатско възнаграждение по
осъдителния иск. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното
възнаграждение за адвокат, защото сумите са съобразени с НМРАВ, в ред. бр.
88/04.11.2022 г., а отделно от това производството представлява фактическа и
правна сложност, предвид обективно съединените искове, предмет на същото и
извършените действия по събиране на доказателства.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА по
иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН, по иска предявен от М.П.А. – Л., ЕГН **********,***, представлявана от адв. И.М.,*** срещу А.Д.К., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Г. Н. А.,***5, саморъчно завещание от 09.01.2019 г. на В.А.П.(в полза на А.Д.К. и
К.З.А.), обявено с протокол от 16.05.2019 г. на нотариус С.Д. и вписано в Службата
по вписванията – София с вх. рег. № 41488 от 01.07.2019 г., акт. № 278, том VII, дело № 31907/2019 г.
ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН **********,***, представляван от адв. Г.
Н. А.,***5, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД да заплати на М.П.А. – Л., ЕГН **********,***, представлявана от адв. И.М.,*** сума в общ размер на 161 021,72 лв., ведно
със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2019 г. до
окончателното плащане, от които
85 155 лв., представляваща левова равностойност на изтеглените от ответника
43 483,49 евро от банкови сметки на В.А.П.в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата от
75 866,72 лв., представляваща левовата равностойност на изтеглените от ответника
38 740,52 евро от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********,***, представлявана от адв. Г. Н. А.,***5, на
основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да заплати на М.П.А. – Л., ЕГН **********,***, представлявана от адв. И.М.,*** сума в общ размер на 53 673,88 лв., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2019 г. до
окончателното плащане, от които 28 384,99 лв.,
представляваща левовата равностойност на изтеглените от ответницата
14 494,49 евро, от банковите сметки на В.А.П.от „Банка ДСК“ ЕАД и сумата
от 25 288,89 лв., представляваща левовата равностойност на изтеглени от ответницата
12 913,50 евро от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН **********,***, представляван от адв.
Г. Н. А.,***5, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М.П.А. – Л., ЕГН **********,***, представлявана от адв. И.М.,***, следните
деловодни разноски:
общо 11 508,60 лв. за държавна такса; 800
лв. за депозит за вещи лица, 238 лв. за такса вписване
на исковата молба; както и сумата от общо 27 379 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********,***, представлявана от адв. Г. Н. А.,***5 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М.П.А. – Л., ЕГН **********,***, представлявана от адв. И.М.,***, следните
деловодни разноски: 2 146,95
лв. за държавна такса по осъдителния иск и 4 943 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: