Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 04.09.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на десети август през две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 4 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на
потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П.,
ул. „М.С.” бл. ., вх. „Б“ ап. ., на стойност 840,48 лева, като претенцията към
ответницата е за ½ от посочената сума, а именно: 420,24 лева. Сочи, че
между топлофикационното дружество и титуляра на
партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови
нужди, действали през процесния период. Към настоящия
момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно
изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или
предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните.
Ответницата била абонат на топлопреносното дружество
по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати
доставената услуга.
Твърди, че на 27.06.2019 г. подал до
ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 7952/2019 г. на ПРС, по което в полза
на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2640/28.06.2019 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми:
главница в размер на 420,24 лева за ползвана, но незаплатена от ответника
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „М.С.”
бл. ., вх. „Б“ ап. ., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 78,69 лева, начислена за периода от 08.07.2014 г. до
15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
ù изплащане. Тъй като заповедта била връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 420,24 лева - главница, представляваща ½ от
общия дълг за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „М.С.” бл. ., вх. „Б“ ап. ., за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 78,69 лева, начислена за периода от 08.07.2014 г.
до 15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.06.2019
г. до окончателното ù изплащане.
В
срока по чл. .1 ГПК ответницата чрез назначения ù особен представител е
депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове,
излагайки твърдения, че по делото липсват доказателства за наличието на
облигационна връзка между страните по повод доставката на топлинна енергия,
както и относно дължимостта на процесните
суми и техния размер.
Оспорва представеното по делото
извлечение от сметка, с твърденията, че същото не е подписано от изпълнителния
директор на ищцовото дружество и от главния
счетоводител.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, чрез упълномощен
представител изразява становище за основателност на предявените искове и моли
съда да постанови решение, с което да ги уважи.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, чрез назначения ѝ особен представител оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на
доставчик на топлинна енергия, е подало на 27.06.2019 г. до Пернишкия районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответницата С.С.Т. за дължими суми за
топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „М.С.“,
бл. ., вх. „Б“, ап. . за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 3918/2019 г. на ПРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2640/28.06.2019 г. против
длъжника и настоящ ответник, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което
е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. „М.С.“, бл. .,
вх. „Б“, ап. ., е открита партида на името на Н.С.Р., с абонатен номер ...
По делото е представен и приет нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том
., рег. $ ., дзело № .г. на нотариус И. И., с район
на действие – района на ПРС, от който се установява, че на 15.12.1999 г. Ц.С.Д.е
закупила от П.И.С.и Б. А.С.следния недвижим имот, представляващ апартамент № .,
находящ се гр. П., кв. „М.“, ул. „М.С.“, в жилищна
сграда – бл. ., вх. „Б“, на единадесетия етаж, състоящ се от три стаи, кухня,
сервизни помещения и балкони, със застроена площ от 77,01 кв. м.
Видно от писмо от 15.03.2019 г. от
община Перни, дирекция „Местни приходи и такси“ е, че в информационния масив на
дирекцията е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от Ц.С.Д.за недвижим имот, находящ се гр. П., ул. „М.С.“, бл. ., вх. „Б“, ап. ..
По делото е представена и молба от
18.01.2000 г., с която Ц.С.Д.е направила искане за откриване на партида за
плащане на топлоенергия за жилищни нужди за топлоснабден
обект, находящ се в гр. П., ул. „М.С.“, бл. ., вх.
„Б“, ап. ..
От представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. №
204/27.02.2019 г., издадено от община П., се установява, че Ц.С.Д.е починала на
09.11.2012 г. и е оставила за наследници две дъщери – Н.С.Р. и С.С.Т., като видно от удостоверение № 00087/18 от ..05.2018
г., издадено от ПРС, наследницата Н.Р.се е отказала от наследството на нейната
майка Ц.Д.и отказът ù е вписан под номер 63/16.05.2018 г. в особената
книга за откази от наследство, водена при ПРС.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размерът на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия
период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г. за абонат № .., стойността на ползваната, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент № ., находящ се в гр. П., ул. „М.С.“,
бл. ., вх. „Б“, е както следва: главница в размер на 420,24 лева, равняваща се
на ½ част от общото задължение, като лихвата за забава на месечните плащания
за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г. е в размер на 78,69 лева.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния
имот за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. възлиза на 840,48 лева. От
заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки, а системата за дялово разпределение е въведена в
сградата – етажна собственост на 14.12.2000 г. Посочено е, че за процесния период „Т.П.“ АД е подавала ежемесечно за
разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, като технологичните разходи
са изчислявани вярно от „Т.П.“ АД. За процесния период
няма подадени от ответника възражения срещу изравнителните сметки. На вещото
лице са предоставени договори, сключени между топлопреносното
предприятие и фирмата за дялово разпределение, обслужваща сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата С.Т. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от
нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответницата е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) клиент
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
На първо място, съдът намира за
безспорен факта, че ответницата е наследник на Ц.С.Д., починала на 09.11.2012
г., което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници.
На следващо място безспорно се установява, че наследодателката
на ответницата е била собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот, находящ се в
гр. П., като след нейната смърт през 2012 г. ответницата С.Т. е придобила
правото на собственост върху ½ ид. ч. от
имота, от което следва, че същата притежава качеството „клиент“ на топлинна
енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на Общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите
и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията
между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна
енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на
територията на гр. П.. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които изискват
писмено приемане на Общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените
от дружеството Общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен
към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на
тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал.
3 ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не твърди да е
упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия,
предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация - П.”
АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже
и размера на претендираните задължения от ответницата.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесният имот
е топлофициран, като размерът на задължението за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 840,48 лева.
От заключението по допуснатата съдебно
- икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за процесния
период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № .,
находящ се в гр. П., ул. „М.С.“, бл. ., вх. „Б“, е
както следва: главница в размер на 840,48 лева, като задължението на
ответницата, равняващо се на притежаваните от нея ½ ид.
ч. от имота, е 420,24 лева, като лихвата за забава на месечните плащания,
изчислена върху сумата от 420,24 лева за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017
г., е в размер на 78,69 лева.
С оглед изложеното и предвид заключенията по допуснатите експертизи, съдът приема за доказано, че задължението на ответницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия възлиза на сумата от 420,24 лева – главница, съобразно дела на последната в съсобствеността на имота по арг. от чл. 30 ЗС.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ
изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В
случая, ответницата има задължение да плати стойността на доставената и
използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, поради което същата е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото лице, е 78,69 лева и
същата се дължи от ответницата.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
в полза на ответницата погасителна давност. На основание чл. 111 ЗЗД и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение,
което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 27.06.2019 г.,
следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди 27.06.2016
г. вземания, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно
Общите условия е изтекъл преди тази дата. В хронологичен порядък съгласно
посоченото от вещото лице Б. П., погасената по давност част от претендираната главница е в размер на 298,93 лева, а за мораторната лихва за забава – 67,. лева. Останали са
непогасени 121,31 лева от главницата и 10,97 лева от лихвите.
До така посочените размери исковата
претенция е основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00
лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 50,00 лева, 300,00 лева –
възнаграждение за вещи лица, както и 100,00 лева – възнаграждение за особен
представител, като съобразно уважената част от исковете ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 159,08 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република“, сумата от 121,31 лева
(сто двадесет и един лева и тридесет и една стотинки), представляваща стойност
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в гр. П., ул. „М.С.“, бл. ., вх.
„Б“, ап. . за периода от 27.06.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 10,97 лева (десет
лева и деветдесет и седем стотинки), начислена за периода от 27.06.2016 г. до 15.12.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.06.2019 г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата, претендирана като главница за разликата между сумата от 121,31
лева (сто двадесет и един лева и тридесет и една стотинки) до пълния предявен
размер от 420,24 лева (четиристотин и двадесет лева и двадесет и четири
стотинки) и за мораторна лихва за забава за разликата
между сумата от 10,97 лева (десет лева и деветдесет и седем стотинки) до пълния
предявен размер от 78,69 лева (седемдесет и осем лева и шестдесет и девет
стотинки), като погасен по давност.
ОСЪЖДА С.С.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Република“ сумата от 159,08 лева (сто
петдесет и девет лева и осем стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.