Определение по дело №200/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по частна жалба на М. А. Г. от [населено място], чрез адв. Г. Ч. от САК, срещу Определение № 98/21.02.2024 г., постановено по гр.д. № 893/2023 г. по описа на Районен съд – [община].

В частната жалба се твърди, че оспорваното определение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Изтъква се, че искането на жалбоподателката е било районният съд да прогласи нищожността на Решение № 16/16.04.1993 г., издадено въз основа на Протокол № 16/16.04.1993 г. от ПК – [община] /понастоящем ОСЗ – [община]/ поради противоречие със закона и липса на идентификация и конкретизация на земеделските имоти, чиито право на собственост се възстановява, както и липса на мотиви за начина на обезщетяване, като се върне преписката на ОСЗ – Р. за издаване на законосъобразно решение, както и да се наложи глоба на основание чл.304, ал.1 от АПК на ОСЗ – [община]. Изрично е заявено, че впоследствие предявеният иск по чл.304, ал.1 от АПК е оттеглен и в тази част производството по делото е прекратено. Изразява се обаче несъгласие с дадената от съда правна квалификация на заявената за разглеждане претенция по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Възразява се срещу прекратяването на производството по делото като се излага, че след като са проведени две съдебни заседания и е даден ход по същество, съгласно правилата на ГПК съдът е следвало да се произнесе с решение. Искането до съда е за отмяна на определението и връщане на делото на Районен съд – Р. за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор от ответника по частната касационна жалба: ОСЗ – [община]. Посочено е, че изложената в определението фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства, а изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Изразено е становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за оставянето й без уважение.

А. съд – Перник, касационен състав, като взе предвид и обсъди поотделно и в съвкупност наведените от касатора доводи, тези на ответника и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, намира за установено, следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.230 от АПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съображенията са следните:

П. Р. съд – Р. е депозирана жалба /именувана „искова молба“/ от М. А. Г. от [населено място], чрез адв. Г. Ч. от САК, с която е направено искане съдът да прогласи нищожността на Решение № 16/16.04.1993 г., издадено въз основа на Протокол № 16/16.04.1993 г. от ПК – [община] /понастоящем ОСЗ – [община]/ поради противоречие със закона и липса на идентификация и конкретизация на земеделските имоти, чиито право на собственост се възстановява, както и липса на мотиви за начина на обезщетяване, като се върне преписката на ОСЗ – Р. за издаване на законосъобразно решение, както и да се наложи глоба на основание чл.304, ал.1 от АПК на ОСЗ – [община].

С допълнително подадена Молба рег. № 5061/02.11.2023 г., ищцата М. Г., чрез адв. Ч., е заявила, че оттегля искането към съда за налагане на глоба на основание чл.304, ал.1 от ГПК.

Въз основа на горепосочената молба е издадено Определение от 02.11.2023 г., с което Районен съд – Р. е прекратил производството по гр.д. № 893/2023 г. в частта по искането на М. Г. за налагане на глоба на основание чл.304, ал.1 от ГПК на началника на ОСЗ – Р. поради неизпълнение на Решение № 16-ТР/30.03.1999 г. на ПК – [община].

С Определение от 10.11.2023 г. Районен съд – [община], като е приел жалбата за редовна и допустима, е конституирал страните в производството, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание, обявил е проекто-доклада, в който е направил е правна [жк], разпределил е доказателствената тежест в процеса и е дал на страните указания във връзка с това. В определението и обективирания в него проекто-доклад изрично е отбелязано, че жалбата е с правно основание по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

По гр.д. № 893/2023 г. по описа на Районен съд – Р. са проведени две съдебни заседания – на 06.12.2023 г. и на 22.01.2024 г. В първото от тях адв. Ч., като процесуален представител на жалбоподателката, е направила изрично изявление, че не възразява срещу проекто-доклада, както и че поддържа жалбата си в частта, в която с процесното решение на ПК – Р. е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху имотите, изброени в 6 пункта от него. Поискала е да й бъде дадена възможност да се запознае с представените от ответника два броя писма и приложените към тях писмени доказателства и да изрази становище в следващо съдебно заседание. Това нейно искане е уважено от съда с оглед на което делото е отложено за 22.01.1024 г., когато са приети представените от страните писмени доказателства, приключено е съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

В срока за произнасяне, след проучване и анализ на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност съдът е приел, че за жалбоподателката липсва правен интерес от оспорването на Решение № 16/16.04.1993 г. на ПК – Р. в горепосочената част, тъй като производството пред органа по поземлена собственост е приключило с Решение от 01.03.2001 г. за обезщетение с поименни компенсационни бонове по реда на чл.19, ал.17, т.2 ППЗСПЗЗ, което е с изцяло позитивен характер за нея, в качеството й на наследник на А. С. Г..

При горните обстоятелства Районен съд – Р. е отменил протоколното определение по гр.д. № 893/2023 г. от 22.01.2024 г., с което е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Вместо това е постановил процесното Определение № 98/21.02.2024 г., с което е оставил без разглеждане жалбата на М. А. Г. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Т. Г. В., [адрес], против Решение № 16/16.04.1993 г. на ПК – [община], постановено по преписка по Заявление с вх. № 16259/19.02.1992 г., в частта, с която отказано да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на А. С. Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните недвижими имоти: нива с площ от 1,500 дка, находяща се в землището на [населено място], м. ****; ливада с площ от 2,500 дка, находяща се в землището на [населено място], м. ****; ливада с площ от 1,000 дка, находяща се в землището на [населено място], м. ****; ливада с площ от 0,500 дка, находяща се в землището на [населено място], м. ****; ливада с площ от 1,500 дка, находяща се в землището на [населено място], м. М. и ливада с площ от 0,500 дка, находяща се в землището на [населено място], м. **** и е прекратил производството по гр. д. № 893/2023 г. по описа на РС - [община].

Определението е правилно.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при надлежно събрани доказателства съдът е направил правилни и законосъобразни правни изводи.

Не се спори от която и да е от страните, че в производство, образувано въз основа на заявление на А. М. Г., ПК – Р. е издала Решение № 16/16.04.1993 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. С. Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 11 имоти, находящи се в землището на [населено място], като същевременно е отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 6 имоти, находящи се в землището на същото село с обща площ [рег. номер].м, поради наличие на пречките по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ уреждат специално производство в хипотезата, когато с решение на ОЗСГ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Процедурата започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи /НУРУТПЦЗЗ/, изм. с Държавен вестник, бр.75/2006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи /НРОЦЗЗ/, която оценка се обективира с решение на ОСЗГ по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай това е Решение № 16-ОБ/24.03.2000 г., което е издадено на основание влязлото в сила Решение № 16/16.04.1993 г. на ПК – Р. по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ.

Решение № 16-ОБ/24.03.2000 г. е връчено по надлежния ред на 03.02.2001 г. /на лицето Л. В. Г./ То не е оспорено в срока за обжалване и е влязло в сила. Не се доказва от материалите по делото, нито са наведени доводи, някой от наследниците на А. С. Г. да е изразил писмено желание за вида на обезщетението – със земя или с поименни компенсационни бонове, поради което ОСЗ – Р. е постановила Решение № 16ПКБ/01.03.2001 г. за обезщетение с поименни компенсационни бонове по реда на чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ на стойност 5723,00 лв. Това решение е връчено на 17.08.2001 г. на Л. В. Г., не е оспорено и е влязло в сила.

Въз основа на влязлото в сила Решение № 16ПКБ/01.03.2001 г. е издадена депозитарна разписка на стойност 5723,00 лв., която е получена лично от жалбоподателката М. А. Г. на 19.10.2021 г., което тя е удостоверила с подписа си.

Настоящият касационен състав приема, че предвид събраните пред първата инстанция писмени доказателства, районният съд правилно е установил фактите по делото, въз основа на които е направил съответстващ на закона извод за липса на правен интерес за М. А. Г. от оспорването на Решение № 16/16.04.1993 г., издадено въз основа на Протокол № 16/16.04.1993 г. от ПК – [община] /понастоящем ОСЗ – [община]/.

Не се приема възражението на жалбоподателката, че съдът е следвало да се произнесе с решение, тъй като изводът за липса на правен интерес се основава на доказателства, които са приети и приложени към делото в съдебно заседание след изслушване становищата на страните. При това положение, правилно и законосъобразно районният съд е отменил хода по същество и е постановил прекратително определение.

Проверено при условията на чл.218, ал.2 от АПК, вр. с чл.236 от АПК, оспореното определение на Районен съд – Р. е валиден и допустим съдебен акт, тъй като е постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма, както и проверката му за съответствие с материалния закон обосновава изводи за законосъобразност по същество. То не страда от пороците, сочени в частната касационна жалба като основания за отмяната му, такива не се констатират и при служебната проверка.

Определение № 98/21.02.2024 г., постановено по гр.д. № 893/2023 г. по описа на Районен съд – [община], е правилно и следва да се остави в сила. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, А. съд – Перник

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В С. Определение № 98/21.02.2024 г., постановено по гр.д. № 893/2023 г. по описа на Районен съд – [община].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.