Решение по дело №320/2018 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 719

 

гр. П., 11.09.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 320 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от К.Д.И. против Областна дирекция на МВР – гр. П., в която са изложени твърдения, че ищецът е заемал длъжността „***” при ответника. Ищецът поддържа, че в периода от 01.02.2016г. до 30.09.2016г. е положил 286 часа, извън нормативно определените 70 часа на тримесечие, извънреден труд, поради което Областна дирекция на МВР – гр. П. следва да му заплати сумата в размер на 3432 лева и сумата в размер на 567 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко едно от вземанията за извънреден труд по съставени от ответника протоколи за отчитане на положен извънреден труд, считано от съставяне на всеки протокол до датата на подаване на исковата молба, като отделните пера на вземанията са подробно индивидуализирани в подадената искова молба.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК поддържа, че не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявените претенции, тъй като ищецът е в правоотношение с Министерство на вътрешните работи, а не с Областната дирекция. В отговора се излагат твърдения, че в ползваната от Областна дирекция към МВР – гр. П. счетоводна програма не съществува възможност да се отразяват часове извънреден труд над предвидените в ЗМВР допустими размери и съответно да се начислява възнаграждение за такъв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР за заплащане на положен извънреден труд е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно служебно правоотношение с ответника през процесния период, полагането на труд от ищеца през същия период извън нормалното работно време, превишаващ 70 часа на тримесечие и размера на трудовото възнаграждение за извънреден труд.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловената претенция с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

От приетите по делото Заповед № ***. на директора на Областна дирекция на МВР – гр. П. и акт за встъпване в длъжност от ***. се установява, че в процесния период ищецът е работил като „***“ с основно месечно възнаграждение в размер на 933 лева. От изложеното следва, че К.Д.И. е ***– ***по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като страни по служебното правоотношение са ищецът и Областна дирекция на МВР – гр. П.. Съдът не споделя становището на ответника, че пасивно материално легитимирана страна по настоящия правен спор не е Областната дирекция, а Министерство на вътрешните работи, тъй като министърът на вътрешните работи е оправомощен да предлага, разпределя и отговаря за изпълнението на бюджета. Съдът счита, че предоставеното с чл. 33, т. 5 и т. 6 ЗМВР правомощие на министъра на вътрешните работи, няма отношение към определяне страните по служебното правоотношение и съответно пасивната материално правна легитимация по претенциите за заплащане на трудово възнаграждение. Критерии за това са органът, по силата, на чийто акт е възникнало правоотношението, мястото на заетата длъжност в структурата на МВР и юридическата обособеност на последната. В конкретния случай служебното правоотношение е възникнало по силата на заповед, издадена от директора на Областна дирекция на МВР – гр. П., за „***“ длъжност разкрита в съответната дирекция, която съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗМВР е юридическо лице.

Страните не спорят, че през процесния период ищецът е работил на смени и съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР /обн. ДВ, бр. 14/2015г./ работното му време е изчислявано на тримесечен период. От приетите по делото протоколи за отчитане на положен труд при работа на смени от държавни служители за периода от 01.02.2016г. до 30.09.2016г. се установява, че през процесният период К.Д.И. е положил общо 496 часа извънреден труд. От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение за 210 часа положен в исковия период извънреден труд.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че заплащане на положения труд извън 210 часа не се дължи, тъй като към процесния период е била въведена забрана за полагане на извънреден труд над 70 часа за тримесечие и общо 280 часа за година. Съгласно чл. 187, ал. 7 ЗМВР, в редакцията на нормативния акт, действаща през процесния период, извънредният труд не може да надвишава 70 часа за тримесечен период и 280 часа годишно. Цитираната разпоредба е императивна и въвежда забрана за полагане на извънреден труд над предвидената в нея продължителност, но не и забрана за заплащането му. Неин адресат е съответната структура на МВР, в която се полага труда и която чрез органите си по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отменена на 02.08.2016г./ има задължение да не допуска служителите й да полагат извънреден труд над нормативно установената продължителност. Когато съответният ръководител на структура, при изпълнение на задължението си, за разпределение на работното време по силата, вменено му с 6, ал. 1 от Наредбата, е нарушил императивната разпоредба на чл. 187, ал. 7 ЗМВР, то негативните последици не могат да бъдат носени от служителя, на който е възложено полагането на извънреден труд. Положеният от него такъв следва да му бъде заплатен по правилата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Противното, би означавало драстично нарушаване на трудовите му права, гарантирани включително и с разпоредбата на чл. 48 от Конституцията на Република България.

Съдът не споделя и становището на ответника, че на ищеца не следва да бъдат заплащани часовете, в които се включва почивката му за хранене и времето за физиологични почивки. Съгласно § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. /отменена/ времето за отдих и времето за хранене се използват от служителя за отдих, респективно хранене, без да напуска мястото, в което осъществява служебните си задължения и без да прекъсва изпълнението им. Затова този период от време се включва в отработеното време от съответния служител и подлежи на заплащане.

Съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР /обн. ДВ, бр. 14/2015г./ извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение над основното месечно възнаграждение. Вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза разяснява, че трудовото възнаграждение за един час извънреден труд, отработен от ищеца е в размер на 8.58 лева. Експертът сочи, че възнаграждението за положените от служителя 286 часа извънреден труд за периода от 01.02.2016г. до 30.09.2016г. възлиза на 2453.88 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 3432 лева исковата претенция с правно основание чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР е неоснователна.

Съгласно чл. 34, ал. 3 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. възнагражденията за труд извън установеното редовно работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно изпращане на протоколите във финансовите звена. От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че падежът на претендираните от ищеца суми е настъпил съответно на: 27.03.2016г. за вземането в размер на 497.64 лева, представляващо възнаграждение за положени 58 часа извънреден труд за периода от 01.02.2016г. до 29.02.2016г., като размерът на обезщетението за забава върху посочената претенция за периода от 27.03.2016г. до 11.01.2018г. възлиза на 89.16 лева; на 27.04.2016г. за вземането в размер на 549.12 лева, представляващо възнаграждение за положени 64 часа извънреден труд за периода от 01.03.2016г. до 31.03.2016г., като размерът на обезщетението за забава върху посочената претенция за периода от 27.04.2016г. до 11.01.2018г. възлиза на 93.81 лева; на 27.05.2016г. за вземането в размер на 85.80 лева, представляващо възнаграждение за положени 10 часа извънреден труд за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2016г., като размерът на обезщетението за забава върху посочената претенция за периода от 27.05.2016г. до 11.01.2018г. възлиза на 13.94 лева; на 27.06.2016г. за вземането в размер на 755.04 лева, представляващо възнаграждение за положени 88 часа извънреден труд за периода от 01.05.2016г. до 31.05.2016г., като размерът на обезщетението за забава върху посочената претенция за периода от 27.06.2016г. до 11.01.2018г. възлиза на 116.40 лева; на 27.09.2016г. за вземането в размер на 291.72 лева, представляващо възнаграждение за положени 34 часа извънреден труд за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2016г., като размерът на обезщетението за забава върху посочената претенция за периода от 27.09.2016г. до 11.01.2018г. възлиза на 37.68 лева; на 27.10.2016г. за вземането в размер на 274.56 лева, представляващо възнаграждение за положени 32 часа извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г., като размерът на обезщетението за забава върху посочената претенция за периода от 27.10.2016г. до 11.01.2018г. възлиза на 33.18 лева. От изложеното следва, че общият размер на обезщетението за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за процесния период възлиза на 384.17 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 567 лева претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски пропорционално на уважената част от исковата претенция, а именно сумата в размер на 425.81 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – гр. П. сумата в размер на 113.52 лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 70.96 лева, представляваща депозит за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. П., с адрес в гр. П., ул. „Самоков“ № 1, представлявана от директора си Д.И.П.да заплати на К.Д.И., ЕГН **********,*** на основание чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР сумата в размер на 2453.88 лева, представляваща възнаграждение за положени 286 часа извънреден труд за периода от 01.02.2016г. до 30.09.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главница от подаване на исковата молба на 11.01.2018г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 384.17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.03.2016г. до 11.01.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 3432 лева и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 567 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. П., с адрес в гр. П., ул. „Самоков“ № 1, представлявана от директора си Д.И.П.да заплати на К.Д.И., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 425.81 лева, представляваща сторени съдебни разноски в производството.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. П., с адрес в гр. П., ул. „Самоков“ № 1, представлявана от директора си Д.И.П.да заплати по сметка на Районен съд – гр. П., на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК сумата в размер на 113.52 лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 70.96 лева, представляваща депозит за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: