Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………….гр.София,13.03.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV „в“
състав, в публичното заседание, проведено на
четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
При участието на секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.д. № 13330 по описа за 2018год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
чл.273 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба,
подадена от К.Т.Т. срещу решение № 425863 от 08.06.2018г., постановено по
гр.дело № 86972/2017г., по описа на СРС, 74 състав, изменено по реда на чл.248
от ГПК с определение от 10.09.2018г. , с което са отхвърлени предявените от
него срещу „Х.“ ООД обективно съединени искове , както следва: 1/ с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със заповед № 161/ 12.10.2017г. на управителя на „Х.“
ООД, с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание
чл.328,ал.1,т.5 от КТ, 2/ с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ- за
възстановяване на ищеца на длъжността заемана преди уволнението- „кантарджия“ в
„Х.“ ООД и 3/ с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ – за заплащане на сумата
от 6 994,50лв. , като обезщетение за
времето на оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за
периода 13.10.2017г.- 13.04.2018г. Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът поддържа
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и постановяването му в
противоречие с константната практика на ВКС. Твърди, че основанието за
уволнението по чл.328,ал.1 , т.5 от КТ, на което е прекратено трудовото му
правоотношение, е безвиновно и то не
може да се мотивира с дисциплинарни нарушения, тъй като обратното – което се
установява в конкретния случай, обуславя незаконосъобразност на уволнителната
заповед. Поддържа, че показанията на св.К.Чочев , относно установените от него
дисциплинарни провинения на ищеца, в резултат на които свидетелят твърди, че
ищецът не е бил допускан до работа, както и установения от свидетеля факт на
неявяване на ищеца на работа, противоречат на приетото по делото заключение на
ССЕ, с което е установено, че за месеците, за които се отнасят показанията на свидетеля,
на ищеца е начислявано в пълен размер трудово възнаграждение, а за някои от
месеците и доплащане за извършена работа. Възразява, че заповедта на
работодателя, с която му е наложено наказание-
предупреждение за уволнение, не му е връчена. С изложените
доводи, подробно развити в жалбата въззивникът- ищец мотивира искането си за
отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна , „Х.“ ООД , оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на обжалваното решение по съображения, подробно развити в
депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Счита, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е доказана липсата на
качества на ищеца, които му пречат ефективно за изпълнява трудовата си функция,
както и обстоятелството, че това състояние е трайно, т.е.- доказано е наличието на уволнителното
основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ. Моли настоящата инстанция да съобрази, че едва
за пръв път във въззивната жалба ищецът се позовава на липсата на изброяване на
качествата в уволнителната заповед, като това му твърдение за
незаконосъобразност на заповедта се явява преклрудирано, като незаявено с
исковата молба. В тази връзка се позовава на практика на ВКС. Счита, че не е
налице твърдяното от въззивника ищец смесване на безвиновното основание по
чл.328,ал.1,т.5 от КТ с дисциплинарната отговорност. Твърди, че липсващите качества
на ищеца са изброени в предходен документ – заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание- предупреждение за уволнение и ищецът е запознат с този
документ. Твърди, че фактът на заплащане на ищеца на извършената работа не се
отразява на неефективността на тази извършена работа. Ето защо въззиваемия
–ответник моли за потвържадаване на обжалваното решение и присъждане на
разноските за въззивното производство.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С обжалваното решение от
първоинстанционния съд е прието, че между страните е бил сключен валиден трудов
договор от 16.12.2016г., по силата на който ищецът е заемал длъжността
„кантарджия“ в ответното дружество , като във връчената му длъжностна
характеристика подробно са посочени основните му трудови задължения и функции,
както и изискуемите от него качества. Трудовото правоотношение между страните е
било прекратено със спорната заповед № 161 от 12.10.2017г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ – липса на качества.
С обжалваното решение е прието, че
липсващите на ищеца качества, които му пречат ефективно да изпълнява
трудовите си задължения са подробно изброени в заповед № 151/ 22.09.2017г.,
връчена на ищеца на същата дата /22.09.2017г./, с която на ищеца е наложено
дисциплинарното наказание- „предупреждение за уволнение“, а именно: да се явява
на работа в състояние, което да му позволява ефективно да изпълнява възложените задачи, да не употребява алкохол през работно време, липса
на контрол и комуникационни способности, неумение за работа в екип, както и
предизвикване с действията на ищеца на блокиране и забавяне на целия
производствен процес на кариерата, грешки в измерванията на материала и документалното му оформяне. С обжалваното решение е прието, че след
връчване на ищеца на заповедта, с която му е наложено наказанието
„предупреждение за уволнение“ от него не са изправени констатираните
нередовности в работата, като съдът е приел, че те са били налице и преди
12.10.2017г., което сочи на трайност на
състоянието. Като последица от това е прието,
че уволнението, извършено с издадената на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ заповед е извършено при наличието на предпоставките на тази правна норма,
поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав при
извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Настоящата съдебна
инстанция не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана
законосъобразността на уволнението, извършено на основанието по чл.328,ал.1,т.5
от КТ, като намира същите за незаконосъобразни.
Законността
на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - КТ - липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата се обуславя от наличието
на следните обстоятелства: обективно проявена липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата,
тази липса е безвиновна и следва да е трайно и необратимо проявена във времето.
В спорната заповед за уволнение не са посочени липсващите
качества на ищеца, т.е.- заповедта е немотивирана, но доколкото ищецът с
исковата молба не се позовава на немотивираност, съдът приема, че дължи
произнасяне относно доказаната по делото действителна обективна липса на
качества у ищеца. Настоящият съдебен състав приема, че тези, твърдяни от
ответника – работодател, за които от него са и ангажирани гласни доказателства
по делото не попадат в приложното поле на чл.328,ал.1,т.5 от КТ. Изброените в
представената заповед № 151/
22.09.2017г. нарушения на трудовата дисциплина, потвърдени и с показанията на
св.Чочев и св.Кирилов за неявявяне и закъснения на ищеца за работа, за употреба
на алкохол по време на работа, за неоформяне на заявките , за неспазване
поредността на заявките, по своята същност представляват безспорно нарушения на
трудовата дисциплина, грубо и невъзпитано отношение към клиентите на ответното
дружество, тъй като са свързани с неизпълнение на негови основни трудови
задължения, възложени с длъжностната характеристика – по т.5, т.10 от раздел І,
по т.1.1, 1.4 от раздел V на
длъжностната характеристика. Що се отнася до твърдяната от ответника невъзможност на ищеца за работа в екип, то от представената по
делото длъжностна характеристика не е видно да е свързана с изпълнението на
възложените на ищеца трудови функции и задължения. С оглед изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява наличието на уволнителното безвиновно основание по чл.328,ал.1,т-5 от КТ- липса на качества,
на което в конкретния случай е прекратено трудовото правоотношение. Събраните
по делото доказателства сочат на
проявление от страна на ищеца на нарушения на трудовата дисциплина по
чл.187,ал.1,т.1,т.2, т.3, т.7 и т.10 от КТ, които обуславят евентуално основание за ангажиране
на неговата дисциплинарна отговорност, но тя не е предмет на спорната
уволнителна заповед и съответно- не е предмет на настоящото дело.
След
като от ангажираните от ответника по делото доказателства не може да се направи
извод за липсата на обективни качества у ищеца, които да му пречат за ефективно
изпълнение на възложената работа, то не
е налице основанието по чл.328,ал.1,т.5 от КТ, поради което и заповедта за
уволнение, с която трудовото правоотношение е прекратено на това основание се
явява незаконосъобразна.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че от ответника не е реализирано пълното и
главно доказване на наличието на уволнителното основание, с което е мотивирано
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца със спорната заповед. Ето
защо и като незаконосъобразна заповедта за уволнение следва да бъде отменена,
на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ.
По исковете с правно основание по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т.3 от КТ:
Като последица от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ, основателен се явява и обусловения акцесорен иск по чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди незаконното
уволнение- „кантарджия“ при ответното
дружество. На ищеца се дължи обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с
чл.225,ал.1 от КТ за процесния период от време на оставане без работа, което
съгласно неоспореното заключение на ССЕ е в
размер на 7 000,50лв., но доколкото от ищеца се претендира обезщетение в
по-малък размер от 6 994,50лв., съдът приема в съответствие с принципа за
диспозитивното начало, че претенция следва да бъде уважена в рамките на
предявения размер от 6 994,50лв.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.
При
горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от последния разноски по делото пред първата инстанция в размер на
1 340,00лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно заявеното
от ответника възражение по чл;78,ал.5 от ГПК -
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца и
след като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност приема, че то следва да бъде
намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004г. от 687,72лв. За въззивното
производство ищецът не е ангажирал доказателства за извършени разноски, поради
което такива не му се следват.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на СРС внасяне на
държавна такса по предявените искове от 439,78лв. и депозит за ССЕ в размер на
250,00лв. или общо сумата от 689,78лв. , а по сметка на СГС -държавна такса по уважената жалба на ищеца
от 219,89лв.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 425863 от
08.06.2018г., постановено по гр.дело № 86972/2017г., по описа на СРС, 74 състав
и определението от 10.09.2018г., с което е изменено по реда на чл.248 от ГПК в
частта за разноските, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя,
на основание чл.344,ал.1, т.1 от КТ уволнението на К.Т.Т., с ЕГН **********, извършено със
заповед № 161/ 12.10.2017г. на управителя на „Х.“ ООД, с която трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ К.Т.Т. на длъжността, заемана преди уволнението-
„кантарджия“ в „Х.“ ООД.
ОСЪЖДА, на основание чл.344,ал.1,т.3 , вр. с
чл.225,ал.1 от КТ „Х.“ ООД да заплати на К.Т.Т. - сумата от 6 994,80лв., представляваща
обезщетение за времето на оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение за периода 13.10.2017г.-
13.04.2018г., както и сумата от 687,72лв.- разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Х.“
ООД да заплати по сметка на СРС- сумата от 689,78лв.- дължима държавна
такса по уважените искове и депозит за вещо лице , а по сметка на СГС - сумата от 219,89лв.- държавна такса по
уважената жалба на ищеца , на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.