Мотиви
към присъда № 13/02.11.2016 год., постановена по НОХД № 157/2016 год.
по описа на Търговищкия окръжен съд
Подсъдимата
К.П.П. ***
е предадена на съд по обвинение в това,
че на 04.04.2016
год. около 22.30 часа на път ІІ-51 от гр. Търговище към гр. Попово на около 1
км преди с. Светлен при управление на лек автомобил „Рено Сафран“
с рег. № Т 97 15 КТ без да има необходимата правоспособност нарушила правилата
за движение: чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП – не е контролирала непрекъснато
управляваното МПС и при избиране скоростта на движение не се е съобразила с
релефа на местността, и всички други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението, и не е намалила скоростта, и не е спряла при
възникване на опасност за движението; и чл.150 ЗДвП – управлявала МПС без да е
правоспособен водач, и по непредпазливост причинила смъртта на В. И. Д. на 19
години, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си– престъпление по чл.343, ал.3 б. „б“ във вр. с ал.1 б. „в“ във вр. с
чл.342, ал.1 и чл.63, ал.1 т.2 от НК
Подсъдимият П.Х.П. *** е предаден на съд
по обвинение в това, че на 04.04.2016 год. в 18.10 часа в района на
бензиностанция „Еко“ в гр. Търговище нарушил забраната на чл.102 от ЗДвП – като
водач на лек автомобил „Рено Сафран“ с рег. № Т 97 15
КТ предоставил МПС-то на неправоспособния водач К.П.П.
и с това деяние около 22.30 ч на път ІІ-51 на около 1 км преди с. Светлен, общ.
Попово като независим съпричинител с подс. К.П.П. по непредпазливост причинил смъртта на В. И. Д. на 19
години – престъпление по чл 343, ал.3 б. „б” във вр. с ал.1 и с
чл.342, ал.1 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението като доказано
по несъмнен начин и счита, че на подсъдимите следва да се наложат следните
наказания: - на подс. К.П. наказание
около 3 години, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК, а на подс. П.П. наказание шест-седем години лишаване от свобода. Относно
гражданския иск предоставя на съда.
Частните
обвинители М.К. и Н.Ю., чрез упълномощения си повереник адвокат К.С. от САК
поддържат обвинението като безспорно доказано и считат, че на подсъдимите
следва да се наложи наказание, като на подс. П. съобразно искането на
прокуратурата, а на подс. П. около четири години лишаване от свобода
Частният
обвинител и граждански ищец И.П., чрез упълномощения си повереник адвокат Р.К. ***
поддържа обвинението като безспорно доказано. Пледира на подс. П. да се наложи
наказание в размера, който пледира прокуратурата. Пледира за реално наказание
на подс. П. в размер на около четири години. Пледира също така гражданските
искове срещу двамата подсъдими да бъдат уважени изцяло.
Разпитани
в съдебното заседание подсъдимите П. и П. дават обяснения. Двамата
подсъдими не се признават за виновни,
молят за оправдателни присъди.
Защитникът
на подсъдимия П.П. – адвокат Н.К. от РАК, пледира за
оправдателна присъда, алтернативно иска налагане на наказание при условията на
чл.55 от НК.
Защитникът на подсъдимата К.П. – адвокат И.Х. от ШАК,
пледира за оправдателна присъда.
Съдебното
следствие по искане на подс. П. и със съгласието на подс. П., частните
обвинители и техните повереници, и съгласието на гражданският
ищец се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК - Съкратено съдебно следствие
пред първа инстанция по реда на чл. 371
т.1 от НПК, като страните дадоха съгласие да не се разпитват свидетелите с
изключение на свидетелите Н.Ю., Г.М., П.П. и Х.А., както
и пожелаха да изслушат вещите лица д-р В.Г. и инж. Ж.Ж.
във връзка със заключенията им по СМЕ, АТЕ и КЕ.
Съдът
с отделно определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК одобри изразеното
съгласие, като прие, че съответните действия по разследването са извършени при
условията и по реда на НПК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата П. е родена на *** год. в гр. Шумен и живеела в гр. Попово
заедно с родителите си. След завършване на основното си образование продължила
обучението си в Професионална гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров”
гр. Попово. На 19.01.2015 год., след
като е била наказвана за голям брой неизвинени отсъствия, същата по свое желание
е преминала в самостоятелна форма на обучение. През учебната 2015/16 год.
същата започва ХІ клас в дневна форма на обучение, като на 11.12.2015 год.
отново подава заявление за самостоятелна форма на обучение.
След първото си преминаване на
самостоятелна форма на обучение през месец януари 2015 год. П. е започнала
работа в дискотека „Макао” в гр. Попово, без да е сключила трудов договор с
работодателя, и без да е спазена процедурата по назначаване на непълнолетни на
работа. Дискотека „Макао” работела целодневно, като подсъдимата работела на две
смени. Именно в дискотеката подсъдимата П. се запознала с подсъдимия П., който
имал пълномощно от съпруга си св. П. да представлява и управлява „Олимпиец секюрити” ЕООД гр. Търговище, като дружество се занимавало
с частна охранителна дейност.
След като прекъснала редовната форма
на обучение през м. декември 2015 год. подс. П. започнала да посещава редовно
гр. Търговище, където се записала на езиков курс. В Търговище подсъдимата често
оставала да преспи при своя роднина, а впоследствие си намерила за кратко
квартира в районна на комплекс „Контеса”. При
идването в Търговище подс. П. често се срещала с подс. П., както в нощната
дискотека, където фирмата на съпругата на П. извършвала охранителна дейност,
така и в различни кафенета в града, като двамата били повече от познати. В
началото на годината ( 2016 ) св. Й. Г. – заместник Областен управител
предоставила ключ от ведомственият си апартамент на подс. П., който обещал да
извърши ремонт на същият. Освен, че извършил ремонт на апартамента, П. закупил
и мебели – гардероб, спалня, диван, също така и
техника, телевизор, пералня, хладилник и предоставил ключа на подс. П.
да живее с уговорката да плаща 100 лева на месец. Подс. П. държала този апартамент
няколко седмици, но поради проблема с електричеството се отказала от него и
върнала ключа на П., без да му плати наемната цена. Впоследствие (след
извършеното престъпление) подс. П. изнесъл закупените вещи.
Освен, че започнала езиков курс П.
решила да изкара и курс за управление на МПС, като отново решила това да е в
гр. Търговище, а не в гр. Попово. Същата имала голямо желание да управлява МПС
и записала курс след като навършила необходимата възраст от 17 години и 9
месеца. Курса започнала на 07.03.2016 год. в „ИВА -5” ООД гр. Търговище, като
първоначално преминала теоретична подготовка до 15.03.2016 год. На 30.03.2016
год. подсъдимата започнала учебни часове по „управление на МПС”, като до
04.04.2016 год. била преминала четири учебни часа. При започване на шофьорския
курс се установило, че П. нямала никакви умения за шофьор. Можела единствено да
държи автомобила в дясната лента, не преценявала неравностите по пътя, карала
по бързо като подавала повече газ. След проведени пет учебни часа по 50 минути
малко подобрила уменията си и можела дори да паркира.
На 04.04.2016 год. около обяд подс. П.
заедно със св. Е. Ф. ( по прякор Баро ) отишли в гр.
Попово с лек автомобил „Мерцедес”, за да вземат П.. След като я взели се
върнали в гр. Търговище, отишли в местността „Боаза” където обядвали и около
15.00 часа отново се върнали в града като оставили подсъдимата в района на
„Банята” (където всички курсисти на учебни коли започват кормуването си). След
като слязла от автомобила на П., подс. П. отишла при чакащия я св. В., за да
вземе часа си (пети поред ) от
шофьорския курс. След приключването на
учебния час по кормуване около 15.50 часа, подс. П. отново взел подсъдимата с
автомобила си, и двамата започнали да обикалят града, за да може подс. П. да си
свърши лична работа. Двамата се
уговорили П. да даде на П. лек автомобил, с който тя да се прибере в гр.
Попово, тъй като трябвало да отнесе на майка си цвете. Фирмата чийто
пълномощник бил подсъдимият, разполагала с лек автомобил „Рено Сафран” с рег. № Т 97 15 КТ, който бил собственост на Верди
Али, но имало договорка между него и фирмата да бъде закупен от фирмата след
заплащане на неплатените данъци от Али. Този автомобил се ползвал от служители
на фирма „Олимпиец секюрити”, и именно този автомобил
решил да предостави на подсъдимата подс. П.. В изпълнение на тази уговорка в
18.00 часа двамата отишли на бензиностанция „ЕКО” в гр. Търговище, където П.
заредил гориво, и след това предоставил автомобила на П. въпреки, че знаел, че
същата е непълнолетна и няма необходимата правоспособност да управлява МПС.
Притеснен все пак за това как ще се справи подсъдимата с управлението на
автомобила, и опасявайки се от това да не бъде спряна по пътя, подс. П. тръгнал
и карал „Джипа” си след нея около 20 километра до с. Дралфа, като се движел със
скоростта която се движела и П. около 50 км/ч, след което се върнал в
Търговище. При предоставянето на автомобила П. поискал от П. *** с него, а да
го остави на бензиностанцията преди Попово, с оглед това да не бъде спряна за
проверка от органите на КАТ. П. пристигнала и оставила автомобила на
уговорената бензиностанция, повикала такси и се прибрала в дома си.
Около 19.30 часа П. се уговорила с
приятелката си В. И. Д. да се разходят из града. В. Д. дошла в дома на П.
докарана от приятелката си свидетелката и частен обвинител Ю., която била със собствения
си автомобил „Опел Астра”. Ю. е била правоспособен
водач на МПС. Трите се качили в автомобила на Ю. и отишли да пият кафе в
дискотеката „Макао” в гр. Попово. Докато били в дискотеката П. показала
ключовете на предоставеното и от П. „Рено” и казала, че иска да покара, но я
било страх да кара в града, за да не я спрат, а искала да кара извън града. Д.
и П. помолили Ю. да ги закара до бензиностанцията и тя се съгласила. След като
стигнали бензиностанцията, П. се качила на шофьорското място, като до нея
седнала Д., и тръгнали след Ю., която управлявала собствения си автомобил.
Уговорката била Ю. ако види полицаи да им звънне по телефона, за да може П. да
избяга. Така стигнали до входа на Градската градина където Ю. паркирала колата
си, и седнала да управлява „Рено”-то. П. седнала до нея отпред, а Д. седнала
отзад. Ю. излязла извън града в посока с. Славяново, като на околовръстното
шосе Ю. и П. се сменили, като на шофьорското място зад волана седнала П., която
карала колата до с. Славяново и обратно. Преди да навлязат в града двете отново
си разменили местата. Междувременно Д. се чула с приятеля си св. Г.Г., който бил със свидетелите К.П. и А.С. до хотел „Дани
бел” в гр. Попово. С автомобила управляван от Ю., Д. отишла да се види със св.
Г. Г., като пристигнали в 21.30 часа пред хотела и си тръгнали в 21.50 часа,
като отново зад волана седнала Ю.. Ю. закарала „Рено”-то до своята кола и
поискала да се прибере, но подсъдимата и Д. настояли да се разходят още малко и
тя се съгласила. Зад волана седнала подс. П. до нея седнала Ю., а на задната
седалка В. Д.. Тръгнали посока гр. Търговище. В близост до с. Глогинка, общ.
Попово обърнали посоката на движение и тръгнали обратно за гр. Попово. По пътя
на един километър преди с. Светлен, общ. Попово след ж.п. прелеза, при навлизане
в десен завой, подс. П. необосновано увеличила скоростта на движение около 100
км/ч. Понеже нямала умения да управлява автомобила с такава скорост, още повече
през тъмната част на денонощието, започнала рязко да върти волана вдясно и в
ляво, изгубило управлението на автомобила, и същият напуснал пътното платно
вдясно по посока на движение. Автомобилът навлязъл в стръмен скат, обрасъл с
трева, храсти и дървета, обърнал се през таван 2 -3 пъти напред и надясно,
блъснал се в задната си част в масивно дърво и спрял в близост до него, обърнат
по таван. При това преобръщане на автомобила и удара в дървото се отворила
задна лява врата от която изпаднала до автомобила В. Д.. След удара Ю. излязла
от автомобила през задната лява врата и измъкнала и подс. П.. Двете започнали
да викат за помощ и се насочили към пътя, където започнали да спират движещи се
автомобили. След пристигането на полицията и Спешна помощ се установило, че В. Д.
е починала на място, а П. и Ю. *** на лечение.
Видно от приетата съдебно-медицинска
експертиза на труп, починалата В. Д. е получила: автомобилна травма – съчетана
черепно мозъчна и гръдна травми с травматичен излив
на кръв под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка и мозъчен оток, тежка
контузия на белия дроб с подплеврално разкъсване на
горния дял на десния бял дроб. Счупване дясната ключица, счупване от ІІ до ІV
ребра в дясно, счупване на дясната раменна кост. Открито счупване на лявата подколеница. Кръвонасядане по
вътрешната повърхност на меките черепни покривки в дясно теменно челно. Като
причината за смъртта на същата е тежката съчетана черепно и гръдни травми,
довели до остра сърдечно съдова и дихателна слабост в резултат тези множество
тежки травми.
Видно от приетата съдебно-медицинска
експертиза подс. К.П. е получила: контузия на главата. Мозъчно сътресение.
Счупване на ХІ и ХІІ ребра без дислокация. Контузия на ляво белодробно крило.
Счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена
става. В съдебно заседание след предявявяне на
епикризата приложена по делото като допълнение на вещото лице посочи и контузия
на десен бял дроб. Счупването на ставната ямка на
лявата тазобедрена става без дислокация е причинило на подсъдимата затрудняване
на движението на левия долен крайник за срок от около 3-4 месеца, с което е
осъществен медико биологичния признак на трайно затруднение на движението на
левия крак. Счупване на ХІ и ХІІ ребра без дислокация и контузията на левия и
десния бял дроб е причинило на подсъдимата временно разстройство на здравето не
опасно за живота. Мозъчното сътресение е било от леките, без изпадане в пълно
безсъзнателно състояние, което е причинило разстройство на здравето не опасно
за живота. От така посоченото е видно, че подсъдимата е получила една средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК ( счупване на ямката на тазобедрената става) и две леки телесни повреди
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Видно от приетата съдебно медицинска
експертиза св. и частен обвинител Н.Ю. е получила: контузия на глава и гръдния
кош. Контузия на дясното бедро. Мозъчно сътресение. След предявяване на
епикризата в проведеното съдебно заседание вещото лице допълни и силна палпаторна болка в областта на дясното бедро от вътрешната
страна. Мозъчното сътресение е било от по-леките степени, без да е имало
изпадане в пълно безсъзнателно състояние, като това леко степенно мозъчно
сътресение с контузията на гръдния кош и дясното бедро са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето не опасно за живота. От правна
гледна точка частният обвинител Ю. е получила лека телесна повреда по чл.130,
ал.1 от НК.
Видно от приобщените чрез прочитане
четири съдебно-химични експертизи и трите пътуващи в процесният автомобил подс.
П., св. Ю. и починалата Д. не са употребили алкохол, психотропни, упойващи или
наркотични вещества.
Видно от приобщената чрез прочитане
видео-техническата експертиза се установя, че именно подсъдимият П. е
предоставил процесния автомобил „Рено Сафран” с рег.
№ Т 97 15 КТ на подсъдимата П. в 18.09. часа на 04.04.2016 год., и същата
тръгва с него, а след нея тръгва и подсъдимият П. с Джип с надписи.
Видно от приетата
съдебно-автотехническа експертиза радиуса на десния завой след който процесният
автомобил е напуснал пътното платно по единична непрекъсната линия е 253.9
метра. Скоростта на движение на процесният автомобил непосредствено преди
произшествието е била в границите на 97 – 109 км/ч. Автомобила е бил технически
изправен. Максимално допустимата скорост на движение в десния завой при тези
пътни условия е 145 км/ч. При допълнително рязко завъртане на волана максимално
допустимата скорост е трябвало да бъде 75-93 км/ч.
Видно от приетата комплексна
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, пътуващите в
автомобилът при настъпването на ПТП са били разположени по следния начин: на
задната седалка е седяла починалата В. Д. без поставен предпазен колан; на
предната лява седалка и е управлявала автомобила подс. П.; на дясната предна
седалка е седяла св. Н. Ю., като и двете също са били без предпазен колан.
В мотивите си по долу съдът ще се
спре подробно на оспорените в съдебно заседание от страна на защита на двамата
подсъдими заключения на автотехническата и комплексна експертиза.
Настоящата фактическа обстановка се
доказа от прочетените и приобщени на основание чл.373, ал.1 във вр. с чл.372,
ал.3 и чл.283 от НПК показания на свидетелите: И. П.; И. И.; Х. А.; С. А.; Н. И.;
О. Р.; Р. А.; Ю. Рашев; А. Б.; К. К.; В. В.; Д. С.; Г. Г.; К. П.; А. С.; А. Ю.;
Б. Е.; И. В.; Й. Й.; М. С.; Т. М.; М. Д.; Е. Г.; П. П.; Т. П.; Й. Г.; Е. Ф.; Н.
Н.; Т. Б.; В. В.; разпитите пред съда на свидетелите Н. Ю., П. П. и Х. А.;
прочетените и приобщени експертизи изготвени от вещото лице Б. И.; химическа
експертиза изготвена от вещото лице Г. Б. и техническа експертиза изготвена от
вещото лице И.В.; изслушаните и приети съдебно-медицински експертизи на: труп,
на подс. П., на частния обвинител Ю.; автотехническа експертиза и комплексна
автотехническа и медицинска експертиза; прочетените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие, удостоверение
за наследници, протокол за доброволно предаване, копие от учебен дневник и
картон с ПКО, карта за регистрация на ПТП, копие от констативен протокол,
справка за нарушител от региона, характеристика, молба, справки за съД.ст, декларации за семейно и
имотно състояние, характеристични данни за подс. Пеков находящи се в ЧНД №
65/2016 по описа на ТОС. Приобщените чрез прочитане обяснения на двамата
подсъдими, както и частично обясненията им дадени на в съдебно заседание.
Направената очна ставка между подс. П. и св. Ю. в с.з.. Със съгласието на
страните след служебна преценка на съда за неотносимост
на показанията му към фактите от предмета на доказване разпитания на ДП св. Г.М.
бе заличен от списъка на призоваване.
Подс. П. дава обяснения в съдебно
заседание като посочва, че тя е казала на подс. П., че има свидетелство за
управление, че тя е закарала процесният автомобил до гр. Попово и го е оставила
на бензиностанция извън града, че вечерта е отишла с починалата В. Д. и св. Н.Ю.
отново до бензиностанцията с автомобила на Ю., от където П. е взела „Рено”-то.
Посочва, че в града е управлявала Ю., а тя е управлявала автомобила извън града
до с. Славяново и обратно, като при влизането в града отново зад волана седнала
Ю.. След срещата със свидетелите Г., П. и С. пред хотел „Дани бел” отново Ю.
управлявала автомобила както в града, така и извън него, и имено свидетелката Ю.
е управлявала автомобила когато е настъпило самото ПТП.
Съдът счита, че твърдението на подс.
П., че не тя е управлявала автомобила, а св. Ю. е в противоречие със събраните
доказателства. Видно от приобщените чрез прочитане показания на св. И. И., Х. А.
и С. Мехмедов – тримата полицейски служители пристигнали на местопроизшествието
след станалото ПТП около 22.40 часа, всеки един от тримата свидетели е
разговарял с подс. П. и св. Ю. и пред тримата подсъдимата е заявила, че тя е
управлявала автомобила, същото е посочила и св. Ю.. В разпита си св. И. И.
посочва „ Н. каза, че от трите единствено
тя има шофьорска книжка, но не е карала тя автомобила. К. заяви, че тя е управлявала
автомобила преди ПТП-то” ( л. 105 на гърба том 1 от ДП). В разпита си св.
Х. А. посочва „ Попитах ги кой е
управлявал автомобила. Тогава К. заяви поне три пъти пред мен и пред двете
момчета, че имено тя е управлявала автомобила преди ПТП-то” ( л. 107 на
гърба том 1 от ДП). Третият полицейски служител св. С. А., който също е
разговарял с подс. П. и св. Ю. също посочва в разпита си – „ Попитах К. и Н. кой е карал колата,
непосредствено преди ПТП-то. Н. посочи К. и заяви: „Тя кара”. К. след това
потвърди нейните думи и на глас каза, че именно тя е управлявала автомобила
преди ПТП-то” ( л.110 том 1 от том 1 ). Свидетелката Ю., която е пряк очевидец на
станалото произшествие е също категорична в разпита си пред съда, че именно
подс. П. е управлявала автомобила при настъпването на ПТП-то. Подс. П. и след
закарването им със св. Ю. *** продължава да твърди, че именно тя е управлявала
автомобила при настъпването на ПТП, което се потвърждава от свидетелите А. Ю. (
майка на св. Ю. ), която в разпита си посочва: „Тогава този П. започна да говори нещо шепнешком в ухото на К.. Тогава К.
на висок гласа каза: „Аз съм виновна. Аз карах колата. Стига вече” ( л. 20
на гърба том 2 от ДП ). Св. Й. Й. – полицейски служител, който в разпита си
посочва: „ Тогава ние както и П.
попитахме това русо момиче, което беше с български имена, но сега не се сещам
какви бяха, кой е управлявал автомобила преди да стане катастрофата, и това
русо момиче каза, че то е управлявало автомобилът” ( л. 24 на гърба том 2
от ДП ). Св. М. С. – полицейски служител, който също в разпита си посочва: „Това момиче, което П. познаваше се оказа, че
е на 17 години и пред нас тя заяви, че тя е управлявала този автомобил когато
станала катастрофата” и по надолу „Също
каза че след катастрофата и се губят моменти”. ( л. 25 на гърба том 2 от
ДП). Св. Т.М. – полицейски служител, който в разпита си заявява следното: „ Пред мен К.П. каза, че не притежава
свидетелство за управление на МПС и същата беше категорична, че тя е
управлявала този автомобил преди да възникне ПТП-то, като повтаряше „Аз карах
автомобила”. ( л. 26 на гърба том 2 от ДП ). Приобщените чрез прочитане на
основание чл.281, ал. 5 във вр. с ал.1 т.1 и 2 от НПК на св. Х. А., която на ДП
е заявила следното: „ К. казваше, че по
някое време карала колата с висока скорост и почнала да върти волана на ляво и
на дясно. След това колата им се обърнала извън пътя. К. каза, че в момента на
катастрофата е управлявала тя колата” ( 28 на гърба том 2 от ДП ). Св. М. Д.
– полицейски служител, която в разпита си също заявява: „ Също така от К. лично чух, че тя е карала колата когато е станала
катастрофата” ( л. 29 на гърба том 2 от ДП ). Св. Е. Г. – също полицейски
служител, който в разпита си посочва: „ Аз
отидох до това момиче, което попитах как се казва и то каза някакви турски
имена, които сега не сещам и аз го попитах то ли е карало автомобила преди
ПТП-то и как е станало това ПТП и тогава другото русо момиче, което после
разбрах, че е с български имена, но не се сещам сега какви бяха каза, че тя е
карала колата преди ПТП-то и е „отървала” завоя и така са катастрофирали.” ( л. 30 на гърба том 2 от ДП ).
В разпита си като обвиняем на ДП
подс. П. приобщен, чрез прочитане на основание чл. 279, ал.1 т.3 от НПК,
проведен на 06.06.2016 год. подсъдимата е заявила, че след като са отишли да се
видят със св. Г., П. и С. пред хотел „Дани бел” има спомен, че св. Ю. е
продължила да кара в града, като последните и спомени са били от това как
стигнали до един магазин „Сиси” в гр. Попово, и след
това вече имала спомен от местопрестъплението където Ю. я е викала по име.
Нямала никакви спомени за това какво е говорила в болницата, но има спомен, че
подс. П. е дошъл в болничната стая с трима-четири полицаи и съпругата си.
Спомняла си, че я разпитвала млада жена, но нямала спомен какво и е казала.
Категорична е в разпита си като обвиняема, че не знае кой е управлявал
автомобила преди ПТП ( л. 91-92 том 1 на ДП).
В дадените обяснения пред съда подс. П. за първи път заявява, че не те я
управлявала автомобила, а св. Ю. ( с изключение при повторното предявяване на
материалите по делото, но тези нейни изявления не са доказателствено средство),
посочва и защо е решила да поеме вината като заявява: „Уговорката е още от Макао и беше, че ако стане нещо аз ще поема вината”,
като тази уговорка била с момичета ( св. Ю. и починала Д. ) ( л.140 от нохд ).
Съдът счита, че твърдението на П., че св. Ю. е управлявала автомобила е защитна
версия на подсъдимата.
Съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви, безпристрастни и логични разпитите на свидетелите И. И., Х. А.,
С. А. тримата пристигнали веднага на мястото на произшествието при подс. П. и
св. Ю.. Всеки един от тримата свидетели е разговарял поотделно с подсъдимата и
св. Ю., и двете със свои думи, и по различен начин са заявили едно и също. Като
се вземе предвид, че двете са били пострадали в различна степен от станалото
произшествие, и не са имали физическата възможност в една спокойна обстановка
да обсъдят станалото, и да изградят защитна версия, която да ги оневини, то съдът
приема, че тези първи изявления на двете ( подсъдимата и свидетелката Ю. )
направени поотделно пред тримата свидетели, затова кой е управлявал автомобила
са достоверни. Тези първи изявления относно това кой е управлявал автомобила са
потвърдени и в болницата пред свидетелите А. Ю., Й., С., М., Д., Г.. След
изписването на подс. П., тя е потвърдила и пред св. Х. А., че тя е управлявала
автомобила и как е станало произшествието. Твърдението на подсъдимата, че няма
спомен за това какво е казала пред тримата полицейски служители на мястото на
произшествието и в болницата, но има „прекрасен“ спомен кой я е посетил в
болницата е нелогично, и съдът не кредитира обясненията на подсъдимата относно
авторството на деянието. За да даде обяснение защо е казала, че тя е управлявала автомобила ( въпреки, че
твърди, че не помни да е казала такова нещо – нямала спомен какво е казала )
същата посочва, че вечерта когато са били заведението „Макао“ преди да отидат и
да вземат „Рено“-то тя била заявила, че „ако
стане нещо тя ще поеме вината“, не почива на никаква логика. Какво би могло
да стане и тя да поеме вината? Същата не даде смислен отговор пред съда. Ако се
приеме, че наистина е казала такова нещо, каква вина би могла да поеме?. Ако тя
управлява процесния автомобил и я спрат за проверка, естествено нея ще
санкционират; ако св. Ю. управлява автомобила и ги спрат за проверка естествено
ще санкционират свидетелката. А това подсъдимата да е предвиждала, че св. Ю. ще
управлява автомобила, че ще стане ПТП и подсъдимата ще поеме вината е в
областта на фантазията, и съдът не счита въобще да го коментира. Твърдението на
защитата, че след станалото произшествие св. Ю. е внушила на подс. П., че тя е
управлява автомобила противоречи на посоченото от свидетелите И., А.А.. Тримата свидетели описват състоянието на св. Ю. като
леко неадекватно, същата първоначално е питала подсъдимата, какво прави с нея,
посочила е, че с тях е имало трето лице, което казала, че е момче, впоследствие
се пооправила и казала, че не е било момче, а нейната приятелка В.. Предвид
всичко това е несъстоятелно твърдението, че Ю. е внушила на П., че тя е
управлявала автомобила. Съдът кредитира и приобщените чрез прочитане показания
на св. Х. А., на която както се посочи по-горе подсъдимата е споделила след
изписването си от болницата, че тя е управлява автомобила. Относно показанията
на тази свидетелка, и затова защо съдът кредитира изцяло нейните показания дадени
на досъдебното производство съдът ще се спре по-долу, обсъждайки
доказателствата относно подс. П..
Потвърждение на гласните показания,
които са непротиворечиви относно обстоятелството кой е управлявал автомобила, е
и комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза. В нея вещите са
лица па посочили мястото където е седяла всяка една от пътуващите в автомобила.
С оглед на получените телесни увреждания, в коя част на тялото са получени,
вещите лица посочват, че автомобила е бил управляван от подс. П., до нея на
предната седалка е седяла св. Ю., а на задната седалка починала В. Д.. За да
стигнат до това заключение вещите лица посочват нараняванията които е получила
подс. П., а именно счупване на ХІ и ХІІ ребра контузия на ляво дясно белодробно
крила и счупване на ставната ямка на лявата
тазобедрена става. Особено показателно затова, че именно подс. П. е била на
мястото на водача е счупването на ямката на лявата
тазобедрена става. Както посочи вещото лице лявата тазобедрена става е една от
най-здравите кости в човешкия организъм, и за счупването й е необходим доста
силен удар, и то от ляво, което най-вероятно е удара от шофьорската врата. Ако
подсъдимата беше седяла на предна дясна седалка тя не би получила такъв удар в
лявата тазобедрена кост, който да причини счупване, тъй като липсва такава част
в автомобила, която да причини такова нараняване ако е седяла отдясно до
водача. Счупването на двете ребра и контузията на ляв и десен дроб допълнително
потвърждават заключението, че именно на предната лява седалка е седяла подс. П..
В подкрепа на горното и това, че св. Ю. е седяла на предната дясна седалка са и
телесните увреждания, които е получила, а именно контузия на глава и гръдния
кош, контузия на дясното бедро със силна палпаторна
болка в областта на дясното бедро от вътрешната
страна. От така посоченото е невъзможно тези наранявания да са получени,
ако Ю. е била на мястото на водача, напротив тези наранявания са в
потвърждение, че свидетелката е седяла на предна дясна седалка. Наистина както
посочи вещото лице Ж. автомобила се е преобърнал няколко пъти и накрая е
обърнал по таван, а и трите возещи се в автомобила не са били с поставен
предпазен колан, но характерното счупване на лявата ставната ямка бедрената кост посочва кой е бил на лявата предна
седалка.
Относно автотехническата експертиза
– защитниците на подсъдимата оспориха нейното заключение само в частта и, в
която вещото лице без да му е поставена задача е посочил разположението на
возещите се в автомобила, не оспориха отговорите на въпросите, които са били
поставени на вещото лице от органа на досъдебното производство. Видно от
приетата от съда автотехническа експертиза, вещото лице при посочването от
техническа гледна точка на механизма на произшествието, наистина е посочил
лицата и мястото им на пътуване в автомобила, на базата на събраните дотогава
свидетелски показания, като по този начин е излязъл извън сферата на своята
компетентност и на поставените задачи. С оглед горното съдът изключва от
доказателствената съвкупност отговора на пета задача от експертизата.
Подсъдимият П. дава обяснения пред
съда като твърди, че не е знаел, че подсъдимата е непълнолетна, и че не
притежава свидетелство за управление. Твърди, че я е виждал да управлява
автомобил, че е работила в питейно заведение, че е казвала пред негова
компания, че притежава свидетелство за управление. Посочва, че когато и е
предоставил автомобила три пъти я попитал дали има свидетелство за управление и
тя му е заявила, че има .
Заявява, че нямал право да и иска свидетелството за управление.
Съдът счита, че от събраните
доказателства безспорно е доказано, че подс. П. е ЗНАЕЛ, че подс. П. е
неправоспособна като водач на МПС, и че същата е непълнолетна. Този извод съдът
прави на базата на действията на П.. Знаенето на определени обстоятелства се
извлича от действията на подсъдимият преди, по-време или след изпълнителното
деяние ( както при умисъла ). Видно от разпита на свидетелите М. С. ( л. л.25
том 2 от ДП ), Й. Й. ( л. 24 том 2 от ДП ) и Е. Г. ( л. 30 том 2 от ДП )
вечерта след произшествието около 24.30 часа тримата свидетели, които са и
полицейски служители са отишли в кв. Бряг на гр. Търговище където подсъдимият
има вила. Тримата са единодушни в показанията си, че след като съобщили на
подс. П., че е станало произшествие с автомобил на фирмата марка „Рено“, и го
попитали на кого е предоставен този автомобил, подсъдимият заявил, че не знае къде е този автомобил,
посочил, че много хора го ползвали, същият стоял на паркинга на бензиностанция
„ЕКО“, като ключовете стояли или на таблото на автомобила или вътре в
бензиностанцията. П. проявил жив интерес какво е станало, и след като разбрал,
че има пострадали и са в болницата в гр. Търговище веднага тръгнал натам. В
болницата след като влязъл при двете пострадали (подсъдимата и св. Ю. ), казал,
че познава П.. След като полицаите излезли, той отново се върнал в стаята, и
както посочват свидетелите при връщането си в болничната стая, същия държал
ръката на подс. П. и с кърпичка и бършел сълзите и нещо тихо и говорел.
От така посоченото и след съвкупният
анализ на всички доказателства следва единствено възможния
логичен извод, че подс. П. от една
страна прекрасно е знаел, че именно той е дал процесният автомобил точно
на подс. П., и че тя е неправоспособна,
но в същото време е предпочел да не съобщи този факт на полицейските служители.
Фактът, че не е съобщил е косвено доказателство за знанието на инкриминиращите
го обстоятелства. Веднага се насочил в болницата да говори с подс. П., която
също да скрие този факт, което подсъдимата и направила, и при разговор със
свидетелите, заявила, че тя сама без никой да и дава автомобила го е взела от
бензиностанция „ЕКО“ ( виж разпитите на
св. Й., С., Г., М. и Д. ). Това, че подс. П. е искал от подс. П. да заяви (
което както се посочи по-горе е направила ), че не той и е давал автомобила, а тя
сама без разрешение го е взела се потвърждава и от показанията на св. Н. Ю.
дадени в разпита и пред съда. Същата посочва : „Първият път когато дойде, полицаите го попитаха дали ни познава. Той
каза, че познава К., че мен не ме познава. След това караха К. да лъже, че тя е
откраднала колата“ ( последния абзац на л.139 и първия на л. 140 от нохд ).
На конкретния въпрос на защо не е заявил на пристигналите полицаи, че е
предоставил автомобила на подс. П., след като бил „убеден“, че същата е правоспособна,
същия не даде задоволителен отговор, посочвайки, че бил изпаднал в шок след
като му казали, че има починал човек, което свидетелите отричат да са му
казвали. Съдът счита, че твърдението, че същият бил „изпаднал в шок“ и затова
не съобщил на полицаите, че е предоставил автомобила е опровергано както от
показанията на свидетелите, така и от неговите действия. Подсъдимият
по-всякакъв начин се опитал да убеди полицаите, че процесния автомобил „Рено“ е
бил на бензиностанцията „Еко“, и не го е
бил предоставял на никого, веднага се е втурнал към болницата след като разбрал,
че неговата „слабо“ позната подс. П. е в болницата. След като я видял и разбрал
какво и е състоянието, изчакал полицейските служители да си тръгнат и отново се
върнал в болничната стая, с искане подс. П. да посочи, че сама е взела
автомобила, както посочва св.Н. Ю., и
дори да посочи, че не тя е управлявала същият по време на произшествието както
се посочи по горе в разпита на св. А. Ю. ( което към този момент подсъдимата
отказала ).
Освен това видно от разпита на св.
Х. А., разпит, който съдът приобщи чрез прочитане на основание чл.281, ал.5 във
вр. с ал.1 т.1 и 2 от НПК се установява, че подс. П. е знаел, че подс. П. е
неправоспособна като водач на МПС. Двамата са имали някаква близка връзка от
август 2015 год. Посочва също, че подс. П. е знаел, на колко години е П. и
това, че е непълнолетна, и че именно подс. П. е човекът, който и е помогнал да
започне шофьорски курсове в гр. Търговище ( виж л. 28 том 2 от ДП ). В съдебно
заседание пред съда св. А. посочи, че такова нещо не е казала, не била прочела,
и не и е прочетен протокола за разпит на ДП. Посочи обаче, че подписите на
всеки един от листовете – горе и долу са положени от нея. Съдът кредитира
показанията на св. Х А. дадени на д.п, като последователни и хармониращи с
всички други доказателства – като не прие твърдението посочено от нея, и на
защитниците на двамата подсъдими, че разследващия полицай самоволно без да му е
казано такова нещо от свидетелката е съставил този протокол. От събраните
доказателства се установи, че св. А. и подс. П. са били доста добри приятелки,
същата дори е ходила в старата квартира находяща се в
комплекс „Контеса“ в гр. Търговище, посещавала я в
болницата, и след изписването в дома и. Свидетелката посочва, че вече
отношенията им не били близки, най вероятно след като П. разбрала за тези и
показания. За да даде тези показания ( пред дп) св. А.
посочва, че всичко това е и споделено от подсъдимата. Освен това тези и
показания не са изолирани, намират подкрепа, частично и в обясненията на самата
подсъдима дадени в качеството и на обвиняем, разпит, който съда съобщи приобщи
чрез прочитане на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК, където
същата заявява: „Той знаеше, че съм
частна ученичка…….“. ( л. 92 от том 1 на ДП). За това, че подсъдимият и
подсъдимата са били повече от познати се установява и от извършения ремонт, и
оборудването на апартамента на св. Г., и предоставянето ключа на подсъдимата,
която я е ползвала около месец без да плати наемна цена. Твърдението на подс. П.,
че имал уговорка с Г. да ремонтира и оборудва квартирата, и да намери квартирант,
който да плаща наем в размер на 100 лева се опровергава от приобщените чрез
прочитане показания на св. Г.. Последната в приобщения чрез прочитане разпит
заявява, че е дала ключа от ведомственият апартамент, за да може да се извърши
ремонт на същият, а не да се закупуват мебели и да се предоставя на трето лице.
В разпита си пред съда подс. П. посочи, че нямал никакви фактури нито за
извършения ремонт, нито за закупените мебели. Част от които били на изплащане,
а другата втора употреба. Опровергано е и твърдението на подс. П., че с П. били
само случайни познати от самото му поведение както при осигуряване на квартира,
така и в деня на престъплението. На 04.04.2016 год.
подс. е отишъл специално до гр. Попово да вземе подсъдимата и да я докара в гр.
Търговище, след пристигането в Търговище я закарал извън града където обядвали,
след това я оставил да мине учебния час по кормуване, взел я след това, возил я
повече от два часа, и около 18.10 часа и предоставил процесния автомобил, като
след това карал след нея 20 километра да се убеди, че няма да има проблеми. От
всичко така посочено се доказва, че подсъдимата и подсъдимият са се познавали
добре, и след като П. е знаел, че е
частна ученичка поне е знаел и кой клас е, и на колко години е. Подсъдимият
отрича да е познавал добре подсъдимата, но това се опроверга от горепосоченото.
В съдебно заседание се приобщи протокола за разпит на обвиняемия П. пред ДП,
като същият заяви, че не било вярно, че е
ходил специално със св. Ф. да вземат подсъдимата. Бил случайно в Попово,
и случайно се срещнал с подсъдимата, която го помолила да я вземе до гр.
Търговище. Това твърдение е нелогично с оглед както се посочи по-горе, че след
пристигането в гр. Търговище, подсъдимият я е завел да обядва в местността
„Боаза“, която местност се намира на главния път за гр. София, или трябва да се
мине през целия град, да се излезе от него, за да се отиде в тази местност,
която е на 5 км от града. След това повече от два часа да я вози със себе си,
като първо я оставил на кормуване, а след това я взел от там. Твърдението на
подс. П., че с подсъдимата били само случайни познати е обяснимо от посоченото
от самия него в съдебно заседание, че след произшествието в семейството му
имало търкания, и поради тази причина се стремеше да отрече близките си
отношения с подсъдимата.
По отношение на показанията на свидетелката
и частен обвинител Ю.. Съдът кредитира нейните показания с изключение в частта
им в която отрича въобще да е управлява процесният автомобил в гр. Попово. В
останалата част нейните показания са логични, непротиворечиви и безпристрастни,
като тези показания се подкрепят и от другите събрани по делото доказателства, разпити
на свидетели, комплексна експертиза. Съдът не кредитира показанията и само в
частта им относно това, че не е управлява автомобила в гр. Попово, тъй като има
безспорни доказателства – разпита на тримата свидетели Г. Г., К. П. и А. С., че
в районна на хотел „Дани бел“ тя е управлявала процесния автомобил. В тази си
част както се посочи съдът не кредитира показанията на св. Ю., като съдът
отчете, че същата има право да не дава показания които биха я уличили в
престъпление или в нарушение на ЗДвП ( чл.121, ал.1 от НПК ).
По отношение на твърдяното от прокурора
в пледоарията си, че не било доказано по несъмнен начин, че подс. П. е знаел,
че подсъдимата е неправоспособна. Съдът счита, че това обстоятелство е доказано
по е един безспорен начин от изложеното по-горе. Защитната теза, че подсъдимият
се бил убедил, че подсъдимата е правоспособна се опровергава, като съда по
надолу ще се спре на това твърдение.
От правна страна
При така установените по
делото факти съдът прие, че с действията си подсъдимите К.П. и П.П. са осъществили елементите от обективна и субективна
страна на престъпленията, както следва:
К.П. –по чл.343, ал.3 б.
„б“ във вр. с ал.1 и с чл.342, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.2 от НК, затова, че
на 04.04.2016 год. около 22.30 часа на път ІІ-51път ІІ-51 от гр. Търговище към гр. Попово на около 1
км преди с. Светлен при управление на лек автомобил „Рено Сафран“
с рег. № Т 97 15 КТ без да има необходимата правоспособност нарушила правилата
за движение: чл.20, ал.1 и от ЗДвП – не е контролирала непрекъснато
управляваното МПС и чл.150 ЗДвП – управлявала МПС без да е правоспособен водач,
и по непредпазливост причинила смъртта на В. И. Д. на 19 години, като макар и
непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на извършеното и е
могла да ръководи постъпките си. Съдът прие, че не е нарушена ал.2 на чл.20 от ЗДвП, поради което я оправда да е извършила това нарушение.
П.П. –по чл.343, ал.3 б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, затова,
че на 04.04.2016 год. в 18.10 часа в района на
бензиностанция „Еко“ в гр. Търговище нарушил забраната на чл.102 от ЗДвП – като
водач на лек автомобил „Рено Сафран“ с рег. № Т 97 15
КТ предоставил МПС-то на неправоспособния водач К.П.П.
и с това деяние около 22.30 ч на път ІІ-51 на около 1 км преди с. Светлен, общ.
Попово като независим съпричинител с подс. К.П.П. по непредпазливост причинил смъртта на В. И. Д. на 19
години.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи
безопасността на транспорта.
Изпълнителното
деяние на съответното престъпление по транспорта е извършено от подс. П., чрез
нарушаване на следните нормативно установени и задължителни за спазване правила
за движение по смисъла на ЗДвП: чл.150 ЗДвП – управлявала МПС без да е
правоспособен водач, в резултат на това нарушение е нарушила и чл.20, ал.1 от ЗДвП – не е контролирала непрекъснато управляваното МПС. Съдът счита, че именно
двете нарушения на ЗДвП са довели да настъпването на ПТП-ие,
което е довело и до смъртта на В. Д.. Двете нарушения на ЗДвП са в
причинно-следствената връзка с настъпилото произшествие. Не притежавайки
съответните умения на водач, тъй като е преминала само пет учебни часа по
управление на учебен автомобил, при необходими минимум 30 часа, са довели до
рязкото въртене на волана в ляво и вдясно, загуба на управление, напускане на
пътното платно и до съставомерният резултат на
престъплението. Именно не контролирането непрекъснато на автомобила е
нарушението което е в причината връзка за настъпилото произшествие. Съдът
счете, че не е нарушена ал.2 на чл.20 от ЗДвП, каквото обвинение бе повдигнато
от страна на прокуратурата. Видно от ОА е повдигнато обвинение – при избиране на скоростта на движение не
се е съобразила с релефа на местността и всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението и не е намалила скоростта и не е спряла
при възникване на опасност за движението. От така посоченото е видно, че на
подсъдимата е повдигнато обвинение, че се е движела с несъобразена скорост (
скорост, която е в рамките на максимално позволената ). Видно от приетата
автотехническа експертиза скоростта на движение на автомобила непосредствено
преди настъпване на произшествието е била в границите на 97……109 км/ч. Видно от
приобщените чрез прочитане на основание чл.283 от НПК протоколи за оглед на
местопроизшествието в районна на произшествието не е имало ограничение на
скоростта. Следователно максимално разрешената скорост на леките автомобили
извън населените места е 90 км/ч. След като подсъдимата е управлявала
автомобила с минимум 97 км/ ч същата е превишила максимално разрешената скорост,
с което е нарушила чл.21 от ЗДвП, но такова обвинение не и е било предявено. В
практиката има изолирани решения на ВКС, които приемат, че всяко превишения на
скоростта е несъобразена скорост, но константната съдебна практика е, че това
са две отделни нарушения, и следва да бъде повдигнато на подсъдимият от страна
на прокуратурата, и съдът не може самостоятелно при не повдигане ( или
изменение ) на обвинение да преминава от чл.20 към 21 от ЗДвП и обратно. Друго
нарушение повдигнато по същата алинея е затова, че не е намалила скоростта или
спряла при възникване на опасност за движението. От очертаната фактическа
обстановка е видно, че подсъдимата е управлява МПС с около 100 км/ч ( 97-109 ) навлязла
в десен завой и необосновано започнала да върти волана на ляво и в дясно. Не е
възниквала никаква опасност за движение ( като препятствие, човек, ППС или др.),
което да задължи водача да намали скоростта или да спре. Всичко това мотивира
съдът да оправдае подсъдимата да е извършила това нарушение на ЗДвП.
Подс.
П.П. е осъществил състава на реализираното от него процесното
престъпление чрез нарушаването на чл.102 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на
водача на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторно превозно
средство на неправоспособен водач.
Налице
са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение, тези нарушения са в пряка причинна връзка с
пътнотранспортното произшествие и уврежданията на пострадалата, която е
починала в резултат на съчетаната черепно-мозъчна и гръдни травми, които е
получил при ПТП. Престъплението е резултатно – причинена е смъртта на В. Д.,
която смърт е настъпила почти веднага, като е налице пряка причинно-следствена
връзка между поведението на всеки един от двамата подсъдими и настъпилия резултат,
установена и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Особеност
на процесното деяние е, че разкрива крайно висока степен на съпричиняване на съставомерния резултат. Видно от фактическите изводи,
изложени по-горе, са налице три независимо извършени неправомерни действия –
едно от страна на подс. П., който с предоставянето на автомобила на
неправоспособно лице е дал възможност за настъпване на общественоопасните
последици от момента на предаване на владението на превозното средство, а
наравно с него подс. П. е причинила последиците като субект, който е управлявал
автомобила и е нарушила правилата за движение. С допускане на гореописаното
нарушение (чл.102 от ЗДвП) подсъдимия П. е поставил в пряка причина връзка с
това си поведение всички бъдещи общественоопасните последици, настъпили при или
вследствие на управление на автомобила, независимо дали те са предизвикани само
от допуснати впоследствие от него нарушения на ЗДвП, или са последица извън
контрола му – и то защото при настъпване на съответния престъпен резултат от
нарушаването на ЗДвП, престъпно може да е всяко поведение, което е предпоставка
за този резултат и без което той не би настъпил.
Според
константата съдебна практика, щом като е предоставено управлението на МПС на
неправоспособно лице и последното го осъществява, налице е осъществяването на
законовата забрана да не се извършва тази дейност. Настъпването на
общественоопасните последици се извършват фактически от неправоспособния водач
в случая подс. П., а от правна гледна точка за тях еднакво съдейства и
предоставящият автомобила ( подс. П. ), и то само с факта на предоставянето на
МПС-то за управление на лицето, което няма право да извършва тази дейност. Дали
настъпилото ПТП ще се осъществи за времето, за което по предварителна уговорка
е предоставен автомобила да се управлява от неправоспособното лице, или до
мястото, до което е имал разрешение да достигне, не представляват обстоятелства,
които могат да ограничат отговорността на неправомерно предоставящия автомобила
водач. Този, който предоставя управлението на едно МПС на неправоспособно лице,
поставя причината за възможно настъпване на вредните последици от момента на предаване владението на МПС,
като наравно с него причинява последиците и този, който управлява и поради
нарушаване на правилата за движение причинява общественоопасните последици. В
този смисъл, това, че подс. П. е предоставил автомобил „Рено Сафран“ с рег. № Т 9715 КТ на неправоспособната подс. П. с
уговорката да го управлява и да го остави до първата бензиностанция преди гр.
Попово е ирелевантно с оглед на това, че същата по късно вечерта отново е
почнала да управлява въпросното МПС.
Тази уговорка по никакъв начин не ограничава или не оневинява подс. П..
Неговата отговорност се заключава в това, че същият е предоставил МПС-то на
неправоспособен водач и оттам всички възможни вредни последици носи своята
отговорност.
Не
е налице твърдяното от адвокат К., че с факта на преотстъпването от страна на
подс. П. да управлява св. Ю., и след това отново св. Ю. е преотстъпила
управлението на автомобила, е била прекъсната връзката с нарушението на подс. П..
Явно не се прави разлика от страна на защитата, или се считат за синоними
термините - предоставя и преотстъпва. Двете понятия не са синоними, както се
установява от Български тълковен речник ( редакция Езиковознание
и речници при издателство наука и изкуство 1976 год. ). Термина предоставям ( както е посочен в нормата
на чл.102 от ЗДвП ) означава – оставям на
разположение или волята на някого. Предоставям му волята той да реши;
термина преотстъпвам – отстъпвам на другиго нещо, което съм наел
или наскоро придобил. От така посоченото е видно, че законодателят в чл.102
от ЗДвП при използване на термина предоставя има предвид това, че когато се
ПРЕДОСТАВЯ МПС на неправоспособен водач се има предвид, че собственика,
упълномощения ползвател, или както е повдигнато обвинението на подс. П. –
водача, предоставя МПС на неправоспособния водач, като предоставящият не се намира в автомобила, т.е. както е
записано в Тълковния речник - МПС се оставя на разположение на неправоспособния
водач. Докато при преотстъпване управлението на МПС на неправоспособен водач,
преотстъпващият се намира в автомобила и отстъпва за определено период от време
управлението на МПС. За да си послужи с термина предоставя, а не преотстъпва
законодателят в чл.102 от ЗДвП е имал предвид
това да се остави на разположение на неправоспособен водач автомобила, или
водач, който е употребил алкохол, наркотични вещества. С предоставянето на лек
автомобил „Рено“ с рег. № Т 9715 КТ подс. П. е довършил изпълнителното деяние,
това дали подс. П., на която е предоставил автомобила ще се движи по точно
указания маршрут, дали ще спре някъде, дали ще преотстъпи управлението на
автомобила на другиго, не прекъсва
деянието на подс. П.. Би било налице прекъсване, ако имаше уговорка
между подс. П. и подс. П., първата след като пристигне в гр. Попово да
предостави ключовете на автомобила на трето лице. П. да бе изпълнила
договорката, и впоследствие да вземе ключовете и автомобила от това трето лице,
тогава би било налице прекъсване на причината-следствената връзка на подс. П.
към настъпилото ПТП. От събраните доказателства по делото категорично се
установи, че е налице тази хипотеза.
Съдът
прие за ирелевантно по отношение отговорността на подс. П. възражение на адв. К.,
че по делото не било установено по несъмнен начин у подзащитният му да е било
налице знание за липсата на правоспособност на подс. П.. Както се посочи
по-горе съдът прие, че безспорно е доказано от съвкупността на събраните
доказателства, че подс. П. е знаел, че подс. П. е непълнолетна и съответно
неправоспособна като водач на МПС. Тъй като обаче в обясненията си подс. П.
излага тезата си, че не е знаел, че същата е неправоспособна, а били налице
доказателства в обратната теза, то съдът счита, че следва да обсъди това
твърдение, че подсъдимия не е знаел, че подсъдимата е неправоспособна, и се е
убедил по несъмнен начин, че същата е водач на МПС. Съгласно непротиворечивата
съдебна практика ( виж Постановление № 1/ 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС на РБ и Р № 468/20.10.2010 г. по н.д. № 465/2010 на ІІІ н.о. на
ВКС ), за лицето, което предоставя управлението на МПС, съществува задължение
да знае или да бъде убедено, че
поемащия управлението е правоспособен водач. Макар и последният да е заявил,
или да е показал, че може да управлява МПС, това, че дадено лице е заявило, че
е правоспособно, или че предоставящият го е виждал да управлява МПС, не е
достатъчно основание за предоставянето на автомобила, като предоставящият водач
е длъжен преди да предостави управлението на МПС да се убеди, че другото лице
разполага със съответната правоспособност, която няма по какъв начин да се
удостовери освен с показване на документ за това. В тази връзка подс. П. е бил
длъжен да поиска от подс. П. да покаже свидетелството за управление на МПС, и
едва след това да и предостави управлението на лекия автомобил. Наведените
доводи от страна на подсъдимия П. и защитника му К., че той ( подсъдимия) е
нямал право да изисква документа за правоуправление от страна на подс. П., тъй
като не разполагал с контролни функции по транспорта и би нарушил Закона за
достъп до лични данни са напълно неоснователни. Наистина подс. П. работи като
упълномощеното лице в частна охранителна фирма и няма никакви функции по контрол
по транспорта, т.е. да спира автомобили и да иска да му предоставят съответните
утвърдени от Министерството на транспорта документи. В случая обаче не се касае
за това право на подс. П.. Пред него е било направено искане от страна на подс.
П. да и предостави за временно ползване МПС. В задължение е както се посочи
по-горе предоставящият да се убеди по несъмнен начин, че на лицето на което се
предоставя автомобила е правоспособно. По какъв начин може да се убеди едно
лице, че притежава сготвената правоспособност ? Единственият начин е с поискването
да му представи валиден документ за тази правоспособност. Не би било никакво
нарушение на Закона за лични данни това поискване, тъй като закона изисква
лицето което работи с лични данни да ги събира, съхранява, предоставя. Поискването
на документ за правоспобност е задължение на много фирми, които наемат
работници, за да се уверят в тяхната правоспособност за извършване на
конкретната дейност за която кандидастват. В
магазините където се продават спиртни и цигарени изделия, за да се уверят, че
лицето е навършило 18 години, и не на последно място в нощните заведения, които
както се посочи, че подс. П. извършва охранителна дейност, за не допускането на
лица ненавършили 18 годишна възраст.
Обстоятелството,
че подс. П. бил виждал, че подс. П. е управлявала автомобила на св. Т. Б. ( л.
94 том3 от ДП ), не дава основание за отпадане на неговата отговорност.
Известно е, че има хора, които управляват МПС, без да притежават съответното
свидетелство за управление, какъвто е и случая с подс. П.. Нещо повече от
събраните по делото доказателства е видно, че е съществувало основателно
съмнение, че подс. П. е притежавала свидетелство за управление, което е видно
от разпита на св. Т. П. ( л. 32-33 том 2 на ДП), Е. Ф. ( л. 35 том 2 от ДП) и П. П. ( л.31 том2 от ДП ), като известно време
преди настъпване на престъплението св. Ф. е изразил съмнение дали П. има
свидетелство и тя направила жест, че „един
вид има“. Такова съмнение ако се приеме тезата, че подсъдимият не е знаел,
че П. е неправоспособна, е изразил и самия подс. П., който както посочва в
разпита си, е попитал три пъти подсъдимата
дали притежава свидетелство, и след това е тръгнал след нея със своя Джип, като
е управлявал автомобила с около 50 км/ч в продължение на повече от 20 километра
до с. Дралфа, общ. Търговище.
От
субективна страна престъплението на подс. П. е реализирано при форма на вина
непредпазливост във вид на небрежност. Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжен и е могъл да предвиди настъпване
на такъв резултат след като предоставя автомобил на неправоспособен водач.
Нарушавайки чл.102 от ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да предотврати
престъпния резултат.
Подс.
П. е реализирала престъплението при форма на вина непредпазливост, но при
по-тежката форма - престъпна самонадеяност. Тя е предвиждала ( знаела), че е неправоспособен
водач и няма необходимите умения да управлява МПС, предвиждал е, че при тези
нейни умения може да възникне ситуация на пътя, която да постави в опасност
живота на возещите се в автомобила, или на други участници на движението, но е
мислела не обосновано, че може да ги предотврати. Нарушавайки съответните норми
в ЗДвП сама се е поставила в невъзможност да предотврати настъпването на тези
последици.
Съдът
не споделя становището на защитника адв. К. относно реализиране на хипотезата
на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, изключващо вината на подс. П..
Съгласно
константата съдебна практика ( Р № 659 по н.д. № 502/93 г. на І н.о. и др.)
небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо вината
обстоятелство. Общото между двете хипотези, че деецът обективно е причинил
престъпния резултат без субективно да е съзнавал това. Различното е, че при
небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат,
а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да
го предвиди. В такъв случай случайното деяние представлява обратната страна на
небрежността. Сравнението изисква да се разкрие съдържанието на двата признака
на небрежността: обективен – деецът да е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, и субективен – деецът да е могъл да предвиди
последиците. Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото,
т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. Деецът е длъжен да предвиди престъпния
резултат, като дължи съответното поведение, а това поведение се определя от
правилата, които регламентират съответната дейност. В настоящият случай това е
ЗДвП. Спазването на всички правила изключват небрежността и изобщо вината. При
нарушение на правилата на ЗДвП означава, че деецът не е проявил дължимата
грижа, като нарушава тези нормативно закрепено правила, и от това за него
възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето
деяние.
В
конкретният случай е безспорно установено, че подс. П. и подс. П. са причинили
престъпния резултат – смъртта на В. Д., без да са предвиждали същия. Съдът
счита, че всеки един от подсъдимите е могъл да предвиди настъпването на престъпния
резултат. Подс. П. управлявайки МПС без съответната правоспособност и
необходимите умения, а подс. П. предоставяйки автомобил на такова лице.
Подсъдимата макар и непълнолетна ( с оставащи и два месеца до навършване на
пълнолетие ) е могла да разбира свойството и значението извършеното, могла е да
ръководи постъпките си, предвид както липсата на душевна болест, така
индивидуалното и достигане на възрастта за психическа и социална зрялост.
Налице са били всички субективни предпоставки, за да могат да предвидят
настъпването на престъпния резултат. Като всеки един от подсъдимите е могъл да предотврати
настъпването на тази резултат. Подс. П. да не управлява МПС, за което е неправоспособна,
а подс. П. да не и предоставя такова.
Следва
да се отбележи и събраните доказателства относно това какви умения е имала
подс. П. като водач на МПС. Видно от разпита на св. И. В. – управител и
инструктор в „Ива-5 ООД гр. Търговище (
л. 23 том 2 от ДП ) и от приложената Карта за преминатите учебни часове по
„Управление на МПС“ ( л. 4 на гърба том 3 от ДП) подс. П. е започнала учебните
часове по управление на МПС на 30.03.2016 год. като включително и на 04.04.2016 год. ( датата на станалото произшествие) е
преминала само ПЕТ учебни часа. В разпита си св. В., който е специалист в
своята област посочва, че първия път когато е започнала да управлява е нямала
никакви умения за това, управлявала е в дясната лента за движение, не е
преценявала дупките и е подавала повече газ, като към 5-ия последен час малко е
подобрила кормуването си, и дори е можела да паркира. Поведението и уменията и
като водач посочва и св. Ю., която в разпита си посочва, че подс. П. не е
знаела как да управлява автомобила, същата много е бучала, не е сменяла
предавките навреме, карала бързо (л. 150 от нохд ).
Съдът
счита, че неправилно и необосновано защитника на подс. П. – адв. К. се позовава
на Определение от 08.04.2016 год. на ТОС по ЧНД № 65/2016 год. (приложено към
делото ) в което при направено искане за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане подс стража“ на досъдебното производство съдът е посочил, че не било
безспорно установено, че П. не е знаел, че П. е неправоспособна.Това
определение на ТОС не е задължително за настоящият състав на съда. При вземане
на мярка за неотклонение съдът преценява събраните дотогава доказателства
относно това дали е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението за което е обвинен. От самата дата на вземането на това
определение 08.04. т.е. само четири дни след извършване на престъплението е
било напълно невъзможно да се съберат всички доказателства, за да се представят
на състава на съда, който е разгледал мярката за неотклонение.
Относно наказанието
При
индивидуализирането наказанията на подсъдимите съдът прецени с оглед
разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение
на подс. К. П. – чистото и съдебно минало, и това, че не е извършвала
противообществени прояви. По отношение на подс. П. – чистото съдебно минало
(същият е реабилитиран по първото осъждане, а по второто е освободен от
наказателна отговорност по чл.78а от НК), добрите характеристични данни
приложени в приобщеното ЧНД 65/2016 год., съжаление за станалото.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подс. П. съдът отчете, че жертва на
престъплението е станало младо момиче само на 19 години. Факта, че деянието е
извършено при по-тежката форма на непредпазливост – престъпна самонадеяност. Това,
че и друг път е управлявала автомобил без да е имала свидетелство за управление
( виж разпита на св. Т. Б., подс. П. и самите обяснения на подсъдимата в
съдебно заседание). Престъпната упоритост от страна на подсъдимата, която е
управлявала автомобила от гр. Търговище до гр. Попово – разстояние около 37
километра, повторното връщане и управление на автомобила в тъмната част на
денонощието. П. е извършила престъплението два месеца преди да навърши
пълнолетие, т.е. същата е в горната граница на непълнолетието, като се вземе
предвид, че непълнолетно лице е от 14 години до навършване на 18 годишна
възраст. Лошите характеристични данни съдържащи се в приложената характеристика
от Професионалната гимназия по селско стопанство „Н. Пушкаров“ ( л. 44 и 45 том
3 от ДП ).
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство по отношение на подс. П. П. съдът отчете, че жертва
на престъплението е станало младо момиче на 19 години. Това, че е предоставил
на неправоспособно лице да управлява МПС на разстояние около 37 километра.
Както и това, че ключовете и автомобила са оставени след пристигането и в гр.
Попово на нейно разположение.
Като прецени тези
индивидуализиращи отговорността на подс. К.П. обстоятелства, съдът счете, че
отегчаващите са в очевиден превес и обосноват налагането на наказание от
предвидения в санкционната част на престъплението по чл.343, ал.3 б.“б“ от НК, което
наказание е в размер след последната редакция на НК бр.74 от 2015 год. в размер
от 3 до 15 години, което наказание след редуцирането му по чл.63, ал.1 т.2 от НК е до пет години лишаване от свобода, НАЛОЖИ на подс. П. наложи наказание ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
При определяне вида и
размера на наложеното на подс. П.П. наказателна
санкция, съдът отчете горевизираните
индивидуализиращи отговорността му обстоятелства и прие, че смекчаващите са в
очевиден превес и обосноват налагането на наказание от предвидената санкционна
част на чл.343, ал.3 б. „б“ от НК от три до петнадесет години, размер близък до минималния, а именно ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода.
Съдът прецени, че не е
налице искането от страна на защитата на подс. П. за приложение на чл.55 от НК.
Не е налице нито изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващите отговорността обстоятелства съдът посочи по-горе, и те не са от
категорията на тези, които да мотивират съдът да приложи чл.55 от НК.
Предвид наложения размер
е безпредметно да се обсъжда разпоредбата на чл.66 от НК.
Съдът счете, че така
определените наказания ще постигнат целите визирани в чл.36 от НК, а именно със
социалното изолиране на двамата подсъдими за посочения срок, същите ще се
поправят и превъзпитат към спазване на законите и нормите на обществото; ще се
отнеме възможността на подс. П. да управлява МПС като неправоспособна. Ще се
постигне и най-вече генералната превенция да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, че предоставяйки автомобил
на неправоспособни водачи, и управлението от такива ще им се наложи съответно
наказание.
На основание чл. 61. т.
3 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален режим на
изтърпяване „общ“ и на двамата подсъдими, тъй като деянията както се посочи
по-горе са извършени при форма на вина непредпазливост и наложените наказания
са до 5 години.
На основание чл.343г от НК съдът лиши от право да управлява МПС подс. П.П. за
срок от пет години. За да наложи това наказание в посочения размер съдът
съобрази, че това наказание съгласно константата съдебна практика и
Постановление № 1 от 17.01.1983 год. по н.д. № 8/82 год. на Пленума на ВС, не може да бъде в размер по-малък от наложения
размер на „лишаване от свобода“, и наложи с шест месеца повече от това
наказание отчитайки, резултата от престъплението – смъртта на младо момиче и
извършеното нарушение по чл.102 от ЗДвП.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Като прие, че подсъдимите виновно всеки един
от тях като независим съпричинител, са причинили в
резултат на извършеното от тях престъпление, смъртта на 19 годишната В. И. Д.,
съдът прие за основателни предявените
граждански искове спрямо двама подсъдими от бащата на починалата.
Наследници
на починалата В. Д. са нейната майка М.К. ( частен обвинител, която не предяви
граждански иск ) и баща И.Д.П.. Те са от кръга на лицата имащи право на
обезщетение за смъртта на тяхната дъщеря. От показанията на св. И.П. дадени на
досъдебното производство – приобщени чрез прочитането им на основание чл. 373,
ал.3 и чл 283 от НПК, и разпита на св. С. П. и Д. И. ( л. 131-133 от нохд ) и
извършения разпит на частния обвинител М. К. за изясняване на взаимоотношенията
в семейството, се установи, че гр. ищец и починалата са били в добри отношения.
Майката св. К. и баща и гр. ищец П. са живеели заедно две години, като не са
сключвали гр. брак, след което са се разделили, като В. Д. останала да живее
при майка си. Бащата напуснал България и заживял постоянно в Италия където
създал друго семейство, от което има и друго дете. До навършване на 10 годишна
възраст въобще не се интересувал от дъщеря си, плащал само издръжката на която
бил осъден в размер на 15 лева. Едва през последните две - три години между тях
започнали по близки контакти изразяващи се в често говорене по скайп, изпращане на подаръци и пари по св. П. и И.. Не я е водил на почивка или екскурзия, но я е обичал.
Имал е намерение да я вземе при себе си в Италия където да и помогне да се
устрои. Приел тежко смъртта на дъщеря си, бил на погребението, като пристигнал
веднага от Италия.
Въпреки, че гр. ищец има и друго дете, и не
е участвал в отглеждането на дъщеря си В. несъмнено, е че в последните няколко
години между тях са се установили отношения между баща и дъщеря, като между тях
съществувала обич и привързаност. В този смисъл загубата на детето му – при
това на възраст, в която живота и е бил пред нея ( починала е само на 19 години
), тепърва е щяла да създаде собствено семейство и да има деца ( внуци на гр.
ищец ), несъмнено е свързано с голяма болка и страдания. Ето защо съдът счете,
че предявения от гр. ищец П. граждански иск е основателен, като при определяне
размера, съдът отчете, че несъмнено загубата на дъщеря му е причинила болка и
страдания, които са големи и постоянни занапред, всичко това мотивира съдът в
съответствие и с изискванията на чл.52 от ЗЗД, да уважи така предявения иск в
общо размер от 25 000 лева по 12.500 лева за всеки един от подсъдимите. До
пълния размер от по 130 000 лева за всеки един от подсъдимия съдът прие,
че се явява завишен, поради което за разликата го отхвърли като неоснователен.
За да се спре именно на този силно редуциран размер на гражданския иск, съдът отчете, че в голямата
част от израстването на дъщеря си гр. ищец не е участвал, не е полагал грижи
във възпитанието и отглеждането й. Плащането на издръжката от 15 лева на месец
е крайно недостатъчна за отглеждане на едно дете. Едва в последните няколко
години между родител и дъщеря се установили по близки отношения, тогава са се
опознали и започнали да поддържат контакти. Следва да се отчете и съпричиняване
от страна В. Д. към настъпилия престъпен резултат. От събраните доказателства
се установява, че същата е знаела, че подсъдимата П. е неправоспособен водач,
била е по възрастна ( навършила 19 години ), но въпреки това се е качила и
возила в автомобила управляван от подсъдимата.
Съдът
счете, че трябва да присъди еднакъв размер на размер на уважените граждански
искове, тъй като всеки един от подсъдимите със своите действия е допринесъл
независимо един от друг за настъпване на смъртта на В. Д..
Обезщетението съдът присъди на гражданския ищец, ведно със
законната лихва, която беше поискана, считано от деня на увреждането – смъртта
на дъщеря му В. Д..
Съдът
осъди подсъдимите да заплатят в ползата на държавата, държавна такса,
съобразена с уважената част на гражданските искове в размер на 500 лева, за
всеки един от тях..
Съобразно
чл.301, ал.1 т. 12 от НПК, съдът обсъди и се произнесе и по разноските по
делото. На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът като призна подсъдимите за
виновни по обвиненията, за които са предадени на съд, ги осъди всеки един тях
да заплатят в ползата на държавата, направените на досъдебното производство
разноски в размер на 695.95 лева, в съдебното производство сумата от по 90 лева,
както и по 1000 лева, разноски на
гражданския ищец И. П. видно от
приложеното пълномощно ( л.101от ДП).
Съдът
се произнесе по веществените доказателства, като постанови автомобила да бъде върнат
на собственика му, а дискът да бъде унищожен като вещ без стойност.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си в посочения по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: