Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 10 23.06.2021г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и шести януари 2021 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Александър Муртев
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 2826 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 260008 от 21.09.2020г., постановено по гр. дело № 845/2019г. по описа на Районен съд – Поморие е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ответника „Сияна Мебел“ ООД със седалище гр. Каблешково, Община Поморие, че съществува вземането на ищеца „Мерал България“ АД със седалище гр. Перущица по отношение на ответната страна - „Сияна Мебел“ ООД в размер на сумата от 6 651, 16 лева, представляваща задължение по договор, сума в размер на 420 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.02.2019г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019г. до окончателното й изплащане за която сума е издадена Заповед № 340/11.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по частно гр. дело № 744/2019г. по описа на Районен съд – Поморие. С цитираното решение е отхвърлен предявения от „Сияна Мебел“ ООД със седалище гр. Каблешково, Община Поморие иск против „Мерал България“ АД със седалище гр. Перущица за осъждане на „Сияна Мебел“ ООД да заплати на „Мерал България“ АД сумата от 1 175, 84 лева като неоснователен.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Сияна Мебел“ ООД със седалище гр. Каблешково, Община Поморие, с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, а предявеният насрещен иск да бъде уважен. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при несъответствие със събрания по делото доказателствен материал. В жалбата се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличие на механичен дефект в механизми „Епона“, които са обект на рекламации, които се дължат на начина им на производство, а не на вторични причини или на външни въздействия. Във въззивната жалба се посочва, че направения анализ на събрания по делото доказателствен материал отделно и в съвкупност може да се изведе единствено извод за осъществен фактически състав на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД, тъй като Управителят на „Сияна Мебел“ ООД е уведомил незабавно другата страна за дефектните елементи и поради това следва да бъде ангажирана отговорността на продавача за констатираните недостатъци. Посочва се, че съдът неправилно е тълкувал доказаните по делото водени разговори и отношенията между страните, потвърдени и от двете страни, тъй като още с тези телефонни разговори ответникът е уведомил незабавно ищеца за констатираните във вещите недостатъци, още повече, че е налице признание и от страна на Управителя на ищцовото дружество, който лично е заявил, че е присъствал по време на огледа при една от рекламациите. В жалбата се посочва, че от събраните по делото доказателства може да се направи единствено верния извод, че са налице закупени от ответника механизми с дефект, произведени от ищеца и са доказани валидно извършени рекламации, съгласно изискванията на закона.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – „Мерал България“ АД депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение и следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК изцяло и е отхвърлен предявения насрещен иск от въззивното дружество. В отговора се посочва, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, при събиране на всички поискани от страните доказателства и при задълбочено обсъждане на същите. В отговора се посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че вземането на ответната страна е спорно и неликвидно.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество по жалбата чрез своя процесуален представител депозира по делото писмено становище, в което изразява становище по основателността на претенцията.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Мерал България“ АД със седалище гр. Перущица против „Сияна Мебел“ ООД със седалище гр. Каблешково, Община Поморие, с които се претендира да бъде прието за установено вземането на ищцовото дружество против „Сияна Мебел“ ООД в размер на 6 651, 16 лева, представляваща неплатени и дължими суми по представени фактури, ведно с обезщетение за забавено плащане, възлизащо на законната лихва от датата на потвърждение на задължението – 12.02.2019г. до подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в размер на 420 лева, ведно и със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Ответната страна по предявения иск – „Сияна мебел“ ООД не оспорва получаването на процесните механизми, чиято стойност се претендира, но сочи, че е имало проблем с тези механизми след монтирането им в дивани, които са били продадени на крайни клиенти и се е наложило да се възстановява стойността на продаваните стоки. В отговора на исковата молба се предявява насрещен иск, с който се претендира да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати сума в размер на 1 175, 84 лева, представляваща остатъчна стойност след извършено извънсъдебно прихващане със сума в размер на 7 827 лева, представляваща стойността на върнатите от страна на клиентите дивани.
За да уважи претенцията на ищцовото дружество, съдът е приел, че е безспорно установено по делото доставянето на стоките и обстоятелството, че същите не за заплатени от ответната страна. За да отхвърли насрещната претенция, първоинстанционния съд е приел, че купувачът не е уведомил незабавно продавача за констатираните недостатъци и следва да се приеме, че предадените стоки са приети без възражения и са одобрени, поради което се дължи и тяхната цена.
При извършената проверка по
реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба
съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото
в жалбата.
По
наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът
приема следното:
По делото са представени три броя Фактури, от които е видно, е.че „Мерал България“ АД е доставило на „Сияна Мебел“ ООД конкретно описани стоки, както следва:
- фактура № 6517 от 18.06.2018г., от която е видно, че доставените стоки възлизат на сума в размер от 4 223, 52 лева;
- фактура № 6626 от 27.08.2018г., от която е видно, че доставените стоки възлизат на сума в размер на 466, 32 лева;
- фактура № 6675 от 04.10.2018г., от която е видно, че доставените стоки възлизат на сума в размер от 3 961, 32 лева.
По делото не се спори, че общата стойност на фактурираната стока възлиза на сума в размер от 8 651, 16 лева. Ищцовата страна посочва, че част от тази сума в размер на 2 000 лева са заплатени от ответното дружество и остава за плащане обща сума в размер на 6 651, 16 лева.
По делото е представено Потвърждение на задължение от 12.02.2019г., както и е представено Уведомително писмо, отправено от ответното дружество до „Мерал България“ АД, в което се посочва, че на налице няколко рекламации на дивани от крайните клиенти и във в всички дефектирали дивани са вложени механизми от закупените с Фактура № 6675 от 04.10.2018г. В писмото се посочва, че стойността на върнатите дивани възлиза на сума в размер от 7 827 лева и с тази сума се извършва прихващане на дължимата стойност по закупените механизми.
По делото не се спори, че общата стойност на дефектиралите дивани, която е върната на отделните купувачи възлиза на сума в размер от 7 827 лева, като видно от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по делото безспорно се установява, че връщането на сумите на клиентите във връзка с рекламацията на четирите броя дивани е извършено от касата на ответното дружество, като за всяка една сума е издаден разходен касов ордер
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че в механизмите Епона 182/160 няма дефекти, но има експлоатационен проблем – при използване в разтеглено състояние нивото на краката е по-високо от нивото на главата, което създава дискомфорт на лежащия и причината за това е конструктивен проблем в самия механизъм. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ако този диван се разтвори за лягане от страна на клиент при оглед дефекта е скрит и не може да се забележи, но при ползване ще се установи разликата.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан С. С. С., от показанията на когото се установява, че работи като производител и търговец на мебели и управлява „Естеем“ ЕООД. Свидетелят посочва, че познава работата на „Сияна мебел“ и е предлагал за продажба техни мебели. Свидетелят посочва, че в началото на 2019г. е имало диван, поръчан от клиент, който като го е взел и веднага му се е обадил, че има някакъв проблем в механизма, който и самият той е видял. Свидетелят посочва, че самият механизъм в кръста е по-нагоре, а нивото на краката и главата са по-надолу. Свидетелят посочва, че веднага след като е констатирал проблема се е обадил на господин Б., който е дошъл в гр. Р., срещнал се е с купувачите и доколкото знае той е взел дивана и е върнал парите на купувачите.
По реда на чл. 176 от ГПК Ч. Д. Я.– бил е на адрес в гр. К.по повод на рекламация на диван по искане на Управителя на ответното дружество и е поел ангажимент за подмяна на механизъм.
По отношение на предявения иск, с който се претендира да бъде прието, че за ищцовото дружество съществува вземане в размер на 6 651, 16 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатени стоки – механизми, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че са издадени три броя фактури, от които е видно, че „Мерал България“ АД е доставило на „Сияна Мебел“ ООД конкретно описани стоки, както следва:
- фактура № 6517 от 18.06.2018г. на стойност от 4 223, 52 лева;
- фактура № 6626 от 27.08.2018г. на стойност от 466, 32 лева и
- фактура № 6675 от 04.10.2018г. на стойност от 3 961, 32 лева.
По делото не се спори, че общата стойност на фактурираната стока възлиза на сума в размер от 8 651, 16 лева. Ищцовата страна посочва, че част от тази сума в размер на 2 000 лева са заплатени от ответното дружество и остава за плащане обща сума в размер на 6 651, 16 лева.
От събраните по делото доказателства – и в частност от представеното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задължението в размер на 6 651, 16 лева е отразено в счетоводството на ответната страна, фактурите са подписани от представители и на двете страни, поради което и настоящата инстанция намира, че за ответната страна е възникнало задължението да заплати на ищцовото дружество стойността на доставените стоки, а именно – сума в размер от 6 651, 16 лева, поради което и предявеният иск е основателен.
По отношение на предявения насрещен иск, с който се претендира да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответното дружество – „Сияна Мебел“ ООД сума в размер на 1 175, 84 лева, представляваща остатъчна стойност от общата стойност на върнатите от страна на „Сияна Мебел“ ООД четири броя дивани, настоящата инстанция намира следното:
По делото е безспорно и обстоятелството, че възникването на това задължението да се заплати стойността на доставените механизми не се отрича от ответното дружество, но се сочи, че е извършено насрещно прихващане със задължение на ищцовото дружество за сума в размер на 7 827 лева, дължима от ищцовото дружество. Изрично в представеното по делото уведомително писмо се сочи, че при изработването на дивани с вложени механизми, закупени с Фактура № 6675/04.10.2018г., диваните са дефектирали и се е наложило да бъде възстановена цялата продажна стойност на крайния клиент.
На основание чл. 193, ал. 1 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват вената цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
На основание чл. 194 от ЗЗД след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че хронологично нещата са в следния порядък – процесните механизми са доставени на ответното дружество през 2018г. Сумите за закупените дивани – 4 броя са върнати на клиентите на „Сияна мебел“ ООД съответно – на 08.01.2019г., на 21.03.2019г., на 26.03.2019г. и на 17.04.2019г., а самото уведомяване от страна на ответното дружество на „Мерал България“ АД е станало с представеното по делото Уведомително писмо, което е получено от страна на ищцовото дружество на 18.09.2019г. При това положение, настоящата инстанция намира, че ответната страна не е изпълнила своето задължение по смисъла на чл. 194 от ЗЗД незабавно след откриване на недостатъците на вещта да уведоми продавача и следва да се приеме, че вещта е одобрена. Съответно – ответното дружество е пропуснало възможността да се ползва от разпоредбата на чл. 194 от ЗЗД и да търси отговорността на дружеството – продавач.
От друга страна – настоящата инстанция намира, че ответното дружество е могло да узнае за конструктивния проблем с процесните механизми към момента, в който е следвало да въведе в продажба изработените с тези механизми дивани, тъй като е безспорно, че проблемът е бил установен след изработване на дивана и при привеждането му в разтегнато положение, а това производителят на вещта е следвало да установи преди да я предложи за продажба.
Независимо от изложеното следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото не се установява по безспорен начин, че сумата, с която ответното дружество е прихванало своето задължение в размер на стойността на незаплатените механизми, а именно – 7 827 лева не може да се приеме, че стойността на понесената от ответното дружество вреда, тъй като същата представлява механичен сбор от стойността на сумите, които са заплатени на четиримата клиенти, направили рекламации на закупени дивани. Безспорно е, че диваните, на които е бил монтиран дефектен механизъм са били върнати на ответното дружество и никъде не се твърди, че те са били негодни за употреба и се е наложило да бъдат унищожени, за да може да се приеме, че тяхната пазарна стойност представлява вреда. В този смисъл, настоящият състав намира, че по делото не се и установява наличието на вземане от страна на ответното дружество в размер на 7 827 лева, дължимо от ответното дружество, за да може да се приеме, че са били налице предпоставките, за да бъде извършено прихващане с посочената сума.
Мотивиран от горното, съдът приема, че предявеният насрещен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като съдът препраща към мотивите на Районен съд – Поморие на основание чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответното дружество да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото са представени доказателства (лист 21 от въззивното производство), че договореното и заплатено възнаграждение за адвокат възлиза на сума в размер на 1 200 лева, а в съдебно заседание процесуалният представител на въззивната страна е направил възражение за прекомерност на договореното възнаграждение. На основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид наличието на обективно съединени претенции, съдът намира, че минималното възнаграждение за адвокат възлиза на сума в размер на 995, 80 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на въззиваемото дружество като разноски, направени пред настоящата инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, предвид обстоятелството, че се касае за спор между търговци и всеки един от предявените искове е с цена на иска под 20 000 лева, то настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260008 от 21.09.2020г., постановено по гр. дело № 845/2019г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА „Сияна Мебел“ ООД със седалище гр. Каблешково, Община Поморие, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Каблешково, ул. „Климент Охридски“ № 13, представлявано от Димитър Теодосиев Б. да заплати на „Мерал България“ АД със седалище гр. Перущица, област Пловдив, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Перущица, ул. „Трети март“ № 42, представлявано от Ч. Д. Я.сума в размер на 995, 80 (деветстотин деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.