№ 202
гр. Монтана, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500312 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба и последващо я уточнение
подадени от Община Л., имала качеството на ответник по гр. д. № 2147/2023
-и
г. по описа на Районен съд-гр. Л., 6състав, представлявана от кмета й Ц.Ц.,
действаща чрез процесуалния си представител адвокат Л. А., срещу
постановеното по него Решение № 139 от 22.04.2025 г. обжалвано в
частите, с които искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен
изцяло, а искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен частично.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Изразява се несъгласие с
направения от районния съд доказателствен анализ. Резюмирано е
съдържанието на исковата молба, като посочвайки какви са предпоставките за
възникване на отговорност за чужди действия се застъпва становището, че
предявените с нея искове са неоснователни. По същество се сочи, че по делото
1
е останало недоказано дали твърдяното място на настъпване на увреждащото
събитие е общинска собственост. Тези свои разбирания подкрепя и с двете
заключения по основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй
като счита, че те не давали ясен отговор за местоположението на процесната
шахта. Последното се твърди, че било неопределяемо. Настоява се, че в
района съществуват и множество частни имоти. Сочи се, че не могат да
послужат за установяване на местоположението й и показанията на
разпитаните по делото свидетели, като се цитират части от тях, които се
намират за противоречиви. Счита се, че не било изяснено процесната шахта в
ляво или в дясно на платното се намира. Разсъждава се и по това, че имало
разлика в посочените от вещите лица размери на процесната шахта. Наред с
това, се намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
завишено и несъобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на
изложеното се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и за
постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени
изцяло.
Претендира се за присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Г. А. Д., действащ чрез
процесуалния си представител адвокат Н. А., е подал отговор на въззивната
жалба. Същата се намира за неоснователна, а решението за правилно. Счита
се, че в мотивите към решението съдът е обсъдил правилно доказателствата.
Заявява се, че от свидетелските показания и заключенията с категоричност се
установявало местонахождението на процесната шахта. Несъмнено било
установено, че процесната шахта се намира на улицата-ПИ с идентификатор
***.224 съгласно действащите КККР на гр. Л.. По мнение на въззиваемия
жалбоподателят прави опит да оспори ноторно известният факт, че улиците в
населените места са публична общинска собственост. Сочи се, че дори да има
разминавания в показанията на свидетелите дали шахтата се намира от дясно
или от ляво, то имало значение посоката им на движение. Определеният
размер на обезщетение за неимуществени вреди се счита, че не е завишен.
Подкрепени с доказателства се намират и извършените разходи обосноваващи
претенцията за имуществени вреди. Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
2
Претендира се за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-
ответник в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, при наличие на правен интерес обусловен от
неблагоприятния за нея краен резултат на решението в обжалваните части,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за
форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Процесуалният представител на въззивниковата община не се
явява. Преди него е представена писмена защита, която в структурно и в
смислово отношение преповтаря съдържанието на въззивната жалба, като в
някои части посочените вече доводи са доразвити. Въззивната жалба и
допълнението се поддържат и се иска решението на районния съд да бъде
отменено в обжалваните части. Претендира се за присъждане на разноските
сторени в настоящата инстанция. Въззиваемият се явява лично и с адвокат.
Оспорват въззивната жалба. Молят за потвърждаване на решението на
районния съд. Претендира се за присъждане на разноски за въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство, по разгледания от Районен съд-гр. Л.
гражданскоправен спор, е образувано по повод на искова молба подадена от
Г. А. Д., в качеството му на ищец, действащ чрез процесуалния си
представител адвокат Н. А., срещу Община Л., в качеството й на ответник.
С нея при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени два
осъдителни иска по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК с правно основание чл. 49,
във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за причинени имуществени вреди
и с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл.
3
52 от ЗЗД за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Върху
главницата по всеки от тях е предявен и съединен иск по чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на лихва.
В исковата молба най-напред подробно се описва предисторията,
конкретното деяние и случилото се пост фактум, от което се счита, че се
търпят неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че на 16.10.2023 г.,
преди обяд, в гр. Л. по ул. „Л.“, в участъка й след изградения нов портал за
товарни автомобили на пристанището в този град, докато ищецът се
разхождал по пътното платно от лявата му страна, поради липса на изградени
тротоари, по посока на този портал, заедно със съпругата си, пропаднал в
четириметрова бетонна шахта. Излага се, че от нея бил изваден от служители
на РСПБЗН гр. Л.. Сочи се, че непосредствено след това бил откаран в МБАЛ
„Св. Н. Чудотворец“, гр. Л. и настанен по спешност в отделението по
ортопедия и травматология. Посочва се констатираното там травматично
увреждане получено от пропадането-фрактура с деформация на десния крак.
Получил бил и охлузвания. Допълва се, че се е наложило да му бъде
направена операция на крака, а престоят му в болницата продължил седем
дни, след което бил изписан за домашно лечение. Бил му изписан и
допълнителен прием на лекарства. След този момент се твърди, че
движението му било ограничено, ползвал помощни средства и не бил в
състояние да се обслужва сам. Освен физическото нараняване се сочи, че имал
и негативни психически преживявания-изпитан ужас, проблеми със съня.
Наред с това се сочи, че за лечението в болницата е заплатил общо 847,60 лв.,
от които 600,00 лв. за оперативната интервенция, 40,60 лв. за престоя в
болницата и 207,00 лв. за мулти-центрика. Поддържа се, че процесната шахта
се намира в имот представляващ публична общинска собственост на Община
Л., която тя не била обезопасила. С всичко това се намира, че за Община Л. е
възникнала отговорност за чужди противоправни и виновни действия,
позовавайки се на конкретни разпоредби от ЗОС, ЗМСМА, ЗДвП, поради
което се прави искане за осъждането й да му заплати сума в размер на
20000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането
(16.10.2023 г.) до окончателното й изплащане. Съобразно констатираното в
определението по чл. 140 от ГПК (л. 27 от първоинстанционното дело) за
нуждата от пояснение за какъв вид вреди се претендира сумата в общ размер
4
на 847,60 лв., в открито съдебно заседание от 29.10.2024 г. е уточнено, че тази
сума се иска за обезщетение за причинени му имуществени вреди (на гърба на
л. 73 от първоинстанционното дело), ведно със законната лихва върху тази
сума от деня на увреждането (16.10.2023 г.) до окончателното й изплащане.
Ответната община, в отговора който е подала, намира исковете за
неоснователни. Същият съдържа подробно изложение на това какво
представлява институтът за отговорност на чужди действия и анализ на
разпоредбата чл. 49 от ЗЗД. Сочи се, че шахтата като съоръжение не попадала
в обхвата на пътя. Оспорва се, че мястото, на което се твърди, че е настъпило
увреждащото събитие е поземлен имот общинска собственост и че шахтата се
поддържа от тази община. Освен това в този район имало и множество частни
имоти. Не се счита, че е налице бездействие на служители на общината. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и са назначени и извършени съдебно-техническа експертиза и
допълнителната такава, и съдебно-медицинска експертиза.
С първоинстанционното решение на Районен съд-гр. Л. предявеният
осъдителен иск за имуществени вреди в общ размер на 847,60 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от съответните дати на
извършване на различните разходи, които я формират, до окончателното й
изплащане, е уважен изцяло, а предявеният осъдителен иск за
неимуществени вреди в размер на 20000,00 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.10.2023 г. до окончателното й изплащане е
уважен до размера от 10000,00 лв. и е отхвърлен в останалата му част за
разликата над уважения до заявения размер от 20000,00 лв. Съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част от исковете съдът е присъдил дължимите
между страните разноски.
Решението за разликата над уважения до отхвърления размер на
иска за неимуществени вреди не е обжалвано, поради което е влязло в
сила.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в
5
обжалваните му части е допустимо. Изложените във въззивната жалба
доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части
въззивният съд намира за неоснователни.
От приетите по делото доказателства от фактическа страна се
установява, че страните са в деликтно правоотношение от 16.10.2023 г.
Единственият свидетел очевидец на инцидента е Е. Д.а. От изложеното
от нея безспорно се установява механизмът на увреждане. Същата сочи, че
сутринта на 16.10.2023 г., тя се разхождала пеша със съпруга си
(пострадалият) по ул. „Л.“ в гр. Л., в посока към портала на пристанището,
от лявата страна. Той бил пред нея, а тя вървяла зад него. Двамата чули шум,
поради което направили крачка встрани, в който момент въззиваемият паднал
в шахта без капак. Същата сочи, че в района нямало изграден тротоар и де
факто шахтата е на самото пътно платно.
По време на инцидента свидетелката Д.а нямала телефон в себе си. С
такъв разполагал пострадалият, който успял да позвъни на свой приятел-Л.К..
Въпреки лошата връзка, поради липсата на добър обхват, той обяснил какво е
станало и по съвет на съпругата му го помолил да се свърже с пожарната,
която да се притече на помощ, за да бъде изваден от шахтата. Посоченото се
потвърждава изцяло и от това лице, което е разпитано като свидетел. Той
също заявява, че при разговора им едвам го чувал, но разбрал какво се е
случило и че се нуждае от помощ. Затова отишъл в пожарната, разказал за
ситуацията и така на място дошли нейни служители и този негов приятел. За
полученото съобщение за произшествие и необходимостта от оказване на
съдействие на гражданин паднал в шахта в гр. Л. на ул. „Л.“ свидетелства и
приложеното по делото удостоверение за регистрирането му (л. 10 от
първоинстанционното дело). Разпитани са и двамата служители от пожарна
безопасност посетили произшествието. Свидетелят Ц.К. сочи, че след като
сутринта получили сигнал за бедстващ човек, паднал в шахта, той заедно с
колегата си свидетелят Е.Е. отишли на място. Шахтата обаче била скрита от
трева и храсти, поради което, за да достигнат до нея, се наложило да ги
разчистват. Свидетелите Д.а и К. също излагат, че шахтата е била обрасла с
растителност.
След достъпването до шахтата били предприети действия по
изваждането му от нея. И четиримата свидетели излагат, че пострадалият не е
6
бил в състояние да се покатери на спуснатата му стълба, поради което той бил
издърпан с въже/колани (правилно терминологично с шланг). След
изваждането му пострадалият изпитвал силни болки в краката, и имал
охлузвания и натъртвания, за което свидетелстват и четиримата разпитани.
Пострадалият бил натоварен в автомобила на К. и закаран до бърза
помощ в гр. Л.. Цялата тази ситуация сбито е пресъздадена и в точката
анамнеза от приложената по делото епикриза. В нея е записана причината
довела до състоянието му и конкретното състояние, в което е бил при
постъпване в болничното заведение.
Направена му била рентгенова снимка, от която се установило, че
десният му крак е счупен. На следващия ден последвала операция, за която
преди това съпругата му била купила пирони необходими за нея.
Извършването на операция е удостоверено в епикризата и потвърдено в
заключението на съдебно-медицинската експертиза. В началната част на
епикризата е посочено, че е извършена оперативна процедура с голям обем и
сложност на долния крайник. Подробно с медицински термини е описана и
конкретно извършената му оперативна интервенция. В заключението по
експертизата, вещото лице, по-достъпно е обяснило, че спрямо въззиваемия е
проведено оперативно лечение на счупването на десет долен крайник с
поставяне на метални фиксатори. Хоспитализиран бил общо седем дни.
Ето защо при тези факти изведени недвусмислено, от показанията на
всички свидетели и приетите писмени доказателства, се установява
настъпилата вреда от процесното деяние.
След така изяснената фактическа обстановка въззивният съд следва да
се занимае със спорния въпрос поставен във въззивната жалба какво е
местонахождението на процесната шахта и попада ли тя в имот публична
общинска собственост.
За отговор на този въпрос по делото са налични две заключения по
назначени от районния съд две съдебно-технически експертизи-основна и
допълнителна. От констативно-съобразителната част на основното
заключение става ясно, че улицата в участъка след новоизградения портал
на пристанището е записана в кадастъра като поземлен имот с
идентификатор ***.224, Община Л., промишлена зона, общинска публична
собственост, за второстепенна улица, площ 15552 кв. м. Тази улица е
7
асфалтирана с ширина на настилката 6 м. На нея няма изградени
тротоари от двете страни. Няма и видими бордюри. Банкетът и част от
асфалтовата настилка от двете страни са засипани с пръст, обрасли с
бурени и храсти. Затова и на практика пътното платно е стеснено до 4 м
ширина. На 50 м от портала се намира трайно означена триангулачна точка,
след която в дясното улично платно посока р. Дунав се намира и
процесната шахта без капак. От триангулачната точка г. т. 508 до шахтата
измереното с професионална ролетка, линейно, разстоянието е 152,50 м. (или
общо 202,5 м от портала). Процесната шахта е с местоположение на улица
224, в края на видимата част на асфалта. Измерено от крайната линия на
асфалтовата настилка шахтата попада 1,65 м в уличното платно, или
както е изложило при устната защита в края на четириметровия асфалт от
дясно. В заключителната част на основното заключение това вещо лице
удостоверява, че на второстепенна улица 224, в участъка след новоизграден
портал за товарни автомобили на пристанището в гр. Л., съществува шахта
(процесната), която попада в имот ***.224, общинска собственост на Община
Л.. Шахтата попада в обхвата на пътя. От заключението по допълнителната
експертиза се установява абсолютна идентичност на констатацията на вещото
лице, което я е изготвило с тази на вещото лице по основната експертиза по
отношение на въпроса къде се намира процесната шахта, в кой имот
попада и чия собственост е този имот. В отговор второто вещо лице кратко,
точно и ясно е посочило, че шахтата попада в ПИ с идентификатор ***.224
записан на Община Л.. В заседание сочи, че до тази констатация достига
след като на място е измерило с джи пи ес координатите, които са в реално
време и веднага се получават, без да са необходими допълнителни изчисления.
Категорично е, че имотът се води път и е собственост на Община Л.. За
пълнота първото вещо лице изрично е посочило, че след тази шахта
(процесната), в същия имот, съществуват и други шест идентични шахти по
вид и предназначение-за обслужване на една и съща инфраструктура. От
всички намерени шахти, само една е покрита с бетонов капак без отличителни
белези върху него. В тази насока е и изложеното от второто вещо лице, че след
процесната шахта към р. Дунава имало и други шахти, на които оглед не е
правен. Следователно и двете вещи лица, ясно на място, са разграничили
процесната шахта, от намиращите се след нея в посока р. Дунав други
подобни. Отделно от това и двете вещи лица са приложили нагледно скици (л.
8
61 и л. 110 от първоинстанционното дело) къде точно се намира изследваната
от тях процесна шахта. При тези констатации изводът за това коя точно е
процесната шахта не се разколебава от констатираното от въззивника
минимално разминаване в посочените от всяко от вещите лица размери на
диаметър и дълбочина на шахтата, което въззивният съд намира, че се дължи
на сочената от първото вещо лице, по време на устната защита на
заключението му, нейна неправилна конусовидна форма.
Въззивният съд намира, че няма никакво съмнение от коя страна на пътя
се намира процесната шахта. Не се установява неточността, твърдяна за
съзряна от въззивника, по отношение на записаното от районния съд, за
посоката на движение на ищеца. Твърденията в исковата молба на ищеца са,
че той заедно със съпругата си са се разхождали от лявата страна на пътното
платно „с посока към въпросния портал“, последният представляващ „нов
портал за товарни автомобили на пристанището в гр. Л.“. За това дали
процесната шахта се намира от дясната или от лявата от значение е
направлението на движение. Вещото лице В. като начална точка за посока е
посочило от портала към р. Дунав, в който случай шахтата се пада от дясната
страна. Все в този смисъл е и изложеното от свидетеля K., според който
шахтата се намира в посока Дунава, в дясно. Изложеното от ищеца, като
негова посока на движение, е към портала, в който случай шахтата се пада от
неговата лява страна. При това положение, твърдяната страна, на която се
намира шахтата и тази изследвана от вещите лица, е една и съща. В единия
случай, ако посоката на движение е от портала към р. Дунав, тя е от дясната
страна на пътя, а ако посоката на движение е в обратна посока от р. Дунав към
портала, тя е от лявата страна на пътя. Прекият свидетел Д.а категорично
заявява, че посоката им на движение е била „в посока към портала на
пристанището“, като са се движили от лявата страна на пътя. Къде точно се
намира процесната шахта излага и свидетелят К., който описва, че тя е на 200
метра след портала на пристанището, от него към р. Дунав. Тези метри като
разстояние отговарят напълно и на констатацията на вещото лице В., което
линейно го е измерило и е достигнало до същия извод. Свидетелят Е. посочва,
че шахтата се намира на главния път за пристанището, в посока товарния вход
към Дунава в страни на шосето.
От направения анализ следва, че по делото е локализирано мястото на
инцидента и шахтата, в която е пропаднал въззиваемият. Безспорно е, че
9
процесната шахта попада в поземлен имот с идентификатор ***.224 по
КККР на гр. Л. и представлява улица. Същата е публична общинска
собственост на Община Л.. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската
собственост (ЗОС) общинска собственост са имотите и вещите, предоставени
в собственост на общината със закон. В случая такъв закон, с който в
собственост на общината са предоставени имоти и вещи, е Законът за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В § 7, ал. 1, т.
4 от ПЗР на ЗМСМА е предвидено, че с влизането му в сила, в собственост на
общините преминават общинските пътища и улиците. В § 6, т. 1, изр. 2 от ДР
на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съдържаща легална дефиниция
за това какво е път, е предвидено, че към пътищата се приравняват и улиците.
В чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП) се предвижда, че общинските
пътища са публична общинска собственост и че собствеността на пътищата се
разпростира върху всички основни елементи по чл. 5 от ЗП. Аналогични на
тези разпоредби се съдържат и в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за управление
на общинските пътища в Община Л. (НУОПОЛ). Съгласно разпоредбата на чл.
5, ал. 1, т. 2 от ЗП към основните елементи на пътищата се включват и пътните
съоръжения. След проследяване на относимата законова и подзаконова
нормативна уредба, следва, че улицата, представлява път, която по закон е
собственост на общината, към която се включват и находящите се на тази
площ елементи на инфраструктурата. Затова и съоръжението шахта, в която е
пропаднал въззиваемият, несъмнено попада в обхвата на път, който е
публична общинска собственост и безспорно принадлежи също на общината.
Всичко това, съотнесено към разглеждания казус, налага изследване на
въпроса какви законоустановени задължения има общината.
Според чл. 11, ал. 1 от ЗОС имоти и вещи, които са общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Следователно
общината е задължена да управлява имотите общинска собственост и да
предприема мерки за осигуряване на безопасността им. По-конкретно, като
собственик на пътя Община Л., по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП (в редакцията
действала към момента на деликта обнародвана в ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила
от 19.03.2021 г.), е длъжна да поддържа пътя в изправно състояние така че да
осигури условия за безопасно придвижване, включително за преминаващите
10
по пътя пешеходци. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НУОПОЛ кметът на
общината организира, възлага, ръководи и контролира дейностите, свързани с
изграждането, ремонта, поддържането и управлението на общинските пътища,
а също и организира и осъществява защитата на общинските пътища,
включително на пътните съоръжения и принадлежности. Съгласно чл. 31 от
ЗП (в редакцията към датата на деликта обнародван в ДВ, бр. 26 от 2000 г.)
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Разпоредба с идентично съдържание се съдържа и
в чл. 12, ал. 1 от НУОПОЛ. § 1, т. 14 от ДР на ЗП легално определя, че
„поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Чл. 167, ал. 1, изр. 1
от ЗДвП императивно регламентира, че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Разпоредбата на чл. 167,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП (в редакцията й към датата на инцидента доп. ДВ, бр. 14 от
2023 г., в сила от 10.02.2023 г.), вменява задължение на службите за контрол,
определени от кметовете на общините, да контролират в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка и пътните съоръжения. Така,
по силата на закона за общината следва задължението да поддържа това
съоръжение и улицата като цяло в изправност, за да осигури безопасното и
безпрепятствено преминаване през всички нейни участъци.
При това положение единствено отговорна е общината. Съгласно чл.
136, ал. 3 от КРБ общината е юридическо лице. Уредено по този начин, още в
основния закон, качество на общината, е „ …рядък пример за възникване на
юридическо лице непосредствено по силата на конституционната норма.“.
(Г.ев, А. Някои въпроси на правното положение на общината като
частноправен субект, Научни трудове на русенския университет, 2012, том 51,
серия 7, с. 92). Общо правило е, според посоченото в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, че юридическите лица, отговарят за непозволено
увреждане единствено на основание чл. 49 от ЗЗД, като възложители на
определена работа.
След като задължението за поддържане и обезопасяване на шахтата, в
която пострадалият въззиваем е пропаднал, е на Община Л., последната се
11
явява възложител на работа по смисъла на 49 от ЗЗД. В конкретния случай,
общината чрез своите служители не е изпълнила задълженията си за
поддръжка, която се изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение
по пътя. Нямало е и съответна сигнализация за опасност на съоръжението.
Процесната шахта е била необезопасена, т. е. служители на ответника не са я
констатирали своевременно и не са осигурили безопасно и удобно движение.
Затова е налице противоправно поведение на служители на Община Л.,
които са допуснали процесната шахта да остане без капак и по този начин
участъкът от пътното платно, където попада отворът й, е станал опасен
за преминаването на пешеходци. Наличието на необезопасена и
необозначена шахта с липсващ капак превръща същата в опасност.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че по делото е
доказано по безспорен начин основанието за възникване на правото на
въззиваемия по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за обезщетение за
причинени неимуществени вреди и за справедливо обезщетяване на
претърпените от деянието болки и страдания по критерия на чл. 52 от ЗЗД. В
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
увреждащото действие. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в
Постановлението, са и самото деяние, броят, произходът, видът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, продължителността на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
12
последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи
трудовата си ангажираност и да се социализира, общественото и
социално положение, икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния
етап от развитие на обществото в държавата и др. Изброяването не е
изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за
различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното
увреждане и вредите от него.
В настоящия случай въззивният съд съобразява видът и тежестта на
причинените на пострадалия телесни увреждания, записани в епикризата и
констатирани и от вещото лице Г., след запознаване с документите, а именно
счупване на десен долен крайник, на външния израстък на дясна голямо-
пищялна кост в горна трета. Наложило се е и извършване на операция чрез
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула. С нея
счупените фрагменти са били фиксирани с метални елементи-два
канюлирани винта. Болничният му престой е бил седем дни. При
медицинското лечение е използван дренаж, направени са шевове и
превръзки. По време на болничния престой са проведени редица
лабораторни, кръвни и апаратни изследвания, което също създава
дискомфорт на пострадалия. Подложен е бил и на медикаментозно лечение.
Последвало е обездвижване на долен крайник. Според посоченото от
вещото лице Г., по време на настъпилия инцидент и дори след болничното
лечение е много вероятно пострадалият да е изпитвал различни по интензитет
болкови усещания в зависимост от прага му на чувствителност. Съдът отчита
продължителността и интензитетът на претърпените физически болки.
Описаното счупване, съгласно заключението по съдебно-медицинската
експертиза, е причинило трайно затруднение движението на долен десен
крайник за срок не по-малък от три-четири месеца, последвано от
постепенно и поетапно раздвижване на крайника. Вещото лице изрично е
посочило, че е твърде вероятно в бъдещ период, при физически
натоварвания на долен крайник пострадалият да има болкови усещания
с различна интензивност и дори прояви на сезонност.
Освен това свидетелят K. сочи, че пострадалият бил натъртен.
Свидетелката Д.а също потвърждава, че съпругът й имал и охлузвания,
13
синини по двете ръце и по лактите. Свидетелят К. също посочва, че външно
имал малко охлузвания. Изводимо от посоченото от вещото лице в съдебно
заседание, оздравителният период на тези охлузвания и натъртвания,
които е получил пострадалият при падането, е от две-три седмици до
месец.
От значение е и отражението на уврежданията върху ежедневието на
пострадалия-същият имал нужда от чужда помощ изводимо от показанията
на свидетелката Д.а, която заявява, че му е оказвала непрестанна помощ.
Полаганите от нея грижи се потвърждават и от свидетеля К., който го
посещавал всеки ден и след изписването му, защото живее в близост до дома
им.
През възстановителния период той не е излизал от вкъщи, Пострадалият
е бил в невъзможност за свободно движение и за това време е ползвал
помощни средства-патерици, канадка и шина. Действителното им
използване от пострадалия се потвърждава и от свидетеля К.. Той ги ползвал
продължително време изводимо от изложеното от свидетелката Д.а, че чак
след пет месеца той вече нямал нужда помощните за придвижването му
средства.
Във връзка с изготвянето на заключение по назначената съдебно-
медицинска експертиза на въззиваемия, на 07.06.2024 г., е извършен преглед,
от който се установено, че почти осем месеца след инцидента, по тялото му на
десен долен крайник има белези от оперативната интервенция, които са
добре заздравели. Същите обаче са с постоянен характер и затова вещото
лице в заключението е посочило, че единственият начин те да бъдат
премахнати е оперативен.
Освен физическите наранявани, по делото се установява, че ситуацията
се е отразила негативно на въззиваемия и психически. Свидетелката Д.а сочи,
че той е имал неспокоен сън. Свидетелката излага, че гледал в една точка и си
клател главата. Свидетелят К. сочи, че пострадалият се е бил отчаял.
От значение е и фактът, че пострадалият е възрастен мъж, който към
момента на увреждането е бил на почти 66 г.
Трябва да бъдат взети предвид и обстоятелствата, при които е
извършено увреждането. Пострадалият е пропаднал неочаквано в шахта с
цялото си тяло. След инцидента той не е можел сам да излезе от нея, поради
14
което се е наложило намесата на служители на службата по „Пожарна
безопасност и защита на населението“, което предполага изживян силен
стрес по време на чакането те да се отзоват (необходимостта от отчитане на
подобни факти е приета в Решение № 665 от 08.11.2024 г., постановено по гр.
д. № 4192/2023 г., ГК, I г. о. на ВКС).
Въззивният съд счита, че не могат да повлияят за занижаване на размера
на присъдената сума от 10000,00 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди
следните обстоятелства изложени от лекаря изготвил съдебно-медицинската
експертиза: протеклият гладко, без данни за настъпили усложнения
следоперативен период; липсата на данни за настъпили усложнения от
възпалителен, съдов или неврологичен характер; осем месеца след инцидента
процесът на ходене (стъпване) не е засегнат и липсват обективни данни за
ограничение на функция, както и че се дава прогноза за напълно (цялостно)
възстановяване на функциите на десен долен крайник, с пълен обем на
движения и нормално функциониране на крайника е категорично позитивна.
Това е така, тъй като именно това са фактите обосновали извода на районния
съд да присъди половината от претендирания размер за неимуществени вреди,
който въззивният съд намира, че няма основания да бъде намален под
уважения от районния съд.
С оглед на всички посочени критерии и конкретните факти имащи
значение за размера на обезщетение, и предвид социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към датата на деликта
(съгласно официалните данни на НСИ през 2023 г. средният общ годишен
доход за едно лице възлиза на 10846 лв.), въззивният съд намира, че крайният
извод на районния съд относно размера от 10000,00 лв. на обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо от общината на пострадалия за причинените
му с деянието болки и страдания, следва да се сподели напълно и е
справедливо.
Съгласно чл. 84, ал. 3 и чл. 86 от ЗЗД, Община Л. дължи обезщетението,
ведно с претендираната от ищеца законна лихва върху главницата, считано от
датата на деликта-16.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
На обезщетяване подлежат и понесените от ищеца-въззиваем
имуществени вреди. Видно от приложените три касови бона от 17.10.2023 г.,
20.10.2023 г. и 23.10.2023 г. (л. 5-7 от първоинстанционното дело) във връзка с
15
деликта действително са направени разходи като са заплатените суми за
потребителска такса, два конюлирани винта и мулти-центрик възлизащи общо
в размер на 847,60 лв. Върху всяка от отделните суми формиращи
претендираният размер се дължи и законна лихва от датата на извършване на
съответния разход до окончателното й изплащане.
Въз основа на изложеното и предвид това, че направените от въззивния
съд изводи съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, решението в
обжалваните части следва да бъде потвърдено като правилно.
По въпроса за отговорността за разноските:
При този резултат на делото въззивният съд не следва да ревизира
присъдените на страните разноски в първоинстанционното производство.
Право на присъждане на разноски във въззивното производство на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, има въззиваемият. Въззиваемата страна пред въззивна
инстанция е доказала разноски в размер на 1300,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие (л. 29 от делото), сключен между Г. А. Д. и адвокат Н. А., за
процесуално представителство в производството по разглеждане на
въззивната жалба, в който изрично е посочено, че договорното
възнаграждение е заплатено в брой. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6 от 06.10.2012 г., по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, в този случай
договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Затова
въззивниковата община следва да бъде осъдена да му ги заплати.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело по отношение на
иска за обезщетяване на имуществени вреди не подлежи на касационно
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, тъй
като искът е в размер под 5000,00 лв. Решението в частта по отношение на
иска за обезщетяване на неимуществени вреди подлежи на касационно
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139 от 22.04.2025 г., постановено по гр.
-и
д. № 2147/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Л., 6състав, в обжалваните
части.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Л., БУЛСТАТ ***, представлявана от кмета й
Ц.П.Ц., със седалище и адрес на управление гр. Л., ул. „Д.” № 12, да заплати
на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Л., ул. „С.К.“ № 12, сума в размер на
1300,00 лв. (хиляда и триста лева), представляваща направени разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението в частта относно иска за обезщетяване на неимуществени
вреди подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Окръжен съд-гр.
Монтана, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването
му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17