МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 4258/2019г. на ВРС I състав.
Против
подсъдимият Ю.Г.Ж. е подадена тъжба и същият е предаден на съд за престъпления
по чл.130, ал.1 от НК, по чл.144 л.1 от НК и по чл.148 ал.1 т.1, вр. Чл.146 ал.1 от НК.
В с.з.
частният тъжител Х. С.С. поддържа тъжбата
си, като на основание чл. 60 и сл. НПК, предявява граждански иск против
подсъдими за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени с деянията, а
именно по чл. 130, ал.1 НК в размер на 8000.00лв., по чл.144 ал.1 от НК, в
размер на – 2000.00лева и по чл.148 ал.1
вр. с чл.146 ал.1, в размер на 5000.00лева.
Гражданските
искове са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес и пострадалият
е конституиран като граждански ищец.
По същество
на делото, частният тъжител и граждански ищец, чрез процесуалният си
представител поддържа обвинението. Излага доводи за доказаност
на обвинението повдигнато с тъжбата. Мотивира становището си, че на инкриминараната дата му е причинена лека телесна повреда от
подс. Ж. по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, твърди че
е доказано отправянето на закани срещу личността на тъжителя, което е възбудило
основателен страх у тъжителя за осъществяването им с думите „ще те пребия“, „
ще ядеш шамари“, „ела ми, ела ми“ – престъпление по чл.144 ал.1 от НК, и са
били отправени обиди с думите „Какво правиш бе ти идиот ли си?“, „тъпанар“,
които са били нанесени публично – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.
Процесуалният представител пледира за осъдителна присъда, както и за
уважаване на гражданските искове в цялост. В пледоаприята
си твърди, че следва да се кредитират единствено и само показанията на
съпругата на тъжителя, а останалите да не се кредитират от съда, тъй като
намира същите за предубедени.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира обвинението и отказва да
дава обяснения, но е депозирал Отговор по тъжбата на С., в която отрича да е
извършвал престъпленията в които е обвинен и описва фактическата обстановска според собствените си възприятия.
По същество
на делото, защитникът на подсъдимият пледира за постановяване на оправдателна
присъда, мотивиран от липса на доказателства за причиняване на телесна повреда от
подзащитния му и липса на доказателства за отплравяне на вербални заплахи и обиди.
След
преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Ю.Г.Ж. на 10.07.2019г. се прибрал с автомобила
си до дома си в гр.Варна, местност „Боровец юг“.Паркирал автомобила си на пътя,
при което тъжителят С. му казал да измести автомобила си от това място, на
което е паркирал. Ж. не изпълнил волята на тъжителя да паркира автомобила си на
друго място, и след като му казал, че пътя е бщински
и всеки може да паркир там влязал
в имота си, от където видял, че С. разпънал ел.кабел - удължител от имета си, взел лектрически тример
и започнал да коси тревата по пътя в близост до автомобила на Ж.. В следствие
на тези действия на С. полетели камъчета от настилката на пътя към автомобила
на Ж., което породило напрежение и конфликт между двамата. Тъй като разговаряли
на висок тон думите им били възприети и т техните съпруги, като съпругата на С.
се включила дори в разпрата и нарекла Ж. с думата „джендър“.
С. заплашвал с електрическата косачка Ж., което принудило Ж. да го избута с
ръце, з да не бъде наранен. Непосредствено след това Ж. подал сигнал з действията
на С. на тел.112. По повод на тези действия била образувана проверка от страна
на РП Варна, която приключила с Постановление за отказ за образуване на
наказателно производство и преписката била прекратена.
На същата дата
10.07.2019г. С. *** АД, където му бил извършен преглед, а на следващия ден –
11.07.2019г. по свое желание посетил отделението по Съдебна медицина в същото
здравно заведение, където бил прегледан от Д-р Д.Г.. Във връзка с прегледа е
издадено медицинско удостоверение №665/2019г. в което са описани твърденията на
Х.С. за това, че е бил напднат от свой съсед, който
го стискал за шията и горните крайници, нанесени му били удари с ръце в
областта на главата и бил блъскан, в следствие на което залитнал и получил
травми по задната повърхност гръдния кош от сблъсъка му с ограда.
Прши извършения преглед доктора е констатирал дълбоки
ожулвания и травматични отоци по дянсата повърхност
на шията, деснтия лакът, които са причинени в резултат
на действието на предмети с подчертан ръб, каквито могат да бъдат човешките
нокти, кръвонасядания в областта на дясната мишница –
резултат на деъствието на твърди тъпи предмети. Други
травматични увреждания не са били становени.
По сделото са разпитани всички поискани от страните свидетели.
Свидетелските показания се разделят основно в две групи,
тези на св.С. и тези на останалите разпитани по делото свидетели – св.В., св.В.,
св.Д., св.Е. Показанията на св. С.подкрепят описаната в тъжбата на тъжителя С. фактичедска обстановка, а показанията на останалите
свидетели само частично я подкрепят в
частта относно наличието на конфликт между страните по делото и причината за
същия.
Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на св. В., св.В., св.Д., св.Е., като
намира същите за подробни, логични, взаимно свързани и безпротиворечиви.
Следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели съвпадат и с описаната
от подсъдимия фактическа обстановка.
Съдът
намира, че не следва да крездитира показанията н св.
С., тъй като същите противоречат на всички останали събрани по делото показания
и др. доказателства, а и безспорно, свидетелката е пряко заинтересована от
изхода на съдебното производство, което се води от съпруга и С..
Съдът
намира, че по делто не са събрани безспорни
доказателства, че подс.Ж. е извършил престъпленията,
в които е обвинен от тъжителя С..
По делото
липсват доказателства подс.Ж.да е изиричал
срещу тъжителя С. заплахи, закани ли обиди. Липсват и доказателства Ж. да е
нанасял удари на С. или да му е причинявал телесни повреди, чрез блъскане или
бутане към ограда. Свидетеля В., който твърди, че от самото начало на конфликта
е присъствал на същия и е наблюдавал и слушал от около 10-15метра случващото се
и останал на мястото до пристигането на
органите на полицията. Св.В. установява, че е чул единствено Ж. да казва на Хр.С.
- „Спри се бе човек, за какво го правиш? Спри се!“ Свидетелят установява, че не
е чул други думи отправени от Ж. към С., а също и не е видял Ж. да удря или
блъска С.. Прави впчатление, че и останалите
свидетели – В., Д., Е. също не са чули или видели нещо различно от описаното от
В.. Всички свидетели описват С. като конфликтна личност и всеки разказва за предхдни конфлискти с него, но
съдът намира, че тези факти свързани с други предходни конфликти са ирелевантни, доколкото са неотносими
към повдигнатите от С. обвинения към Ж..
От
изготвената и приета по делото СМЕ се установява, че тъжителят С. е претърпял
лека телесна повреда, като експерта заявява,у че принципно е възможно телесните
увреждания да се бли причинени по времето и начина
описан от пострадалия, но доколкото експертизата е извършена по писмени данни
не е възможно по безспорен начин да се установи, точно кога са били причинени
уврежданията на С. от медицинска гледва точка, като
часове от денонощието.
Установено
е, че относно поставената диагноза „Контузия н главата“ и субективните
оплаквания за болка в гърба не са описани при прегледа конкретни видими
наранявания, които да е възможно да бъдат съдебномедицински интерпретирани.
Съдът кредитира изцяло изготвената СМЕ. Същата не е оспорена от страните.
По делото
е изискан и приложен запис на телефонното обаждане до номер 112 от подс.Ж.. Същия
прослушан в с.з. в присъствието на страните и надлежно приобщен по делото. От записа се установява,
ч именно Ж. се е обадил и е съобщил за агресивно противправно
поведение от стрна на тъжителя С., като по този повод
е бил изпратен и екип на МВР на мястото на събитието. От извършената проверка е установен конфликт
между С. и Ж., като органите на МВР с преценили, че следва да съставят предупрадителни протколи по раде на ЗМВР на двамата.
Въз основа
на горното съдът прие, че липсват доказателства за извършени престъпления по
чл.130 ал.1, чл.144 ал.1 и чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146
ал.1 от НК от страна на подс.Ж..
Предвид
изложеното и съдът оправда подс.Ж. по повдигнатите му
обвинения по чл.130 ал.1, по чл.144 ал.1 и чл.148 ал.1 т.1, вр.
чл.146 ал.1 от НК, за деяние извършено на 10.07.2019г. в гр.Варна.
Предвид
крайния изход на наказателното производство съдът отхвърли и предявените по
делото граждански искове, като недоказани по основание.
Съдът осъди
тъжителя да заплати направените от страна на подсъдимия разноски по делото.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: