Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на дванадесети
октомври през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 10694 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 181905 от 21.08.2020 г. СРС, 32 с-в, по
гр.д.№ 14586/2019 г. е отхвърлил предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.И.В. за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 60258/2018 г., а именно: 149,72 лв.,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. със законната лихва от 13.09.2018 г. до
изплащане на вземането, отразена в общи фактури с № № **********/30.09.2018 г.,
**********/31.07.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, жк ******, аб.№ 072918, сумата от
11,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2014 г.-30.04.2014 г. със законната лихва от 13.09.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,51 лв. за периода
15.11.2015 г.-28.08.2018 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД.Въззивникът твърди, че решението на СРС е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата не е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на & 1, 42 от ДР на ЗЕ /сега
чл.153, & 2а от ДР на ЗЕ/.Излага доводи, че законът съдържа легална
дефиниция на понятието „клиент на топлинна енергия“, като след 08.09.2006 г. с
изменението на ЗЕ на облигационния ползвател е придадено качеството на
потребител на топлинна енергия, като е отпаднало изискването ползването да е
осъществявано на основание надлежно учредено вещно право за това.Позовава се на
текста на чл.64, ал.1 от Общите условия /ОУ/ от 2014 г., съгласно който купувач
на топлинна енергия може да бъде и физическо лице, наемател на имот,
собственост на юридическо лице, като в този случай партидата се открива на
името на наемателя, както и на разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД, която вменява
в задължение на наемателя заплащане на консумативните разходи по ползването на
имота.Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната
жалба- Т.И.В. оспорва същата чрез назначения й особения представител по чл.47,
ал.6 ГПК.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно, и че ищецът не
е представил доказателства, че ответницата е на процесния имот, поради което
няма качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.Твърди, че претенциите
са погасени по давност.Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 13.09.2018 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т.И.В. за сумата от 149,72
лв.-главница, представляваща стойност на доставена незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г., отразена в общи фактури с № №
**********/30.09.2018 г., **********/31.07.2016 г., сумата от 36,80 лв.-законна
лихва за забава от 15.08.2014 г. до 11.08.2017 г., както и 11,90 лв.,
представляваща сума за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м.07.2015 г.-м.08.2016 г. и 2,51 лв.-законна лихва за забава за периода
15.11.2015 г.-28.08.2018 г. със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.Твърди, че с разпореждане по ч.гр.д.№
60258/2018 г. на СРС, 32 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и
на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Ищецът
излага твърдения, че на основание &1, т.2а от ДР на ЗЕ ответницата е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент
№ 89 в гр.София, жк ******, абонатен № 072918.Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми- в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Ищецът твърди, че ежемесечно е удостоверявал публикуването на
интернет страницата си на данни за дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период в присъствието на нотариус.Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата
от 149,72 лв.-главница, представляваща стойност на доставена незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г., отразена в общи фактури
с № № **********/30.09.2018 г., **********/31.07.2016 г., сумата от 36,80
лв.-законна лихва за забава от 15.08.2014 г. до 11.08.2017 г., както и 11,90
лв., представляваща сума за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м.07.2015 г.-м.08.2016 г. и 2,51 лв.-законна лихва за забава за периода
15.11.2015 г.-28.08.2018 г. със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответницата Т.И.В. чрез
назначения й особен представител е направила възражения, че не е потребител на
топлинна енергия за исковия период, и че вземанията са погасени по давност.
Със заявление вх.№ 3072634/13.09.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т.И. В.за процесните суми.На 25.09.2018
г. СРС, 32 с-в, по ч.гр.д.№ 60258/18 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е уведомена
за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Съобщението за възможността за
предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 14.02.2019 г.Исковата
молба е подадена на 13.03.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Със заповед № ЖН-04-32/30.08.2002 г. кметът на район
„Красно село“ на основание чл.43 ЗОбС и чл.20 ППЗОС е
настанил Т.И.В.-едночленно семейство в една стая /баня и сервизни помещения в сънаемателство /без ползване на кухня/ от двустаен апартамент
№ 89, находящ се в гр.София, жк ******.
Със заповед № РКС 16-РД-09-524/08.09.2016 г. кметът на
СО-район „Красно село“ е наредил да се изземе обитаваното от Т.И.В. общинско
жилище, находящо се в гр.София, жк „Красно село“, бл.******,
състоящо се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, което държи на отпаднало основание.В мотивите на заповедта е
посочено, че със заповед № РКС 16-РД-09-400/11.07.2016 г. на кмета на р-н „Красно село“, издадена на
основание чл.46, ал.1, т.1 и ал.2 ЗОбС и чл.33, ал.1
и ал.2 и чл.22, ал.2 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на СО е отменена заповед за
настаняване № ЖН-04-32/30.08.2002 г. на СО-р-н „Красно село“.
С писмо изх.№ РКС-17-ТД 26-145/24.01.2017 г. кметът на СО-р-н
„Красно село“ е поискал от директора на ТР „Земляне“
партида № 72918 да се прехвърли на С.Ц.М.-настанен в общинско жилище с адрес:
гр.София, жк ****** с настанителна заповед №
ЖН-04-3/2017 г.
В писмо изх.№ РКС-17-ТР94-2667/1/ от 09.11.2019 г. кметът
на СО-р-н „Красно село“ е уведомил „Т. С.“
ЕАД, че в процесния апартамент има открити две партиди с абонатни № № 72918 и
72919, тъй като в общинското жилище са били настанени в сънаемателство
две семейства, като е поискал партида № 72919 да бъде закрита.
Видно от констативен протокол № РЗ-644/21.03.2008 г.,
подписан от „Топлофикация София4 АД и председател на ЕС в сградата на адрес-жк „******не се прилага дялово разпределение на
топлинната енергия, тъй като потребителите не са сключили писмен договор с
лице, регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ за извършване на тази услуга.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Х.Б.е установено,
че технологичните разходи са отчислявани от доставената в АС топлинна енергия
за сметка на ищеца съгласно нормативната уредба.Общата сума на прогнозно
начислената топлинна енергия за имота възлиза на 151,84 лв., а след
съобразяване на изравнителните сметки сумата възлиза на 153,98 лв., в която не
са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни
периоди, както и стойности по фактури за извършване на услугата „дялово
разпределение“ на топлинна енергия.Дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“
ЕАД в съответствие с Методиката за дяловото разпределение на топлинна енергия в
СЕС, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Партида с аб.№ 72918 е открита на името
на Т.И.В. на 22.11.2002 г. въз основа на молба-декларация от лицето.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М.В.е
установено, че липсват данни за извършени от абоната плащания, касаещи
процесната сума.Неплатената сума за дялово разпределение възлиза на 11,90
лв.Законната лихва от 15.11.2015 г. до 28.08.2018 г. възлиза на 36,80 лв. за
услугата топлинна енергия и 2,51 лв. за дялово разпределение.
Въззивният съд е обявил за служебно известни ОУ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-001 от 07.01.2008 г., публикувани във в. „Дневник“ на
14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. и ОУ за продажба на топлинна енергия на
„Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-02 от 03.02.2014 г., публикувани във в. „24 часа“ и „19 минути“ на
10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е уведомен за
издадената заповед за изпълнение на основание чл.47, ал.5 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и
ответницата, тъй като не са ангажирани доказателства, че ответницата е
собственик, носител на вещно право на ползване или наемател на процесния
апартамент, и че не са събрани доказателства за сключване на дговор между ищеца и ответника.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017
г. на ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/
на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар.
1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие.При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От събраните по делото доказателства не се установи ответницата да е
собственик, респ. носител на вещното право на ползване върху имота, нито да
ползва имота със съгласието на собственика на имота и да е сключила договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с топлопреносното
предприятие.Ищецът, чиято е доказателствената тежест,
не е установил ответницата да е подала молба-декларация за откриване на партида
за процесния имот.Констатацията относно това
обстоятелство, съдържаща се в заключението на техническата експертиза, без да е
представен документ от страните по делото, не е годно доказателствено
средство за установяване на това обстоятелство.
При това положение ищецът не е провел пълно доказване, че ответницата има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и предявените искове се явяват
неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на въззивника не
следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181905 от 21.08.2020 г. на
СРС, 32 с-в, по гр.д.№ 14586/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.