Присъда по дело №1254/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 18 |
| Дата: | 17 май 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.) |
| Съдия: | Радостина Стаматова Методиева |
| Дело: | 20213110201254 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1254 ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ ЗА 2021
ГОДИНА.
Във ВРС е внесен обвинителен акт № 227 от адм. ръководител –
районен прокурор на РП Варна, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подсъдимия С. Г. П. за извършено от него
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК за това, че за
периода от месец юли 2020год. до месец февруари 2021год., включително, в
гр.Варна, след като бил осъден с Решение № 3247/10.07.2018год. по гр.д. №
7538/2018год. по описа на РС Варна, влязло в законна сила на 10.07.2018год-.
да издържа своята низходяща – дъщеря си В. С.П.а, родена на 22.11.2016год.,
чрез нейната майка и законен представител В. С. М., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – осем месечни
вноски по 300лв. или общо 2400лв.
В съдебно заседание представителят на ВРП счита, че в случая е налице
хипотезата на чл. 183, ал.3 от НК и моли подсъдимият да бъде признат за
виновен като не му бъде наложено наказание.
Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение
като сочи, че не е плащал издръжката защото не е имал постоянни доходи.
Заявява, че към момента е изплатил изцяло дължимата издръжка и плаща
регулярно и текущата издръжка. Във фазата по съществото на делото моли да
не му бъде налагано наказание, а в дадената му последна дума заявява, че
съжалява за това което се е случило и от тук насетне няма да позволи да се
случи подобно нещо.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. С.П. и св. В.М. били съпрузи като от брака си имали дете – В. С.
П. родена на 22.11.2016год.
С Решение № 3247/10.07.2018год. на ВРС постановено по гр.д. №
7538/2018год., влязло в сила на 10.07.2018год. бракът между подсъдимият и
св. М. бил прекратен с развод по взаимно съгласие. С решението съдът
утвърдил постигнатото между подсъдимия и св. М. споразумение по
отношение на всички лични и имуществени отношения в това число
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на
майката – св. В.М., както и ползването на семейното жилище находящо се в
гр.Варна и осъдил подсъдимият да заплаща месечна издръжка в полза на
детето Вяра Светославова П.а, чрез неговата майка и законен представител
1
В.С.М. в размер на 300лв. месечно с падеж 1-во число на месеца, за който се
дължи издръжката, считано от датата на влизане в сила на решението до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
След влизане в сила на съдебното решение макар и нередовно и не в
пълен размер подсъдимият плащал дължимата издръжка за дъщеря си както
по банков път по сметка на св. М., така и на ръка, лично на последната. На
05.02.2020год. подсъдимият превел по сметка на св. М. сумата от 600лв. за
издръжка на дъщеря им след което спрял окончателно да плаща такава,
поради което и на 10.08.2020год. св. М. подала жалба във ВРП. Възложено
било извършването на проверка, а след това било образувано и наказателно
производство в хода на които подсъдимият превел на свидетелката М. сума в
общ размер на 2500лв., с която покрил задължението си за издръжка до месец
юни 2020год. включително. В периода от месец юли 2020год. до месец
февруари 2021год. подсъдимият не плащал дължимата издръжка като
задължението му възлизало на осем месечни вноски в размер на по 300лв.
всяка или общо в размер на 2400лв.. След повдигане на обвинението по
настоящото наказателно производство, на 26.02.2021год., подсъдимият
превел по банков път на свидетелката М. сумата от 1500лв., а след това в хода
на съдебното производство, на ръка и сумата от 1500лв. с което окончателно
изпълнил задължението си за инкриминирания, както и регулярните си
задължения за издръжка след него до месец февруари 2021год..
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно
обясненията на подсъдимия, показанията на св. М., решение по гр.д. № №
7538/2018год. по описа на ВРС, платежни нареждания и извлечения от
банковата сметка на св. М., справка за съдимост, като всички доказателства са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се не водят на различни правни
изводи.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът
прецени от правна страна, че подс. С. Г. П. е осъществил от субективна и
обективна страна състава на чл.183 от НК, тъй като за периода от месец юли
2020год. до месец февруари 2021год., включително, в гр.Варна, след като бил
осъден с Решение № 3247/10.07.2018год. по гр.д. № 7538/2018год. по описа на
РС Варна, влязло в сила на 10.07.2018год-. да издържа своята низходяща –
дъщеря си Вяра Светославова П.а, родена на 22.11.2016год., чрез нейната
майка и законен представител В. С. М., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски – осем месечни вноски по 300лв.
или общо 2400лв.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява в
съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка, в размер на повече от
2
две месечни вноски – 8 месечни вноски.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията на нормално съществуване на семейството.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал.
Същият е съзнавал характера на задължението си, наясно е бил със съдебното
решение на гражданския съд и поради нежелание съответно неполагане на
достатъчно усилия в тази насока, не е осъществил дължимото според закона
поведение. В тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от СК, според която родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от
чл. 144 от СК). Безспорно от обясненията на подсъдимия се установява, че
последният не е имал постоянна работа през инкриминирания период.
Същевременно обаче той е бил в работоспособна възраст като няма данни да
страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му
да упражнява общественополезен труд за значителен период от време, поради
което и в случая неизпълнение на задължението за плащане на издръжка не се
дължи на обективни, независещи от подсъдимия причини, а на изцяло лични
субективни причини. В горната насока е и налице достатъчно константна
съдебна практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. №
205/2015год. І н.о.; Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д.
№434/2016год. ІІІ н.о. и ред други.
Същевременно обаче съдът намери, че наказуемостта на деянието
следва да отпадне, тъй като по делото са налице писмени и гласни
доказателства – показанията на св. М., платежно нареждане, приходен касов
ордер за плащане на инкриминираните суми, представени от които
доказателства се установява, че към момента на приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият е реализирал
задължението си, като е изплатил дължимата за детето му издръжка – общо в
размер на 2400лв., тоест изцяло е изплатил дължимата за инкриминирания
период сума по издръжката на дъщеря си.
От друга страна по делото липсват доказателства, че неизпълнението на
задължението на подсъдимия за издръжка е довело до вредни последици за
детето – напротив, през този период за същото са се полагали пълноценни
грижи от страна на майката, като от показанията на същата в хода на
съдебното следствие се установява, че през този период тя е имала доходи и
неплащането на издръжката не е създавало някакви големи неудобства. И
като съобрази че друг път подсъдимият не се е възползвал от привилегията на
3
чл. 183, ал. 3 от НК, съдът счете, че в настоящия случай разпоредбата на чл.
183, ал. 3 от НК е приложима, поради което и не наложи на подсъдимия
наказание за извършеното от него престъпление по ал. 1 на чл. 183 от НК.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия при Районен съд - Варна:
4