№ 5
гр. П., 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Н.
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело №
20231230100846 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са първоначален и насрещен иск по чл. 127, ал. 2
СК, а също и първоначален такъв по чл. 127а, ал. 2 от същия кодекс.
Ищецът – И. Д. Д., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 36, ЕГН **********, твърди, че с
ответницата са родители на малолетното дете А. И.ова Д.а, ЕГН **********.
Поддържа, че с майката на детето са живели на семейни начала, след което са се
разделили. Сочи, че с последната не могат доброволно да се разберат по въпросите,
касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката за бъдеще време на детето. Смята, че той трябва да упражнява
родителските права спрямо детето и местоживеенето му да бъде при него, а на майката
да бъде формиран режим на лични отношения и тя да заплаща издръжка за бъдеще
време от 300 лв. месечно. Заявява, че с цел лечение и почивки детето има нуждата
многократно да напуска пределите на страната (за пътувания до Република Г. и до
Кралство Б.), за което майката не дава съгласие. Иска постановяване на съдебно
решение, с което визираните проблеми да бъдат разрешени. Претендира и съдебни
разноски.
Ответницата – Й. Г. С., с адрес с. М., общ. П., ЕГН **********, счита, че в
интерес на детето е то да живее при нея и тя да упражнява родителските права по
отношение на него, а на бащата да се определи режим на лични контакти и той да му
заплаща месечна издръжка от 350 лв. Оспорва искането на ищеца за пътуване на детето
1
в чужбина, без нейно съгласие.
Съдът приема следното:
1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):
1.1. Относно родителските права и местоживеенето:
Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо
ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен
важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на
сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на
ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.
4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе
предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса
при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.
Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение
№ 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в
съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото
охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният
облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и
възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия
на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти,
формиращи спецификата на казуса.
Поначало и при равни други условия, ако става дума за дете от женски пол,
което е на ниска възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането му
от биологична гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС, както и
Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 39
от 09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 80 от 03.08.2020 г.
по гр. д. № 3922/2019 г., III г. о. на ВКС и Решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. №
2117/2020 г., III г. о. на ВКС).
Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглеждания
казус предполага съобразяването им на фона на данните, съдържащи се във
формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В
нея се включват събраните гласни доказателствени средства (показанията на
разпитаните свидетели С. Т., П. С. и Б. М.), немалкият обем от писмени доказателства,
изслушването на двамата родители по чл. 59, ал. 6 СК и социалните доклади,
представени от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П..
Анализът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават
2
съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание
за следните фактически констатации:
- Детето А. И.ова Д.а е на 1 година и 10 месеца.
- Страните в производството са неговите баща и майка, като двамата не са
сключвали граждански брак, а са живеели в условията на фактическо съпружеско
съжителство, но през месец август на 2022 г. са се разделили.
- Детето страда от тежко офталмологично заболяване („двустранно
конгенитално /вродено/ потъмняване на роговиците“), изискващо продължително
лечение както в страната (в специализирана болница за очни болести в гр. С.), така и в
чужбина (в профилирана клиника в Кралство Б.). От приетата медицинска
документация (епикризи, операционни доклади и амбулаторни листове) става ясно, че
детето вече е претърпяло 3 оперативни офталмологични интервенции, а понастоящем е
на перманентна консервативна терапия (поставяне на капки в очите). Последната
препоръка (съобразно амбулаторен лист от 27.10.2023 г.) на консултиращия
чуждестранен специА.т е, че е нужно провеждане на диагностична процедура (оглед на
лявото око под обща анестезия поради намалена прозрачност на поставения по-рано
роговичен трансплантант), за което не е посочено, че трябва да стане в условията на
спешност или в рамките на определен срок. В тази връзка бащата е запазил час за
извършване на процедурата в чуждестранната клиника за 28.12.2023 г., което е след
приключване на съдебното дирене.
- След като ищецът и ответницата са се разделили, тя заедно с детето, се е
установила в дома на родителите си в с. М., общ П.. Подпомагана от своите родители и
баба, както и от семейството на брат си, което живее в същата къща, ответницата
успява да задоволява базисните потребности на детето, включително и онези,
произтичащи от здравословното му състояние. Ответницата е и дипломирана
акушерка. Не са основание за обратния извод данните, верифицирани чрез разпита на
свидетелката Ст. Т., както и посредством част от медицинските документи (епикриза от
02.06.2023 г. на Клиниката по очни болести при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – гр.
С. и операционен доклад от 07.06.2023 г. на клиниката в Кралство Б.), според които в
края на май 2023 г. детето е получило травматично засягане на лявото око, наложило
последната оперативна намеса. Касае се за единичен случай на нараняване, за което
няма ясни данни как точно се е получило, като не са налице никакви сведения, че
майката е неглижирала грижите за детето, което да е довело до коментирания
здравословен проблем. От друга страна, става въпрос за малко дете и съответно никак
не е изключено неволно автонараняване на очната тъкан, която поради структурата си
е по-податлива на такива засягания от други човешки тъкани, разположени на главата
на човека, за което заключение не са нужни специални знания. Несполучил е и опитът
на ищеца да аргументира тезата си, че майката не е достатъчно пригодна да отглежда
детето, понеже напоследък у самото дете се наблюдавали прояви на автоагресия (леки
3
удари с ръце по главата при повишено нервно напрежение). В тази насока и двамата
родители, в изпълнение на родителската си функция, трябва при нужда да направят
необходимите консултации със специА.т (детски психолог), а не да използват този
проблем за обосноваване на процесуални позиции по делото.
- Бащата живее сам в собствено жилище в гр. П., но може да разчита на
подкрепата на своята майка, която е медицинска сестра и живее в същото населено
място.
- Както в жилището на родителите на ответницата, така и в онова на ищеца
са създадени нормални битови условия, които позволяват отглеждането на детето.
- Личните отношения между страните са силно влошени, което води до
нарушена комуникация дори и по проблемите, отнасящи се до самото дете,
включително и по такива, свързани със здравословното му състояние (начин и място на
лечение).
- И майката, и бащата са трудово ангажирани, като първата сега е в отпуск
за отглеждане на детето, получавайки обезщетение от държавното общество
осигуряване в размер на 710 лв. месечно, докато месечният трудов доход на бащата е
около 2 000 лв.
- По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се
отбележи, че не се констатира някой от тях да е част от лоша социална среда, която да
влияе или да би могла да повлияе отрицателно на самото дете.
- И ищецът, и ответницата изразяват категорично желание да упражняват
родителските права спрямо детето и то да живее при тях.
Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано
решаването на спора за родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, мотивира извода, че и
двамата родители притежават добър родителски капацитет и са еднакво мотивирани да
се грижат за благосъстоянието на детето. И майката, и бащата имат потенциал за
осигуряването на стабилна среда, в която то да бъде отглеждано и възпитавано.
Майката обаче има известна преднина, произтичаща от факта, че детето е момиче на
много ниска възраст и тя пряко го отглежда още от раждането, като няма никакви
разумни причини да се правят промени, искани от ищеца. Затова ответницата трябва да
упражнява родителските права по отношение на детето и при нея следва да бъде
местоживеенето му, на адреса й в с. М., общ. П..
1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се
предоставя упражняването на родителските права:
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на
ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към
предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
4
отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на
ВКС). Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност
детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители
(вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение
№ 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).
Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на
фактическите положения, установени по делото, включително възраст на детето,
изключително близкото местоживеене на бащата и силното му желание и добрата
възможност активно да присъства пълноценно в живота на детето, са база за
формиране на режима на лични контакти между тях по следния начин:
- от 17:00 ч. на всеки първи и трети четвъртък от месеца до 17:00 ч. в
неделя на същата седмица, с преспИ.е;
- 4 седмици през лятото, с преспИ.е, определени по споразумение с
майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч на 15
юли и от 10:00 ч. на 17 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната година;
- за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до
18:00 ч на 28 декември, с преспИ.е;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспИ.е;
- за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики петък
до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспИ.е;
- за рождения ден на детето (22 февруари), в нечетна година – от 17:00 ч. на
предходния ден до 18:00 ч. на следващия ден, с преспИ.е;
- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да
взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
1.3. Относно издръжката за бъдеще време:
За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.
1 СК).
Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст,
образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а
възможностите на задълженото лице – от доходи му, имотното състояние и
квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд).
Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на
отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката,
като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о.
на ВКС)
5
При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една
четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). С
Постановление № 193 от 12.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България,
обнародвано в бр. 87 от 17.10.2023 г. на ДВ, сегашният размер на минималната работна
заплата (считано от 01.01.2024 г.) е 933 лв., при което минималната издръжка на едно
дете е 233,25 лв. (1/4 от 933 лв.).
При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде
доставяна на детето А. Д.а, трябва да бъдат взети предвид: неговата възраст;
произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да
удовлетворява; липсата на конкретни данни за по-особени потребности, изискващи по-
високо финансово обезпечаване, които да са с ежемесечен характер, включително от
гледна точка на здравословните проблеми; материалните възможности на родителите;
фактът, че те са в активна трудоспособна възраст (майката е на 25 години, а бащата –
на 35 години), без данни за здравословни проблеми; отсъствието на техни алиментни
задължения към други субекти.
Изяснените фактически и правни положения създават база да се приеме, че
месечната издръжка, която бащата трябва да предоставя на детето, следва да се
фиксира на претендираната сума от 350 лв.
Началният момент на издръжката, присъждана в хипотезата на чл. 127, ал. 2 СК,
принципно е от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от
11.11.2015 г. по гр. д. № 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 65 от 28.02.2014 г.
по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото
разрешение, е свързана с обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК
представлява част от мерките относно упражняването на родителските права, когато
родителите не могат да разрешат този въпрос помежду си. Ето защо тази издръжка се
определя още като служебна и е предназначена за положение, при което спорът за
родителските права е окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от
други правила (чл. 127, ал. 3 и чл. 149 СК), а в случая са постановени привременни
мерки, включително за издръжката на детето за бъдеще време.
2. Относно пътуването на детето в чужбина, без съгласието на майката:
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016
г., ОСГК на ВКС, съдът може да разреши, по реда на чл. 127а СК, пътуването в
чужбина на дете, което не е навършило пълнолетие, без съгласието на единия родител,
само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем.
В мотивите на цитирания тълкувателен акт са изяснени и най-важните
специфики на процедурата по чл. 127а, ал. 2 СК, а именно:
- производството е на спорна съдебна администрация, в чийто рамки съдът
6
прави преценка за целесъобразност;
- основополагащ критерий е интересът на детето, който се преценява
конкретно за всеки отделен случай, въз основа на фактите, които са установени;
- разрешението може да бъде дадено за:
= определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем, или
= неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави;
- разрешението следва и да изключва възможността българската държава да
бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, който
ще пътува с детето.
И тук съдът не е обвързан от становищата на страните относно брой пътувания,
период от време и определени държави, а в рамките на заявеното искане разполага с
власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално
заявения, и до определени държави, част от поисканите, респ. да разреши неограничен
брой пътувания, но до определени държави (вж. Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр.
д. № 4685/2015 г., IV г. о. на ВКС).
Обстоятелствата, изяснени по делото, които са релевантни за извършване на
преценка в коментирания аспект, са свързани с: възрастта на детето; упражняването на
родителските права от страна на майката; формата на личните отношения между
детето и бащата; желанието на последния да пътува с детето в чужбина, с цел лечение
и почивки; трайната установеност на бащата в страната.
Ето защо и предвид добрия родителски капацитет на ищеца и липсата на данни
за обратното, трябва да се приеме, че пътуванията на детето в чужбина ще бъдат в
негов интерес.
В този контекст трябва да бъде дадено разрешение за такова пътуване.
Особеностите на казуса обаче и най-вече обстоятелството, че бащата няма да
упражнява родителските права спрямо детето, предполагат разрешението да важи до
поисканите държави и за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението, но
само за времето на режима на лични контакти, постановен с настоящия съдебен акт.
3. По съдебните разноски и държавната такса, дължима във връзка с
присъдената издръжка:
Относно въпроса дали се дължат съдебни разноски в първоинстанционното
производство по чл. 127, ал. 2 СК е налице противоречива съдебна практика, чието
уеднаквяване предстои в рамките на тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, което все
още е висящо.
Следва да бъде възприето схващането, че първоначалното разрешаване на спора
по чл. 127, ал. 2 СК изхожда от защитата по най-добрия начин на интересите на
7
детето, като то реално ползва и двамата родители, поради което в производството пред
първата съдебна инстанция всяка страна понася разноските, които е направила,
независимо от неговия изход (вж. по-подробно в тази връзка Определение № 385 от
25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о. на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, за издръжката,
присъдена в полза на детето, която бащата дължи, същият трябва да заплати
съответната държавна такса, възлизаща на 504 лв.
4. По предварителното изпълнение на решението:
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение, с което се
присъжда издръжка поначало подлежи на предварително изпълнение, но в конкретната
хипотеза, както беше казано, са постановени привременни мерки и за издръжката,
които важат до окончателното приключването на делото, поради което допускане на
предварително изпълнение е безпредметно.
Липсват основания за допускане на предварително изпълнение на настоящия
съдебен акт, в частта му за приложението на чл. 127а, ал. 2 СК. Ищцовата страна не е
изложила нито конкретни доводи, нито е ангажирала ясни доказателства, от които да
се направи извод, че такова е наложително.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ първоначалния иск, предявен от И. Д. Д., с адрес в гр. П., ул.
„М.“ № 36, ЕГН **********, срещу Й. Г. С., с адрес с. М., общ. П., ЕГН **********, с
който се претендира да му бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетното им дете А. И.ова Д.а, ЕГН ********** и при него да бъде
определено местоживеенето на детето, а на майката да бъде формиран режим на лични
контакти със същото и тя да бъде осъдена да му заплаща издръжка за бъдеще време от
по 300 лв. на месец.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето А. И.ова Д.а, ЕГН **********, на майката Й. Г. С., с адрес с. М., общ. П.,
ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката, на посочения
й адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето А. И.ова Д.а, ЕГН
********** и бащата И. Д. Д., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 36, ЕГН **********, в
8
следния смисъл:
- от 17:00 ч. на всеки първи и трети четвъртък от месеца до 17:00 ч. в
неделя на същата седмица, с преспИ.е;
- 4 седмици през лятото, с преспИ.е, определени по споразумение с
майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч на 15
юли и от 10:00 ч. на 17 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната година;
- за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до
18:00 ч на 28 декември, с преспИ.е;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспИ.е;
- за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики петък
до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспИ.е;
- за рождения ден на детето (22 февруари), в нечетна година – от 17:00 ч. на
предходния ден до 18:00 ч. на следващия ден, с преспИ.е;
- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да
взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
ОСЪЖДА бащата И. Д. Д., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 36, ЕГН **********, да
заплаща на детето си А. И.ова Д.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Й. Г. С., с адрес с. М., общ. П., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 350 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА И. Д. Д., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 36, ЕГН **********, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр.
П., сумата от 504 лв., представляваща държавната такса, дължима по делото, във
връзка с издръжката за бъдеще време, присъдена в полза на детето А. И.ова Д.а.
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, детето А. И.ова Д.а, ЕГН
********** да пътува до Република Г. и до Кралство Б., придружавано само от
бащата И. Д. Д., ЕГН ********** и без съгласието на майката Й. Г. С., ЕГН
**********, за срок от 5 (пет) години, считано от влизане в сила на настоящото
съдебно решение, и само за пътувания, съвпадащи като време с режима на лични
контакти между детето и бащата, определен с настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца И. Д. Д. за допускане на предварително
изпълнение на настоящия съдебен акт, в частта му по чл. 127а, ал. 2 СК.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10