Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 1837 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД
срещу решение № 290920 от 02.12.2019 г., постановено по гр.д. № 32374/2018 г.
на СРС, III ГО, 144 състав,
с което са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД осъдителни искове срещу Р.Й.П.
и Е.Г.П. за заплащане, в качеството им на топлоснабден имот с абонатен № 298406
сумите от по ½ от сумата 984,98 лева като вземане за главница за
стойност на незаплатен топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. по фактура с № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и по фактура с № **********/31.07.2016 г. за отоплителен
сезон 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., по ½ от сумата от 57,35 лева –
сбор от 46 лева, като стойност за услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 04.2016 г. и лихва от 11,35 лева, ведно със законната лихва
върху претенциите от датата на подаване на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане, като погасени по давност и чрез плащане. С решението
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 115 лева – съдебно
деловодни разноски. Осъден е и ищецът да заплати на ответниците сумата от 323
разноски по делото.
В жалбата на „Т.С.“ ЕАД са изложени доводи, че
решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния
закон. Навежда се оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
задължението е погасено по давност, тъй като задълженията за периода м.05.2014
г. – 30.04.2015 г. стават изискуеми една на 15.09.2015 г., като от този момент
следва да тече давностния срок. Посочено е, че в счетоводната система на
дружеството са регистрирани задължения за главница – 467,52 лева и мораторна
лихва 205,02 лева, поради което задължението на ответниците не е погасено
изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответниците. Изложени са съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното решение
и присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл. 269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
По делото не е спорно между страните, че ответниците
са потребители на топлинна енергия. Спорен е въпросът за приложението на
погасителната давност за задълженията за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г..
Настоящата инстанция намира оплакванията на „Т.С.“ ЕАД
относно изчисляването на погасителната давност за неоснователни.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид
това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквито са процесните за главници), давността тече от
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в
сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.
114, ал. 2 от ЗЗД, когато е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, влезли в сила през 12.03.2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от
01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г.
В конкретния случай сумата дължима за топлинна енергия
за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. се явяват погасени по
давност, тъй като падежът за заплащане на задължението за м.04.2015 г. е настъпил съобразно действащите
Общи условия от 2014 г.
на 01.05.2015
г., поради което тригодишният давностен срок за него е изтекъл на 01.05.2018
г., а исковата молба е подадена от ищцовото дружество на 22.05.2018
г., т.е след изтичане на погасителната давност за сумите дължими за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2015 г.
Ирелевантно е обстоятелството, че ищцовото дружество е
издало впоследствие обща фактура № 0065122280/31.07.2015 г., в която е включило сумите за потребена
топлинна енергия през целия период от м.05.2014 г. до м. 04.2015 г., като е
сторнирал преди това издадените фактури. Задължението за заплащане на
посочената в тази обща фактура сума не е възникнало с
издаването и, то е възникнало преди това и то въз основа на ползването на
топлинната енергия. Ако бъде прието становището на ищеца, че давността започва
да тече след изтичане на срока за плащане на общата фактура, би се предоставила
възможност кредитора по едно вземане по своя воля да сторнира включено в дадена
фактура вземане и да издаде нова за същото и така да продължава до безкрай
давностния срок на вземането си.
При недължимост на
главното вземане, неоснователна се явява и претенцията за акцесорното
задължение за лихва за забава.
По отношение на останалите претендирани от
„Т.С.“ ЕАД суми, отхвърлени от първата инстанция като погасени чрез плащане не
са наведени конкретни доводи във въззивната жалба, поради което настоящата
инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на
първоинстанционния съд в тази част.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, има въззиваемият. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, съгласно който на адв. А. е изплатена сумата от 300 лева
адвокатско възнаграждение, в брой, поради което и същият служи за разписка за
предадената сума. От въззивника е направено възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което настоящата инстанция намира за неоснователно,
тъй като същото е в размер на 300 лева, което се явява минимално такова,
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнaграждения.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290920 от 02.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 32374/2018 г. на СРС, III ГО, 144
състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Й.Р.
П., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300
лева разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.