№ 11920
гр. С., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110103423 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от С. Л. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „Л.“ № 18А, ап. 10, срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК искове за следните суми, заплатени по изп. д. № 533/2022 г. на ЧСИ С. Х., рег. №
****:
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата от 75 лв., претендирана по изпълнителен лист
от 16.01.2020 г. по гр.д. № 10686/2014 г. на СРС, въз основа на който е
образувано горното изпълнително дело;
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – сумата от 232,70 лв., заплатена по изп. д. № 533/2022 г. на
ЧСИ С. Х., рег. № ****, и представляваща сбор от сумата от 100 лв. за разноски
за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното дело и сумата от 132,70 лв.
за такси по Тарифата към ЗЧСИ;
по чл. 49, ал. 1 ЗЗД – сумата от 86 лв., представляваща сбор от сумата 20 лв. –
такса за налагане на запор при банка „ОББ“ АД, сумата от 30 лв. – такса за
издаване на извлечение от банкова сметка и сумата от 36 лв. – такса за издаване
на удостоверение от ЧСИ С. Х.,
ведно със законната лихва върху трите главници от 31.10.2022 г. до окончателно
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59246/2022 г.
на СРС.
Ищецът твърди, че с влязло в сила на 10.03.2017 г. Определение от 22.02.2017г. по
в.гр.д.№ 15036/2015г. на СГС, IV-Б възз. състав е осъден да заплати на ответника
сумата от 75 лв. – разноски по делото, която ищецът заплатил доброволно на
28.02.2017 г. по сметка на ответника. Въпреки това, същият се снабдил с изпълнителен
лист за същата сума, въз основа на който било образувано изп. д. № 533/2022 г. на ЧСИ
Х., по което ищецът отново заплатил процесната сума, както и други такси и разноски.
С Решение от 20.09.2022 г. по гр.д. № 14901/2022 г. на СРС, влязло в сила на
1
12.10.2022 г., е призната за установена недължимостта на сумата от 75 лв. поради
плащане, извършено преди образуване на изпълнителното дело. Навежда, че
ответникът се е обогатил неоснователно със съответни суми, като ищецът е претърпял
и имуществени вреди, заплащайки други суми по горното дело. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация С.“ ЕАД оспорва
исковете по изложени съображения. Твърди, че част от процесните суми не са
постъпили по негова сметка, друга част са постъпили са заплатени по горното дело,
като дори и да е получил съответни суми, те са разпределени за заплащане на такси по
същото дело, като оспорва елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С Определение № 5599 от 22.02.2017 г., постановено по гр.д. № 15036/2015 г. на
СГС, IV-Б възз. състав, влязло в сила на 10.03.2017 г. ищецът С. Л. Г. е осъден да
заплати на ответника „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 75 лв. – разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Въз основа на посоченото определение в полза на
ответника е бил издаден изпълнителен лист от 16.01.2020 г., с който ищецът е осъден
да му заплати сумата от 75 лв.
Сумата в размер на 75 лв. е била платена от ищеца на ответника с паричен
превод от 28.02.2017 г., видно от представеното по делото извлечение от банковата
сметка на ищеца, в което като основание за плащането е посочено „разноски гр.д.
15036/15 г. 4-Б с-в на СГС“.
От приложеното изп. дело № 2022****0400533 по описа на ЧСИ С. Х. се
установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Топлофикация С.“ ЕАД от
21.02.2022 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.2020 г. от СРС, 90 с-в,
на основание Определение № 5599 от 22.02.2017 г., постановено по гр.д. № 15036/2015
г. на СГС, IV-Б възз. състав срещу длъжника С. Л. Г. за сумата от 75 лв. – разноски по
гр.дело.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на
съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, въз основа на посочения по-горе
изпълнителен лист, и правата по чл. 18 ЗЧСИ. Поискано е присъждане и на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в изпълнителното
производство.
На 01.03.2022 г. с изх. № 8362 е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, която му е лично връчена на 17.03.2022 г.
На 01.03.2022 г. са изпратени две запорни съобщения, а именно с изх. № **** до
„Обединена българска банка“ АД, получено на 17.03.2022 г., и с изх. № **** до
„Пейнетикс“ АД, получено на 23.03.2022 г., с които се налага запор върху всички
сметки на длъжника, открити при „ОББ“ АД, респ. „Пейнетикс“ АД, до размера на
сумата от 307,70 лв., изчислена към 15.03.2022 г.
Видно от издаденото от съдебния изпълнител удостоверение за размера на
дълга, на 24.03.2022 г. по сметка на ЧСИ е постъпило плащане на сумата в размер на
307,70 лв., и изпълнителното производство е приключило на основание чл. 433, ал. 2
ГПК, видно от разпореждане от 28.03.2022 г.
На 28.03.2022 г. до „Обединена българска банка“ АД и „Пейнетикс“ АД са
изпратени съобщения за вдигане на наложените запори, получени на 31.03.2022 г.,
2
респ. на 06.04.2022 г.
На 28.03.2022 г. до взискателя „Топлофикация С.“ ЕАД е изпратено съобщение
за приключване на изпълнителното дело, получено от последния на 31.03.2022 г.
Видно от отбелязване върху приложения в изпълнителното дело изпълнителен
лист, сумата от 75 лв. е изплатена на взискателя с платежно нареждане от 25.03.2022 г.
По делото е прието удостоверение за размера на дълга по изп. д. №
2022****0400533 от 12.05.2022 г., съгласно което към 24.03.2022 г. задължението по
изпълнителното дело е в общ размер на 307,70 лв.
По делото е прието удостоверение за размера на дълга по изп. д. №
2022****0400533 от 13.05.2022 г., съгласно което на 24.07.2022 г. е постъпила сумата
от 307,70 лв., с която са погасени задълженията по изпълнителното дело, както следва:
разноски по гр. дело – 75 лв.; разноски по изп. дело – юрисконсултско възнаграждение
– 100 лв.; такси по Тарифа към ЗЧСИ, авансово платени от взискателя – общо 108 лв.
(от които по т. 1 за образуване на изп. дело – 24 лв. с ДДС; по т. 3 за извършване на
справка за длъжника и неговото имущество 4 бр. – 24 лв. с ДДС; по т. 5 за изготвяне
и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК – 24 лв. с ДДС и по т. 9 за налагане на запор без
извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1
ГПК 2 бр. – 36 лв. с ДДС); както и такси по Тарифата към ЗЧСИ, в полза на ЧСИ -
24,70 лв. (от които пропорционална такса по т. 26 – 21 лв. с ДДС, по т. 31 за справка
банкови сметки – 2,50 лв. без ДДС и по т. 31 – допълнителни разноски – 1,20 лв. с
ДДС). Видно от посоченото удостоверение, на 25.03.2022 г. по изпълнителното дело в
полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е преведена сума в общ размер на 283 лв., а в полза
на ЧСИ – 24.70 лв.
С Решение № 20237 от 20.09.2022 г. по гр.д. № 14901/2022 г. на СРС, 62 с-в,
влязло в сила на 12.10.2022 г., е признато за установено, по предявения от С. Л. Г.
срещу „Топлофикация С.“ ЕАД иск по чл. 439 ГПК, че С. Л. Г. не дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 75 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен
лист от 16.01.2020 г. на СРС, ГО, 90 с-в.
От представените по делото извлечения по сметка, издадени от „ОББ“ АД, се
установява, че ищецът е извършил изходящи преводи в лева, както следва: на
17.03.2022 г. в полза на „Прокредит Банк“ АД на сумата от 30 лв., представляваща
такса за извлечение за период и на 03.05.2022 г. в полза на ЧСИ С. Х. на сумата от 36
лв., представляваща такса за издаване на удостоверение за разпределение по изп. д. №
533/2022 г., а на 17.03.2022 г. от сметката на ищеца при „ОББ“АД е била удържана
сумата от 20 лв., представляваща такса за обслужване на запор.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение, поради което същите са допустими.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
3
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато след
доброволното изпълнение на едно задължение в неговия пълен размер, същото бъде
отново събрано по реда на принудителното изпълнение, каквито са изложените в
исковата молба твърдения. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да
докаже плащането на съответната парична сума. Задължението да докаже, че е налице
правно основание за плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това
основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да
бъде отхвърлен.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист от
16.01.2020 г. за сумата от 75 лв., която ищецът заплатил доброволно на 28.02.2017 г.,
като за събиране на същата сума по молба на ответника от 21.02.2022 г. е било
образувано изпълнително дело№ 2022****0400533 по описа на ЧСИ С. Х., по което
посочената сума била повторно събрана. Установи се, че събраната по изпълнителното
дело сума в размер на 75 лв. е била преведена по сметка на ответника на 25.03.2022 г.
При това положение, след като ответникът е получил посочената сума още през 2017
г., повторното получаване през 2022 г. се явява без правно основание и води до
неоснователното му обогатяване за сметка на ищеца. Ответникът не доказа наличието
на основание за повторното получаване на сумата, поради което същата подлежи на
връщане.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е доказан
по основание и размер, поради което следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява
всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки
липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1)
имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2) връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването
и обедняването; 3) липса на правно основание за имущественото разместване; 4) липса
на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Следователно съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е
да докаже, че е платил процесните суми като такси и разноски по изпълнителното
дело; че с тази сума ответната страна се е обогатила, тъй като разноските е следвало да
бъдат заплатени от нея. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
От представената по делото удостоверение от ЧСИ С. Х. се установява, че от
ищеца е събрана сумата в общ размер на 307,70 лв., от които 75 лв. са за главница по
изпълнителния лист, а остатъкът в размер на 232,70 лв. представлява такси и разноски
по изп. дело № 2022****0400533.
4
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на
разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът
по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (Решение №
587/01.11.2010г. по гр.д. № 941/2009г.
на ВКС, ГО, ІV ГО). В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е образувал
изпълнително производство за принудително събиране на вземане, което е било
погасено доброволно от ищеца чрез плащане още преди образуване на изпълнителното
дело, поради което таксите и допълнителните разноски, включително и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се заплатят на съдебния
изпълнител от взискателя. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
представляваща възнаграждение на частния съдебен изпълнител, по правило се дължи
от длъжника при всички случаи на удовлетворяване на кредитора след започване на
принудителното изпълнение и предприемането на изпълнителните действия.
Изключение от това правило е налице в хипотеза на проведено материално
незаконосъобразно принудително изпълнение, в който случай разноските за таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се понесат от взискателя. В случая с оглед изложените по-
горе мотиви от съда, че по изп. дело № 2022****0400533 по описа на ЧСИ Х. са били
събрани суми за неподлежащо на принудително изпълнение вземане, следва да се
приеме, че е налице твърдяното от ищеца обогатяване на ответника чрез спестяване на
разходи, представляващи дължими разноски по изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен
и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Съдът намира, че предявеният иск намира своето основание във фактическия
състав на непозволеното увреждане, но доколкото искът е предявен срещу юридическо
лице – „Топлофикация С.“ ЕАД, същото следва да е с правна квалификация по чл. 49
ЗЗД, а не по чл. 45 ЗЗД, която би била приложима,а ако искът беше предявен не срещу
юридическо лице, а срещу физическо лице. Съдът намира, че промяната в правната
квалификация на иска не се отразява на правото на защита на страните, доколкото
основанието на иска и в двата случая касае имуществени вреди от непозволено
увреждане.
За основателността на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: противоправно деяние (действие или бездействие) на лице, на
което ответникът е възложил някаква работа; вреди в посочения в исковата молба
размер; причинна връзка между деянието и вредите; вредите да са причинени при или
по повод изпълнение на възложената от ответника работа. Отговорността по чл. 49 от
ЗЗД е обективна, невиновна и гаранционно-обезпечителна, поради което не следва да
се доказва или презюмира субективен елемент – вина на възложителя (ответника).
В конкретния случай по делото се установи, че молбата за образуване на
изпълнителното дело е подадена от оправомощено от ответника лице, видно от
приложеното към молбата пълномощно, което се съдържа в приложения по делото
заверен препис от изп. дело № 2022****0400533 на ЧСИ Х.. Установи се по безспорен
начин, че изпълнителното дело е било образувано за принудително събиране на сума,
която ищецът доброволно е заплатил преди това. В резултат от противоправните
действия на съответните служители на ответника, върху банковата сметка на ищеца,
5
открита в „ОББ“ АД, е бил наложен запор, което наложило начисляването на
съответната такса за обслужване на запорирана сметка в размер на 20 лв., която сума
била удържана от „ОББ“ АД служебно от сметката на ищеца, открита при тази банка.
Отделно от това, с оглед защита своите законни интереси, засегнати от материално
незаконосъобразното принудително изпълнение, ищецът се е снабдил от ЧСИ Х.
удостоверение за начислените му по изпълнителното дело суми по пера, както и
извлечение от банковата си сметка в „Прокредит Банк (България)“ ЕАД с оглед
установяване на доброволното плащане на претендирана по изпълнителното дело сума
в размер на 75 лв., за които е сторил разходи в размер на 36 лв., съответно 30 лв.
Посочените суми са излезли от патримониума на ищеца в резултат от неправомерните
действия на служители на ищеца и представляват имуществени вреди за него.
С оглед изложеното, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
основателността на иска по чл. 49 ЗЗД, поради което същият следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на исковете върху трите главници следва
да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 31.10.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските
При този изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият в исковото
производство е сторил разноски в общ размер на 125 лв. за държавна такса, които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло. На основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л. Г. сумата от 400
лв. адвокатско възнаграждение за оказана в исковото производство безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищеца, съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В производството по ч.гр.д. № 59246/2022 г. ищецът е сторил разноски в общ
размер на 325 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК също следва да му бъдат
присъдени изцяло.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Л. Г., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 18А, ап. 10, срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, по реда на чл. 422 ГПК иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че „Топлофикация С.“ ЕАД дължи на С. Л. Г.
сумата от 75 лв., представляваща главница по изпълнителен лист от 16.01.2020 г. по
гр.д. № 10686/2014 г. на СРС, събрана по принудителен ред по изпълнително дело №
2022****0400533 по описа на ЧСИ С. Х., образувано след като С. Л. Г. доброволно е
платил на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата по изпълнителния лист, ведно със законната
лихва върху нея от 31.10.2022 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59246/2022 г. на СРС, 31 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Л. Г., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 18А, ап. 10, срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******,
6
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, по реда на чл. 422 ГПК иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД, че „Топлофикация С.“ ЕАД дължи на С. Л. Г. сумата от
232,70 лв., представляваща събрани по принудителен ред от ищеца такси и разноски
по изпълнително дело № 2022****0400533 по описа на ЧСИ С. Х., и представляваща
сбор от сумата от 100 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното дело и сумата от 132,70 лв. за такси по Тарифата към ЗЧСИ, ведно със
законната лихва върху нея от 31.10.2022 г. до окончателно изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59246/2022 г. на СРС, 31 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Л. Г., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 18А, ап. 10, срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, по реда на чл. 422 ГПК иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, че „Топлофикация С.“ ЕАД дължи на С. Л. Г. сумата от
86 лв., представляваща имуществени вреди (сбор от сумата 20 лв. – такса за налагане
на запор при банка „ОББ“ АД, сумата от 30 лв. – такса за издаване на извлечение от
банкова сметка и сумата от 36 лв. – такса за издаване на удостоверение от ЧСИ С. Х.),
претърпени от ищеца в резултат от незаконосъобразно образувано изпълнително дело
№ 2022****0400533 по описа на ЧСИ С. Х., ведно със законната лихва върху нея от
31.10.2022 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 59246/2022 г. на СРС, 31 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б да заплати на С. Л. Г.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 18А, ап. 10, сумата от 125 лв. – разноски в
исковото производство и сумата от 325 лв. – разноски по ч.гр.д. № 59246/2022 г. на
СРС, 31 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б да заплати на адв. Л. С.
Г. – САК, личен № ******, адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 18А, ап. 10, сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца С. Л. Г. безплатна
правна защита и съдействие в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7