Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 374
гр. Враца, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, втори състав, в публично заседание
на 24.10.2022 г. /двадесет и четвърти октомври, две хиляди двадесет и втора
година/, в състав:
АДМ.СЪДИЯ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела МОНОВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ адм. дело № 542 по описа на
Адм. Съд - Враца за 2022г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 118, ал.1 вр. ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по ЖАЛБА на П.Б.Т. ***, чрез * Л.В. ***, против РЕШЕНИЕ
№1012-06-154-2/02.08.2022г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ
Враца, с което е оставена без уважение, като неоснователна жалба на П.Т.,
против Разпореждане № 2113-06-247-4 от 07.07.2022г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Враца, с което на
същия е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е фактически незаконо-съобразно, поради
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно от
пенсионните органи не е отчетен за действителен осигурителен стаж времето на
наборната военна служба на жалбоподателя, за което се излагат съображения. Иска
се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган със
задължителни указания по тълкуването и прила-гането на закона. В с.з.
жалбоподателя не се явява и не се представлява, като е постъпило писмено
становище от пълномощника в подкрепа на жалбата. Претендират се разноски за
което се представя списък.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез
процесуален представител пред съда - * Ц. Ц., изразява становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Излагат се доводи, че предвид
дефиницията на понятието „действителен стаж“, времето на отбиване на редовна
военна служба не може да бъде зачетен за такъв. Иска отхвърляне на жалбата. Претендират се
разноски в минимален размер и се прави възражение за преко-мерност на
адвокатското възнаграждение.
По делото са приети представените с административната
преписка писмени доказателства, като от ответника в с.з. е представена и приета
Заповед № 1016-40-74 / 22.01.2018г. на Управителя на НОИ за упълномощаване.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните
и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на
оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят
П.Б.Т. ***, като е роден на *** г. Бил е
изпратен на редовна военна служба на 07.10.19** г. и уволнен на 01.11.19** г.
На 16.03.2022г. подал Заявление вх. № 2113-06-247 до Директора на ТД на НОИ Враца, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.68 ал.1-2 и чл.68 ал.3 от КСО /на л.26-27 от делото/. Към заявлението приложил документи за осигурителен стаж – трудова книжка /л.22-23, опис на осигурителния стаж /л.24-25/ и военна книжка /л.21/.
С Разпореждане № 2113-06-247-4/07.07.2022г. на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с аргумент, че не отговаря на изискването на чл.68 ал.3 от КСО да има не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, а има 13 години 00 месеца и 11 дни /л.16/. Разпореждането е получено на 21.07.2022г. /л.17/.
С жалба вх.№ 1012-06-154/20.07.2022г. разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ /л.18/, като приложил отново копие от военна книжка /л.20/. Ответника се е произнесъл с оспореното пред съда решение /л.14/, с което е оставил без уважение жалбата.
В депозираната пред съда жалба /л.7-8/ се изтъкват съображения, че неправилно пенсионните органи са приели, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО, жалбоподателя П.Т., който има навършена възраст ** години * месеца и ** дни, има общ осигурителен стаж 15 год. 05 мес. и 06 дни, от които 13 год. 00 мес. и 11 дни е действителен стаж и 02 год. 00 мес. и 25 дни е редовна военна служба, и безработица 00г. 04м. и 00 дни. Твърди се, че времето на редовната военна служба следва да се отчете за „действителен“ осигурителен стаж, за което се излагат аргументи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения 14 /четиринадесет/ дневен преклузивен срок – оспоре-ното решение е получено на 08.08.2022г., видно от известието за доставяне /л.15/, а жалбата е подадена на 05.08.2022г. и заведена с вх.№ 2103-06-13, видно от клеймото върху нея /л.7/. По тези съображения обжалването се явява ДОПУСТИМО, разгледано по същество и ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе по всички основания за незаконосъобразност на оспорения админи-стративен акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това. Съдът приема, че издаденото от ответника решение е издадено от материално и териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е предя-вена в срока по чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден административен акт. При постановяването му не е допуснато нарушение на административно-процесуалните правила, обсъдено е в оспореното решение възражението против разпореждането. Правилно е приложен и материалният закон.
Оспореното решение не е издадено от директора на ТП на НОИ гр. Враца – материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, но е налице валидно упълномощаване от Управителя на НОИ на издалото го длъжностно лице, съгласно представената Заповед № 1016-40-74/22.01.2018г. /л.38/. Решението е издадено в предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден административен акт.
По делото не се спори от страните относно общия осигурителен стаж на жалбоподателя, спорен е въпроса за действителния осигурителен стаж.
Установено е, че към датата на подаване на заявлението жалбо-подателя П.Т. има общ осигурителен стаж 18 г. 00 м. 16 дни, от които от първа категория 00 г. 06 м. 11 дни, от втора категория 09 г. 00 м. 11 дни и от трета категория 06 г. 11 м. и 21 дни. Прието е от ответника, че действителния осигурителен стаж е 13 год. 00 мес. и 11 дни, военна служба 02 год. 00 мес. и 25 дни и безработица 00г. 04м. и 00 дни. Времето на военна служба не е приет за действителен осигурителен стаж от ответника, позовавайки се на разпо-редбата на § 1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, съгласно който, „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Съдът приема, че по отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Враца, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ – Враца, са постановени при неправилно приложение на материалния закон. По спорния по делото въпрос, дали времето за отбиване на редовна наборна военна служба за посочения период се е признавал за трудов стаж по действащото към този момент законодателство. Отговорът на този въпрос, според съда, е категорично положителен.
Следва в тази връзка, най-напред да
се посочи, че съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона
за пенсиите
/ППЗП/, утвърден с
ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., се зачита за
трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или приравнената
към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на
наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законо-дателство.
Срокът на наборната военна служба за периода 24 юли 1959 г. до 24 август 1990
г., във всички родове и видове войски, е бил 24 /двадесет и четири/ месеца. В
тази връзка жалбоподателя е бил изпратен на редовна военна служба на 07.10.19**
год. и уволнен на 01.11.19** г.
По
силата на разпоредбата на § 9, ал. 1 (Изм., ДВ, бр. 102 от 2005
г.) от ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс,
от което следва, че този стаж изслужена наборна военна служба или приравнената
към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО.
Отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по
силата на Закона за всеобщата военна служба /ЗСВС/ (Обн., Изв., бр. 13 от
14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.). Съгласно чл. 1 и чл. 3 от
с.з., военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на НР
България, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на
въоръжените сили. Пределно ясно е, че това задължение категорично изключва
правото на избор на лицата, дали да отбият наборна военна служба или да
упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство, а
точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците и служителите са
били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или
да прекратят трудовото си правоотношение.
Понятието
"действителен осигурителен стаж" се съдържа към момента единствено в
нормите на чл. 68, ал. 3, чл. 74, ал. 3 от КСО и в § 6б (Нов – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в
сила от 01.01.2014 г.), ал. 1
(Предишен текст на § 6б – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г.,
в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО,
като легална дефиниция на това понятие "действителен стаж" е дадена в
нормата на § 1, ал. 1, т. 12 (Нова – ДВ, бр. 107
от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма,
"Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на
тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с
разпоредбата на § 2 (Отм., бр. 19 от 2015 г., в сила
от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно което, "Действителен
стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя
сметка.". Безспорно е, че редовната наборна военна служба не създава
трудово правоотношение, но тя е била законово задъл-жение за всички лица,
подлежащи на такава наборна военна служба. Поддържаната от пенсионния орган
теза, че времето на наборната военна служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, е лишена от правно основание. Както бе отбелязано и по-горе
в настоящото изложение, по делото не е спорно, че за времето - 2 години, 00
месеца и 25 дни, жалбоподателят П.Т. е отбивал задължителната наборна военна
служба - за периода от 07.10.19** г. до 01.11.19** г.
В
разпоредбата на чл. 9, ал. 7 (Изм., ДВ, бр. 15 от 2013
г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО,
в първото й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна
алтернативна служба, а според чл. 44, ал. 1, предл. І /първо/ от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/,
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие
до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство и то независимо кога са положени.
При
така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението
от жалбоподателя П.Т. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст 16.03.2022 г., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по
отношение на осигурителния стаж, придобит по време на наборна военна служба,
която, обаче, явно не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия
му административен орган, то липсва правно основание за приложение на
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната,
такова, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – Враца, като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със
създаването на новата т. 12 от § 1 на ал. 1 на ДР на КСО - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г., не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за
трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се
зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и
последователната и непротиворечива актуална съдебна практика на
административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен
съд, както се твърди правилно в жалбата.
След
като не е зачел редовната наборна военна служба на жалбоподателя за
действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – Враца и
горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Враца, са
приложили неправилно приложимите материално-правни разпоредби на закона.
При
така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена
от П.Т. с направените в нея оплаквания, се явява доказана и основателна, като
при съобразяване на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в
установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, но в
противоречие с приложимите материално-правни разпоредби, т.е. съдът намира, че
по отношение на същия е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. На това основание, Решение №
1012-06-154-2 от 02.08.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Враца и
потвърденото с него Разпореждане № 2113-06-247-4/07.07.2022г., издадено от Ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Враца, са незаконосъобразни и
като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото
съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести
административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено
заявление от жалбоподателя, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението,
пенсионният орган към ТП на НОИ Враца, следва да зачете за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателя целия
период, през който същият е отбивал редовната наборна военна служба, след което
да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при
условията на чл. 68, ал. 3
от КСО.
Изложените
съображения обосновават извода, че като е отхвърлил жалбата на П.Т. срещу
разпореждането на органа по пенсионно осигуряване с която е отказано на
последния да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
административният орган е изтълкувал неправилно относимите към казуса
разпоредби, постановявайки своя акт в противоречие с материалния закон и
неговата цел.
По
изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение
е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, но същото е издадено в несъответствие
с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което и жалбата следва да се уважи, като основателна.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя П.Т. изразена в подадената жалба против административния акт и в
депозираната впоследствие от процесуалния му представител становище с молба, за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена
правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие /л.9/,
ведно с подписано пълномощно към него от същата дата. Съдът обаче намира за
основателно и своевременно направеното възражение за прекомерност това
адвокатско възнаграждение, изразено в съдебното заседание от процесуалния пред-ставител
на ответника по жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че при определяне
размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде взета предвид нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, в редакцията й считано към момента на
осъществената правна помощ /05.08.2022г.-24.10.2022г./ съгласно която,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване /КС0/, без определен материален интерес,
каквото е и настоящото дело, е 350.00 /триста и петдесет/ лева. Предвид това, а
и предвид реално осъществените по настоящото дело правна защита и съдействие,
които се изразяват в изготвянето и подаването на жалбата, и в изготвянето и
подаване на становище със списък на разноските от ангажирания адвокат от ***,
без същият да се е явил в проведеното едно съдебно заседание по делото, а и
предвид обстоятелството, че по делото действително не съществува някаква
фактическа или правна сложност, която да обуславя значително по-висок размер на
възнаграждението от минимално предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата, то
съдът в настоящия състав намира, че размерът на дължимото от ответника по
жалбата адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от 500.00/петстотин/
лева, на 350. 00/триста и петдесет/ лева, т. е. в регламентирания минимален
размер на адвокатското възнаграждение за административни дела от тази
категория. Съдът намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското
възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото
административно дело правна защита и съдействие. За дължимите на жалбоподателя деловодни
разноски, сторени в настоящото производство, а именно сумата от 350 лв. за
адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лв. д.т. за образуване на делото,
следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в
случая – Териториално поделение на НОИ – град Враца, към която принадлежи адм.
орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Воден
от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм. съд - Враца,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по ЖАЛБА на П.Б.Т. ***, РЕШЕНИЕ
№ 1012-06-154-2/02.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ Враца, с което е
оставена без уважение, като неоснователна жалба на П.Т., против Разпореждане №
2113-06-247-4 от 07.07.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Враца, с което на същия е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-06-247-4 от
07.07.2022г., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на
НОИ Враца.
ВРЪЩА преписката на административния орган -
ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Враца, за ново
произнасяне по заявлението, в едномесечен срок от получаването й, при
съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – гр.
Враца ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.Т. ***, направени от него деловодни разноски по делото
общо в размер на 360 лв./триста и шестдесет лева/ – от които заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв. и 10 лв. д.т.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, чрез
Административен съд-Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщението до страните.
На осн. чл.
138, ал.1 от АПК препис да се изпрати на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: