Решение по дело №196/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, срещу Решение № 497/15.12.2023 г., постановено по АНД № 759/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отменен Електронен фиш № ********** от 04.04.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на „БОР ЧВОР“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Иглика“ № 3, представлявано от Д. М., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърден издаденият електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за присъждане на такова под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото е постъпил Отговор на касационната жалба с вх. № 2104/25.01.2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. В него се изразява становище по съществото на спора, моли се съдът да потвърди въззивното решение, с което е отменен електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юриск. И., която по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В постъпило Становище с вх. № 321/14.01.2025 г. са развити съображения по съществото на спора и се иска присъждането на разноски в размер на 600 лв., представен е договор за прана защита и съдействие, според който средствата са платени в брой, както и списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Районният съд правилно е приел жалба за неоснователна, тъй като противоречи на принципа за пропорционалност/съразмерност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е възприел следната фактическата обстановка по делото:

На 04.04.2021 г., в 12,15 часа, ППС било управлявано в общ. Пазарджик, по път I-8, км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от закона по пътищата (ЗП). За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. Жалбоподателят като собственик на процесното ППС бил санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като му била наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева. Той не се бил възползвал от правото си по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на фиша.

Настоящата касационна инстанция намира оспореното решение за правилно по следните съображения:

Видно от процесния електронен фиш, нарушението е установено на 04.04.2021 г., като същият е връчен на санкционираното дружество на 10.05.2023 г.

Съгласно редакцията, обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят е променил текста й, според който: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП към датата на нарушението предвижда: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“.

Систематичното и сравнително тълкуване на цитираните разпоредби в приложимите им към случая редакции формира извод, че съгласно тази правна уредба, в периода на извършване на административното нарушение и издаване на електронния фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е съществувала правната възможност за процедиране чрез издаване на електронен фиш. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а-3в от ЗДвП, за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Аргумент за обратното не следва от колизията между разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7 от ЗДвП в цитираната приложима редакция, тъй като последната урежда различен аспект от обективирането на електронния фиш като правен акт – влизането му в сила.

Отмяната на ЕФ следва и поради липсата на пропорционалност на предвидената в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкция спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, съответно дължима такса и/или други обстоятелства от техническо естество. В този смисъл следва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага извод, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност.

Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за неоснователни, поради което решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му.

Предвид изхода на спора, в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като договорения адвокатски хонорар е съответен на фактическата и правна сложност на делото, като се има и предвид, че минимално предвидения хонорар, съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 550 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 497/15.12.2023 г., постановено по АНД № 759/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на „БОР ЧВОР“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Иглика“ № 3 представлявано от Д. М., направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.