№ 41
гр. Брезник, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Административно
наказателно дело № 20241710200044 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № 14-2400020 от 04.04.2024 г. на Директор Д "ИТ", гр. Перник,
на „Ай Ем Ес 2020“ ООД, ЕИК *************, представлявано от Н. Г.- управител, е наложена
имуществена санкция, в размер 1500 лв., на основание чл. 416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ, за
това, че при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на място на
28.02.2024г. в обект на контрол– „СМР – ремонт на сграда“, находящ се в гр. Брезник, ул.
„Александър Коцелянов“ *****, където дейност се извършва от „Ай Ем Ес 2020“ ООД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: *************, представлявано от Н. Г.-
управител и за приключване на проверката по документите в сградата на Д "ИТ", находяща се в гр.
Перник, пл. „Кракра“, синдикален дом, ет. 6 се установи, че: „Ай Ем Ес 2020“ ООД, ЕИК
*************, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, не
е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето Ж. Ж. И.. Към момента на проверката на място
в обекта на 28.02.2024г. към 13.31ч. лицето е заварено да полага труд като „къртач“ и
собственоръчно е декларирало определено работно време и работно място, както и трудово
възнаграждение. В хода на проверката пред контролния орган от страна на дружеството е
представен граждански договор № 01/30.01.2024г, сключен между него и лицето Ж. И. за къртене и
почистване на сградата- нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „Ай Ем Ес 2020“
ООД, ЕИК *************, чрез пълномощника си адв. М. В. от САК, с която оспорва
законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, като поддържа,
че соченото в материалите по административнонаказателната преписка лице не е предоставяло
работна сила в обекта и помежду им не имало трудово-правна обвързаност, а облигационна такава,
1
произтичаща от наличен граждански договор, представен при проверката по документи в Д "ИТ"
гр. Перник.
В съдебно заседание процесуалния представител на дружеството – адв. И. Т.,
преупълномощен от адв. М. В. поддържа жалбата и заявява, че процесното НП, следва да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
За въззиваемата страна се явява Л. Д. В.- Директор на Дирекция „ИТ“ гр. Перник, оспорва
жалбата и изразява становище, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Брезнишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 28.02.2024 г. служители на Дирекция „ИТ“, свидетелите- В. В. П. и И. Р. Т. извършили
проверка като, посетили обект стопанисван от жалбоподателя, а именно: „СМР – ремонт на
сграда“, находяща се в гр. Брезник, ул. „Ангел Коцелянов“, *****, където извършва дейността си
„Ай Ем Ес 2020“ ООД, с ЕИК: *************. При пристигане на място контролните органи на
Инспекцията по труда са установили, че дружеството жалбоподател, в качеството си на
работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР от Кодекса на труда, не е уредил отношенията при
предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето Ж. Ж. И.. Към момента на проверката лицето е заварено да работи като
„Къртач“, което представлява нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка № ПР2408632 от 11.03.2024 г.
Въз основа на тези констатации контролните органи са съставили АУАН № 14-2400020 от
11.03.2024 г., който е връчен надлежно на редовно упълномощен от управителя на дружеството –
жалбоподател представител на същата дата. В предвидения в чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок са постъпили
възражения от страна на наказаното лице, в които заявяват, че не са съгласни с отразените
констатации в акта относно Ж. Ж. И., поради наличието на граждански договор. Въз основа на
акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „Ай Ем Ес 2020“ ООД, с
ЕИК: *************, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда. НП е връчено на санкционираното дружество на 08.04.2024 г.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да
провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на съда счита за неоснователни доводите изложени във жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на обжалваното НП. При
провеждане на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която
следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен
извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като в АУАН, така и в НП са описани и
2
доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ Перник. По същество на спора, настоящият състав намира, че
фактическата обстановка описана в АУАН и в атакуваното НП предвид ангажираните в хода на
съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган гласни и писмени
доказателства е установена и доказана по безспорен начин. В АУАН и в издаденото въз основа на
него НП нарушението е описано словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата
и мястото на извършване му и обстоятелствата, при които е осъществено. В описанието на
нарушението са изложени релевантните за извършването му обстоятелства Индивидуализирано е
лицето, с което е прието, че не са уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила
чрез сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем описва вмененото
нарушение изразяващо се именно в посоченото бездействие от страна на дружеството-
жалбоподател.
Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна квалификация –
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като първата правна норма
разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората – че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. И тъй като
дружеството жалбоподател не е уредило въобще като трудови, посредством сключването на писмен
трудов договор, отношенията на предоставяне на работна сила от страна на лицето Ж. Ж. И., който
е заварен в обекта на контрол да престира труд, е налице пълно съответствие между посочената за
нарушена правна норма с нейната привръзка и направеното словесно описание на нарушението.
В декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ Ж. Ж. И. ясно и конкретно е удостоверил всички
относими за фактическия състав на трудовото правоотношение елементи: установено работно
време, работно място, почивни дни и уговорено трудово възнаграждение. По делото не са налице
каквито и да са доказателства лицето да не е било наясно с нейното съдърЖ.ие или пък да я е
попълнил под чужд натиск и въздействие. Удостоверените с декларацията обстоятелства не се
опровергават нито от представения в хода на административнонаказателното производство
граждански договор, нито от другите събрани по делото доказателства. При преценката на
естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за действителното съдърЖ.ие на
уговорките между страните и техните съществени елементи, които ги отличават от другите видове
правоотношения. Трудовите и облигационните правоотношения се характеризират с различни
права и задължения на страните по тях. Основната разлика между трудовия договор и договора за
изработка/услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване
на определена трудова дисциплина, както и в йерархическата зависимост на работника при трудов
договор, тъй като при договора за изработка/услуга изпълнителят е независим от насрещната
страна при осъществяване на уговорения резултат. Целта на сключване на гражданския договор е
извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдърЖ.ие и обем и да отговаря на
конкретни критерии за качествено изпълнение. По силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския
договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагането на труд,
предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен
договор. При анализа на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че
възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер, тъй като с него е
уговорена престация на работна сила, а не продукт от нея. Ж. Ж. И. е извършвал конкретна дейност
на обекта, която е част от дейността на работодателя. Не се спори, че И. е бил на проверявания
3
обект, където е работел като „Къртач“. Следва да се има предвид, че дружеството жалбоподател е
имало наети и други работници, които съвместно с лицето са реализирали в пълен обем работния
процес. Така описаните условия на труд, естеството и организацията на възложената работа
недвусмислено показват, че И. не е бил ангажиран с предоставянето на характерния за
гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирал работна сила при съществуване на
типичните за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя
режим на работа и осъществяване на съвместна престация с други работници. Спазването на
установено работно време също е проявление на трудова дисциплина и говори за известна
подчиненост и зависимост, с оглед на което следва да се приеме, че са налице всички елементи за
определяне на правоотношението като трудово, а не като гражданско.
Дори и да се приеме обстоятелството, че извършваната работа е била срочна и е нямала
постоянен характер, това не изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов договор
може да се сключва и за определен срок или до завършване на определена работа по аргумент от
чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ. Съществуването на граждански договор при условие, че са проявени
елементите на трудово правоотношение е недопустимо и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не
предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че дори и временно да се
осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на задължението на
работодателя, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното настоящия състав на съда намира, че възникналото между страните
правоотношение е трудово по своя характер, с него е уговорена престация на работна сила, като за
съставомерността на вмененото формално нарушение е достатъчен установения факт, че между
дружеството – жалбоподател и Ж. Ж. И. не е бил сключен трудов договор в писмена форма. При
това положение работодателят е осъществил вменения състав на нарушение на чл. 62, ал. 1, в р . чл.
1, ал. 2 от КТ, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
По вида и размера на административната санкция:
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния случай,
административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в минималния предвиден в
закона размер, а именно 1500 лв., която е счел за съответна на характера и тежестта на нарушението
и достатъчна за постигане целите на административното наказване. При конкретните
обстоятелства, доколкото е наложена минималната възможна санкция и производството е
образувано по жалба на наказания, съдът не е оправомощен да въздейства спрямо нейния размер,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение за разноски на
жалбоподателя, каквито се претендират.
Директорът на Дирекция „ИТ“ гр. Перник не направил искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-2400020 от 04.04.2024 г. изд. от
Директор Д "ИТ", гр. Перник, с което на „Ай Ем Ес 2020“ ООД, ЕИК *************, със седалище
и адрес на управление: *************, представлявано от Н. Г.- управител, на основание чл. 416,
ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и
петстотин/ лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, извършено на
28.02.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5