М О Т И В И:
Обвинението
е против А.Й.А. *** за престъпление по чл.207, ал.1 от НК за това, че на
неустановен ден през м.Октомври 2018г. намерил чужда движима вещ – мобилен
телефон „НОКИА“, модел 100 със СИМ карта на „Виваком“ на обща стойност
41.00лв., собственост на Н.С.Т. *** и в продължение на една седмица не съобщил
за нея на собственика, на властта или на този, който ги е загубил.
Представителят
на Р.п.– г. поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита
същото за доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на
досъдебното следствие доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за
виновен и да наложи наказание към максимума на предвиденото в закона.
Защитникът на подсъдимия, адв. Т.М. от ПАК моли съда
да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие. Пледира на
подзащитния й да бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в
размер на 100 лева.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция. Моли съда за минимално наказание.
След преценка на събраните доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На неустановена дата през месец октомври 2018г. в
гр.Плевен, подсъдимият А.А. намерил мобилен телефон „Нокиа“, модел 100. Взел го
и отишъл в дома си. Там извадил намиращата се в телефона СИМ карта, с номер за
разговори *** на оператора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
търговско име „Виваком“, предоставена за ползване на свидетеля Н.С.Т. *** и я
поставил в свой мобилен телефон. Провел разговор със СИМ картата. След успешния
разговор решил да ползва тази СИМ карта. Намерения телефон „Нокиа“, модел 100
изхвърлил след време.
Подсъдимият А. и членове на семейството му започнали
да използват СИМ карта, с номер за разговори ***.
В края на месец декември 2018г. свидетелят Н.С.Т.,
собственик на мобилен телефон „Нокиа“, модел 100 и ползвател на СИМ карта, с
номер за разговори *** установил, че сметките за разговорите на картата са
драстично увеличени. Самият телефон и СИМ картата той бил предоставил за
ползване на *** си – свидетеля Н. Н. Т. на 14години. Свидетелят Т. провел
разговор със *** си за сметките на телефона и тогава разбрал, че в началото на
месец октомври 2018г. *** му изгубил телефона. Самият Н. Н. Т. не посмял да
каже това на баща си.
Свидетелят Н.С. Т. отишъл до офис на мобилния оператор
„Виваком“, поискал и му била дадена разпечатка на разговорите със СИМ карта, номер
***. От прегледа на разговорите му направило впечатление, че неговата СИМ карта
провежда много разговори с телефонен номер ***. В края на месец декември 2018г.
свидетелят Т. провел разговор с този номер и насреща се обадил подсъдимият А.А..
Т. обяснил на подсъдимия, че СИМ карта му с номер *** и мобилния телефон
„Нокиа“, в който била, е изгубен, а същевременно картата се ползва от някой,
който постоянно звъни на подсъдимия (първия реализиран разговор според справката
от мобилния оператор е на 13.10.2018г.). С картата са осъществени много
разговори и реализирана сметка за пращане е около 100лева.(последния реализиран
разговор според справката от мобилния оператор е на 19.12.2019г.). Тогава подсъдимият
А. отговорил на Т., че той ползва тази СИМ карта и в момента я е предоставил на
*** си. Подсъдимият А. обещал на Т., че ще заплати изговорените с неговата СИМ
карта разговори.
Това не се случило и Н.С.Т. подал сигнал за липсата на
телефона.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебно-стокова експертиза, от заключението на която е видно, че
стойността на мобилен телефон „Нокиа“, модел 100 е 35.00лева и стойността на
СИМ карта на „Виваком“ е 6.00лв. или всичко на обща стойност 41.00лв.
Процесния мобилен телефон „Нокиа“, модел 100 не е
намерен и стойността за него не е възстановена на собственика Т..
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно
заседание доказателства, посредством приложените по досъдебно производство № Д-789/2019г.
по описа на РП-Плевен писмени доказателствени средства, а именно от показанията на
разпитаните свидетели – Н.С.Т., Н. Н. Т.
и В.П.Ц., от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-стокова експертиза, както и от останалите
приложени към досъдебното производство писмени доказателства - характеристична
справка, справка за съдимост на подсъдимия А.А., разпечатка от ползвани
телекомуникационни услуги, фактури и др. приобщени
към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:
Показанията на свидетелите Н.С.Т., Н. Н. Т. и В.П.Ц., дадени в хода на
досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред,
непротиворечиви са помежду си, поради което, следва да се кредитират.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената
в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на
заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимият А.Й.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението “присвояване” по смисъла на НК, описано в
обвинителния акт, за което е предаден на съд. Подобно престъпление може да бъде
извършено само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа
с намерение противозаконно да присвои вещите – обстоятелства, които са налице
предвид конкретните негови действия.
Смекчаващо отговорността обстоятелство
за подсъдимия А.Й.А. се явява доброто му процесуално поведение, оказаното
съдействие на съда за разкриване на обективната истина, тежкото му социално
положение.
Отегчаващо отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимия А.А. са многобройните му предишни осъждания, които
по никакъв начин не са повлияли върху личността му.
Причини за извършване на престъплението се явяват
ниското правно съзнание и стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.
Преценявайки по реда на чл.54 от НК степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия А. Й.А., следва да наложи наказание при
условията на чл.55 от НК, а именно – Глоба в полза на държавата в размер на 200
лева.
Безспорно
е установено по делото авторството на противоправното деяние, причинената вреда
и причинната връзка помежду им.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият
А.Й.А., следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни
разноски в размер на 50.40 лева.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: