Р Е
Ш Е Н
И Е №______
гр. Ловеч,01.12.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йовка Казанджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Давидов
2. Васил Анастасов
при
секретаря Галина Аврамова, в присъствието на зам. окръжен прокурор Димитър
Димитров, като разгледа докладваното от съдия
КАЗАНДЖИЕВА ВНОХД № 245 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 6/ 28.05.2020 г.,
постановена по НОХД № 76/2020 г. Тетевенският районен съд, трети състав е
признал Р.М.К., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл.
129 ал. 1 от НК затова че на 21.03.2019
г. около 21.15 часа в с. Г., област Ловешка причинил средна телесна повреда ,
изразяващd се в избиване на първи горе в дясно централен резец
и счупване под нивото на венеца на първи горе в ляво централен резец ,без които
се затруднява дъвченето и говоренето, като и състояние временно опасно за
живота – сътресение на мозък със загуба на съзнание на И.К.И. *** и му е
наложил наказание при условията на чл. 58 ал. 1 от НК в размер на три години
лишаване от свобода, което е намалил с една трета и е определил наказание от
две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от четири
години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда К. е осъден да
заплати на И. сумата от 800 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 21.03.2019 г.
до окончателното й изплащане и сумата от 10000 лева неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане като
иска до пълния размер на предявения граждански иск като неоснователен и
недоказан е отхвърлил.
Недоволен от така
постановения съдебен акт останал К., поради което чрез процесуалният си
представител адвокат М.-ЛАК го обжалва в предвидения от закона срок по реда на
въззивното производство. Сочи, че присъдата е издадена в нарушение на закона,
тъй като той не е приложен правилно. Изтъква, че съдът е следвало да признае
подзащитаният му за невиновен, тъй като не са нали доказателства, които да
сочат, че той е извършил престъплението за което му било повдигнато обвинение. Освен това счита, че по време на гледане на
делото и на досъдебното производство са допуснати съществени процесуално
нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, които са довели до
нарушаване правото на защита на подзащитният му. Излага, че е нарушена и
разпоредбата на чл. 348 ал. 1 т. 3 от
ГПК, тъй като наложеното наказание е крайно несправедливо.
По изложените съображения моли
настоящата инстанция да оправдае подзащитният му или да върне делото за разглеждане
на фаза на досъдебното производство.
Представителят на прокуратурата в
съдебно заседание счита, че жалбата против присъдата е неоснователна. Излага,
че делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, при което
подсъдимият е признал вината си. Сочи,
че първоинстанционния съд е приел, че събраните на досъдебното производство
доказателства сочат на вина и подкрепят самопризнанията на К.. Изтъква, че от
изслушаната пред настоящата инстанция съдебно психиатрична експертиза се
установява, че подсъдимият страда от алкохолна зависимост, което не е пречка за
неговата психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и
да може да ръководи постъпките си. При тези съображения моли настоящата
инстанция да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като обоснована и
законосъобразна.
Процесуалният представител на
частния обвинител и граждански ищец в процеса моли настоящата инстанция да
постанови съдебен акт, с който да остави без уважение въззивната жалба и остави в сила като законосъобразна,
правилна и справедлива първоинстнационната присъда като им бъдат присъдени и
разноските по делото. Излага подробни съображения в този смисъл. Сочи, че се е
установила по категоричен начин психическата годност на извършителя като
правото му на защита е било осъществено в пълен обем.
Защитаникът на въззивникът К. в
съдебно заседание изтъква, че поддържа жалбата против присъдата на
първоинстанционния съд. Счита, че както на досъдебното производство, така и по
време на съдебното такова в първоинстанционния съд са допуснати груби
съществени нарушения на процесуалните прави, които са попречили на подзащитният
му в пълен обем да защити своите интереси. Изтъква, че от заключението на
вещото лице по съдебно психиатричната експертиза се установява, че той страда
от личностово разстройство, емоционално нестабилен тип, синдром на алкохолна
зависимост. Сочи, че всяко едно от тях представлява болестно разстройство на
характера с водещи дисхармонични нагласи и поведение, като обхващат много
сфери. Приема, че когато е бил извикан
на разпит в досъдебното производство задължително е следвало да му бъде
назначен служебен защитник. Сочи, че никога не са твърдели, че К. е невменяем,
а че е нарушена процедурата , при която той реално да се защити – чл. 94 т. 2
от НПК. Изтъква и факта, че в протокол
от 28.05.2020 г. от проведеното съдебно заседание подзащитният му е посочил –„ съгласен съм с
адвокат Красимир Ц., ще се призная , то не беше точно така“, като самият
защитник е посочил, че е съгласен с някои нюанси по т.
2 от чл. 371 НПК. Приема, че точно там К. не е бил съгласен реално с
написаното в обвинителния акт и по този начин е била нарушена процедурата. Приема, че реално подзащитният му е осъден за
нещо, за което няма доказателства, като изтъква, че в проведеното интервю с д-р
М. същият посочва, че не е ритал гражданският ищец, а свидетелката Русева,
казва че последният е отворил очи и не е бил в безсъзнание.
При горните съображения моли
настоящата инстанция да отмени първоинстанционния акт и да върне делото на
досъдебното производство , тъй като именно там К. не е могъл в пълен обем за
защити правата си и да се проведе справедлив процес.
В съдебно заседание въззивникът К.
посочва, че поддържа казаното от адвоката му, като сочи, че дадените показания не са верни на половина.
Изтъква, че не е ритал пострадалия, като при слизане от автобуса той го е
бутнал и въззивникът го е ударил. Иска да се разследва отново делото, като не
му е даден шанс да даде показания.
Настоящата инстанция като съобрази
изложеното с жалбата, становището на страните в процеса, заключението на вещото
лице по назначената пред тази инстанция съдебно психиатрична експертиза и след
като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено
следното:
К. е бил привлечен като обвиняем и
му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. по чл. 129 ал. 1 от НК затова че 21.03.2019 г. около 21.15
часа в с. Г., област Ловешка причинил средна телесна повреда , изразяваща се в
избиване на първи горе в дясно централен резец и счупване под нивото на венеца
на първи горе в ляво централен резец, без които се затруднява дъвченето и
говоренето, както и състояние временно опасно за живота – сътресение на мозък
със загуба на съзнание на И.К.И. ***.
Делото пред първата инстанция е
протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
Видно от проведеното съдебно
заседание на 28.05.2020 г./протокол, приложен на л. 26 в делото на
първоинстанционния съд/ първоначално въззивникът е заявил по време на
разпоредителното заседание, че по чл. 248 ал. 1 т. 4 от НПК, че „ще се признае
за виновен, то не беше точно така“. Неговият процесуален представител е
посочил“ Съгласен е с някой нюанси по т. 2“, след което въззивникът е заявил,
че е виновен , признава вината си, признава изцяло фактите изложени в
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства. Съдът
незабавно е преминал към разглеждане на делото по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
От заключението на вещото лице по
назначената пред настоящата инстанция съдебно психиатрична експертиза е видно,
че по отношение на К. са налице данни за наличието на Личностово
разстройство/емоционален нестабилен тип/. Синдром на алкохолна зависимост, като
личноството разстройство представлява болестно разстройство на характера, което
се характеризира с дисхармонични
нагласи, абнормен стил на поведение, семейна, труда и социална дезадаптация,
безразличие към чувствата на околните , волева неустойчивост и импулсивност,
намалена възможност за самоконтрол върху поведението и други подробно изброени
в експертизата. Освен това се установява, че липсва медицинска
документация/преглед при психиатър/ за времето преди извършване на
престъплението, както и че към момента на извършване на престъплението
въззивникът е разполагал с психичната годност да разбира свойството и
значението на своите постъпки и да ръководи действията си и може да участва в
наказателния процес и да дава правдиви и достоверни показания, ако има желание
за това. От обстоятелствената част на експертиза, която се поддържа в съдебно
заседание е видно, че преди извършване на престъплението К. през 2018 г. е бил насочен от личния си лекар
към психиатър /23.04.2018 г./ с диагноза Депресивен епизод неуточнен , посочен
в етапната експертиза, като няма медицинска документация установяваща, К. да е
посетил такъв, въпреки твърденията му, че е посетил ДПБ – Ловеч. Първият
амбулаторен лист № 001035, издаден от д-р Духвернски е с дата 13.06.2019 г. , поставена диагноза Шизоафактивно
разстройство – депресивен тип, проведено лечение с антипсихотици, като преди
това К. не е посещавал кабинета му.
При тези безспорно
установени факти настоящата инстанция приема, че по отношение на К. е налице
психично заболяване - Личностово разстройство/емоционален нестабилен тип/.
Синдром на алкохолна зависимост, което е било установено след извършване на
престъплението. Данни за наличие на проблеми с психичен характер са били налице
и преди това, а именно през 2018 г. /етапна епикриза – л. 35, издадена от д-р М./
в 6.3, 7.3, 8.3, 9.3, 10.311.3, 13.3 е посочено Депресивен епизод, неуточнен. В
т. 2 на Провеждани консултации е
посочено Психиатрия – 23.04.2018 г.
Видно от приложеното към досъдебното производство л. 105 Постановление за
привличане на обвиняем от 20.12.2019 г. /л. 105 от ДП/ на въззивникът К. са били разяснени правата
по НПК. В приложения след това Протокол за разпит/л. 106 от ДП/ К. е посочил, че е „Призован в законовия
срок, организирал съм защитата си и желая разпита да бъде проведен“,
впоследствие е отразено изявление на К. „ Не желая към момента да ползвам
адвокатска защита“, като както при привличането му като обвиняем, така и при
извършения разпит не е участвал защитник.
С оглед на изложеното по-горе настоящата инстанция приема, че на
досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на
въззивникът. Налице е психично заболяване Личноство разстройство, което е
болестно състояние и същото е ограничило възможността на въззивникът К. да
защити в пълен обем правата си.
При горните съображения настоящата
инстанция приема, че следва да се отмени присъда № 6/ 28.05.2020 г.,
постановена по НОХД № 76/2020 г. Тетевенският районен съд, трети състав, с
която е признал Р.М.К., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление
по чл. 129 ал. 1 от НК и делото се върне на Районен съд – гр. Тетевен за
разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 334 т. 6 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 6/ 28.05.2020 г., постановена по
НОХД № 76/2020 г. Тетевенският районен съд, трети състав, с която е признал Р.М.К., ЕГН **** за виновен в
извършване на престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Тетевен за
разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Да се уведомят страните, че е изготвено с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.