Р
Е Ш Е
Н И Е
№
36
Гр.
Трън, 03.12.2019 година
РАЙОНЕН
СЪД ТРЪН II състав в
публично съдебно заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При секретаря Гергана Ачанова като разгледа гражданско
дело № 146 по описа на ТРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по
искова молба подадена от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Д-р Петьр Дертлиев
" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.чрез пълномощника: Б.Н.Р., юрисконсулт на „Агенция
за сьбиране на вземания" ЕАД, със
съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петьр Дертлиев " № 25, офис сграда
Лабиринт", ет. 2, офис № 4, против М.Г.Р., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***,
*, с постоянен адрес:***.
Иска се да бъде установено по отношение на ответника М.Г.Р.,
че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* сума в обш размер на 1212,96 лева, от които
следните суми: 657,37 лв. (шестстотин петдесет
и седем лева и 37 стотинки) представляващи
главница за периода от 19.10.2016 г. до 11.01.2017
г., по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4
от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 9.11.2016 г.; 9,99 лв. (девет лева и 99
стотинки), представляващи договорна
лихва: за периода от 19.10.2016 г. до 9.11.2016 г. (дата на предсрочна
изискуемост); 249,21 лв.
/двеста четиридесет и девет лева и 21 стотинки/, представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от 19.10.2016 г. до 11.01.2017 г.
(падеж на последна погасителна
вноска); 188,50 лв. /сто осемдесет
и осем лева и 50 стотинки/, представляващи
неустойка за предсрочна изискуемост:
начислена еднократно на дата 9.11.2016 г. (дата на предсрочна изискуемост); 107,89
лв. (сто и седем лева и
89 стотинки), представляващи обезщетение
за забава: за периода от 10.11.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Процесуалният представител на
дружеството-ищец твърди, че на 21.09.2016 г.
„Сити кеш" ООД, като Заемодател и М.Г.Р. като Заемател е сключен договор за паричен заем с № 88191, при спазване
разпоредбите на Закона за задълженията
и договорите и Закона за потребителския кредит. В конкретния случай, поради допусната от страна на заемателя
забава за плащане в срок на 4 броя
седмични погасителни вноски
е настъпила автоматично предсрочна
изискуемост, считано от 9.11.2016 г., която дата представлява падежа на
седма погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, заемодателят има право да начисли
неустойка за предсрочна изискуемост,
без да уведомява заемателя
за това, която е в размер
на 20% от дължимата до пълното
погасяване на договора сума, представляваща
непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение
на договорно задължение. Така,
на 9.11.2016 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер
на 188,50 лв., представляваща
20 % от сумата от 942,48 лв.,
формирана от сбора на остатъците
на главница, договорна
лихва и неустойка, дължими до края на срока на
договора.
Съгласно клаузите на сключения договор за
заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне
две от посочените в договора обезпечения,
а именно: издаването на запис
на заповед от страна на Заемателя;
поръчителство на едно или
две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните
условия: имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко
7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени
от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени
със Заемодателя, нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен", както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да
представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях
доход; залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност /оценена
от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включващо договорената
главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период включващ
от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна
вноска по погасяване на заема
и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. С подписването
на договора за заем, Заемателят е декларирал,
че се счита за уведомен, че
в случай, че в 3 - дневен срок от подписването
на договора не предостави на заемателя
договореното обезпечение
или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение.
Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя
на поне две от уговорените
от страните обезпечения, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 306,72 лева, която е разсрочена
на 16 равни вноски, всяка в размер на 19,17 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на
72,50 лева. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят
забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки
ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На
основание цитираните по-горе
рззпоредби на длъжника е
начислено обезщетение за забава в размер на 107,89 лв. за периода от
10.11.2016 г. (деня следващ
датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до
датата
на подаване на заявлението
в съда. Заемателят не е
заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 217,50лв., с която са
погасени, както следва: главница: 142,63 лв., договорна лихва: 17,36 лв., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение: 57,51 лв.
На 21.07.2017 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от дата 21.07.2017 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция
за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, по силата на което
вземанията на „Сити кеш"
ООД срещу М.Г.Р., произтичащи
от Договор за паричен заем № 88191 от дата 21.09.2016
г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите
условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда праеото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш" ООД,
чрез пълномощника „Агенция
за събиране на вземания"
ЕАД, сУведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството
си на цесионер по Договора за прехвърляне
на вземания от 31.05.2017 г. да уведоми
длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за
своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника
от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция
за събиране на вземания"
ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/88191 от
28.07.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника, посочен в Договор за паричен заем № 88191 от 21.09.2016 г. Писмото
се е върнало в цялост, като в известието за доставяне е отбелязано, че получателят се е преместил на
друг адрес. Ищцовото дружество изпратило
второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/88191 от
27.07.2018 г. за извършената продажба
на вземането, чрез куриер
до настоящия адрес на длъжника,
посочен в Договора за паричен
заем. Видно от обратната разписка
към товарителница №
67929837, писмото отново се
е върнало в цялост, като получателят не е намерен на посочения адрес. Към исковата молба представят копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш"
ООД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-СТК/88191 от 27.07.2018 г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год.
на II т. о., съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера,
е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3
пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право. В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото
адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор
за паричен заем, не е погасено,
молят да се приеме, че получаването
на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което факта кого и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение
за основателността на иска, след като
по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г.
на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Иска се да се постанови съдебен акт, по силата на който съдът да признае за установено по отношение на ответника
М.Г.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че същата
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
ЕИК ********* сума в обш размер на 1212,96 лева, от
които следните суми: 657,37 лв. (шестстотин
петдесет и седем лева и 37
стотинки) представляващи главница
за периода от 19.10.2016 г. до 11.01.2017 г., по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 9.11.2016 г.; 9,99 лв. (девет лева и 99
стотинки), представляващи договорна
лихва: за периода от 19.10.2016 г. до 9.11.2016 г. (дата на предсрочна
изискуемост); 249,21 лв.
/двеста четиридесет и девет лева и 21 стотинки/, представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение:за периода от 19.10.2016 г. до 11.01.2017 г.
(падеж на последна погасителна
вноска); 188,50 лв. /сто осемдесет
и осем лева и 50 стотинки/, представляващи
неустойка за предсрочна изискуемост:начислена
еднократно на дата 9.11.2016 г. (дата на предсрочна изискуемост); 107,89
лв. (сто и седем лева и
89 стотинки), представляващи обезщетение
за забава: за периода от 10.11.2016 г. (денят ел едва
щ датата на настъпване на предерочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Иска се присъждането на разноските
направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Молят да им бъдат присъдени
разноските направени в хода
на настоящото производство - заплатената
от ищцовото дружество държавна
такса, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8.
Исковата
молба с приложенията е връчена на ответника, чрез назначения особен
представител, на 25.09.2019г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от особения представител, в който се сочи, че няма приложни
доказателства дружеството-ищец да е предложило погасителен план на ответника
преди сключената цесия, както и няма доказателства за обезпечения на сключения
договор.
В
съдебно заседание, проведено на 26.11.2019 г. е докладвано становище на ищеца,
в което е заявено, че поддържа предявения иск. Искането към съда е да го уважи
и да присъди направените по делото разноски.
В
съдебно заседание особения представител на ответника не оспорва сумата,
отпусната по кредита, а за акцесорните искове за неустойки и законна лихва
предоставя на съда.
Като
прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Липсва спор, че
по силата на Договор за паричен заем № 88191/21.09.2016 г., между
„Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и
ответника, е възникнало валидно облигационно правоотношение. С
въпросното споразумение кредиторът е отпуснал в полза на кредитополучателя-
ответника по делото сумата от 800 лева и е уговорено издължаването й на 16 седмични вноски. Уговорен е годишен процент на
разходите в размер на 49,329 %. Съобразно
чл.4, ал.1 от договора заемателят е декларирал получаването на заемната сума и
е поел задължение за връщане съобразно условията на договора. Съгл. чл.7, ал.4
от контракта при настъпване на предсрочна изискуемост заемателят има право да
начисли неустойка в размер на 20 % от непогасената главница. Съгл. чл.6
страните са приели, че задълженията по договора следва да бъдат обезпечение с
поне две обезпечения от изброените в разпоредбата- запис на заповед, банкова
гаранция или поръчителство, като са уговори че при неосигуряване на
обезпечението в срок от три дни от сключване на договора заемателят дължи
неустойка съгл. чл. 8 от договора с фиксиран размер от 306,72 лева, дължима
на вноски от заедно със съответната вноска по погасителния план. В чл.7.2 от
договора е определено задължение на кредитополучателя да заплати разходите на
кредитора за събиране на дълга.
Видно от Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 21.07.2017 г. „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* е прехвърлило
на ”Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу уговорена цена общ портфейл
вземания, заедно с всички привилегии, лихви,обезпечения и други принадлежности,
ако има такива, включително вземането по Договор № 88191/21.09.2016 г., сключен
с М.Г.Р.. С приложение № 1 от договора прехвърленото вземането е
индивидуализирано, чрез посочване освен на номера на договора, но така също и
на имената и ЕГН на длъжника, както и на размера на вземането. По делото е представено пълномощно от 21.07.2017г.,
с което цедентът „Сити кеш“ ООД е делегирал на цесионера права да уведомява
длъжниците от името на първоначалния кредитор за извършената цесия.
При така
установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД. Предявен е
след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена
процесната заповед за изпълнение, а именно: валидно правоотношения по договор
за цесия, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на
задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията.
Възражения относно валидността на цесията
и нейното съобщаването на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не са
повдигани. Предвид на това и като съобразява представените доказателства за
упълномощаването на цесионера да извършва съобщаване за цесия, съдът намира, че
ищецът се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия за процесните
вземания.
Няма спор относно сключването на самия договор
за кредит. В случая по делото е
представени подписан от М.Р. договор за паричен заем № 88191/21.09.2016 г.
Доколкото споразумението носи подписа на ответника, без да е оспорена неговата
автентичност, то следва да приеме, че на осн.чл. 180 от ГПК същият се ползва с
материална доказателствена сила относно съдържащото се в него изявление за
получаване на заемната сума от страна на заемателя. По делото не са ангажирани
други доказателства, които да опровергаят признатият факт.
Относно основанието и размера на дълга
преюдициално следва да се разгледа въпроса относно неговата изискуемост. Ищецът
се позовава на предсрочна изискуемост, ответникът оспорва да е бил уведомяван. Съгласно
т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 година на
ОСГТК, ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото
в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да
се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва
да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения
по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това,
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити. В настоящия случай доказателства за уведомяването на
длъжника, че е изгубил преимуществото на срока, не са ангажирани. В случая,
обаче така усвоената сума е предоставена за срок от 16 седмици или до 11.01.2017г.
Следователно към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -07.03.2018г.
е настъпил крайния срок на договора. Тоест задълженията по кредита са редовно
падежирали. Уведомление за настъпил краен падеж кредиторът няма задължение да
изпраща до длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с договора е
определен реда на погасяване и са
фиксирани падежите на отделните анюитетни вноски. Така доколкото е настъпил
крайния падеж на задълженията по договора, а длъжникът не твърди и не доказва
да е погасил дълга, то следва извода, че претенцията за неиздължена главница е
основателна и доказана до претендирания размер от 657.37 лева.
По същите съображения съдът преценява, че
на ищеца се следва и вземане за възнаградителна лихва, представляваща премия за
предоставения кредитен ресурс. Размерът на лихвата е отнапред уговорен и е в
размер на 40.08 %. Възражения в този смисъл не са повдигнати, но доколкото
съдът дължи служебна преценка, следва да се посочи, че величината на ГПР и на
възнаградителната лихва, като елемент от ГПР (арг. от чл. 19, ал.1 от ЗПК) не
надвишава императивно уредения лимит съгл. чл.19, ал.4 от ЗПК. Съобразно
заключението на ССчЕ ГПР по кредита е в размер на 49,41 %. В заключение
претенцията за сумата 53,26 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 21.09.2016г. до 11.01.2017г. се явява основателна и
доказана.
В
чл. 6 от договора за заем страните са уговорили, че заемателят се задължава в
три дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя
обезпечение под формата на записан запис
на заповед, поръчителство или банкова гаранция. При неизпълнение на това
задължение на основание чл.8 вр. чл.6, ал.1 от договора на заемателя се
начислява неустойка във фиксиран размер на 306,72 лв. Според нормата на чл.92,
ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За
да е основателен искът за неустойка следва да се установи, че между страните е
сключен договор, пораждащ облигационна връзка между тях, наличие на пълно или
частично неизпълнение на договора, както и съществуваща валидна уговорка за
плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, която търси неустойката,
трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността на неизправната
такава. В случая съдът прие, че между страните е възникнала облигационна
връзка, основана на договор за заем, уговорена е неустойка за неизпълнение на
договорното задължение по чл.6. Няма спор между страните, че не е изпълнено
задължението за предоставяне на уговореното обезпечение. Следователно е влязла
в сила неустоечната клауза между страните. Действителността на клаузата е
спорна. Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се
приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на
примерно изброените критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/
и размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка,
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При
така посочените критерии и след анализа на доказателствата съдът намира, че
уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл.6 е
непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, което цели да
обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да
се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението
на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението
задължението по чл.6 не може да се определи като такова, с оглед интереса на
заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде
учредено поръчителство или друго обезпечение, той би го поставил като условие
за сключването на договора. Допълнителен аргумент в тази насока е, че се касае
за заем в малък размер при минимална лихва с краткосрочно връщане. На следващо
място следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече
някакви предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова.
Тези доводи обуславят извода, че неустоечната клауза не съответства на своята
обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е
насочена само да санкционира заемателя. След като целта на посочената неустойка
е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при
неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. С
това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да
обогати заемодателя. По изложените съображение, съдът намира, че вземането за
неустойка, като основано на нищожна договорна разпоредба, е невалидно
възникнало. Цесията на несъществуващо вземане е нищожна.
На следващо място по отношение на
вземането за неустойка за предсрочна изискуемост, съдът намира, че разпоредбата
на чл. 7,ал.4 от договора, в която е уговорено задължението също противоречи на
императивите правила на ЗПК. Касае се за неустоечна клауза, която цели да обезпечи изпълнението на задължението
за връщане на заемната сума и да обезщети вредите на кредитора от липсата на
изпълнение, довело до изгубване преимущественото на срока за длъжника. С
въпросната разпоредба фактически се начислява обезщетение в полза на кредитора
във връзка с липсващото изпълнение на главното задължение, като по този начин
се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, уреждаща обхвата на
отговорността на кредитополучателя за последиците от забавата.
С оглед на изложеното претенцията за
неустойка за предсрочна изискуемост следва да се отхвърли.
По
отношение вземането за мораторна лихва, с оглед безспорно установената забава
на ответника за изпълнение на главното задължение, претенцията се явява
основателна за претендираните размер и период.
Частичното уважаване на исковете сбъдва
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане с
вземането на ответника за даденото въз основана на приетата за нищожна клауза
за неустойка за неосигуряване на обезпечение. В случая видно от изложеното в
исковата молба кредитополучателят е погасил сумата общо в размер на 217,50лв.
Или както следва: главница - 142.63 лв., договорна лихва-17.36лв., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение- 57,51лв. / последното се явява и плащане
по въпросната неустоечна клауза/. Тъй
като даденото по нищожен договор, респ. клауза от договор, подлежи на
реституция като дадено при начална липсва на основание, на осн.чл. 34, ал.1 от ЗЗД по изложените по –горе доводи, следва да се приеме, че в полза на ответника
съществува вземане за сумата от 57,51 лева. С тази сума следва да се извърши
прихващане, като с нея се намали главницата. По арг. от чл. 102, ал.3 ЗЗД е
допустимо да се извършва прихващане с вземане на длъжника, произтичащо от
отношенията му с цедента и спрямо цесионера.
В заключение в полза на ищеца се следват
сумите от 599,86 главница /след прихващане/, сумата от 9,99 лева за договорна
лихва и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията.
В останала част претенциите подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва
да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в
размер на 100 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни
заседания и процесуалната активност на представителя. Така определеният размер
следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно
уважената част от иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 609.85 лева
общо и признати разноски от 625.00 лева, както следва: за държавна такса (25 лева),
възнаграждение за особен представител (500 лева) и юрисконсултско
възнаграждение (100 лева) съгл. списък,
се присъждат 500.00 лева.
Съобразно даденото разрешение в ТР №
3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В случая предвид установения размер на вземането,
съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в
размер на 46,02 лева за държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иска на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петьр Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.
2, офис 4 против М.Г.Р., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, *, с
постоянен адрес:***, че ответникът дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД ЕИК ********* сумите както
следва: 599,86 (петстотин деветдесет и
девет лева и осемдесет и шест стоники) лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 88191214.09.2016 г., сключен между „Сити кеш“ ООД,
ЕИК ********* и М.Г.Р., сумата от 9.99
(девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева, представляваща договорна лихва
за периода от 19.10.2016 г. до 11.01.2017 г., като вземанията са придобити от „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД ЕИК ********* съгл.
Приложение № 1/21.07.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 21.07.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 58/2018г. на ТРС, 2- ри състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
На осн.чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петьр Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2,
офис 4 против М.Г.Р., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***,
*, с постоянен адрес:*** за приемане за установено в
отношенията между страните съществуването на следните вземания: за главница за разликата над 599,86 лева
до първоначално претендираните 657.37 лева, поради извършено прихващане със
сумата от 57,51 лева - заплатена от ответника М.Г.Р. при начална липса на
основание, неустойка за неизпълнение съгл. чл. 8 вр. чл. 6 от Договор за
паричен заем № 88191/21.09.2016 г.; за
сумата от 249.21 лева, представляваща неустойка за неосигуряване на
обезпечение за периода от 19.10.2016 г. до 11.01.2017 г.; за сумата от 188.50 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена, за сумата от 107.89 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2016 г. до 07.03.2018
г.
ОСЪЖДА М.Г.Р., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, *, с
постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Д-р Петьр Дертлиев" № 25,
офис сграда
Лабиринт, ет.
2, офис 4 сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство сумата от 46,02 (четиридесет и шест лева и две стотинки) лева, , както и 50.00 лева юрисконсулско
възнаграждение представляваща сторените в заповедното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: