Решение по дело №1334/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 277
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220201334
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Пазарджик , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201334 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба К.Г. Ч., ЕГН **********, съд.адрес: гр.Пазарджик,
ул.„И.В.“ №18, ет.2, офис №13-адв.К.У. против Наказателно постановление
№20-0340-000828 от 110.07.2020 г. на Началник РУ гр.Септември, с което на
същия за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата сектор РУ гр.Септември, не изпраща
представител. Представя в писмено становище, в което моли наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 04.06.2020 г. около 14,55 часа в с.В., ул.“...“ ,
продължение на републикански път ІІ-84 в посока от гр.В. за гр.Пазарджик
управлява лек автомобил „...” с ДК №..., собственост на К.С. П.а, като при
подаден сигнал за спиране със стоп палка от контролен орган на
националното ТОЛ управление не спира в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото място от представителя на службата за контрол
и не изпълнява неговите указания.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите В.И.-актосъставител, А.И. и писмените доказателства
приложени по делото.
Възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение, поради
несъответствие между посоченото в НП място на извършване на нарушението
и фактически установеното такова, съдът намира за неоснователно.
Вярно е, че в НП е посочено, че нарушението е извършено в с.В. на
ул.“...“, докато от показанията на свидетеля И., очевидец на извършване на
нарушението се установява, че сигнал за спиране със стоп палка е бил
подаден на водача 20-300 м преди влизане в с.В..
Но съдът намира, че това обстоятелство не довело до невъзможност
нарушителят да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно
защитата си, т.е. не представлява нарушение от категорията на съществените.
В НП е отбелязано, че въпросната улица е продължение на
републикански път ІІ-84, както и посоката на движение на автомобила от
гр.В. за гр.Пазарджик, а както се установява от разпитана свидетеля
И.,сигналът е подаден именно на републикански път ІІ-84, като
жалбоподателят се движел именно в посоката посочена в НП.
2
В случай, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства се
установява фактът на извършеното нарушение, самоличността на лицето,
което го е извършило, и неговата вина, то допуснатото нарушение по
отношение на точното място на нарушението не е от категорията на
съществените.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение за водачът на пътно
превозно средство, при подаден сигнал за спиране от контролните органи да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
Фактическите обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля
И.. Същият дава показания, че с системата отчела липса на винетка на
автомобила, управляван от жалбоподателя, както и още едно нарушение на
ЗДвП, паради което при приближаване на автомобила подал сигнал със стоп
палка за спиране. Жалбоподателят не спрял, а продължил движението си.
Поради това след около 20 м бил подаден нов сигнал от другият служител на
ТОЛ, на който сигнал жалбоподателят отново не спрял.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са ясни,
подробни и точни. Свидетелят детайлно обяснява, къде са се намирали
проверяващите при подаване на сигнала за спиране. Тези обстоятелства са
намерили отражение и в дадените от него обяснения.
В подкрепа на възраженията си жалбоподателят не никакви
доказателства.
При тези данни е осъществен състава на административно нарушение по
чл.103 от ЗДвП.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, както и
че същото е извършено за първи път. Освен това наказващият орган е отчел
значителния брой извършени нарушения от жалбоподателя по ЗДвП,
санкционирани с НП и фишове за налагане на глоба, които сочат на
3
установените навици на явно незачитане на нормите за движение по
пътищата, които определят неговата по-висока степен на обществена
опасност. В този смисъл, съдът счита, че санкциите са правилно определени,
тъй като другите наложени до момента наказанията не са изиграли своята
превантивна и превъзпитателна роля.
По изложените съображения обжалваното постановление в тази част е
обосновано и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е и възражението за нарушение на чл.188 от ЗДвП при
издаване на НП.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение.
При условие, че още при проверката относно обстоятелствата за
извършване на нарушението е установено кой е ползвателя на автомобила,
т.е. извършителят на нарушението, посочен макар и не писмено от
собственика на автомобила, не е било необходимо да се издава НП за него и
да се преминава през процедура за установяване на точния извършител. Това
е така, тъй като в изр.2 на чл.188, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
При този изход на делото, потвърждаване на НП, претенцията на
жалбоподателя за възлагане на разноски е неоснователна и следа да бъде
отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0340-000828 от 110.07.2020 г. на Началник
РУ гр.Септември, с което на К.Г. Ч., ЕГН **********, съд.адрес:
гр.Пазарджик, ул.„И.В.“ №18, ет.2, офис №13-адв.К.У. за нарушение на
чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
4
размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/
месеца.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5