Р Е Ш
Е Н И Е
№
16.12.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти наказателен състав
на двадесет
и трети октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател:
СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1053 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба Т.Д.У.,
ЕГН ********** ***, съд. адрес:***, офис №13-адв.К. У. против Наказателно
постановление №19-1006-005178 от
30.03.2020 г. на Началник група в с-р ПП при ОД на МВР гр.Пазарджик, с което на
същия за
нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева.
В
жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е
извършено вмененото нарушение. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства. Иска присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата ОД на МВР гр.Пазарджик
не изпраща представител. Депозира писмено становще, в което поддържа че НП като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбите е процесуално допустима и по
същество ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 04.12.2019 г. в 15,57 часа
на път ІІ-37, км 123 в посока с.Г. управлява лек автомобил „…” с ДК №…, собственост на Д. Т. У., във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите към датата на проверката.
Въз основа на това е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетеля Г.В.-актосъставител и писмените
доказателства приложени по делото.
АУАН са съставен съгласно изисквания та
на чл.40 от ЗАНН, в присъствието на нарушителя и отговаря на изискванията на
чл.42 от ЗАНН, относно неговото съдържание.
В случая обаче съдът намира, че НП е
незаконосъобразно от материалноправна страна.
Не е спорно по делото, че в деня и часа
на проверката жалбоподателят е управлявал горепосочения лек „…” с ДК №…, собственост на Д. Т. У..
Въпросният автомобил е придобит от Д. Т.
У. по силата на договор за покупко-продажба на МПС от 04.12.2020 г.
В последствие на същата дата автомобилът
е регистриран, като вино от представената вносна бележка таксата за промяна на
регистрацията е заплатена на 04.12.2019 г. в 14.47 ч.
Безспорно, за да бъде извършена
регистрацията на автомобила при промяна на собственика задължително се
представя полица за валидно сключен договор за задължителна застраховка „ГО“.
Такава е била представена при
проверката, видно от показаният ана свидетеля В..
По делото е представена полица за
сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ №BG/08/119003346436 между „Дженерали Застраховане“ АД
и Д. Т. У. за л.а. „Фолксваген” с ДК №РА 2692 ВА. Видно от
полицата договорът е със срок на валидност от 16,36 часа на 04.12.2019 г. до 23,59 ч. на 03.12.2020 г.
При тези данни формално е осъществен
състава на административно нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, който предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, тъй като
договорът в часа на проверката не бил действащ.
Но съдът намира, че нарушението
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В ЗАНН
липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но в
случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение тази, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да се приеме за
осъществен състав на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, при което налагането на глоба, та дори и минимален размер, се
явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената
опасност на деянието и дееца.
За да
направи този свой извод съдът съобрази събраните доказателства, че
жалбоподателят е направил зависещото от него да се снабди с валидно сключена
застраховка в деня на управлението, която е представил при проверката. Нейното
действие е започнало по.малко от 40 мин. след проверката. Освен това през този
период той не е извършил произшествие с автомобила и от липсата на застраховка
не са настъпили никакви реални вредни последици. С оглед на тези обстоятелства съдът намира,
че процесният случай разкрива по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения.
Съобразявайки малозначителността на деянието, както и смекчаващите
вината обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за първи път съдът
счита, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН
Поради това наказващия орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение на ще
му бъде наложено административно наказание.
Като не е съобразил малозначителността
на деянието наказващият орган е постановил незаконосъобразна санкция не
съответстваща на тежестта на нарушението.
Преценката за "маловажност на
случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и
проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на
наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай
преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. по т.
н. д. №1/2005 г. ОСНК - ВКС/.
В този смисъл обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно поради несъответствие на наложената
административнонаказателна санкция с ниската тежест на конкретно посоченото
вменено нарушение и следва да бъде отменено.
По делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв
бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е приложима разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По делото са представени пълномощно и
договор за правна помощ, според които на адв.Узенов в за процесуално
представителство по делото е заплатена в брой сума от 300 лв.
В случая има направено възражение от
настрещната страна за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и резултата по
делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна,
поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик която има статут на юридическо лице по смисъла на
чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР да заплати на жалбоподателката направените по делото
разноски за един адвокат в размер на 300 лв.
Няма основание за намаляване на размера
на адвокатското възнаграждение, тъй като същото отговаря на минимума установен
в чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претенцията на НО за присъждане на
направени разноски с оглед изхода на делото следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19-1006-005178 от 30.03.2020 г. на Началник група в
с-р ПП при ОД на МВР гр.Пазарджик, с което на Т.Д.У., ЕГН ********** ***,
съд. адрес:***, офис №13-адв.К. У. за нарушение на чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена ГЛОБА
в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Т.Д.У.,
ЕГН ********** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на ОД
на МВР Пазарджик за присъждане на направени по делото разноски за
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: