№ 492
гр. Плевен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430105556 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от С. В. Г., ЕГН **********,
гр. Плевен, съдебен адрес:
***, тел: **********, чрез адв. Б. Й. чрез адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра
на адвокатите на *** с личен *** **********, със служебен адрес: ***“ ***
***, тел: **********, против „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. П.. Цена на иска: общо в
размер на 5 852 лева, от които обща сума за плащане в размер на 3 635.20 лева
(главница от 3000 + лихва от 635.20 лева), както и неустойка в размер на 2
216.80 лева. Правно основание: Главен иск за прогласяване нищожността
изцяло на Договор за потребителски кредит *** ******** от *** г. за
нищожен, както и евентуален иск за прогласяване за нищожна клаузата в чл.
18, ал, 1 за дължима неустойка в размер 2 216.80 лева, поради не предоставяне
на обезпечение по договора за потребителски кредит.
Фактическите твърдения на ищеца са следните: С. В. Г., ЕГН
**********, в качеството му на физическо лице, на което по силата на
сключения договор за потребителски кредит № ******** от *** г. с кредитора
„***“ ЕООД, ЕПК **********, със седалище и адрес на управление: *** ***
***, представлявано от Н. П. П., има качеството на потребител по смисъла на
& 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ответникът се явява търговец по смисъла на & 13, т.2
от ДР на ЗЗП.
Сключеният договор за потребителски кредит е уреден в Закона за
1
потребителския кредит (ЗПК), както и в закона за защита на потребителите
(ЗЗП)
Исковите претенции на ищеца С. В. Г., ЕГН ********** са основателни,
допустими, налице е и правен интерес.
На *** г. С. В. Г., ЕГН **********, е сключил договор за потребителски
кредит № ******** с „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *** № ***, представлявано от Н. П. П., със следните параметри
на договора:
Размер на кредита: 3 000 лева;
Размер на погасителната вноска: 2 броя с размер на 125.00
лева и 5 броя с
размер на 677.04 лева;
Брой вноски: 7;
Дата на първото плащане: 29.03.2024 г.;
Дата на последното плащане: 30,09.2024 г.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 62.75 %;
Фиксиран лихвен процент: 50 %;
Лихва в размер на: 635.20 лева;
Неустойка в размер на 2 216.80 лева;
Обща сума за плащане: 3 635.20 лева;
Обща сума с неустойка в размер на 5 852 лева.
Съгласно Общи положения, чл.6, ал. 1 от процесния договор за
потребителски кредит: СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯВАТ, ЧЕ ДОГОВОРЪТ
ЗА КРЕДИТ ЩЕ БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕН С ПОНЕ ЕДНО ОТ
ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ДОЛУ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ:
т.1 Кредиторът изисква безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за
кредит до изтичане на 6 месеца СЛЕД ПАДЕЖА НА ПОСЛЕДНАТА
РЕДОВНА ВНОСКА ПО ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДИТА И ОБЕЗПЕЧАВАЩА
ЗАДЪЛЖЕНИЕ В РАЗМЕР НА ОБЩАТА СУМА ЗА ПЛАЩАНЕ ПО
ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ, включваща договорната главница и лихва или
т.2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
2
кумулативно на следните условия:
2.1.При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на
не по-малко от ТРИ ПЪТИ РАЗМЕРА НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА
ЗАПЛАТА ЗА СТРАНАТА.
т. 2.2 При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната
работна заплата за страната.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 1 “Настоящият договор е сключен
въз основа на валидно електронно изявление по смисъла на чл.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ),
отправено от кредитополучателя до кредитора. Със сключване на настоящия
договор страните се съгласяват да бъдат обвързани от електронните
изявления, отправени помежду им”.
Чл. 13, ал. 1: В случай на забава на която и да е погасителна вноска,
кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забава до датата на погасяване на задължението.
Кредиторът в чл.18, ал.1 от договора за кредит е посочил в не
индивидуално договорената клауза, че кредитополучателят декларира, че^ му
е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.6 от
настоящия договор обезпечение в ДВУДНЕВЕН СРОК ОТ СКЛЮЧВАНЕТО
МУ ИЛИ ПРЕДОСТАВЕНОТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НЕ ОТГОВАРЯ НА
УСЛОВИЯТА, ПОСОЧЕНИ В НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ,
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ ДЪЛЖИ НА КРЕДИТОРА НЕУСТОЙКА В
РАЗМЕР НА 2 216.80 ЛЕВА. Неустойката обезпечавала изпълнението на
задължението (чл.18, ал.2 от договора) за предоставяне на обезпечение по
чл.6 и служела за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ НА
КРЕДИТОРА. Съгласно чл.18, ал. 3 от наемния договор кредитополучателят
се съгласявал и признавал, че неустойката по предходната алинея
представлявала ОТДЕЛНО ОТ ГЛАВНИЦАТА И ЛИХВАТА ВЗЕМАНЕ,
КОЕТО СЕ ДЪЛЖАЛО НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО
ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
19.АЛ.З, Т.1 ОТ ЗПК СЪЩАТА НЕ СЕ ВКЛЮЧВАЛА ПРИ
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГОДИШНИЯ ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
3
страна, като се оспорва искът.
По делото е постъпила насрещна искова молба от С. В. Г. против ***
ЕООД.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника
по насрещния иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и прецени доводите на страните, намира за установено
следното:
Съдът е сезиран с искане от С. В. Г., ЕГН **********, против „***“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н. П. П. със следните искове: Главен иск за прогласяване за
нищожен на целия Договор за потребителски кредит № ******** от *** г. за
нищожен на правно основание на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.с чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. е чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с
чл. 19, ал. 2 от ЗПК във вр.чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 23 от ЗПК. Евентуален
иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 18, ал. 1 за дължима
неустойка в размер на 2 216.80 лева поради не предоставяне на обезпечение в
ДВУДНЕВЕН СРОК по чл. 6 от договора за потребителски кредит № ********
от *** г., на правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр.с чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, във вр.с чл. 33, ал. I от ЗПК, както и чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП
във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Безспорно е, че страните са се намирали в облигационни отношения,
въз основа на Договор за потребителски кредит № ******** от *** г. ,
сключен между С. В. Г., ЕГН **********, против „***“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.
П. П..
Процесният договор за потребителски кредит № ******** от *** г.
нарушава разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, поради което е недействителен,
поради следните съображения: Разписано е в чл.22 от ЗПК, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11 ,ал. 1, т.7 - т. 12 и т.20 и ал.2; и чл.
12, ал. 1, т. 7 - т.9, ДОГОВОРЪТ Е НИЩОЖЕН.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе
4
императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл.22 от
ЗПК –
В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК,
Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент на
разходите от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на
разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания лихвен
процент по кредита в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер
на 62.75 %. Кредиторът в чл. 3, ал,4 от процесния договор съвсем бланкетно
иска да ни убеди, че: „Размерът на посочения годишен процент на разходите
(ГПР) е определен в съответствие с изискванията на чл.19,ал. 2 от ЗПК
съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК. При изчисляването му са
взети предвид посочените в ал.2 параметри, в т.ч. общите разходи по кредита
съгласно & 1, т, 1 от ЗПК, а именно: възнаградителна лихва“. Липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер
на 62.75 %, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а
това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на
договора по ясен и разбираем начин (чл.10,ал.1 от ЗПК). При липсата на данни
за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че
единственият разход за потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва в размер на 50 % и при това положение, не става ясно
как е формиран ГПР в размер на 62.75% . Към годишния процент на
разходите не е включена неустойката в общ размер на 2 216.80 лева, която е
5
разсрочена и добавена към всеки месец към месечната сума за плащане. Така
не само е създадена предпоставка за неоснователното обогатяване на
кредитора, но и има за цел или резултат заобикаляне изискването на този
закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния процент на
разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
Кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като Годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно & I, т. 1 от ДР на ЗПК, „ОБЩ разход по кредита на
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи.
С оглед на тази дефиниция, съдът намира, че уговорената в т. 18, ал.1 от
договора за кредит неустойка реално представлява разход, който произтича от
и е пряко свързан с договора за кредит и е следвало да бъде взета предвид при
определяне на ГПР. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в
директно противоречие с чл. 3, & 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. За да е
спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, ал. 2, т. 10 от Договора е
посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина (3
635.20 лева) не е включена дължимата по чл. 18, ал. 1 от договора „неустойка“
в размер на 2 216.80лева. Задължението за заплащане на процесната неустойка
6
не е отчетено при формирането на ГПР, с което е нарушено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Годишният процент на разходите не се уговаря между
страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно
изискванията на Приложение № 1 ЗПК, въз основа на уговорените плащания.
Посочването на стойност, по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. II, ал. 1, т. 10 от ЗПК. За договорите за потребителски
кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на
чл.143 - чл.148 от ЗЗП. В потребителския договор с ищеца, клаузите на
контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП.
Кредитополучателят не е имал време да се запознае с клаузите по договора
преди сключването му - чл. 143, ал.2, т.10 от ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл клауза, като
уговорената в чл.18, ал. 1 от договора за паричен заем, според която се дължи
неустойка в размер на 2 216.80 лева (и при отпуснат кредит от 3 000 лева) при
неизпълнение на задължението по чл.6.1 за осигуряване в двудневен от
датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на
физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция,
се намира в пряко противоречие с преследването от Директивата цел,
транспортирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение.
Налага се извод, че уговорките в чл.6 във връзка с чл. 18, ал. 1 от договора за
7
потребителски кредит нямат друга цел освен създаване на привидно
договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна
вноска към погасителния план по основния договор. Константна е съдебната
практика, че тази неустойка е нищожна, поради множество съображения.
Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се
предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - не
дадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да
бъде събрано. Според т. 3 от Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 г. по
тълкувателно дело № 1/2009 г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не на последно място,
по посочения начин се заобикаля законът - чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК, който текст
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето за забавата. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК. При особено кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е
константна. Така предвидената неустойка уговорена в чл. 18, ал. 1 от договора
в размер на 2 216.80 лева представлява 74 от получения кредит в размер на
3000 лева, следователно задължава потребителя при неизпълнение на свое
задължение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и във вр. с чл. 146, ал. 1 отЗЗП е нищожна. В случай, че
съдът установи, че неустойката не е нищожна, то тогава следва, че тя е скрито
възнаграждение, което следва да се прибави към ГПР. Отделно от това ,
непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът
променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва
заедно с периодичната вноска. Това навежда на извод, че нито една от
8
страните не е имала реално намерение да се представи обезпечение или да се
ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непосредствено
обезпечение. Така наречената „неустойка" представлява разход за потребителя
по самия договор за кредит, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да
бъде включена при изчисляване на размера на ГПР и обявен на потребителя в
договора. С договарянето на разгледания разход за потребителя, който е
следвало, но не е било включено в размера на ГПР, се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване относно максимално
допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на прекомерното
оскъпяване на кредита. С този разход за потребителя под „форма на
възнаграждение“, съпоставимо с размера на кредита, се достига до
превишаване на допустимия петкратен размер на законната лихва, определен
в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора,
надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК се считат нищожни.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е
нищожна. Като не е съобразено задължението за заплащане на неустойката
при определяне на ГПР по кредита, последният е некоректно посочен в
Договора, което съставлява нарушение на чл. 22 във връзка с чл. 11, an. 1, т. 10
от ЗПК. На това основание процесният договор следва да се приеме за
недействителен, в този смисъл е например: Решение № 640 от 12.05.2022 г. на
Окръжен съд - Пловдив, VIII състав, по гр. Дело № 508/2022 г.Т
върденията в исковата молба се подкрепят от Актуално състояние на
Договор за потребителски кредит № ******** от *** г. и другите писмени
доказателства, приложени по делото.
По изложените съображения, съдът намира, че исковата молба
е основателна и следва да бъде уважена, като се присъдят разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във
9
вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр.чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 23 от ЗПК,
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит № ******** от
*** г. , сключен между С. В. Г., ЕГН **********, против „***“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.
П. П..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, *** ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. П., ДА
ЗАПЛАТИ на С. В. Г., ЕГН ********** гр. Плевен, съдебен адрес: ***, тел:
**********, направените разноски по делото в размер на 934,08 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10