Решение по дело №2068/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 149

     гр.Кюстендил, 06.03.2019 год.

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА ,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2068/2018  год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Т.Ц.Г. , ЕГН ********** ***,съдебен адрес-*** чрез адвокат Е.Й. ***,е предявила против „АЗЗУРА 2008“ЕООД,ЕИК 20039899-,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Николичевски път“№ 21 А, искове да  бъдат отменени като незаконосъобразни  Заповеди № 252/25.09.2018 год.,изд.от управителя на ответото дружество,с които е прекратено трудовото правоотношение между страните, по силата на което същият изпълнявал длъжността „подготвител горница на обувки“,да бъде възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност  ,да бъде осъдено ответното ТД да му заплати сумата от 3206.88  лв./срв.протоколното определение от 27.02.2019 г./,представляваща обезщетение за претъпряните от ищеца имуществени вреди в следствие на оставането му без работа поради незаконното уволнение ЗА ВРЕМЕТО от 01.10.2018 год. до 01.04.2019 год.,ведно със законната лихва върху същата считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и на сторените по делото разноски.

Ответното дружество оспорва исковете по основание и размер,прави правопогасяващи възражения,моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, ,приема за установено следното:

Между страните по делото е бил сключен трудов договор № 105/26.10.2009 год./л.3 от лтд на ищцата/,по силата на които ищцата се съгласила да изпълнява длъжността „подготвител горница на обувки“ за неопределен срок ,пълно работно време от 8-осем часа и брутно трудово възнаграждение от 290.00 лв. месечно.С допълнително споразумение № 1136/02.07.2018 год./л.14 от лтд на ищцата/,страните договорили че считано от 01.07.2018 год. ищцата ще получава брутно трудово възнаграждение от 510.00 лв.С предупреждение за освобождаване № 01/21.08.2018 год./л.20 от лтд на ищцата/ ответното дружество отправило до ищцата едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ.Предупреждението ищцата отказала да получи,който отказ бил удостоверен с подписите на двама свидетели-Н.М. Г. и М. С. Д..На 25.09.2018 год.И. З.,упълномощена да представлява управителят по силата на пълномощно /л.38/,подписала Заповед № 251 /л.11/, с която трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн.чл.328,ал.1,т.5 от КТ,като заповедта била връчена на 28.09.2018 год.Съгласно показанията на свидетелката В. С.,работеща в счетоводна фирма осъществяваща счетоводното обслужване на ответника,било констатирано че основанието по заповедта е несъответно на предизвестието, поради което била издадена заповед със същият номер и датоа /л.10/,в която като основание била посочена нормата на чл.328,ал.1,т.6 от КТ.Видно от разходен касов ордер /РКО/ № 1011/29.08.2018 год./л.19 от лтд на ищцата/ е,че на ищцата е заплатена сумата от 542.04 лв.за заплати за месеците юли и август на 2018 год., а от разходен касов ордер № 1013/02.10.2018 год./л.т.д18 на ищцата/се установява,че на същата е изплатена сумата от 857.12 лв.,представляваща заплата за месец септември 2018 год. и обезщетение по чл.224,ал.1 КТ.Съгласно експ.з-ние вх.№ 2486/29.01.2019 г./л.73-89/ подписите в посочените РКО за получател са положени от ищцата.Вещото лице Д.Д. в експ.з-ние вх.№ 3073/05.02.2019 год./л.90-96/ заключава,че: 1.последният пълен отработен месец,предхождащ този на уволнението е месец октомври на 2012 год.;2.за месец септември на 2018 год. брутното трудово възнаграждение изплатено на ищцата е в размер на 1008.00 лв.,включващо трудовото възнаграждение за 14 работни дни и 604.19 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск;3.дължащото се за месец септември брутно трудово възнаграждение на ищцата е сумата от 1035.35 лв.,включващо трудовото възнаграждение за 14 работни дни и 631.54 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Според показанията на свидетелите Н. М. и М.Д. ищцата е имала затруднения при справянето с работата си в последните две години,поради това че често е излизала в отпуск.Свидетелката В. С. свидетелства,че ищцата  отказала да получи предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.Установява се от сл.бележка изх.№ 60-08-07-3293/16.01.2019 г./л.98/,изд.от Дирекция „Бюро по труда“-Кюстендил,че ищцата е регистрирана като безработна с начална дата 05.10.2018 год., а от извършените констатации от трудовата книжка на ищцата се установи,че същата след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество не е започвала работа по трудово правоотношение при друг работодател.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки горното съдът счете,че предявените искове са допустими и частично основателни,поради което ще се уважат съответно напълно за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на заеманата от преди това длъжност и частично за присъждане на обезщетение за времето на безработица в резултат на незаконното уволнениеМотивите на съда са следните:

 

По исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ

 

На осн.чл.344,ал.1,т.1 и 3 КТ работника има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на същото за незаконно и присъждане на обезщетение за времето,през което е останал без работа ,поради уволнението,като в последния случай на осн.чл.225,ал.1 КТ обезщетението е равно на брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца,като изчислението се определя от правилото на чл.228 КТ- полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Трудовото правоотношение се прекратява от работодателят,а ако същият е ЮЛ или ЕТ от законно представляващото го лице,или изрично упълномощено от последното. Между страните по делото не се спори,че както предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение,така и атакуваните заповеди са подписани не от управителя на дружеството-работодател , а от упълномощено от него лице.Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение на което и да било от предвидените основания за това. Разпоредбите на доброволното представителство /чл. 36 и сл. ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от тези основания. Между страните няма спор по това,че процесните предизвестия и заповеди не са подписани от посоченото като издател лице, а от негов пълномощник.Няма данни и доказателства,не се и спори по това пълномощното към съответните дати да е било оттеглено по надлежният ред.Следователно уволнението е извършено от оправомощено лице,което съдът изрично отбелязва,че с акта на упълномощаване не придобива качеството "работодател“.

Установи се по делото,че преди издаването на атакуваните заповеди ответника е отправил до ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, макар и наименовано  предупреждение за освобождаване.В процесното е посочено,че на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ работодателят отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовоправната връзка.Ищцата е отказала да получи същото,след като се е запознала със съдържанието му,като отказа е оформен с подписа на двама свидетели.КТ не урежда някакви специфични правила за връчването на такова предизвестие,нито за начина,по които може да се удостовери отказът за получаването му,като съдът счита че в процесият случай законосъобразно работодателят е оформил отказът на ищцата да получи предизвестието с подписите на двама свидетели.Единият от свидетелите е разпитан лично в съдебно заседание и свидетелства за това обстоятелство. 

 

 

 

 

 

 

 

Трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя  с писмено предизвестие без издаването на изрична заповед. Това право  е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата.Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ.Последващи отправянето на предизвестието заповеди нямат конститутивен ефект, а само констативен,т.е констатация че предизвесието е изтекло и трудовото правоотношение вече е било прекратено.

Предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила.По делото бе установено,че изрично упълномощено от представляващият работодателят лице е отправило писмено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на осн.чл.328,ал.1,т.6 от КТ,което последната е отказала да получи на 21.08.2018 год.,от която дата тече едномесечният срок,изтичащ на 21.09.2018 год.Очевидно поради това,че датите 22.09.23.09. и 24.09.2018 год. са били неприсъствени,т.е почивни дни, двете процесни заповеди са издадени с дата 25.09.2018 год.Няма спор между страните,това се установява и извежда и от отбеляванията по атакуваните заповеди,че първата по време е тази с която трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл.328,ал.2,т.5 от КТ.

Основанието по т. 5 на чл. 328 от КТ е формулирано общо и неопределено -"липса на качества", като  в действителност работодателят трябва да констатира отсъствието на точно определени такива, защото те са свързани с изпълнението на конкретна трудова функция. Заповедта за прекратяване на трудовия договор по  чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ трябва да съдържа мотиви, в които да се посочат обективни факти от действителността, релевантни към основанието и обосноваващи извода за липса на качества,а в процесната такива липсват. Липсата на качества може да се формулира и чрез описание на начина на работа или посочване на задълженията, които работникът или служителят не е в състояние да изплъни. Отсъствието на качества не може да се измери. За тях се съди по действията или бездействията на работника или служителя и по получените резултати. / Р № 251/04.10.2012 г. по гр. № 1383/11 г., III г. о. на ВКС/. Само в рамките на тези мотиви съдът може да прецени законността на уволнението, дали те са относими към състава на нормата и да се потвърждават в хода на съдебното дирене.Необходимо е тези мотиви да са изложени в самата заповед, а не да се допълват или конкретизират във висящия процес. Ако са изложени в друг документ, той трябва да е станал известен на работника или служителя. Това се налага и с оглед на процесуалната възможност за защита му, тъй като той трябва да знае фактите и правните основания за уволнението си.В казуса тези изисквания не се установиха,заповедта е немотивирана,поради което незаконосъобразна.Заповедта е незаконосъобразна и поради това,че към датата на издаването й,съобразено и с това,че ищцата е била майка на ненавършило три години дете, същата е е ползвала от закрилата по чл.333,ал.1,т.1 от КТ,а предварително разрешение от инспекцията по труда не е искано.

След издаването на горната заповед втора по време е тази,с която трудовото правотношение се прекратява на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ.Дали действителният мотив на работодателят за издаването на тази заповед е било желанието му да бъде съобразено основанието за прекратяването на правоотношението с това по предизвестието,или констатиране на собствения му пропуск ,че при уволнението по чл.328,ал.1,т.5 КТ ищцата се ползва от закрила,която не е преодоляна в казуса е правноирелевантно.Същественото е  че веднъж прекратено трудовото правоотношение не може да се прекрати втори път на същото или различно основание, което съобразно горното води до извод за незаконосъобразност на заповедта по чл.328,ал.2,т.6  КТ-за издаването на същата е липсвало правно основание.Вече бе посочено по-горе,че  съдът приема, че процесното трудово правоотношение е прекратено още с първата заповед, тази изд.на осн.чл.328,ал.2,т.5 КТ и след нея трудово правоотношение между страните по делото вече не е съществувало. В съдебната практика е дадено разрешение на въпроса – дали е незаконна или нищожна заповед за повторно прекратяване на вече несъществуващо трудово правоотношение (в тази насока Решение № 89/26.04.2011 година по гр.д. № 278/2010 година, ІV г.о. ВКС, Решение № 10/04.07.2011 година по гр.д. № 533/2010 година на ВКС).  Прието е, че тя съществува в правния мир и следва да бъде отменена като незаконна с оглед спецификата на трудовото законодателство и изключително важните последици от уволнението на работника или служителя, точното основание и момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Дори и да не се възприеме този извод тази заповед би се явила незаконосъобразна,поради следното.

Фактическият състав на  чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ предпоставя промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация, която да е настъпила след сключването на трудовия договор и да се отнася за длъжността, която е заемал работника по силата на трудовото правоотношение. Съгласно решение № 838/13.11.2009 година, постановено по гр. д. № 288/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение по  чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ след като има промяна в изискванията за заеманата длъжност и тази промяна е настъпила след сключване на трудовия договор. Прекратяването на трудовото правоотношение по  чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предполага промяна на изискванията за образование и квалификация и освен ясното им посочване в заповедта, не е необходимо посочването и на други мотиви за прекратяването.

В разпоредбата на  чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ са предвидени две самостоятелни основания за безвиновно прекратяване на трудовия договор, доколкото промяната на изискванията за образование не е свързана задължително с промяна и на изискванията за квалификация, както и обратното.Нито в предизвестието, нито в обсъдената заповед е посочено при коя конкретно от двете хипотези се прекратява правоотношението-липса на образование,или на квалификация,което е достатъчно основание за незаконосъобразността на уволнението,а отделно липсват и доказателства за настъпили промени както по отношение на образованието,така и по отношение на квалификацията.Освен горното

С оглед на изложеното предявените на осн.чл.344,ал.1,т.1и2  КТ искове са напълно основателни и ще се уважат.

           

По иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ

 

Естеството на обезщетението по  чл. 225, ал. 1 от КТ е да обезщети работника при определен вид имуществени вреди-пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше факта на незаконното уволнение. Когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Установи се по делото,че след прекратяване на трудовия договор ищцата се е регистрирала като безработна и до датата на заседанието,в което съдът изслуша устните състезания не е започвала работа по друго трудово правоотношение,като конкретно в казуса периода на безработица е от 22.09.2018 год. до 28.02.2019 год.,но се претендира за времето от 01.10.2018 год. до 01.04.2019 год.Съдът като съобрази постановката на   Тълкувателно решение № 2 от 12.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГК и експ.з-ние на в.л. Д.Д.,счете че БТВ на ищцата,на база на която следва да се изчисли обезщетението е сумата от 534.48 лв.,от което и при математическо изчисление,съобразено с броят пълни месеци от периода  -5-пет месеца прави  резултат от 2672.40 лв.,за която искът ще се уважи,а за разликата до пълният предявен размер за сумата от 3206.88 лв. като неоснователен ще се отхвърли.основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за безработица,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на тази сума.

                      

                                         По разноските

 

Съобразно уважената и отхвърлена част от исковата претенция съдът ще разпредели разноските по делото.Ищцата не е сторила  разноски за държавни такси и вещи лица,тъй като е освободена от заплащането им по закон.Платила е сумата от 600.00-шестотин лева за възнаграждение на процесуалният си представител,което възнаграждение е за всички искове,а те както се отбеляза са 3 на брой,т.е по равно за всеки един иск.При това положение,като се съобразява това че двата иска са уважени напълно ,а един частично за 83.33  % / 2672.40 : 3206.88 х 100/,то този процент от сумата от 200.00 лв.,представляващ сумата от 166.66 лв.като се прибави към сумата от 400.00 лв./ дължащо се адв.възнаграждение по двата напълно уважени иска/,прави общ размер на разноските от 566.66 лв.На ответното дружество ищцата дължи разноски за адвокатско възнаграждние съобразно отхвърлената част от исковата претенция-сумата от 27.78 лв.,представляваща 16.67 % от 166.66 лв./ за защитата си ответникът  е платил 500.00 лв. общо по трите иска, при което възнаграждението по един е сумата от 166.66 лв./.Ответното дружество ще бъде осъдено да заплати по сметките на КРС и държавна такса общо в размер на 206.89-двеста и шест лева и осемдесет и девет стотинки,получена по следния начин: по всеки един от обективно кулумативно съединените неоценями искове по 50.00 лв. държавна такса, а по оценяемият-106.89 лв.,като сборът от трите прави горната сума.

Съдът ще допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение по чл.225,ал.1 КТ,тъй като дължи такова на осн.чл.242,ал.1 ГПК и без изрично искане от ищцата.

 

Водим от горното и на осн.чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ във вр. чл.225 ,ал.1 КТ  и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 252/25.09.2018 год.,изд.от управителя на „АЗЗУРА 2008“ЕООД,ЕИК 20039899,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Николичевски път“№ 21 А ,с която на осн.чл.328,ал.1,т.5 от КТ е  прекратено трудовото правоотношение между дружеството и Т.Ц.Г. , ЕГН ********** ***, по силата на което същата изпълнявала длъжността „подготвител горница на обувки“.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Т.Ц.Г. , ЕГН ********** ***,на заеманата от преди издаването на  осн.чл.328,ал.1,т.5 КТ на  Заповед № 252/25.09.2018 год.,изд.от управителя на „АЗЗУРА 2008“ЕООД,ЕИК 20039899,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Николичевски път“№ 21 А ,длъжност,а  именно „подготвител горница на обувки“.

 

ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 252/25.09.2018 год.,изд.от управителя на „АЗЗУРА 2008“ЕООД,ЕИК 20039899,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Николичевски път“№ 21 А ,с която на осн.чл.328,ал.1,т.6 от КТ е  прекратено трудовото правоотношение между дружеството и Т.Ц.Г. , ЕГН ********** ***, по силата на което същата изпълнявала длъжността „подготвител горница на обувки“.

 

ОСЪЖДА ,на осн.чл.225,ал.1 КТ, „АЗЗУРА 2008“ ЕООД , ЕИК 20039899 ,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил ,ул.“Николичевски път“№ 21 а ,ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ц.Г. , ЕГН ********** ***,сумата от 2672.40-две хиляди шестотин и седемдесет и два лева и четиредесет стотинки, представляваща обезщетение за това,че в резултат на незаконното прекратяване на трудовото и правоотношение със Заповед № 252/25.09.2018 год.,изд.от управителя на „АЗЗУРА 2008“ЕООД,ЕИК 20039899,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Николичевски път“№ 21 А ,изд.на  осн.чл.328,ал.1,т.6 от КТ,за времето от 01.10.2018 год. до 28.02.2019 год.вкл. е останала без работа,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 16.10.2018 год. до окончателното й изплащане,като за сумата от 534.48-петстотин и тридесет и четири лева и четиредесет и осем стотинки, представляваща разликата до пълния предявен размер на иска за сумата от 3206.88-три хиляди двеста и шест лева и осемдесет и осем стотинки и за времето от 01.03.2019 год. до 01.04.2019 год.отхвърля искът като неоснователен.

На осн.чл.242,ал.1 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението в горната му част за изплащане на обезщетение.

 

ОСЪЖДА „АЗЗУРА 2008“ЕООД,ЕИК 20039899,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Николичевски път“№ 21 А ,ДА ЗАПЛАТИ  по сметките на КРС сумата от 206.89-двеста и шест  лева и осемдесет и девет стотинки ,представляваща държавна такса върху уважената част на исковите претенции.

 

ОСЪЖДА „АЗЗУРА 2008“ЕООД,ЕИК 20039899,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Николичевски път“№ 21 А ,да заплати на Т.Ц.Г. , ЕГН ********** ***,сумата 571.21-петстотин седемдесет и един лева и двадесет и една стотинки, представляваща сторените от последната разноски по воденето на делото,съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции.

 

ОСЪЖДА Т.Ц.Г. , ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на „АЗЗУРА 2008“ЕООД,ЕИК 20039899,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Николичевски път“№ 21 А ,сумата от 27.78-двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки,представляваща разноски на дружеството,съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-град Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

         

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: