МОТИВИ
към Присъда № 7 от 14.02.2013 година, постановена по НОХ дело
№ 499 по описа за 2012 година на
Окръжен съд – Хасково
Окръжна Прокуратура – Хасково е
повдигнала обвинениe против подсъдимия Х.М.М., ********
гражданин, с постоянен адрес- с. ***,
общ. ***, затова, че на 23.10.2011 г. на ГКПП ”Капитан
Андреево”, в съучастие като помагач с Ш.Й. – турски гражданин - помагач и М.М.Т., ЕГН **********,*** -
извършител, без надлежно разрешително пренесъл (в лек автомобил марка
"Дайхатсу" модел "Шарад" с рег.№ ВН7508ВР), през границата
на страната на път от Р. Турция за Р България високорискови наркотични вещества
(хероин), а именно: 11,856
килограма (единадесет килограма и осемстотин и петдесет
и шест грама) - общо нетно тегло, от тях 5,496 килограма
(пет килограма и четиристотин деветдесет и шест грама) със съдържание на
активен наркотично действащ компонент диацетилморфин от 29 % (тегловни
процента) и 6,360
килограма (шест килограма триста и шестдесет грама) със
съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин от 31,7 %
(тегловни процента), всичко на обща стойност 688 200 (шестстотин осемдесет и
осем хиляди и двеста) лева, като предметът на престъплението е в особено големи
размери и случаят е особено тежък – престъпление по чл.242, ал.4,
предл. 1-во, вр. ал.2, предл.1,
вр. чл.20, ал.4 от НК
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението, във вида, в който е
повдигнато. Намира същото за доказано по
безспорен и категоричен начин и пледира подсъдимият М. да бъде признат за
виновен в извършването му и осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок
не по-малък от 10 години, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в
затвор, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото в закона наказание
„глоба”. По отношение на веществените доказателства, приобщени към досъдебното
производство, предлага да бъдат отнети в полза на Държавата, с изключение на
мобилните апарати, собственост на св. М.Л., за които са представени писмени
доказателства, които да й бъдат върнати.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. И.
счита, че повдигнатото на доверителя му обвинение не е доказано. Не били налице
доказателства за прякото му участие в извършеното престъпление, доколкото
същият е обвинен като „помагач”, както не бил доказан и специален умисъл – да
осъзнава и цели улесняването на преноса на наркотика, черпейки за себе си
някаква облага, тъй като получените от него 300 евро послужили за покриване на
разходите му. Пледира подс. М. да бъде признат за
невиновен в обвинението, в което е обвинен. Алтернативно моли, в случай, че
съдът го признае за виновен по повдигнатото му обвинение, да му наложи
наказание „лишаване от свобода” при многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, и съобрази размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода” с този, наложен на неговите
съучастници.
Подсъдимият Х.М. не се признава за виновен в
извършване на престъплението, в което е обвинен. Същият дава подробни
обяснения, като твърди, че не е знаел, че през границата на страната се пренася
наркотик, а само е помогнал на свидетелите М.Т. и Ш.Й., като им е превеждал от
турски на ********. По отношение на присъдата предоставя на съда.
Съдът, като прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Х.М. е ********
гражданин, роден на *** година в гр. ***, неосъждан, с основно образование,
ЕГН: **********. Същият по професия е ***** ******* и от близо 15 години работи
в Австрия, като сезонен работник. Неженен, но живее от началото на 2011 година със св. М.Л. на съпружески
начала, когато тя заминала с него за Австрия, където да си търси работа.
Подсъдимият М. се познавал със св. М.Т. от години и имали приятелски отношения.
Във времето си помагали с каквото могат, дори известен период от време са работили
заедно в гр. Виена. Познанството на подсъдимия със св. Й. датирало от преди
около една-две години, когато се запознали в гр. Виена. И двамата заявяват, че
са се срещали нееднократно, като на 21.10.2011 година имали уговорка да се срещнат на паркинга на
магазин „Карфур” в гр. Пловдив, за която среща подс. М. трябвало да се обади на св. Т., за да осигури
присъствието му. Според подсъдимия между
тримата е имало и друга – предварителна среща във гр. Виена, три-четири месеца
преди това, на която свидетелите Т. и Й. се договорили първият да превозва
„стока” от Р Турция до Холандия. По делото е безспорно установено, че всички контакти между св. Т. и св. Й. са
осъществявани в присъствието на подс. М., който е
осъществявал и устния превод между тях, тъй като св. Т. не владеел турски, а
св.Й. не говорел ******** език.
На 21.10.2011 година подс. М. и свидетелите Т. и Й. се срещнали на уговореното
място – паркинг на магазин „Карфур” в гр. Пловдив.
Подсъдимият пътувал с приятелката си – св. М.Л., която не присъствала на
разговора, а останала в автомобила заедно със сина на св. Т. – А. Т., който бил
*****. Разговорът между тримата – подсъдимия и свидетелите Т. и Й. бил кратък и
на него се разбрали на следващия ден Т. и подс. М. да
тръгнат Р България за Р Турция и като преминат българо-турската граница св. Т.
да следва с автомобила си подсъдимия до мястото на срещата, където трябвало да
ги чака св. Й., за да натоварят наркотика. Уговорката била да се натовари в
управлявания от св. Т. наркотик, който трябвало да се пренесе от Р Турция до Р
България, а след това към Холандия. В гр. Пловдив св. Й. дал на св. Т. 200 евро
за покриване на разходите и отстраняване на технически проблеми по автомобила,
с който трябвало да пътува, като се разбрали, че в Турция ще му даде и друга
част от парите, а след като „стоката” бъде доставена до крайната дестинация –
Холандия, щял да получи общо 3 000 евро. След като се разделили подс. М. и св. Л. решили да се настанят в хотел в гр. Свиленград,
като се разбрали със св. Т. да се чакат на първата бензиностанция в Р турция като преминат през ГКПП „Капитан Андреево”. Св. Т.
трябвало да смени гумите на автомобила, с който щял да пътува – марка „Дайхатсу”, модел „Шарад”, както и
да закупи „зелена карта” за него.
На 22.10.2011 година сутринта
подсъдимият и св. Л. напуснали хотела, в който били настанени, и се отправили
към ГКПП „Капитан Андреево”, като подсъдимият се обадил по телефона на св. Т.,
за да му обясни къде точно ще го чака. Св. Т. пристигнал на уговореното място,
като с него в автомобила пътувал и синът му А.Т.. Автомобилът, управляван от
подсъдимия, имал навигация и показвал маршрута, се движел първи, следван от този,
управляван от св. Т.. Около 20,30-21,00 часа пристигнали на бензиностанция,
която се намирала след гр. Чорлоу и след като подсъдимият
се обадил на св. Й. последният пристигнал с автомобил и ги съпроводил до хотел
в близост до гр. Текирдаг. Св. Й. настанил подс. М. и св. Л., както и св. Т. и сина му в хотелските
стаи, които заплатил, след което взел
ключовете от автомобила на св. Т. и отишъл да натовари „стоката”. Около 07,00 часа сутринта, на 23.10.2011
година, св. Й. отишъл до хотелската стая на подсъдимия и му предал ключовете за
автомобила на св. Т., както и сумата от 1 000 евро. На сутринта подс. М. дал на св. Т. 700 евро от парите, предадени му от
св. Й., а 300 евро оставил за себе си, след което, около 09,00 часа, тръгнали с
двата автомобила към Р България. Спрели да пият кафе на бензиностанция в
близост до границата, където подсъдимият обяснил на св. Т., че се налага да се
върне до гр. Истанбул, тъй като му се обадил св. Йжозер
и трябвало да свършат някаква работа, а св. Т. да продължи сам към
границата. Св. Т. и синът му продължили
с автомобила към турско-българската граница. На МП „Капитан Андреево” – платно
„Входящи леки автомобили и автобуси”
автомобилът марка „Дайхатсу”, модел „Шарад”, с рег. № ВН 75 08 ВР, управляван от св. Т., бил спрян за митническа
проверка от служител на Митница Свиленград– св. Н.. При проверката било
установено, че в корите на задните врати на автомобила имало пакети с
неправилна форма, увити с тиксо – в задната лява врата 14 пакета, а в задната
дясна – 10 пакета. Автомобилът бил откаран до гараж на МП за щателна митническа
проверка, като били уведомени и служители на С „БОП”-Хасково. С протокол за
оглед на наркотични вещества на 24.10.2011 година били взети представителни
проби. Обектите-общо 24 пакета се отделили в две групи – „А” и „В”, като общото
нетно тегло на прахообразното вещество възлизало на 11 856 грама
От извършения полеви тест на място се установило, че веществото реагира на
„хероин”. На същата дата – 23.10.2011
година бил съставен и протокол за оглед на местопроизшествие, като били
направени и фотоснимки, приложени към досъдебното производство. На същата дата е съставен и протокол за
претърсване и изземване. Била проведена беседа от служителите на С „БОП”-Хасково
– св. Х. и св. М. със св. Т., който им обяснил как е пътувал за Р Турция,
натоварването на наркотика в автомобила и оказаното му съдействие от подс. М.. От направената справка на преминаващите
автомобили служителите на С „БОП”-Хасково установили лицата пътуващи в автомобила
марка „Субару”- св. Л. и подс.
М., които били преминали границата около 11 часа същия ден. Св. Т. се съгласил
да съдейства за разкриване на останалите съучастници, като след предварително
уговорен план, св. Т. се обади по мобилния телефон на подс.
М. и му съобщи, че автомобилът, с който пътува се е повредил и се намира на
бензиностанция „ОМВ” в гр. Поповица. От своя страна подсъдимият се обадил на
св. Й., като му обяснил къде се намира „авариралият” автомобил със „стоката” и
се разбрали на следващия ден да се чакат на същото място в гр. Пловдив –
паркинг на магазин „Карфур”, от където да отидат
заедно до бензиностанция „ОМВ” и да разтоварят наркотика. На 24.10.2011 година
св. Й. пристигнал на мястото на уговорената среща, където оставил автомобила,
който управлявал марка „Форд”, модел „С МАКС” и се качил в автомобила при подс. М., с когото била и св. Л.. Св. Й. носел черен сак, който взел със себе си. Тримата
потеглили към бензиностанция „ОМВ” в с. Поповица. При пристигането им и след
кратък разговор със св. Т. били задържани от служители на С „БОП”-Хасково. На
същата дата е съставен протокол за претърсване и изземване от лек автомобил
марка Субару”, модел „Форестер”,
собственост на подс. М.. В същия са описани / и в
приложението към него/ намерените СИМ карти, плаки от
СИМ карти, свидетелство за регистрация на автомобила, черна, в която са открити
инструменти, и жълти ръкавици, по които е открито следово
количество наркотично вещество „хероин”.
От протокол № 13/19.01.2012
година по назначената физико-химическа експертиза се установява, че веществото от обект група „А” представлява
хероин, с активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 29 % /тегловни процента/ и нетно тегло
6,1720 гр., а веществото от група „В” представлява „хероин”, с активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин
31,7% /тегловни процента/ и нетно тегло преди анализ 6,7180 гр. Веществото по
обект №3 – жълти ръкавици, иззети при претърсването на лекия автомобил,
собственост на подс. М., също представлява хероин.
Получените резултати от изследването се отнасят за цялото количество
инкриминирано вещество, което е с нетно тегло 11 856 грама,
или 11,856 кг.
От направената оценка на
наркотичното вещество с протокол от 05.04.2011 година се установява, че
стойността на предмета на престъплението е 688 200 лева.
Така установената и възприета от
събраните по делото доказателства фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
На първо място следва да се
отбележи, че обвинителният акт по повод на който е образувано настоящото
производство е бил внесен срещу подс. М. и обвиняемите М.Т. и Ш.Й., като по отношение на
последните двама производството е приключило по реда на чл. 384, вр. чл. 381 и сл. от НПК за прекратяване на наказателното
производство след одобряване от съда на постигнати между ОП-Хасково и
защитниците им споразумения. Производството е продължило по отношение на подс. М. по общия ред, тъй като същият не се е признал за
виновен, а Т. и Й. са разпитани в качеството на свидетели, на основание чл.
118, ал. 1 ,т. 1 от НПК. Не са налице съществени противоречия в показанията на
свидетелите, а съвкупно с останалия събран доказателствен материал може да бъде
направен категоричен извод, че както свидетелите Й. и Т., така и подс. Х.М. са имали предварителна уговорка и план за начина, по който е следвало да се
натовари наркотика от Р Турция и да се пренесе през държавната граница на Р
България. Несъмнено прекият извършител
на деянието е св. Т., който е пренесъл през държавната граница на Р България от
Р Турция без надлежно разрешително (в лек автомобил марка "Дайхатсу" модел
"Шарад" с рег.№ ВН7508ВР), високорискови наркотични вещества
(хероин), а именно: 11,856
килограма (единадесет килограма и осемстотин и петдесет
и шест грама) - общо нетно тегло, от тях 5,496 килограма
(пет килограма и четиристотин деветдесет и шест грама) със съдържание на
активен наркотично действащ компонент диацетилморфин от 29 % (тегловни
процента) и 6,360
килограма (шест килограма триста и шестдесет грама) със
съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин от 31,7 %
(тегловни процента), всичко на обща стойност 688 200 лева.
По отношение на подсъдимия Х.М., за престъплението по чл. 242
ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 от НК, от събраните по делото доказателства се установи
, че е участвал като помагач по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК, в съучастие със св. Т. и св. Й. в извършването на
посоченото деяние. Съучастническата дейност
на този подсъдим се изразява в това, че се е договорил предварително със св. Й. и е
осигурил св. Т., който да пренесе наркотика от Р Турция до Р България, когото
познава отпреди и е знаел, че е в затруднено материално положение, участвал е и при подготовката на това деяние, като е отишъл в Р Турция на
22.10.2011 година и е отвел св. Т. до мястото, където е бил натоварен наркотика
във вратите на автомобила, а впоследствие /след пренасянето на наркотика през
държавната граница от св. Т./ заедно със св. Й. е отишъл до бензиностанцията на
„ОМВ” в с. Поповица, където е трябвало да демонтират корите на задните врати на
автомобила и да вземат наркотичното вещество. Подс. М.
не се признава за виновен, като в обясненията си твърди, че не е знаел, че ще
се пренася наркотик, а знаел за уговорка
между св. Т. и св. Й. за пренасяне на стока, която представлявала текстилни
изделия, тъй като последният имал цех за производството им. Съдът не дава вяра на тези обяснения и счита,
че същите са защитна версия, тъй като както бе отбелязано, всеки контакт между
св. Т. и св. Й. е осъществяван посредством подс. М.,
тъй като Т. не е владеел турски, а Й. не
е владеел ******** език. Последният в показанията си ясно заявява, че „винаги
се срещах и разговарях с Х.” /подс. М./, но че и
тримата са знаели предварително, че „М. /св. Т./ ще пренесе стоката – хероин за
България”, както и кой колко пари ще получи. Нелогични в тази връзка са
обясненията на подсъдимия, че са му обещали само 300 евро за разходите и нямал
намерение да ходи до Р Турция, но тъй като М. нямало как сам да смени гумите на
автомобила си, нямал и зелена карта, а и станало 20 часа вечерта, се бил
принудил да се съгласи да пътува заедно със св. Т. на следващия ден, тъй като
по несъмнен начин се установи, че подсъдимият не е имал каквито и да било
ангажименти за смяната на гумите на автомобила, с който е пътувал св. Т., нито
със закупуването на „зелена карта”. В подкрепа на този извод са и показанията
на св. Л., дадени на досъдебното производство, че подсъдимият й е обяснил, че
ключовете от автомобила на св. Т. били дадени на св. Й., „за да сложи нещо
забранено”. Същата свидетелка заяви пред съда, че е дала тези
показания под натиск, но съдът не приема тази й версия, като счита, че
промяната в показанията й се дължи на личната й заинтересованост от изхода на
делото и личните й отношения с подсъдимия.
С действията си подсъдимият М. умишлено е улеснил извършването
на процесното деяние, като дейността му се е
простирала както преди, така и след извършването му. Налицие съучастие в извършване на престъплението между св. М.Т.
– пряк извършител на престъплението по чл. 242, ал. 4, предл.
1 вр. ал. 2, вр. предл. 1 от НК и св. Ш.Й. и подс.
М., които са осъществили деянието като помагачи. Св. Й. също умишлено е улеснил
пренасянето на наркотика от св. Т. като е дал предварителни указания за мястото,
където е трябвало да пристигнат подсъдимия и Т., осигурил е средствата за
пътните разходи и пътуването им, осигурил е натоварването на наркотика в
автомобила, както и парите за заплащане на извършената от тях услуга. Общото количество на
наркотичното вещество - хероин предмет на контрабандата в извършването на която
като съучастник - помагач е участвал подсъдимият М. е 11,856 кг. Стойността му изчислена
съобразно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството според процентното
съдържание на активен компонент е на обща стойност 688 200 лева и съставлява „особено големи размери”, тъй като многократно надвишава 140-кратния размер на минималната
работна заплата за страната към момента на извършване на престъплението. Случаят е „особено тежък” с оглед голямото количество
наркотично вещество, организираното му пренасяне от Р Турция до Р България,
както и предварително уговореното му пренасяне към Холандия през Австрия, с цел
разпространение.
Хероинът се намира в Приложение №
1 на чл. 3, т. 1 на ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Хероинът, като
наркотично средство, няма легална употреба, пазар и производство, и е под
контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества,
ратифицирана от Р България, както и съгласно ЗКНВП.
Безспорно пренесеният от подсъдимия М. и свидетелите Т. и Й. хероин е високорисково
наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве, забранено за употреба заради
вредният ефект от злоупотреба с него и подсъдимият и свидетелите Т. и Й. не са имали разрешение за
пренасянето му.
От субективна страна престъплението е
извършено от подс. М. при условията на общ пряк умисъл със св. Т. и св. Й.. Всеки един от тях е
съзнавал обществената опасност на извършеното и е целял настъпването на
общественоопасните последици. Действията, извършени от тях са били насочени за
постигане на общият престъпен резултат, което обуславя и общият им умисъл, като
всеки е съзнавал и предвиждал участието на останалите в контрабандата на
наркотик. Именно извършените от тримата действия, които са координирани и последователни, водят
до извода за прекият им общ умисъл за постигане на престъпният резултат.
Подбудите и причини за извършване
на деянието са стремежа на подс. М. за бързо и лесно материално облагодетелстване и незачитането на установеният в
страната правов ред.
Поради изложеното, съдът прие, че
обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин както от обективна, така и
от субективна страна и призна подс. Х.М.М., за
виновен в това, че на 23.10.2011 г. на
ГКПП” Капитан Андреево”, в съучастие като помагач с Ш.Й. – турски
гражданин - помагач и М.М.Т.,*** - извършител,
без надлежно разрешително пренесъл (в лек автомобил марка "Дайхатсу"
модел "Шарад" с рег.№ ВН7508ВР), през границата на страната на път от
Р. Турция за Р България високорискови наркотични вещества (хероин), а именно: 11,856 килограма
(единадесет килограма и осемстотин и петдесет и шест грама) - общо нетно тегло,
от тях 5,496
килограма (пет килограма и четиристотин деветдесет и
шест грама) със съдържание на активен наркотично действащ компонент
диацетилморфин от 29 % (тегловни процента) и 6,360 килограма
(шест килограма триста и шестдесет грама) със съдържание на активен наркотично
действащ компонент диацетилморфин от 31,7 % (тегловни процента), всичко на обща
стойност 688 200 (шестстотин осемдесет и осем хиляди и двеста) лева, като
предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено
тежък –
престъпление по чл.242, ал.4, предл. 1-во, вр. ал.2, предл.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.
При определяне на наказанието,
съдът взе предвид високата
степен на
обществената опасност на деянието, което отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство, а така също и обществената опасност на подсъдимия. Подс. М. е с чисто съдебно минало, няма регистрирани
противообществени прояви, с добри характеристични данни, които обстоятелства
съдът отчете като смекчаващи отговорността такива. При преценката на тези
обстоятелства следва да се вземе предвид и участието на подсъдимия в
съучастническата дейност и фактът, че неговия принос е сравнително по-малък от
този на св. Ш.Й.. За така извършеното престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” от 15 до 20 години и „глоба” от 200 000 до
300 000 лева. При оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи такива и най-лекото предвидено
в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК и определи размера на наказанието
„лишаване от свобода” под най-ниския предел, като го осъди на това наказание за
срок от 7 години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в Затвор.
Като приложи и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК, осъди подсъдимия Х.М. и на
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 100 000 лева, т.е.
намали най-ниския предвиден в закона размер с една втора.
С така постановената присъда и
наложените на подсъдимия М.
наказания, съдът намира, че ще се постигнат целите на чл. 36 от НК – както по отношение на личната,
така и на генералната превенция на закона.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК,
съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване от свобода” времето,
през което подс. Х.М. е бил задържан по ЗМВР и с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 24.10.2011 година.
По отношение на
веществените доказателства по делото, съдът отне в полза на Държавата вещите,
които принадлежат на виновните – подс. М. и
свидетелите Т. и Й. и са били предназначени и са послужили за извършване на
престъплението, а именно жълти ръкавици, черна чанта за инструменти, 2 броя отверки; 1 брой френски ключ, 9 броя накрайници за отверки с
удължител, 6 броя бургии, 3 броя ролки тиксо; 1 брой клещи; 2 броя
четки; 1брой чук; 1 брой акумулаторна отверка "В1аск
& Dескег"; 2 броя СИМ карти с №
8923418450000332189 и № 22.06 1410935049447 на Ortel mobile; СИМ карта БГ ГЛОБУЛ с № 89359051100211648340, СИМ карта с №
89902860310070069771 5 12к; СИМ карта Австрийска с № А5711074241140, като
постанови тяхното унищожаване, като вещи без стойност, на основание чл. 53, ал.
1, б. „а” от НК.
На същото основание –
чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, съдът отне в полза на Държавата и мобилен апарат
марка SAMSUNG, с IМЕI 356946040655890, мобилен апарат
марка "Нокиа", с IМЕI 358288033163980, мобилен апарат
марка "Нокиа", с IМЕI 354208033953515, мобилен апарат
марка "Нокиа" модел 1100 сив на цвят с IМЕI 358964012981556, които са
послужили за извършване на престъплението.
От приетите
по делото като писмени доказателства копия от фактури на мобилни апарати,
представени от св. М.Л., се установи, че два броя мобилни апарати не
принадлежат на подсъдимия М., нито на свидетелите Т. и Й., а са собственост на
св. М.М.Л. - мобилен апарат марка
"Нокиа" модел С 3, златист на цвят, с IМЕI 357400040212202, и на майка й - *** - мобилен апарат марка "LG" модел „GT540
OPTIMUS”, с IМЕI 352166046337963, в едно със СИМ
карта Frog с № 89359051100272087644. същите
са приобщени като веществени доказателства в наказателното производство и съдът
постанови връщането им на собствениците им..
Съдът не
приложи разпоредбата на чл. 242, ал. 7 и 8 от НК, тъй като предметът на
престъплението и превозното средство, послужило за пренасяне на наркотичното
вещество са отнети в полза на Държавата с определение № 178/17.09.2012 година по същото производство,
с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство
по отношение на подс. Й.Ш..
По
отношение на лекия автомобил, собственост на подс. Х.М.М.
– марка „Субару”, модел „Форестър”,
с рег. № Т 15 93 СТ, съдът е взел обезпечителна мярка чрез налагане на запор,
за обзпечаване на наказанието „глоба”.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Х.М.М., от с. ***, общ, ***,
обл. ***, ул."***" № **, понастоящем в Затвора – ****** ******, да
заплати съответната част от направените в наказателното производство разноски –
в полза на бюджета на съдебната власт, а именно сумата от 547,55 лева.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: Член-съдия: