Р Е Ш
Е Н И Е
№ 325
град Горна Оряховица, 03.09.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
районен съд – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, сеДМи състав,
в публично заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: М.КАРАГЬОЗОВА
при
секретаря М.П. и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 575 по описа за
Производство
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.М.Т. атакува издадения електронен фиш Серия К № 2561322 на ОД на МВР
– Велико Търново. Излага доводи в жалбата за отмяна на електронния
фиш/ЕФ/.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр.
Велико Търново – редовно призован, не изпраща процесуален представител и не
заема становище по жалбата.
Районна прокуратура – Горна Оряховица – редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 12.12.2017 г. в 09:33 часа на територията на община
Лясковец на път I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил
заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 автомобил с
рег. № *****, движещ се в посока към град Варна със скорост
Видно от справката за регистрацията и собствеността на
л.18, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е
дружеството „А.С.А
За установеното с автоматизираното техническо средство
нарушение против жалбоподателя бил
издаден електронен фиш серия К № 2561322/л.16/, в който било прието, че в
момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола
за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Приложената разписка, удостоверява датата на връчване
на обжалвания ЕФ-03.07.2020г./л.21/.
Срокът за обжалване е спазен с депозиране на жалбата с дата
16.07.2020г./л.4/.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на
обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното ѝ плащане.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката,
моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената
скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с
който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел
заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил
превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в
обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на
процесуалния закон за описание на нарушението.
От приетото като писмено доказателство предложение
рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-Велико Търново до директора на дирекцията (л.24) се установява, че
участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като
място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна
система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на
заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение
10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.25), се
установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му.
Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за
измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на
процесното нарушение.
От протокол за проверка № 2-ИСИ/26.01.2017г. (л.23) е
видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична
проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство
за измерване.
От анализа на приетите като писмено доказателство
методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.26 и сл. от делото) се установява, че използваното
за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на
изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65
от ДР на ЗДвП.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка
(л.17 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител,
се установява, че на 12.12.2017 г. в 09:33:58 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, автомобил с рег.№ ***** се е движел със
скорост
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на
извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият
орган законосъобразно е приложил нормата на чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съобразно
която собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение.
Липсват данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, същият да е депозирал декларация, съобразно чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни
за лице, извършило нарушението и да предостави копие от свидетелството за
управление на МПС на лицето, което е управлявало МПС-то, с което е извършено конкретното нарушение.
Описаното
в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно
нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Санкцията,
определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП към момента на нарушението
е в абсолютен размер от 300лв. относно превишаване на скоростта с над
Извършеното редуциране на фактически измерената
скорост от
В конкретния случай
не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено
превишение на скоростта от
Относно сроковете за установяване на нарушението: В случая от
датата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото
заснемане-12.12.2017г.- до най-ранната дата, на която е могъл да бъде издаден
електронен фиш по отношение на Т.- 19.02.2019г./датата на получаване в ОД на
МВР Велико Търново на декларацията, подадена от Тоскова-л.12/, е изминал период
от време над една година. Тоест
давността по чл.34 ал.1 от ЗАНН- една година от извършване на нарушението
безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване на
наказателно преследване. В свое решение
по КНАХД № 10300/2019г. Адм.съд В.Търново от 27.12.2019г. посочва,че сроковете
по чл.34 от ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш,
като дори анулирането на ЕФ и издаването на нов ЕФ да е станало в изпълнение на
регламентираната в чл.189 ал.5 от ЗДвП процедура, то провеждането на тази
процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл.34 ЗАНН
срокове за наказателно преследване- тримесечен от откриване на нарушителя,
който срок е спазен, и едногодишен от извършване на нарушението, който в случая
не е спазен. В конкретния случай се е стигнало до издаване на ЕФ след
изтичането на една година от датата на извършване на нарушението, което е
недопустимо с оглед разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и е основание за отмяна на
оспорения ЕФ.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя
относно заплатено адвокатско възнаграждение. Представя се договор за правна
защита и съдействие със страни жалбоподателя и адв.С.Т.Х., в който фигурира
договорено и платимо в брой при подписване на договора адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева./л.6/. Посоченият защитник не се е явявал в
съдебно заседание, изготвил и депозирал е молба след постъпване на изготвената
жалбата, както и становище за даване ход на делото в негово отсъствие и това на
жалбоподателя. Като взе предвид и размерите на възнагражденията за адвокат
съобразно чл.18 ал.2, респ. чл.7 ал.2 от Наредба за минималните размери на
адв.възнаграждения, както и размерът на наложената глоба, съдът намира, че
следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя относно заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен
фиш серия К № 2561322, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
с който на С.М.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на
разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ НА С.М.Т., с ЕГН
********** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
100лв./сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….