РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 29.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове Димитър Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 5409 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от А.А.З. чрез адвокат К. срещу Решение № 43363/17.02.2020,
постановено по гр. д. № 23036/2019г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в,
в частта за уважаване на претенциите на „Т.С.“ЕАД за главница за ТЕ и за цена
на услугата дялово разпределение.
Направени са оплаквания за неправилни изводи, че е
налице облигационно отношение между страните за продажба на ТЕ поради липса на
доказателства за собственост-нотариален акт.
Не било доказано ищецът да е извършвал дяловото
разпределение, а то било извършвано от трето лице, поради което ищецът нямал
вземане за цена на услугата „дялово разпределение“; не били представени
доказателства за годност на измервателните уреди; не било доказано извършване на реален отчет
или на пречки за такъв; не били представени документи за въвеждане на
абонатната станция в експлоатация, което означавало, че тя е негодна; не бил
давал съгласие за извършване на прихващания на суми за възстановяване със суми
за предишни периоди.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. Неоснователни са възраженията за несъбрана държавна
такса. Приложим е чл. 72, ал. 1 ГПК. Интересът е един за ищеца-да събере
вземанията си, които имат един източник-твърдяното облигационно отношение по
доставка на ТЕ.
По отношение правилността на решението
въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбите и от императивните
материални норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните и направените с жалбата
оплаквания с оглед на събраните доказателства СГС намира жалбата на частично основателна
по следните съображения:
От писмените доказателства по делото – Договор за
продажба на държавен имот на л. 157-160 се установява, че ответника е придобил
собствеността върху процесния имот. Същият не е твърдял да се е разпоредил с правото на собственост преди
процесния период.
Съгласно чл.
153 ЗЕ и с оглед на разяснения на ТР2/2017г. на ОСГК на ВКС следва, че щом е
установена собственост той е задълженото лице за заплащане на ТЕ, потребена в
имота.
Ищецът не е претендирал да е извършвал дяловото разпределение-
то се извършва от нарочни субекти по чл. 139 от ЗЕ, които се избират от
собствениците в етажната собственост. Цената на тази услуга се предвижда в ОУ
на ищеца да се плаща на него, а не направо на третото лице. Това е принципно
допустимо, а освен това е предвидено и в сключения между ищеца и третото лице
помагач Договор, така че и оплакванията, че не се дължи на ищеца цената за
дялово разпределение са неоснователни.
Неоснователно е оплакването за липса на реален
отчет-представени са от дружеството, което извършва дяловото разпределение
изготвените за имота изравнителни сметки, които не са оспорени и от тяхното
съдържание следва, че има реален отчет, тъй като абонатния номер на ответника
не е посочен между тези за които е отбелязано, че липсва отчет. Представени са
и подписани протоколи за отчет, като подписа положен за клиент не е оспорен по
делото.
Не оспорен факта, че в сградата се доставя ТЕ.
По делото е приета СТЕ, която СГС счита, че следва да
се кредитира само в частта отнасяща се до общият топломер, а именно че е бил
годен от техническа гледна точка. Извода
е направен на база представени от ищеца на вещото лице официални
документи от дружества, лицензирани да извършват проверка на средствата за
търговско измерване, които са посочени като номера и дати на издаване от вещото
лице и обхващат процесния период. За верността на заключението вещото лице носи
наказателна отговорност, като няма пречка да работи и с документи, които не са
представени по делото.
В
останала си част експертизата не може да се кредитира- отнася се за период,
който не е процесния.
Въпреки това жалбата пак е неоснователна. Както се
посочи по-горе представени са изравнителните сметки за периода предмет на
делото, както и протоколите за отчет на уредите. Те не са оспорени от гледна
точка на тяхното съдържание, поради което следва да се приеме, че е доказано
количеството и стойността на доставената реално ТЕ в имота.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата досежно
липсата на протоколи за въвеждане на абонатната станция в експлоатация. По
делото те са ирелевантни - важното е да се установи, че има реална доставка на
ТЕ в сградата, а това поначало не е оспорено. Освен това следва да се установи
и количеството и стойността на ТЕ потребена в имота на ответника, а то се
установява от представените писмени доказателства, които като неоспорени частни
документи имат доказателствена стойност.
Няма данни и твърдения да е извършвано прихващане
между сумите посочени в изравнителните сметки като такива за връщане със суми
за периоди преди процесния и това оплакване също е неоснователно.
Освен това тук следва да се отбележи, че ответника при
негова тежест не установил никакви плащания и следователно, като не е платил
месечните суми, няма какво да му се връща по изравнителните сметки, защото нищо
не е надплатил. От изравнителните сметки се установява, че общо за периода
реално е потребена ТЕ на стойност 900,07 лева. Вземанията за периода
01.05.2015г. – 30.11.2015г. са погасени по давност. Размерът на вземанията
погасени по давност се установява от неоспореното съобщение към фактура на л.
25 от делото, в което са посочени помесечно начислените прогнозни суми.
На основание чл. 162 ГПК СГС приема, че сумата
посочена „за връщане“ (37,85 лева ) в изравнителната сметка на л. 77 от делото
(за периода 15-16г.) следва да се раздели на 12 части, колкото са месеците
които обхваща и полученото число (3, 15 лева) да се приспадне от всяко месечно
прогнозно вземане за което е изтекла давност, като така се стига до реалната сума
за съответния погасен по давност месец, при което за погасения по давност
период стойността на реално потребената енергия е в размер на 133,98 лева. Непогасения
по давност реален остатък за този период (след приспадане на сумата от 3,15 лева
от всяко месечно плащане до края на този отчетен период) е 194,73 лева. Реално
дължимите суми за другите два периода се установяват от изравнителните сметки.
Сборът на дължимите по периоди главници за които искът е основателен е 820,92
лева, което означава, че решението следва да се отмени, в частта с която искът
за цената на ТЕ е уважен над размера от 820,92 лева до уважения от 898,04 лева
или за сумата от 77,12 лева – главница за ТЕ. Размерът на претенцията за цената
на дяловото разпределение е правилно определен от СРС.
По разноските.
При този изход на делото във въззивна инстанция адвокат
Н.К. има право на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ съобразно уважената част от от жалбата. Обжалваемия
интерес е 937,70 лева. Уважени са 77,12 лева или 8%, което означава, че има
право на 24,00 лева за адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА
при претенция за 300,00 лева.
Въззиваемото дружество има право на разноски в размер
на 92 % от сторените. Същото претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 50,00 лева, от които следва жалбоподателя да бъде осъден да
плати 46,00 лева според отхвърлената част от жалбата.
След решението на СГС уважени са 69 % от исковете,
което налага и отмяна на решението в частта по разноските с която на ищеца са
присъдени разноски над сумата от 51,75 лева разноски за заповедното дело, както
и над сумата от 232,47 лева за исковото дело пред СРС.
Следва да бъде осъден ищецът да заплати на адвокат К.
още 13,64 лева за безплатното представителство в първа инстанция.
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 43363/17.02.2020, постановено по гр. д. № 23036/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 61 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО Е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ А.А.З. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******сумата от 77,12 лева цена на ТЕ за периода 01.12.2015г. до 30.04.2018г.,
представляваща разликата над размера от
820,92 лева (до който иска е основателен) до уважения размер от 898,04
лева, като отхвърля иска за сумата от
77, 12 лева.
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕТО и в частта по разноските, с
която на „Т.С.“ЕАД са присъдени разноски над
сумата от 51,75 лева разноски за заповедното дело, както и над сумата от 232,47 лева за исковото
дело пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.А.З. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ЕАД
46,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело..
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД да заплати на адвокат Н.К. от
Софийска адвокатска колегия с личен номер *****, служ. адрес гр. София, ул. „*****,
офис 2 сумата от 24,00 лева – възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред въззивната инстанция и още 13.64 лева за безплатното
представителство в първа инстанция.
Настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.