Р Е Ш Е Н И Е
№ 416 28.11.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
тридесети октомври 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №600 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО вр.
с чл.128 и сл. от АПК образувано по жалбата на А.А.Д. против Решение
№2153-23-22/29.06.2023г на Директора на ТП НОИ Стара Загора, с което е отказано
признаване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл.68 ал.1- ал.2 и ал. 3 от КСО, след отмяна
на Разпореждане №********** от 19.04.2023г на ръководителя на ПО при ТП НОИ., с
което същото право е отказано.
А.А.Д. е подал Заявление №
213-23-3303/20.12.2022г за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, към което е приложил Трудова книжка №1989. На 06.02.2023г служебно са
изискани копия на заповеди за назначаване и преназначаване на лицето, работило
в ОАП „Динамика“ –Казанлък, за периода от 24.01.1984г до 02.01.1985г за
определяне на категорията труд. От Осигурителен архив е получен отговор на
07.02.2023г, че в личното досие се съдържат Заповед за назначаване
№А118/25.01.1984г на длъжност шофьор „Ифа-VV-50“, Търговска база,
Заповед за преназначаване №А 1962/28.11.1984г на длъжност шофьор на автобус
Чавдар Г-6, Заповед за преназначаване №12681/02.01.1985г на длъжност
преподавател по кормилна практика в ПУЦ. На същата дата -06.02.2023г, когато е
изискана информация от отдел Осигурителен архив при ТП НОИ Стара Загора, е
изпратено и искане до заявителя на основание чл.1 ал.4 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж за представяне на Удостоверение за осигурителен стаж УП-3 от
СУ „Заводски строежи“ АЕЦ Козлодуй за периода 01.12.1982г -20.02.1983г с
указана категория труд, съгласно ПКТП /отменен/
или декларация за невъзможност да бъде представено. След проверка –
Констативен протокол №КВ-5-23-01295003/09.02.2023г за проверка на разходите на
ДОО за периода, в който заявителя има качеството на самоосигуряващо се лице, и
въз основа на наличните в Осигурителен архив документи за зависим труд по
трудови договори с ОАП „Динамика“ гр. Казанлък, „Заводски строежи“ АЕЦ
Козлодуй, включително представените удостоверителни документи за прослужена
редовна военна служба, е направен Опис на осигурителен стаж / стр.38/ и е
изчислен действителен осигурителен стаж от 32г 06м и 23 дни при трета категория
труд, който в съчетание с възрастта към 22.12.2022г -54г, 10м и 14 дни е
обусловил правен извод за издаване на Разпореждане №**********/19.04.2023г на
Ръководителя на ПО за отказ да се признае право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст на основание чл.68 ал.1-ал.2 и ал.3 от КСО. Мотивите са липса на 39г
и 2 месеца осигурителен стаж, който е необходим по силата на чл.68 ал.2 от КСО
– след 31.12.2016г осигурителния стаж за мъжете се увеличава с по два месеца от
първия ден на всяка следваща година до достигане на 40г осигурителен стаж.
Разликата между изискуемия по чл.68 ал.2 вр. с ал.1 от КСО осигурителен стаж от
39г и 2 месеца е повече от определените пет години осигурителен стаж по чл.9а
ал.2 от КСО, който може да бъде зачетен при пенсиониране след внасяне на осигурителните
вноски. Условията на чл.68 ал.3 от КСО не са изпълнени поради възрастта на
заявителя към датата 22.12.2022г спрямо изискуемата от 66 години и 10 месеца в
съчетание с 15години действителен осигурителен стаж.
С жалба вх. №1012-23-55/06.06.2023 е
обжалвано в срок, пред Директора на ТП НОИ Стара Загора разпореждането от
19.04.2023г, получено на 12.05.2023г с указание за правото да бъде оспорен в едномесечен
срок.
С Решение № 2153-23-22/29.06.2023г Директора
на ТП НОИ Стара Загора е отменил Разпореждане №**********/19.04.2023г, поради
неправилно определяне на осигурителния стаж като такъв от трета, вместо
правилната му квалификация на осигурителен стаж от втора категория за времето
от 29.11.1984г до 02.01.1985г, през което заявителя е заемал длъжността шофьор
на автобус Чавдар по силата на трудов договор с Динамика АД гр. Казанлък / към
периода ОАП „Динамика“, и вместо него е
постановил Отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
въз основа на признат към 20.12.2022г осигурителен стаж от втора категория –
0г,1м и 03 дни, осигурителен стаж от трета категория -32г, 07м,1 ден и общ
осигурителен стаж от 32г, 07месеца и 1 ден.
Решението е връчено на 05.09.2023г, с
указания за правото да бъде оспорено пред АС Стара Загора в 14 дневен срок.
Правото на обжалване е упражнено на 18.09.2023г, на 13-тия ден от срока и срещу
годен за оспорване административен акт, с който е отказано признаване на
заявено за упражняване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
заявление от 22.12.2022г. Жалбата е допустима.
Жалбоподателя иска от съда да приеме за
установено, че материалния закон е приложен неправилно, тъй като за периода от
02.01.1985г до 28.12.1998г е упражнявал труд, обхванат от разпоредбата на т.53а
от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отменен/, защото е
бил назначен и реално е полагал труд като инструктор – преподавател по кормилна
практика на кандидати за придобиване на правоспособност за управление от
категории Е и Д, а след 1996г за управление на моторни превозни средства от
категории С + Е, към които се причисляват нормативно товарни автомобили и
състави на ППС с товароподемност 12 и повече тона. За установяване на
действително полаган труд като преподавател по кормилна практика на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на посочените в т.53а от ПКТП
/отменен/ товарни автомобили, автобуси и състави на ППС се позовава на
протоколи за проведени изпити и на показанията на лица, имащи качеството на
свидетели, поради това че са работили заедно с жалбоподателя като екипи, а на
единия от тях му е призната втора категория труд, вписана в издадената от същия
осигурител трудова книжка. В трудовата книжка на жалбоподателя работодателя/осигурител
не е направил предложение за признаване на осигурителния стаж като такъв от втора
категория. Иска отмяна на Решението и връщане на преписката за ново разглеждане
с указания да бъде признат посочения период като осигурителен стаж от втора
категория, при което ще се изпълни условието на чл.68 ал.1-2 от КСО за
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира
разноските по делото – възнаграждение за адвокат, редовно упълномощен да го
представлява.
Ответника Директор ТП НОИ, чрез
процесуалния си представител твърди, че жалбата е не основателна. Съгласно
трудова книжка №1989 и съхранените в Осигурителен архив заповеди за назначаване
и преназначаване, жалбоподателя е полагал труд като инструктор, преподавател по
кормилна техника за времето от 02.01.1985г до 28.12.1998г или с продължителност 13г, 08м и 27 дни. От
събраните допълнително в хода на съдебното дирене свидетелски показания и
писмени документи – протоколи на изпитни комисии, не се установява
товароподемността на автомобилите, на които жалбоподателя е провеждал обучение
по кормилна техника, а това е правно релевантния факт, от който зависи
заключението за полагане на труд от втора категория, посочен в т.53а от
ПКТП/отменен/. Освен това за времето от месец 10 на 1991г до месец 12 на 1993г
в разплащателните ведомости на осигурителя жалбоподателя е посочен с длъжността
„специалист“, а не преподавател. За периода от 01.01.1997г до 28.12.1998г в РОЛ
е подавана информация за трета категория труд. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност е решението на Директора на ТП НОИ Стара Загора, съгласно
петитума на жалбата и нормативно установеното в чл.118 вр. с чл.117 ал.3 от КСО,
но за яснота и поради не прецизния диспозитив на акта, се налага следното
уточнение: Жалбоподателя счита, че разпореждането е потвърдено, защото въпреки
отмяната му, правния резултат от обжалването остава същия - отказ да се признае,
че към 22.12.2022г е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл.68 от КСО, поради което иска и отмяна на разпореждането,
както и че решението има отделни части, а именно за призната втора категория на
труд на основание т.53а от ПКТП/отменен/ за времето от 29.11.1984г до
02.01.1985г – един месец и три дни. Решението не може да има отделни части по
причина на опис на осигурителния стаж по категории, извършен в диспозитива. Описанието
на осигурителния стаж по категории и на превърнатия общ към трета категория,
чийто размер е правната причина за отказ да се признае правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст е елемент на мотивите, които не оставят място за
съмнение относно волята на ръководителя на ТП НОИ, изразена в диспозитива,
който е следвало да бъде за отхвърляне на жалбата, а не за отмяна на
разпореждане, което според решаващия орган
постановено при правилно приложение на материалния закон. Въпреки това
след отмяната на разпореждането, то не съществува в правния мир и не може да
бъде повторно отменено, нито мотивите са отделни части на решението за отказ да
се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл.117
ал.3 от КСО ръководителя на ТП НОИ е длъжен да постанови мотивирано решение, с
което да се произнесе по основателността на жалбата или искането, като може да
ги отхвърли, когато достигне до правен извод за материална законосъобразност на
разпореждането / правилно е отказано упражняване на заявено право, правилно е
вменено задължение и т.н./, или да отмени обжалваното разпореждане, когато
материалния закон е приложен неправилно. С изречение второ на чл.117 ал.3 от КСО са уредени правомощията на ръководителя на ТП НОИ, които се упражняват след
отмяна на обжалваното разпореждане и тези правомощия са точно две, обусловени
от порока, който е причинил отмяната му и от задължението за разрешаване на
въпроса по същество: – отменя разпореждането и вместо него постановява друго по
спорното материално право, когато законът е приложен неправилно, но всички
факти от значение за случая са установени, или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния орган, когато не са изяснени
всички обстоятелства, от които зависи съществуването, упражняването,
прекратяването, изменението, погасяването на спорните осигурителни права и
задължения. Предоставената от чл.117 ал.3 изречение второ от КСО компетентност
на ръководителя на ТП на НОИ винаги да разреши въпроса по същество, но само
след отмяна на обжалвано разпореждане и при изяснен фактически състав, е в
отклонение от правилата на чл.97 ал.1 и ал. 2 от АПК, поради което и именно
решението, постановено в хода на административния контрол подлежи на съдебно обжалване.
Ето защо в настоящия случай с обжалваното решение ръководителя на ТП НОИ Стара
Загора е постановил не прецизен диспозитив, тъй като след формиран в мотивите
идентичен правен извод за не съществуване на правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, е отменил разпореждането и вместо него е постановил същото по
съществото на спора, но единствения акт в правния мир е само неговото решение.
Спорът по делото е фактически – за
конкретни условия на труд и заемана длъжност, а правен относно категорията
труд. Първият въпрос е въведен от жалбоподателя и касае периода от 02.01.1985г
до 28.12.1998г, за който работодателя е издал по време на полагане на труда,
първичните документи – заповеди за назначаване, изменение на трудовото
възнаграждение и за прекратяване на трудовото правоотношение и в
удостоверителния, съставен въз основа на тях – трудовата книжка. В тях е
посочил заеманата длъжност като преподавател по кормилна практика в професионално
учебен център, както и продължителността на нейното заемане, но без да
конкретизира определена категория водачи, което означава, че е допустимо да се
установят с всички средства за доказване условията на труд и конкретно
изпълняваната дейност на заеманата длъжност по аргумент от чл.104 ал.10
изречение второ от КСО, а именно обучение на шофьори, обхванати от списъка на
т.53а от ПКТП /отменен/ - водачи на обслужващи вътрешноградски и междуселищни
пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за
бърза и неотложна медицинска помощ в страната. В заповед №№196/18.01.1985 е
посочена длъжността преподавател по кормилна практика, а с последващите допълнителни
споразумения за изменение на трудовия договор е променен размера на трудовото
възнаграждение, съгласно вписаното основание – споразумение по Колективен
трудов договор. Следователно посочването в тези допълнителни споразумения на
длъжността само като преподавател/инструктор не опровергава верността на
удостовереното в трудовата книжка заемане на длъжност като преподавател по
кормилна практика за целия период. В заповед №196/18.01.1985г е посочено, че
жалбоподателя притежава полувисше образование по специалност
преподавател-инструктор, съгласно документ №2298/05.07.1984г, издаден от учебно
заведение в град Ямбол, а по същото време /1984г/ е приет на обучение за
придобиване на професия „шофьор категория Д и категория Д+Е, които трябва да
притежава, за да обучава водачи за всички категории, съгласно действалата към
този момент Наредба №3/21.01.1975г в сила до 26.11.1996г.. Според Наредба
№3/21.01.1975г. категория е определена за водачите на МПС, а след 26.11.1996г,
когато влиза в сила Наредба №19/13.11.1996г. за подготовката, отчета и
изискванията за годност на водачите на моторни превозни средства, е въведена
нормативно категория на моторните превозни средства, за чието управление се
придобива правоспособност. По разпореждане на чл. 71 от Наредба №3/21.01.1975г,
преподаватели по управление на МПС могат да бъдат лица, които притежават
свидетелство за преподавателска правоспособност за съответната категория
водачи, издадено от учителски институт при Министерството на народната просвета,
за да имат тази правоспособност те трябва да са и водачи от същата категория. Следователно
установява се от писмени доказателства, издадени от работодателя, че за
процесния период от 18.01.1985г до
28.12.1998г жалбоподателя като правоспособен преподавател за обучение на всички
категории водачи и за всички категории МПС, е заемал длъжност, изискваща труд
по управление на учебни моторни превозни средства, на които според посочените
Наредби трябва да се провежда обучението и на водачите/шофьорите, обхванати от
т.53а от ПКТП/отменен/. По силата на
чл.49 от Наредба№3/21.01.1975г, учебните моторни превозни средства трябва да
бъдат за категория Д- учебен автобус с минимален брой на местата 37 + 1; за
категория Е- учебен
товарен автомобил над 9000 кг общо тегло с прикачено ремарке с общо тегло над
750 кг., за категория С- учебен
товарен автомобил с общо тегло от 3500 до 9000 кг, натоварен над 50 на сто от
товароносимостта. По силата на Наредба
№19/13.11.1996г учебните автомобили от категория С + Е са товарен автомобил с
максимално допустима маса не по-малка от 9000 кг с прикачено двуосно ремарке с
максимално допустима маса не по-малка от 4000 кг; учебните автомобили от
категория В - автобус с минимален брой на местата 37 + 1; категория Д+Е - автобус
по т. 6 с прикачено двуосно пътническо или багажно ремарке с максимално
допустима маса не по-малка от 4000 кг. Следва и отговора на правния въпроса,
поставен от ответника, а именно на МПС с каква товароподемност трябва да е
провеждано обучението по кормилна техника, за да е налице основанието по т.53а
от ПКТП отменен, за категоризиране на труда на преподавателя по кормилна
практика като такъв от втора категория. С нормата на т.53а от ПКТП /отменен/ е
присвоена втора категория труд на преподавателите по кормилна практика, които
провеждат обучение на посочените в Наредбата учебни автомобили на водачи за
категории Д и категория Е, съответно за правоспособност за управление на МПС от
категория С+Е, В-автобус с места за пътници 37, и D + Е. От свидетелските
показания се установява, че жалбоподателя е обучавал водачи за категории С+Е и
Д, заедно с двамата разпитани свидетели и още един техен колега С.. Били са
екипи като четиримата са преподавали практика за тези най-тежки категории.
Учебните автомобили са били два товарни автомобила марка Шкода с ремаркета и
два автобуса, на които курсистите са обучавани по кормилна практика. Групите са
били от по двадесет човека, като на всеки преподавател по практика се разпределят пет човека, които се обучават
едновременно за две категории – Д и Е, съответно С+Е и Д+Е. Едната седмица се
управлява товарния автомобил с ремаркета, а другата седмица автобуса.
Теоретичния изпит и за двете категории е един. Свидетеля Б.Б. е работил заедно
с жалбоподателя от януари 1985г до 1992г, когато е напуснал. Имало е изискване
от КАТ какви да бъдат като тонаж учебните автомобили, на които се обучават
водачи за тези две категории, които дават право и за международен превоз на
пътници и товари – това се потвърждава и то нормативните изисквания на
посочените Наредби. За категория С+ Е на камиона задължително се закача
ремарке. Камиона е бордови автомобил с каросерия – марка Шкода, към който се
закача ремарке. В последните години получили Шкода Европа с полу ремарке, което
изглежда като така наречените тирове. Другият свидетел Ж.Ж. е работил от 1992г до
1996г заедно с жалбоподателя, а в неговата трудова книжка срещу същата длъжност
е предложена втора категория по т.53а от ПКТП /отменен/, съгласно чл.70 от
същия, призната от ТП НОИ Стара Загора. За товарния автомобил Шкода посочва, че
може да бъде натоварено с до 7 тона товар, а автобуса е бил с 50 места, като
потвърждава, че за тези учебни МПС може да се закача и ремарке. Заедно са
работили като преподаватели по практика на Шкодите и на автобусите за двете
категории, за които се отнасят тези моторни превозни средства – Е и Д. Заедно
са обучавали курсисти по автомобилна практика, а камионите за категория С са
били по-леки, до четири тона.
Представените
по делото протоколи на изпитни комисии, в които е участвал жалбоподателя
доказват, че той в качеството си на правоспособен преподавател и представител
на учебната форма е провеждал обучението на водачите за придобиване на
правоспособност от съответната категория. Спазването на изискванията за учебни
автомобили се удостоверява от протоколите на изпитните комисии, които
удостоверяват, че правоспособността е придобита след обучение, проведено по
реда на Наредбите – протоколите са основни отчетни документи и се съхраняват 50
години, като свидетелства за извършените от и пред комисиите действия, сред
които изпълнението на задължението да проверят изправността на учебните МПС. На
следващо място, посочените Наредби изискват
членовете на изпитните комисии да се състоят от правоспособни преподаватели за
водачи от категорията МПС/правоспообност, за която провеждат изпит. Един от тях
трябва да е представител на учебната форма, което означава, че не е задължително участие непременно
на преподавателя по кормилна практика, но обсъдени заедно с писмените документи
за трудов стаж на длъжност преподавател по кормилна практика и свидетелските
показания за условията на труд – управление на учебни автомобили, които се
изискват за обучение на водачи от съответните категории водят до единствения
извод, че са изпълнени условията на т.53а от ПКТП /отменен/. Не може да се изисква управление на учебен
автомобил, който е с обща товароподемност / собствено тегло плюс това на
товара/ поне 12 тона или автобус, който е на транспортна фирма за обслужване на
пътнически линии, при което тълкуване разпоредбата на т.53а от ПКТП/отменен/ би
останала без приложение, и след като водачите и шофьорите, обхванати от записа
се обучават за категория правоспособност, която да им позволи да управляват
автобус по пътнически линии, който може да има и по-малко места, но главното е
да е за превоз на пътници, а по отношение на товарните автомобили да имат
категория, към която същите попадат. По силата на т.53а от ПКТП е посочен труда
на преподавателите по кормилна практика, които обучават водачи, за да придобият
те правоспособност, съответна на категорията на изброените моторни превозни
средства, а не те самите като преподаватели да управляват товарен автомобил с
12т и повече товароподемност. Правно значение има преподавателя да е такъв по
кормилна практика на водачи, които се обучават за съответните категории, защото
по време на действието на ПКТП са действали и посочените Наредби, които са
изисквали специално за тези категории управление на учебни МПС, които не
отговарят на минималните характеристики на категорията, а на тези, които са
посочени в т.53а от ПКТП/отменен/. Учебния автомобил за категория Е има с общо
тегло над 9 000кг с прикачено ремарке над 750кг, а автобуса за категория Д
е с 37 места за пътниците и един за водача, съответно за категория С+Е
двуосното ремарке е не по-малко от 4 000кг, съгласно Наредбите, а изпълнението
на тези условия се удостоверява от протокола на изпитните комисии и
жалбоподателя е участвал в тях като правоспособен преподавател и представител
на учебната форма, а според свидетелските показания за периода от 20.01.1985г
до 23.08.1996г / когато е прекратено правоотношение със свидетеля Ж./ е полагал
трудова дейност като преподавател по кормилна практика на тези учебни МПС, на
които са обучавани водачи от категория Е и Д, то се налага извод за
основателност на жалбата. Решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде
отменено. Преписката трябва да се върне на компетентния на ръководител ПО при
ТП НОИ Стара Загора за ново произнасяне с оглед указанията на съда по тълкуване
и прилагане на закона за признаване на труда, положен в периода от 02.01.1985г
до 23.08.1996г като такъв от втора категория на основание т.53а от ПКТП
/отменен/. За времето от 23.08.1996г до 28.12.1998г, няма доказателства за
изпълнение на длъжността преподавател по кормилна практика на учебни автомобили
за подготовка на водачи от посочените категории. Налични са протоколи на изпитните комисии – последните с дата 24.11.1998г,
за участие на жалбоподателя като правоспособен преподавател и представител на
учебната форма, на както се посочи по-горе, няма изискване непременно
преподавателя по кормилна практика да е член на комисията. Поради това не може
да се приеме, че и за времето от 23.08.1996г до 28.12.1998г условията на труд
са същите и предполагат втора категория труд.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно. Минималния размер по чл.8 ал.2 т.2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела по
КСО е 500лв, а делото не представлява фактическа сложност, като е проведено и
едно съдебно заседание. Ето защо размера от 800лв, като надвишаващ с триста
лева или почти една втора минималния, трябва да бъде намален до установения
нормативен минимум.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение №2153-23-22/29.06.2023г на
Директор ТП НОИ Стара Загора по жалба на А.А.Д..
Връща пенсионна преписка №********** на
ръководител ПО при ТП НОИ Стара Загора за ново произнасяне при спазване
указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да
заплати на А.А.Д. ЕГН ********** сумата от 500лв / петстотин/, представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: