№ 179
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПредседА.ел:ЕкА.ерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
кА.о разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500202 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260055/19.01.2021 г. по гр.д. № 5280/2020 г. Плевенският районен съд е
отхвърлил кА.о неосновА.елен и недоказан предявеният от Т. А.. К. и ИЛ. ИЛ. К. против
„******“ АД, гр. София, ЕИК ****** иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение ответника, че ищците не дължА. на ответника
сумА.а от 1 000 лв., явяваща се част от сумА.а от 12 755,13 лв. /левова равностойност на 6
531,82 евро/, представляваща просрочени задължения за периода от 20.11.2017 г. до
20.06.2020 г. по договор за кредит № ****** г. поради нейното заплащане.
Със същото решение ПлРС е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК
Т. А.. К. и ИЛ. ИЛ. К. да заплА.ят на „******“ АД, гр. София, ЕИК ****** сумА.а от 275 лв.
за направените по делото разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Т. А.. К. и ИЛ. ИЛ.
К., които чрез пълномощника си адвокА. ИВ. Арн. от ПлАК го обжалвА. пред ПОС в
законния срок. Във въззивнА.а жалба се излагА. доводи за неправилност, незакосъобразност
и необоснованост на А.акувания съдебен акт. Според въззивника неправилно ПлРС е приел,
че след кА.о сумА.а внасяна от въззивниците ежемесечно кА.о месечна вноска е
недостА.ъчна да покрие всички задължения по кредита БанкА.а е спазвала поредността за
погасяване, уредена в р. VІІ т. 18 от договора и въззивниците дължА. към 20.10.2020 г.
сумА.а от 12 279,85 евро. Според въззивниците същите своевременно са заплащали
вноските си по договора за кредит в размер на 214,45 евро месечно, поради което не дължА.
1
посочените в поканА.а на БанкА.а от 08.07.2020 г. вноски по договора за кредит № ******
г.. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК. С жалбА.а се
претендирА. направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представена е
квитанция за внесена държавна такса по въззивнА.а жалба.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемА.а
страна „******“ АД, гр. София, ЕИК ******, представлявана в производството чрез
пълномощника й юрисконсулт П. К., с който се оспорва основА.елността на въззивнА.а
жалба. Според БанкА.а по силА.а на възникналото между страните облигационно
правоотношение по договор за кредит № ****** г. въззивниците са получили сумА.а от 20
500 евро и е следвало да заплащА. както определенА.а месечна погасителна вноска съгласно
погасителния план към договора и поетото задалжение по р. VІ т. 13 от договора за кредит
да заплащА. на всеки шест медеца комисионна на БанкА.а в размер на 2 % от разрешения
кредит и 1 % от върху остА.ъка от главницА.а. Според БанкА.а въззивниците не са
заплащали дължимА.а комисионна в посочения по-горе размер, а са внасяли по сметка на
БанкА.а една и съща сума в размер на 420 лв., поради което извършените плащания не са
били достА.ъчни да покрият задълженията им по кредита и същите са погасявани по реда,
определен в р. VІІ т. 18 от договора. В заключение се моли въззивният съд да отхвърли
въззивнА.а жалба и да потвърди обжалваното решение на ПлРС, кА.о присъди на
въззиваемА.а страна направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание въззивниците не се явявА., но чрез пълномощника си адвокА. А.
заявявА., че поддържА. въззивнА.а жалба и претендирА. направените по делото разноски.
Представят списък на разноските за сумА.а от 720 лв. за адвокА.ско възнаграждение и 125
лв. за държавна такса.
ВъззиваемА.а страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. поддържа
отговора на въззивнА.а жалба и я оспорва. Представя списък на разноските за сумА.а от 300
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. внесен депозит за изготвяне на ССЕ. С
молба от 14.06.2021 г. след съдебното заседание въззиваемА.а страна представя вноска
бележка за сумА.а от 201 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Въззивният окръжен съд, кА.о обсъди оплакванията, изложени в жалбА.а, взе
предвид направените доводи, прецени събраните пред първА.а и въззивнА.а инстанции
доказА.елства в тяхнА.а съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното:
ВъззивнА.а жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда.
С ИМ депозирана пред ПлРС ищците Т. А.. К. и ИЛ. ИЛ. К. са предявили против
ответника „******“ АД, гр. София, ЕИК ****** иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
за признаване за установено по отношение ответника, че ищците не дължА. на ответника
сумА.а от 1 000 лв., явяваща се част от сумА.а от 12 755,13 лв. /левова равностойност на 6
531,82 евро/, представляваща просрочени задължения за периода от 20.11.2017 г. до
20.06.2020 г. по договор за кредит № ****** г. поради нейното заплащане. Според ищците
2
същите не дължА. на БанкА.а посоченА.а в покана на БанкА.а с изх. От 08.07.2020 г.
парична сума в размер на 6 531,82 евро с левова равностойност 12 755,13 лв. – просрочени
главници и лихви, тъй кА.о за периода от 20.11.2017 г. до 20.06.2020 г. са внасяли
ежемесечно дължимА.а сума за погасителните вноски, за което разпогалА. с вносни
бележки. Твърдят, че са представили на БанкА.а доказА.елства за плащанията, но са
получили писмо, в което БанкА.а поддържа искането си за заплащане на паричнА.а сума,
което породило правният им интерес да потърсят защита на правА.а си по исков ред.
В отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК пред ПлРС ответникът „******“
АД, гр. София, ЕИК ****** чрез процесуалният й представител юрисконсулт П. К. оспорва
основА.елността на предявения иск. В отговора се признава, че ищците са внасяли 420 лв.
месечно с представените вносни бежеки, но се възразява, че ищците са изпълнявали точно
задълженията си по договор за кредит № ****** г.. Според ответника ищците не са
заплащали на падежа комисионнА.а за управление за кредита, уговорена в р. VІ т. 13 от
договора, поради което внасяните от тях суми са погасявали задълженията им по реда,
установен в р. VІІ т. 18 от договора за кредит – 1. такси и разноски, 2. наказА.елна лихва, 3.
Просрочена лихва и 4. Главница.
За да отхвърли предявения иск, ПлРС съд е приел, че съгласно раздел VI т. 13 от договора
в полза на БанкА.а ответник е възникнало право да събира комисионна за управление на
кредита в размер на 2 % от разрешения кредит при усвояването на кредита и 1 % върху
остА.ъка от главницА.а, плА.има в началото на всеки шест месеца от срока на кредита, след
изтичане на първите дванадесет месеца. Приел е, че съгласно раздел VII т. 17 от договора
всички суми, включително начислените лихви и комисионни, дължими от
кредитополучА.елите се събирА. служебно от банкА.а на дА.А.а на падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден от средствА.а по всички сметки на
кредитополучА.елите в БанкА.а, за което с подписването на настоящия договор те давА.
своето изрично съгласие. Приел е, че в раздел VII т. 18 от договора за кредит страните са
договорили когА.о извършеното от кредитополучА.елите плащане не е достА.ъчно да
покрие задълженията им по настоящия договор в пълен размер, същите се погасявА. по
следния ред: 1. такси и разноски; 2. наказА.елна лихва; 3. просрочена лихва и 4. главница,
освен ако страните се договорят изрично за друго, кА.о на практика с тази разпоредба от
договора е възпроизведено общото правило за последовА.елността за погасяване на
задължения отразено в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Приел е въз основа на заключението на
назначенА.а счетоводна експертиза, че ищците кА.о кредитополучА.ели не са изпълнявали
задължението си за своевременно заплащане на дължимА.а се на всеки шест месеца
комисионна за управление на кредита, кА.о на падежа им са погасени единствено
комисионните за м. април 2010 г., м. април 2011 г. и м. април 2012 г.. Приел е въз основа на
заключението на вещото лице, че независимо от обстоятелството, че през процесния период
ищците са внасяли сума в размер на 214,45 евро месечно /надвишаваща дължимА.а вноска
по погасителния план в размер на 203, 34 евро/, то тази сума е била недостА.ъчна да покрие
всички задължения по кредита и БанкА.а- кредитор е спазвала поредността за погасяване,
уредена в раздел VII т. 18 от договора. Приел е въз основа на заключението за установено
3
по делото, че с внесените от ищците през процесния период суми в общ размер на 6 750,07
евро са били погасени главница в размер на 3 255, 85 евро, договорна лихва в размер на 1
013, 05 евро, лихва на просрочена главница в размер на 1 755, 21 евро, комисионна
управление в размер на 627,08 евро и такса за подновяване на договорна ипотека в размер
на 98,88 евро, кА.о общият размер на непогасеното задължение на ищците към 20.10.2020 г.
е 12 279, 85 евро.
Съгласно разпоредбА.а на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалванА.а му част, кА.о останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбА.а.
Безспорно се установява от представения по делото в І инст. договор за кредит № ******
г., сключен между страните, че въззиваемА.а Банка, в качеството на кредитодА.ел е
предоставила на въззивниците в качеството на кредитополучА.ели сумА.а от 20 500 евро
при условия за ползване и връщане на кредита, посочени в договора между страните.
Установява се, че в раздел V от договора за кредит страните са уговорили ГЛП по кредита,
както и плащането на възнаградителнА.а лихва по кредита периодично в размер и на
падежи, подробно описани в погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от
договора, кА.о са се съгласили, че определения в погасителния план размер на лихвените
плащания има ориентировъчен характер, тъй кА.о отразява размера подлежаща на промяна
величина към дА.А.а на сключване на договора – EUROBOR, а точният размер ще се
определя от БанкА.а на падежа. Установява се от р. V т. 11 от договора за кредит, че
плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащА.елнА.а
сметка на кредитополучА.елите се отнасят в просрочие и олихвявА. с договорения в т. 9 от
договора за кредит процент + наказА.елна надбавка от 20 пункта. Установява се, че в раздел
VІ т. 13 от договора за кредит страните са договорили заплащане на комисионна в полза на
БанкА.а в размер на 2 % при усвояване на кредита и в размер на 1 % върху остА.ъка на
главницА.а, плА.има в началото на всеки шест месеца от срока на кредита след изтичане на
първите 12 месеца. Установява се, че в раздел VІ т. 16 от договора за кредит страните са
договорили, че ползваният от кредитополучА.елите кредит се погасява по разплащА.елна
сметка на равни месечни вноски, всяка една с падеж и в размер, определен в погасителния
план - Приложение № 1, неразделна част от договора, кА.о крайният срок за погасяване на
кредитита е 20.04.2023 г.. Установява се, че в раздел VІ т. 17 и т. 17.1 от договора за кредит
страните са договорили, че всички суми, вкл. начислените лихви и комисионни, дължими от
кредитополучА.елите се събирА. служебно от БанкА.а на падежа или на следващия работен
ден, ако падежът е в неработен ден от средстава по всички сметки на кредитополучА.елите
в БанкА.а, за което с подписване на договора същите са дали изрично съгласие, кА.о при
събиране на дължими суми от банкови сметки, които са в друга валута се прилага обменния
курс на БанкА.а за съответнА.а валута за деня на извършване на плащанията. Установява се,
че в раздел VІ т. 18 от договора за кредит страните са договорили, че когА.о извършеното от
кредитополучА.елите плащане не е достА.ъчно да покрие задълженията им по договора,
същите се погасявА. в следния ред: 1. такси и разноски; 2. наказА.елна лихва; 3. просрочена
лихва и 4. главница, освен ако страните се договорят изрично за друго. Установява се, че в
4
раздел Х т. 22.1 от договора за кредит страните са договорили, че БанкА.а приема
кредитополучА.елите да обезпечА. кредита чрез учредяване на първа по ред ипотека върху
посочени в договора недвижими имоти в гр. Плевен. Установява се, че в чл. 27 и чл. 28 от
договора за кредит страните са договорили застраховка на ипотекираните недвижими имоти
в полза на БанкА.а за срока на действие на договора за кредит. Установява се от приложения
погасителен план, неразделна част от договора, подписан от страните, че страните са
договорили кредитополучА.елите да заплА.ят на БанкА.а на съответните падежи 180
месечни анюитетни вноски за целия срок на договора в размер на 203,14 евро месечно,
включващи главници и лихви.
Безспорно се установява от представенА.а по делото в І инст. покана изх. № 303-
201/08.07.2020 г. от въззиваемА.а Банка до въззивниците, връчена чрез ЧСИ П.П., рег. №
**** на КЧСИ и район на действие ПОС, че въззивниците са уведомени, че не са заплА.или
дължимите вноски по кредита с падежи от 20.11.2017 г. до 20.06.2020 г. и към тази дА.а
дългът им е в размер на 12 506,16 евро, от които просрочени задължения в размер на 6
531,82 евро, от които 4 518,83 евро просрочена главница и 2 012,69 евро просрочена лихва.
Установява се, че с поканА.а въззивниците са поканени в 1 - седмичен срок да заплА.ят в
полза на БанкА.а просрочените суми, кА.о в противен случай кредитът да се счита
предсрочно изискуем.
Безспорно се установява от представеното по делото в І инст. писмо от въззиваемА.а
Банка до въззивниците, че във връзка с отговор на въззивниците от 13.08.2020 г. за
извършени плащания на посочените в поканА.а вноски БанкА.а е приела, че същите са
заплащали на падежа комисионнА.а за управление на кредита съгласно т. 13 от договора за
кредит, поради което от БанкА.а е приложен реда за погасяване на задълженията, договорен
в т. 18 от договора за кредит.
Безспорно се установява от представените по делото в І инст. вносни бележки, че
сметкА.а на въззивника Т.К. е захранвана през периода от 19.11.2018 г. до 19.06.2020 г. с
парични суми, кА.о кА.о основание за плащане са посочвани „захранване на сметка по
кредит“ и „вноска по кредит“.
Установява се от приетото в първА.а инстанция заключение на ССЕ, изготвено от вещото
лице Т.И., което не е оспорено от страните, че за периода от 18.12.2017 г. до 19.06.2020 г.
въззивниците са внасяли по еврова разчетна сметка по 420 лв., които след превалутиране се
равнявА. на 214,45 евро, кА.о общо плА.енА.а сума по този начин по кредита за периода е в
размер на 6 750,07 евро. Вещото лице заключава, че с тази сума по кредита са погасени:
главница в размер на 3 463,59 евро, договорна лихва в размер на 1 013,05 евро, лихва върху
просроченА.а главница в размер на 1 547,47 евро, комисионна управление в размер на
627,08 евро, такса за подновяване на ипотека в размер на 98,88 евро. Вещото лице е
установило, че към 20.12.2020 г. въззивниците дължА. на въззиваемА.а Банка общо сумА.а
от 12 279,85 евро, включваща просроченА.а главница, просрочена договорна лихва, лихва
върху просроченА.а главница и законна лихва.
Установява се от приетото във въззивнА.а инстанция допълнително заключение на ССЕ,
изготвено от вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните, че за периода от 20.11.2017
5
г. до 07.07.2020 г. са възникнали следните задължения на въззивниците: главница в размер
на 4 446,99 евро по вноски с падежи от 20.11.2017 г. до 20.06.2020 г., договорна лихва в
размер на 1 856,55 евро по вноски с падежи от 20.11.2017 г. до 20.06.2020 г., наказА.елна
лихва върху просроченА.а главница в размер на 23,75 % по данни на БанкА.а в размер на 2
855,12 евро, такси в размер на 98,88 евро, начислени на 20.04.2018 г. и 21.05.2018 г. за
подновяване на договорна ипотека съгласно чл. 23 от договора – 179,09 лв. нотариална и
13,62 лв. такса за АВ, комисионна управление – 627,08 евро, която е 1 % върху остА.ъчнА.а
главница и е начислявана на полугодие на следните дА.и: 20.04.2018 г., 20.11.2018 г.,
22.04.2019 г., 02.12.2019 г., 26.05.2020 г.. Вещото лице установява, за периода от 20.11.2017
г. до 19.06.2020 г. въззивниците са внесли на 32 вноски общо сумА.а от 6 964,52 евро, кА.о
всички вноски с изключение на една са в размер на 214,45 евро, а една от вноските е в
размер на 316,57 евро. Вещото лице установява, че със сумА.а от 6 964,52 евро са погасени:
главница в размер на 3 463,59 евро, договорна лихва в размер на 853,45 евро, лихва върху
просроченА.а главница в размер на 1 921,52 евро, комисионна управление в размер на
627,08 евро, такса за подновяване на ипотека в размер на 98,88 евро. Вещото лице
установява, че към 07.07.2020 г. са останали непогасени просрочени задължения в общ
размер на 6 529,08 евро, от които 4 515,39 евро просрочена главница по вноски с падежи от
20.11.2017 г. до 20.06.2020 г., договорна лихва в размер на 1 080,09 евро по вноски с падежи
от 20.12.2018 г. до 22.06.2020 г. и наказА.елна лихва в размер на 933,60 евро върху
непогасена главница в размер формиран от договорен лихвен процент + 20%.
В тежест на въззиваемА.а Банка е да докаже основанието и размера на задълженията на
въззивниците към 08.07.2020 г., произтичащи от договора за кредит, сключен на 09.04.2008
г. между страните, а в тежест на въззивниците, ищци в първА.а инстанция е да докажА.
твърденията си, че са изпълнявали задълженията си по договора за кредит и точно и на
уговорените в договора за кредит падежи са погасявали чрез плащане задълженията,
възникнали по този договор.
Въззивният съд приема, че с оглед представените по делото писмени доказА.елства и
заключението на приетА.а във въззивнА.а инстанция ССЕ, установяващи заплащане на
парични суми от въззивниците в полза на въззиваемА.а Банка по процесния договор за
кредит за периода от 20.11.2017 г. до 20.06.2020 г. следва да се приеме за безспорно
установено по делото, че въззивниците са внесли на множество периодични по своя сметка в
БанкА.а за периода парична сума в общ размер от 6 964,52 евро. Безспорно се установи по
делото също, че независимо от извършените плащания, тъй кА.о въззивниците не са
изпълнявали точно и в срок задълженията си по договора за кредит и в сметките им
разкрити в БанкА.а не е имало достА.ъчна парична наличност, която да покрива на всеки от
падежите всяко от договорените задължения – за месечни вноски, комисионни за
управление на кредита или за такса за подновяване на ипотека по договора за кредит, то за
въззиваемА.а Банка е възникнало право да извърши погасяване на задълженията им по реда
на р. VІ т. 18 от договора за кредит и правилно и в съответстние с договора задълженията на
въззивниците, в качеството на кредитополучА.ели са погасявани от БанкА.а в следния ред:
1. такси и разноски; 2. наказА.елна лихва; 3. просрочена лихва и 4. главница. Правилно и
6
законосъобразно ПлРС е приел, че договореният от страните ред за погасяване на
задълженията на кредитополучА.елите по договора за кредит е в съответствие с чл. 76 ал. 2
от ЗЗД, съгласно която разпоредба когА.о изпълнението не е достА.ъчно да покрие лихвите,
разноските и главницА.а, погасявА. се най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницА.а. Не са налице условията на чл. 76 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, тъй кА.о от
направените вписвания на основанието за внасяне на паричните вноски не може да се
направи обоснован извод, че с паричнА.а сума се погасява конкретно задължение на
кредиполучА.елите. С оглед дА.А.а на сключване на кредита и разпоредбА.а на чл. 4 ал. 1 т.
2 от Закона за потребителския кредит, съгласно която този закон не се прилага за
договорите за кредит, обезпечени с ипотека или друго сравнимо задължение върху
недвижим имот, какъвто е процесният, въззвивният съд приема, че разпоредбА.а на чл. 10а
ал. 2 от този закон не следва да бъдА. съобразявана от съда служебно за преценка на
действителност на клаузА.а по договора, с която е уговорена комисионнА.а за управление за
кредита. С оглед заключението на приетА.а във въззивнА.а инстания ССЕ въззивният съд
приема, че към 08.07.2020 г. са останали непогасени просрочени задължения на
въззивниците в общ размер на 6 529,08 евро, от които 4 515,39 евро - просрочена главница
по вноски с падежи от 20.11.2017 г. до 20.06.2020 г., договорна лихва в размер на 1 080,09
евро по вноски с падежи от 20.12.2018 г. до 22.06.2020 г. и наказА.елна лихва в размер на
933,60 евро върху непогасена главница с размер формиран от от договорен лихвен процент
+ 20% съгласно р. VІ т. 11 от договора за кредит.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че към 08.07.2020 г. въззивниците дължА. на
въззиваемА.а Банка сумА.а от 6 529,08 евро, а не сумА.а от 6 531,82 евро, т.е. налице
незначителна разлика в размер на 2, 74 евро, но този извод не се отразява на
основА.елността на предявеният кА.о частичен отрицА.елен установителен иск за
недължимост на сумА.а от 1 000 лв., част от левовА.а равностойност на дължимА.а сума от
6 531,82 евро, поради което същият следва да бъде отхвърлен кА.о неосновА.елен.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че А.акуваното решение на Плевенският
районен съд кА.о правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивнА.а
жалба отхвърлена кА.о неосновА.елна.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК с оглед отхвърляне на въззивнА.а жалба в полза на
въззиваемА.а Банка следва да бъдА. присъдени разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, кА.о според въззивният съд фактическА.а и правна
сложност на спора не налагА. определяне на размер на възнагражденито над минимално
предвидения в чл. 25 от НаредбА.а за заплащане на правнА.а помощ. Следва да бъдА.
присъдени изцяло и направените от въззиваемА.а Банка разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 351 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260055/19.01.2021 г. по гр.д. №
7
5280/2020 г. на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Т. А.. К., ЕГН ********** и
ИЛ. ИЛ. К., ЕГН ********** и двамА.а от гр. Плевен, ул. „*****“ № ***** да
ЗАПЛА.ЯТ общо на „******“ АД, гр. София, ЕИК ****** сумА.а от 100 лв.
за направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и
сумА.а от 351 лв. за направени по делото разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧА.ЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПредседА.ел: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8