Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
гр. В., 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на
четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
С.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й. 2. Д. В.
при участието на секретаря А. А.,
след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. въззивно гражданско дело №
315 по описа за 2020 на ОС – В., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на В.Ц.П., чрез пълномощника му – адв. Д. Г., против Решение №
459 от 13.07.2020 г. по гр. дело № 514/2020 г. на РС – В..
Във въззивната жалба се
твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Аргументите
за този извод се изразяват на първо място в това, че РС – В. неправилно е
приел, че за наложената мярка за неотклонение „Домашен арест“ на въззивника, по
ВЧНД № 261/2019 г. по описа на ВОС, липсва времеви обхват. Разяснява се, че при
налагане на мерки за неотклонение по принцип не се определя времеви обхват.
Наред с това, ответната страна в първоинстанционното производство не е оспорила
протоколното определение, с което е наложената мярката и същото е прието от
съда. Не на последно място се отбелязва, че съдът, правейки доклад по делото и
разпределяйки доказателствената тежест не е дал указания на въззивника да
докаже времеви обхват на наложената му мярка за неотклонение „Домашен арест“.
На следващо място, според
въззивника в настоящия казус извършването на подбор е задължително и щом същото
не е осъществено, това само по себе си води до незаконност на уволнението. В
подкрепа на твърдението си цитира ТР
3/2012 г. на ОСГК и Решение 589 от 1997 г. на ВКС.
По – натам се заявява
категорично, че е доказано обстоятелството, че жалбоподателят П. е синдикален
лидер – председател на ФНСДУО при ОП „С. и.“ – гр. В. Същото е видно от писмо с
изх. № 01-102/16.03.2020 г.
На последно място
въззивникът счита, че са неправилни доводите на контролирания съд, досежно
обстоятелството, че не се е позовал на закрилата, регламентирана в чл. 333, ал.
4 КТ - приложен е КТД именно поради това.
Иска от съда да отмени
атакуваното решение. Претендира и направените по делото разноски пред двете
инстанции.
В законоустановения
двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, е подаден писмен отговор от Общинско
предприятие „С. и.“, представлявано от Ю. И.– директор.
В отговора въззиваемата
страна заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.
Аргументите се изразяват в това, че при разглеждане на правния спор
първоинстанционният съд правилно е установил, че съкращението в щата е
осъществено. Според длъжностното разписание, в сила от 01.01.2020 г., заеманата
от ищеца длъжност „работник поддръжка“ не съществува. Наред с това се изтъква,
че ищецът не е посочил измежду кои работници е следвало да бъде извършен
подбор, при положение, че този щат е закрит. Твърди се, че дори да се приеме,
че трудовите функции са запазени и се осъществяват от лице, заемащо някоя от
останалите длъжности, практиката на ВКС приема, че е налице реално съкращение и
при извършена от работодателя трансформация – когато трудовата функция на
съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаващ
се трудова функция. Цитирана е и практика на Върховната съдебна инстанция в
този смисъл.
Посочва се и че В.П. не е
председател на КНСБ към ОП „С. и.“ от 02.10.2018 г.
Иска от съда подадената
въззивна жалба да бъде приета за неоснователна, а постановеното Решение за
правилно и законосъобразно. Претендират се направените пред двете съдебни
инстанции разноски, включително и тези за юрисконсултско възнаграждение.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба,
отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С
Решение № 459/13.07.2020 г. по гр. дело №
514/2020г. по описа на РС –В. са
отхвърлени предявените от В.Ц.П., с ЕГН: ********** ***, против ОП „С. и.– В.,
с ЕИК:., представлявано от директора Ю. Б. И., с адрес: гр. В., искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
отмяна на Заповед № 1 от 08.01.2020 г. на директора на ОП „С. и.– В. за
прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник поддръжка“ и
за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3903.00 лева за
периода от 08.01.2020 г. до 08.07.2020 г., като неоснователни. Същевременно В.Ц.П.
е осъден да заплати на ОП „С. и.– В., представлявано от директора Ю. Б. И.,
сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият въззивен състав констатира, че правилно са
отделени като безспорни от контролирания съд следните факти:
По делото не се спори, че въззивника е работел на
длъжност „работник поддръжка“ в ОП „С. и., което е видно и от намиращия се
между кориците на делото Трудов договор № 004/08.12.2015 г.
Не е спорно също така, че със Заповед № 1/08.01.2020
г. трудовото правоотношение на П. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 08.01.2020 г., а с
Предизвестие № 1 от 08.01.2020 г. същият уведомен, че трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на уговорения 30 – дневен срок.
Не се спори още, че с Решение № 49,
взето с Протокол № 5/30.04.2018 г. Общински съвет – В.е одобрил структура по
длъжности в ОП "С. и." и е намалил числеността на персонала от 11
щатни бройки на 10 щатни бройки, считано от 01.06.2018г. /л. 43 от
първоинстанционното производство/, както следва:
-
Директор
- 1 брой
-
Старши
счетоводител - 1 брой
-
фелдшер
- 1 брой
-
домакин
„Спортна зала" - 1 брой
-
чистач
- 2 броя
-
охранител
- 1 брой
-
домакин
-поддръжка - 1 брой
-
домакин
„ Гребна база" - 1 брой
-
домакин
„Колодрум" - 1 брой.
Този факт се установява и от представеното длъжностно
разписание на ОП "С. и. в сила от 01.01.2020г. /л. 45 от
първоинстанционното производство/.
От
представеното поименно щатно разписание на длъжностите в ОП „С. и.“ към
01.01.2020 г., съгласно утвърденото длъжностно разписание, се установява както
че числеността на персонала е 10 души, така
и че липсва длъжността на ищеца
„работник поддръжка“.
Установява се също, че към общинското
предприятие на 26.01.2016г. е учредена синдикална организация на КНСБ, видно от
представения на л. 61 от първоинстанционното производство учредителен протокол,
като за неин председател е бил избран въззивникът. Има подписан КТД /л. 66 от
първоинстанционното производство/. От представените от страните протоколи от ОС
на членовете на тази организация обаче, се установява, че на 21.09.2018г. /л.
47 от първоинстанционното производство/ е направено предложение за смяна на
ръководството - председател и касиер, но е сменен само касиера. На Общото събрание,
проведено на 02.10.2018г. /л. 46 от първоинстанционното производство/, е взето
решение за смяна на председателя, като за нов е избран С. И. Ц.. Този извод не
бе разколебан и от възраженията, изложени във въззивната жалба, а именно, че
въззивника П. все още е синдикален лидер, тъй като в писмо с изх. №
01-102/16.03.2020 г. председателят на ФНСДУО К. Б. се обръща към него по
следния начин: „Председател на синдикална
организация на ФНСДУО при ОП „С. и.– гр. В.“. Само по себе си подобно
обръщение не доказва твърдяното, предвид факта, че по делото е налице протокол,
от който е видно, че въззивникът не е председател на върпосната синдикална
организация от 02.10.2018 г. Освен това, същият не е оспорен по надлежния ред,
предвиден в ГПК, поради което съдът няма основание да го дискредитира. В тази
връзка в производството пред настоящата инстанция адв. Г.– процесуален
представител на въззивника П. депозира писмо от независимите синдикати при КНСБ,
заедно с протоколи от 2016г. – 2020 г., за сведение, но тъй като писмото е с
изходящ номер от 16.03.2020 г., а първоинстанционният съдебен акт е постановен
на 13.07.2020 г., същите не бяха приети от ОС – В. заради преклузията,
предвидена в чл. 266 ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи,
че в проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция е представено
писмено доказателство и от въззиваемата страна – писмо с изх. № 01 –
249/28.09.2020 г. от Федерацията на независимите синдикати от Държавно
управление и организации – КНСБ, според което председател на синдикалната
организация на ФНСДУО – КНСБ при ОП „С. и.“ – гр. В. е С. И. Ц., избран с
протокол от 02.10.2018 г. Същото е прието от въззивния състав, но не може да
бъде кредитирано, тъй като не се явява ново по смисъла на чл. 266 НПК, въпреки
че е получено от ОП „С. и.“ – В. след приключване на производството пред
Районния съд. Настоящият съдебен състав е на мнение, че щом въззивникът П. е
могъл да се снабди с писмо от въпросната организация още на 16.03.2020 г. и за
въззиваемата страна не е имало пречка да го стори, а и както става ясно от
самото писмо, запитването на ответната страна по въззивната жалба е с изходящ
номер от дата 18.09.2020 г. – доста време след постановяване на атакуваното
решение. Наред с това въззиваемата страна е имала възможност да го представи в
срока за отговор на жалбата, който не е бил изтекъл към 29.09.2020 г., когато
се е снабдила с въпросното писмено доказателство. Този извод обаче по никакъв
начин не променя убеждението на съдебния състав, базирано на всестранен анализ
на доказателствата, че жалбоподателят П. не е председател на въпросната
синдикална организация от 02.10.2018 г.
Вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която първостепенният съд правилно е приел като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, дава заключение за
размера на БТВ на ищеца за един ден и за един месец.
Вещото лице също така посочва, че няма
извършен подбор при съкращение на щата, както и че няма останали на работа лица
с придобито право на пенсия и няма назначени нови служители.
От представеното копие на извлечение
на трудова книжка на ищеца, се установява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение, същият не е полагал труд по друго трудово правоотношение и не е
получавал доходи от такова. Тези обстоятелства се установяват и от представената
регистрационна карта от "Бюро по труда" – В., както и от
представените от ищеца Декларации за оставане без работа.
На последно място, от представени
молби за ползване на отпуск, респ. заповеди за разрешаване на такъв, се
установява, че жалбоподателят П. не е ползвал какъвто и да е вид отпуск към
момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
При така установената
фактическа обстановка, настоящия съдебен състав
намира въззивната жалба за неоснователна поради следните съображения :
Съгласно чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В случая въззивната инстанция констатира, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а подадената срещу него жалба е неоснователна.
Видно от разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ съответният работодател може
да уволни работник или служител на посочените основания, който същевременно е и
член на синдикално ръководство в предприятието, на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през
времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след
освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикалния орган,
определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация.
След анализ на доказателствената съвкупност безспорно е установено по
делото, че жалбоподателят е бил част от синдикално ръководство на синдикална
организация в ОП „С. и.“ – В. до 02.10.2018 г., когато на провело се Общо
събрание е избран нов председател, а именно С. И. Ц.
С оглед предствените доказателства РС – В. правилно е посочил, че към
момента на уволнението – 08.01.2020 г. жалбоподателят П. не се е ползвал със
закрилата, уредена в чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като вече освен че не е бил
синдикален лидер, са изминали много повече от шест месеца от освобождаването му
от въпросната длъжност, поради което не е било необходимо предварителното
съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация.
Извършвайки самостоятелна проверка, предвид възраженията наведени във
въззивната жалба, настоящата инстанция констатира, че отново напълно вярно
контролираният съд е посочил, че въззивника П. в исковата молба е следвало да
се позове на закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като би могъл да се
ползва от нея, имайки предвид намиращият се между кориците на делото Колективен
трудов договор, според който работодателят
може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при
намаляване обема на работа, съгласно чл. 333 КТ, след предварително съгласие на
съответния синдикален орган съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, но след като не го
е сторил, съдът няма правомощия да се произнесе. В тази връзка е неприемливо
твърдението на жалбоподателят П., че се е позовал на горепосочената защита и
това било видно от приложения КТД. При прегледа на исковата молба категорично
се установява липсата на каквито и да било доводи, свързани с горепосочената
защита. Наред с това самият КТД не е представен на съда като доказателство към
исковата молба.
Безпочвени са и възраженията, касаещи задължението на работодателя да
осъществи подбор в конкретния случай. Според
ТР №
3/2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС при съкращаване
на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието,
прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема
длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от предприятието
се предхожда от подбор, който е по
преценка на работодателя. Хипотезите, в които този подбор е
задължителен и е част от правото на уволнение, респ. липсата му би довела до
незаконност на уволнението, са следните: при
съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой
еднородни длъжности /трудови функции/ и
при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с
работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници
и служители на длъжности в намаления обем работа. В настоящия случай трудовият
договор с жалбоподателя П. е прекратен след реално съкращаване на щатната
бройка за заеманата от него длъжност „работник подръжка“, видно от Решение 49,
взето с Протокол 5 от 30.04.2018 г. на Общински съвет – В. /л. 43 от
първоинстанционното производство/ и поименно щатно разписание на длъжностите в ОП „С. и.“ към
01.01.2020 г. /л.45 от първоинстанционното производство/. Освен това заеманата от П. длъжност е била и единствена по щата на
предприятието – извод, следващ от прегледа на Поименно разписание на длъжностите
на ОП „С. и.– В. към 01.01.2019 г. /л.
91 от първоинстанционното производство/, поради което за работодателя не е
възникнало задължение за извършване на подбор.
По
делото несъмнено се установи, че на 06.12.2019 г. на жалбоподателя е наложена мярка
за неотклонение „Домашен арест“. Същият твърди, че докато е под подобна форма
на процесуална принуда, работодателят няма право да го уволни. Този извод е
напълно неправилен, тъй като в КТ няма разписано подобно правило, което да дава
такъв вид защита на работника или служителя. При това в настоящия случай
основанието за уволнение е чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, а не
чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор, когато би имало смисъл да се доказва кога е наложена мярката за
неотклонение и дали е продължавала към момента на уволнението, за да се
обоснове невъзможността за изпълнение на вменените трудови функции. Това
всъщност се има предвид под „времеви
обхват на наложената мярка“.
Предвид
изложеното, първоинстанционният съд законосъобразно с счел, че прекратяването
на трудовото правоотношение се явява законно, поради което исковите претенции е
следвало да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция – въззиваемата страна претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, видно от приложения списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, когато юридическите лица са защитавани от
юрисконсулт, се присъжда възнаграждение, определено от съда. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, изготвеният отговор на въззивна жалба
и осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция,
настоящият съдебен състав присъжда възнаграждение в размер на 100 лева, което
не надвишава максималния размер, определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ.
Водим от
горното, Видински окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 459/13.07.2020 г. по гр. д. № 514/2020г. на
Районен съд – В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
В.Ц.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ОП „С. и. – В., с ЕИК: .,
представлявано от директора Ю. Б. И. с адрес: гр. В. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: