Р
Е Ш Е Н И Е
№
260037 / 15.1.2021г.
гр.
Перник, 15.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 03945 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ал.1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу И.Е.И. и П.С.И.,***, с които се иска да бъде признато за установено
между страните, че ответниците, в качеството им на наследници на процесния недвижим
имот, дължат разделно, всеки съответната си идеална част, на ищцовото дружество
сумата от 612,00 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл.,
ап. за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2019г. включително и сумата от 67,05 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 25.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 01529/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Изяснява се, че ответниците дължат процесните вземания в качеството си на
наследници на процесния недвижим имот, като всеки от тях отговаря до размера на
собствената си ½ идална част от правото на собственост върху имота. Сочи
се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на договорните отношения,
предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна
енергия, с оглед на което предявява настоящите искови претенции и моли за
уважаването им.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците,
чрез пълномощника им адв. Б. В. - КАК, са депозирали писмени отговори, в които
оспорват по основание и размер предявените искови претенции. Оспорват
обстоятелството, че между страните е налице облигационна връзка, тъй като твърдят,
че не са нито собственици, нито ползвател на процесния недвижим имот. Оспорват
включването на вноска „дялово разпределение” към главницата, формирана и
дължима за доставената топлинна енергия. Релевират и възражение за недължимост
на процесните вземания, поради погасяването им по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 872
от 09.03.2020г. по ч. гр. д. № 01529 по описа за 2020г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК последните са оспорили
вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл.
415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира
предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответниците е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственици или
ползватели на ответниците по отношение на процесния недвижим имот.
От
приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
на 15.04.1999г. лицето Р.С.П.е дарила на ответника П.С.И. своята ½ идеална част от процесния
недвижим имот, като е запазила правото си на ползване и обитаване на същия
докато е жива. От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху
апартамент или друг обект, даден като обезщетение върху отчужден недвижим имот
за мероприятията по ЗТСУ № 186, том III, нот. дело №
1125/1987г. се установява, че Р.С.П.е придобила правото на собственост върху
процесния имот заедно с лицето С. И. С. – син на Р.П. (видно от приетото по
делото удостоверение за наследници), поради което с дарената си ½
идеална част се изчерпва правото й на собственост. На 08.06.1999г. С. И. С. е
починал, поради което, по силата на наследствено правоприемство, ответникът П.С.И.
е придобил и останалата ½ ид. част от правото на собственост, с което е
станал пълноправен собственик на имота. Последното обстоятелство, между
впрочем, се установява и от отразеното от ответника П.И. в подадената от него
Декларация по чл. 14 от ЗДДТ, където последният е посочен като единствен
собственик на имота. Съдът намира, че от ангажираните по делото писмени
доказателства не се установява ответникът И.Е.И. да е придобил по някой от
придобивните способи част от правото на собственост върху процесния имот или по
отношение на него да е учредено ограничено вещно право на ползване, респ. по
отношение на него не е налице качеството „клиент на топлинна енергия”. Ответникът
П.С.И., като единствен собственик на процесния имот се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между него и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона.
За да обоснове основателност на
исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот
с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок.
От
изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и
ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява се,
че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
Доказва се, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния
период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС,
като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановени срок.
От обсъдената по-горе експертиза се
установява и обстоятелството, че между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, чието
действие не е прекратено към исковия период.
От изслушаната и
приета като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че размерът на задължението, досежно процесния имот, представляващо
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за исковия
период е в размер на 612,00 лева.
С
оглед обстоятелството, че предявения спрямо ответника П.С.И. иск е до размера
от ½ от общия дълг, а ответника И.Е.И. не е пасивно материално правно легитимиран
да отговаря за прететндираната ½ от общия размер на вземанията на ищеца за
топлинна енергия, в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства,
сочещи за извършено плащане от страна на ответника П.И., предявения от ищеца
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважен в частта, касаеща
ответника П.С.И. и отхвърлен в останалата му част – досежно ответника И.Е.И.
.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената съдебно-икономическа експертиза се установява още, че на ищцовото
дружество се дължи и сумата от 67,05 лева, представляваща обезщетение за забава
на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 25.02.2020г. С оглед установения
обем от права от ответниците и частичното уважаване на главния иск, съдът
намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в частта, касаеща предявените искови претенции
спрямо ответника П.С.И. и отхвърлен в останалата му част – по отношение на
ответника И.Е.И..
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху дължимата от
ответника П.С.И. главница в размер на 306,00 лева, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2020г.
до окончателното й плащане.
Съдът
намира, че следва да се произнесе и по направеното от ответника възражение,
досежно вноската за дялово разпределение. Съдът намира, че в случая се касае за
стойност на услуга, която възниква като следствие от и е пряко свързана с
правоотношенията по доставката на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост,
защото ЗЕ задължително предвижда нейното извършване. Следователно и
потребителите на топлинна енергия дължат нейната цена (В т.см. Решение №
319/12.08.2019г. на ПОС, постановено по в.г.д. № 326/2019г. по описа на ПОС). С
оглед тези аргументи, съдът намира възражението на ответника за неоснователно.
Съдът
намира за неоснователно и релевираното възражение за погасяване на вземанията
по давност. Съгласно константната съдебна практика, когато потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски, се касае за трайно,
периодично изпълнение на парично задължение. В този случай, задължението на
потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111,
б.”в”ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 06.03.2020г., поради което и
съдът намира, че погасени по давност ще са вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 06.03.2017г. Исковия период, обаче, обхваща вземания, чиято
изискуемост е настъпила след тази дата, поради и което възражението на
ответниците за погасяване на вземанията по давност се явява неоснователно.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът
се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от
които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 465,00 лв, от които: 50,00 лв. за
държавни такси в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 15.00 лева –
такса за издаване на 3 броя съдебни удостоверения и 250.00 лева –
възнаграждение за вещи лица. В съответствие с уважената част от исковете му, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 232,50 лв. за направените по
настоящото дело и ч. гр. д. № 01529/2020г. по описа на ПРС, разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част.
В настоящия случай, исковите претенции,
насочени спрямо ответника П.С.И. са уважени изцяло, поради и което на същия
разноски не му се следват. Доколкото исковите претенции, насочени спрямо
ответника И.Е.И. са отхвърлени изцяло, то на последния се дължат направените по
делото разноски. Последният е доказал такива в размер на 800,00 лева, направени
в исковото производство за адвокатско възнаграждение. Ищецът, обаче, е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за правните
услуги на адвоката на ответника И.Е.И. за двата обективно съединени иска в
исковия процес е в размер на 300.00 лв., поради което и съдът намира, че
възражението на ищеца е основателно до сумата от 300.00 лева.
С оглед
изхода на делото и предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди
ищеца да заплати на ответника И.Е.И. сумата от 300,00 лв., представляваща
направени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу
И.Е.И. и П.С.И.,***, че П.С.И. ДЪЛЖИ на на ищцовото дружество сумата от 306,00 лева,
представляваща ½ от общия
размер на стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Васил Левски”, бл. 15, ап. 41 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.
включително и сумата от 33,52 лева,
представляваща ½ от общия размер
на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г.
до 25.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 306,00 лева,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.03.2020г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01529/2020г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, В ЧАСТТА, касаеща предявените искови
претенции спрямо ответника И.Е.И..
ОСЪЖДА
П.С.И.,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, сумата от 232,50 лева,
представляваща направените по делото и по частно гражданско дело № 01529/2020г.
по описа на ПРС разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” ДА
ЗАПЛАТИ на И.Е.И., с адрес: ***, сумата от 300,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 01529/2020г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: