Решение по дело №1547/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 570
Дата: 18 май 2018 г. (в сила от 18 май 2018 г.)
Съдия: Иван Димитров Коев
Дело: 20181100601547
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 18.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

                                                      АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

 

При секретаря: Мариана Косачева и с участието на прокурор: Благовест Байраков, като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД 1547 по описа на Софийски градски съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

 

С присъда от 06.07.2017 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, постановена по НОХД5588 по описа за 2017 година, признава подсъдимия С.М. П., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, постоянен адрес:***, ЕГН: ********** за виновен в това, че на 27.12.2016 година около 04:55 часа в град София, ж.к. "*********по улица "Професор Александър Танев" с посока на движение от улица "д-р Атанас Москов" и улица "Филип Аврамов" към "Околовръстен път" управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка "Рено", модел "Лагуна", с ДК № *******с концентрация на алкохол в кръвтаси над 1.2 на хиляда, а именно – 1.49 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест Дрегер", модел "ARSM – 7410, плюс", фабричен № 0090, с проба № 01323, съгласно чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства - "… при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водачите се установява въз основа на показанията на техническото средство" – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 343г от НК му наложил кумулативно наказание "лишаване от свобода" в размер на 8 /осем/ месеца, "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 10 /десет/ месеца, както и наказание "глоба" в размер на 500.00 /петстотин/ лева. 

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.

 

Недоволен от така постановената присъда в частта, досежно размера на наложеното наказание "лишаване от свобода" е останал прокурор от Софийка районна прокуратура, който в законния срок е подал протест с оплакване, че същото не отговаря на тежестта на извършеното престъпление. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1.49 на хиляда – била много висока. С отмерването на наказанието не само под предвидения от ЗДвП за това нарушение минимум, нямало да се постигнат целите му. Отправя искане да се измени присъдата, като се увеличи размера на наказанието "лишаване от свобода" до 1 /една/ година, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, да се увеличи до 2 /две/ години наказанието "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" по чл. 343г, връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и да се увеличи до 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева наказанието "глоба", наложени на подсъдимия С.М. П., с ЕГН: **********.

 

Недоволен от присъдата е останал и подсъдимия, поради което в законния срок я обжалва с оплаквания, че наложеното наказание в частта "лишаване от свобода" за срок от 8 / осем/ месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години е несправедливо и не съответства на обществената опасност на извършеното от него деяние. Счита, че целите на наказанието биха били успешно постигнати и чрез налагане на по-леко наказание в тази му част. В допълнение към въззивна жалба подсъдимия навежда оплаквания, че първоинстанционният съд не се е съобразил изцяло с т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 година по тълкувателно дело № 1/2008 година на ОСНК на ВКС. В останалата част на наложените наказания счита, че присъдата е правилна и законосъобразна.

 

По протеста и по жалбата не се отправят искания за събиране на нови доказателства, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.

 

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурор от Софийска градска прокуратура, поддържа протеста, като изразява становище, че първоинстанционната присъда следва да се измени в частта, относно наложеното наказание на подсъдимия.

 

Подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението към нея по изложените оплаквания и искане.

 

Настоящият съдебен състав на Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, приема за установено следното:

 

И въззвният протест и въззивната жалба са подадени в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирани страни с правен интерес от обжалване, поради което са допустими.

 

По фактическата обстановка:

Подсъдимият С.М. П., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, постоянен адрес:***, ЕГН: **********. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, считано от 17.05.2008 година, като на същия е издадено СУМПС за категории В и М. Към датата на извършване на инкриминираното деяние спрямо него неколкократно са налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП и подзаконовите актове по неговото прилагане, предимно за неспазване на правилата за скоростния режим.  На 27.12.2016 година подсъдимият С.П. употребил алкохол на неустановено по делото място, след което се качил в лек автомобил марка "Рено", модел "Лагуна" с ДК № *******и го привел в движение. Същият ден свидетелите Б.В.и С. Г. – полицейски служители при 07 РУ – СДВР били на смяна като АП-157 и изпълнявали служебните си задължения за времето от 01:30 часа до 07:30 часа. Около 04:55 часа в град София, ж.к. "Младост - 4" пред блок***, на улица "Професор Александър Танев" свидетелите Василев и Г. спрели за проверка посоченото превозно средство, което се движело с посока на движение от улица "д-р Атанас Москов" и улица "Филип Аврамов" към "Околовръстен път". В хода на проверката полицейските служители установили, че водач на лек автомобил марка "Рено", модел "Лагуна", с ДК № *******е подсъдимият С. П. и тъй като същият силно лъхал на алкохол органите на реда решили да го подложат на тест за установяване дали е употребил алкохол, за което потърсили съдействие от екип на отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи. На място пристигнал свидетелят К.А.– младши автоконтрольор, който направил на водача проба  № 01323 с техническо средство "Алкотест Дрегер", модел "ARSM – 7410+", фабр. № 0090 и същата отчела наличие на алкохол в издишания от него въздух 1.46 на хиляда. Непосредствено след проведения тест свидетелят К.А.съставил на подсъдимия С.П. Акт за установяване на административно нарушение с бланков       № 537123 от 27.12.2016 година, изземвайки свидетелството му за управление на моторно превозно средство, след което му издал и талон за медицинско изследване № 0049367 от 27.12.2016 година с указания, че следва да се яви в МБАЛ "Света Анна" за срок до 45 минути. Впоследствие водачът бил транспортиран до лечебното заведение, където отказал да даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство е обективирано в лист за преглед на пациент. Подсъдимият бил задържан от правоохранителните органи на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа и отведен в сградата на 07 РУ – СДВР и бил освободен в 13:35 часа на 27.12.2016 година. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-4332-004476 от 28.12.2016 година по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, издадена от заместник-началник на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи свидетелството за управление на моторно превозно средство на подсъдимия е отнето за неповече от 6 месеца, считано от фактическото му изземване на 27.12.2016 година.

 

Съгласно чл. 6 от Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, действала към момента на извършване на деянието, при отказ на проверявания водач да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение, или отказ да даде кръв за такова изследване, съдържанието на алкохол се установява въз основа показанията на техническото средство. Тъкмо такава хипотеза е осъществена по делото. Първоначално подсъдимият е пожелал и му е бил издаден талон за медицинско изследване, бил е отведен в медицинско заведение, но там на място е отказал да даде кръвна проба. При това положение важи показанието на техническото средство. Видно от материалите на досъдебното производство, същото е било от вида "Алкотест Дрегер", модел "ARSM-7410+", с фабричен номер 0090, проверено за годност в оторизирана лаборатория на 18.08.2016 година със срок на валидност на проверката 6 месеца.

Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации, като само ги детайлизират. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд в пълно съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е подробно показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени средства, правилно е приложил константна съдебна практика на ВКС, поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която се възприема и от настоящата инстанция.

 

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са предвидени наказания "лишаване от свобода" от една до три години и "глоба" от 200 до 1000 лева.

Първоинстанционният съд е приел основания за приложение на чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 343г от НК и е наложил наказанието "лишаване от свобода" за срок от 8 /осем/ месеца, наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 10 /десет/ месеца и "глоба" в размер на 500.00 лева.

 

Първоинстанционният съд е дал правилна и законосъобразна оценка и на субективната страна на престъплението, като обосновано е приел, че същото е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият С. П. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. Субективно подсъдимият е съзнавал, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда.

Въззивната съдебна инстанция намери също така, че и наказанията, които първостепенния съд е наложил на подсъдимия – "лишаване от свобода" в минимално предвиден размер от 8 /осем/ месеца и глоба в размер на 500.00 лева, са съответни на извършеното деяние и на целите по чл. 36 от НК. При индивидуализацията на наказанието "лишаване от свобода" в определения размер, първият съд е посочил смекчаващите отговорността на подсъдимия С. П. обстоятелства /отегчаващи такива, районния съд е открил единствено предходните нарушения по ЗДвП и подзаконовите актове по неговото прилагане/, правилно е отчел вида на извършеното от него деяние и високата обществена опасност. Следва изрично да се отбележи, че конкретно извършеното от подсъдимия С. П. деяние, разкрива сравнително висока степен на обществена опасност с оглед динамиката на този вид престъпления и непредсказуемостта на последиците от тях. Подсъдимият е извършил едно от най-тежките нарушения на правилата за движение – управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, в състояние на алкохолно повлияване, значително над предвидения минимум – 1.49 промила на хиляда. Въпреки посоченото, утежняващо обстоятелство, въззивният съд също намери наличен превес на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия С. П. обстоятелства /чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за него, трудовата му ангажираност, положителното му процесуално поведение/, поради което счете, че правилно му е определено и наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 осем/ месеца. Размерът на наказанието глоба, районния съд е съобразил, както с посочените, относими към отговорността му обстоятелства, така и с имотното състояние на подсъдимия.

С оглед на тези съображения, подаденият въззивен протест, съдържащ оплаквания за несправедливо определено и силно занижено наказание "лишаване от свобода", и подадената жалба, съдържаща оплаквания, че наказанието не съответства на обществената опасност на извършеното деяние, въззивният съд счита за неоснователни.

Досежно размера на така отмереното наказание в частта "лишаване от свобода" за срок от 8/осем/ месеца са наведените оплаквания в подадената въззивна жалба, въззивният съд счита за неоснователно.

Въззивната инстанция споделя изцяло и решаващия довод на първия съд, че в случая са налице и формалните законови предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението му, тъй като същият не е осъждан на лишаване от свобода за извършено от него престъпление от общ характер.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 343г, вр с чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК районният съд е наложил на подсъдимия С. П. и наказание – лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от 10 /десет/ месеца. Изложил е и съображенията си, мотивирали го да определи това наказание в посочения размер, които напълно се споделят и от настоящата инстанция.

 

Предвид всичко гореизложено и след извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и връщане за ново разглеждане, Софийски градски съд намери, че същият следва да бъде потвърден изцяло.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И:

                  

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.07.2017 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, постановена по НОХД5588/2017 година по описа на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.