Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1103
02.10.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и пети септември
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1895/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
Т. Д. П. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв. С.
И., против Решение №2727 от 01.07.2019г., постановено по
гр.д. №20257/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, І бр.с., с което
е бил отхвърлен
предявения от нея против
Д. Т. П.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.144 от СК за
заплащане на месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано
от 03.09.2018г. до завършване на
обучението й в средно учебно
заведение или настъпване
на друга законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. С жалбата
се излагат доводи
за неправилност на
решението, като се
иска отмяната му и уважаване на
предявения иск.
Ответната страна
по жалбата- Д. Т. П. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв. Е. И., иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.144
от Семейния кодекс за
присъждане на издръжка
от родител на пълнолетно
учащо дете. С
обжалваното решение съдът
е приел, че
предявеният иск е
неоснователен, тъй като с оглед установените по делото доходи и
имущество на ответника заплащането на издръжка
би съставлявало особено
затруднение за него.
Във въззивната
жалба срещу решението
са изложени доводи,
че са налице
предпоставките на чл.144
от СК за уважаване
на иска и
съдът неправилно е
приел, че ответникът
не е в състояние
да предоставя на
ищцата претендираната издръжка
без особени затруднения.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо.
По отношение
на правилността на
решението съдът намира
следното:
От фактическа
страна по делото
няма спор, а
и се установява
от събраните писмени
доказателства, че ответникът
Д. П. е баща
на ищцата Т. П., която
е навършила пълнолетие
на 03.09.2018г., както и че последната, е
редовна ученичка в 12г
клас в
ПГТ „***“- гр. Пловдив през учебната
2018/2019 година. От приетите
по делото писмени доказателства
се установява, че ответникът
работи по трудов договор,
като осигурителният му доход
за периода януари 2017г.- януари 2019г.
е между 686 и
720 лв., като същият притежава
и лек автомобил, закупен
през 2005г. От представената служебна бележка от работодателя
му е видно, че
за м. март 2019г. след
удържане на дължимите
върху трудовото му
възнаграждение осигурителни вноски
и данъци чистата
получена от него сума
е в размер на
558, 86 лв. За периода,
за който се претендира
издръжка, същият е кредитополучател по
договор за потребителски кредит, сключен с „Ай ти еф
груп“ АД
за сумата от 200
лв. и анекс
към него за сумата от
400 лв. По
делото не са
ангажирани доказателства
ответникът да има
друго имущество и
доходи. От изявленията
на ищцата по реда
на чл.176 от
ГПК, направени пред
първоинстанционния съд, се
установява, че при
срещите й с ответника
той й давал по 15-20
лв., както и
храна.
При
така установените фактически
обстоятелства от правна
страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.144 от СК родителите
дължат издръжка на
пълнолетните си деца,
ако учат редовно
в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване
на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно
и на двадесет и пет
годишна възраст при
обучение във висше учебно
заведение, и не могат
да се издържат
от доходите си
или от използване
на имуществото си и
родителите могат да я
дават без особени
затруднения. В настоящия случай
по делото се
установява, че ищцата
е пълнолетна и
че учи в средно
учебно заведение, като няма
данни същата да
има доходи и
имущество, от които
да се издържа.
Не може да
се приеме обаче,
че ответникът е
в състояние да
й дава издръжка
без особени затруднения,
тъй като установените по
делото доходи на
последния са в
сравнително нисък размер,
с които същият
може да посрещне само
собствената си издръжка.
Обстоятелството, че при
срещите си с ищцата ответникът доброволно
й е предоставял някакви
парични суми не
е основание да
се приеме, че
той ще бъде в
състояние безусловно да
предоставя издръжка и
за в бъдеще
при липса на
каквито и да
са убедителни доказателства
за това. Предвид
горното не е
налице последната предпоставка
за дължимост на издръжка
от родител на
пълнолетно учащо се
дете, предвидена в разпоредбата
на чл.144 от СК, а именно
заплащането й да не представлява особено
затруднение за родителя, поради което
предявеният иск е
неоснователен и следва
да се отхвърли.
До
същите фактически и
правни изводи е стигнал
и първоинстанционният съд,
поради което обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено, като на
основание чл.272 от ГПК
се препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №2727 от 01.07.2019г.,
постановено по гр.д. №20257/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, І
бр.с.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.