Р Е Ш Е
Н И Е №
4464
гр.
Пловдив,21 11 2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 21 11 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на
секретаря Иванка Боева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18291/2017гпо описа на ПРС, 3 ти бр. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба от Ц.К.К. ЕГН
********** – действаща чрез нейната
майка и законен представител Р.В.Н. ЕГН ********** , против К.Д.К. ЕГН ********** , на основание чл 143 и 149 СК
Твърди
се, че ответникът е баща на детето Ц.К..Родителите са разделени от ****г ,като
детето се отглежда от майката .От февруари 2009г майката с детето са се
установили в гр .****** ,където детето посещава училище Грижите за детето се
полагат изцяло от майката ,като бащата не дава издръжка и не участва в грижите за детето .Разходите на детето са значителни ,само
обядът в училище е 72,40 евро месечно ,закуска ,вечеря ,дневни и джобни
надхвърлят 300евро месечно .Детето е в период на активен растеж и често са налага
да му се закупуват дрехи, обувки .Учебните помагала и пособия също са на
значителна стойност .
Майката реализира минимално трудово възнаграждение в
размер на 1480,50 евро,има периоди ,в които не работи .
Ответникът работи като м. ш. .Често проявява агресия към
майката ,вкл. пред очите на малолетната им дъщеря .Месечното му трудово
възнаграждение надхвърля размера на получаваното от майката.
От съда се иска да определи месечна издръжка на детето в
размер на 250 евро,начиная от подаване на исковата молба занапред ,както и в
същия размер за изминал период от време – за периода 17 11 2016-17 11
2017г,ведно със законната лихва
Предявените искове
са с правна квалификация чл 143 и 149
от СК.
Прилагат се писмени доказателства.
На
ответника са редовно връчени преписи
от исковата молба и приложенията, като му
е указана възможността в
едномесечен срок да подаде писмен отговор, указани са задължителното съдържание
на отговора и последиците от неупражняване на това право. В едномесечният срок е постъпил отговор от
ответника, с който се сочи ,че искът е допустим ,но неоснователен.Твърди
,че няма финансова възможност да заплаща
претендираната издръжка .Сочи
здравословни проблеми,твърди да е участвал в грижите за детето . Моли искът да бъде
отхвърлен за размера над 100евро месечно .
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че ищецът Ц.К.К. е дъщеря на Р.В.Н. ЕГН ********** и К.Д.К. ЕГН **********
От показанията на разпитания в съдебно заседание с. на
ищцовата страна – с. Б. /с родствени
връзки б. по м. л. на детето Ц. /, се установява, че родителите на малолетната Ц.К. за кратко време живели на съпружески начала.Разделили се когато детето Ц. било едва
на **** години .От тогава детето се отглежда от майката ,издръжката му също е
поета от майката Преди завеждане на настоящото производство бащата се виждал с
детето на всеки 15-20 дни.След завеждане на делото ,преустановил контактите си
с детето .ДЕТЕТО Е НА ****ГОД
, УЧЕНИЧКА Е ВЪВ Ф. ,ПО ПРАВИЛАТА ЗА ОБУЧЕНИЕ ТАМ , Е В *****КЛАС .ЗАЕДНО С
МАЙКАТА ОБИТАВАТ ЖИЛИЩЕ ПОД НАЕМ .ДОСКОРО МАЙКАТА БИЛА БЕЗРАБОТНА ,ПОЛУЧАВАЛА
СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ .ПРЕДИ ОКОЛО 15 ДНИ ЗАПОЧНАЛА РАБОТА .МАЙКАТА ИМА ОЩЕ ЕДНО ДЕТЕ
,КОЕТО Е НАВЪРШИЛО ПЪЛНОЛЕТИЕ И ЖИВЕЕ
САМОСТОЯТЕЛНО . БАЩАТА НА Ц. РАБОТИЛ КАТО М. Ш. . КОГАТО МИНАВАЛ ПРЕЗ Ф. ,СЕ
ВИЖДАЛ С ДЕТЕТО ,,ОСТАВЯЛ МУ ПО НЯКОЙ ЛЕВ ,, .С. НЕ МОЖЕ ДА УТОЧНИ КАКВИ ТОЧНО
СУМИ Е ПРЕДОСТАВЯЛ БАЩАТА ЗА НУЖДИТЕ НА
ДЪЩЕРЯ СИ .ЗНАЕ ,ЧЕ Е ЗАКУПИЛ НА ДЕТЕТО М. ЗА 1600 ЕВРО ,КОЙТО ВСЪЩНОСТ
НАТОВАРИЛ С РАЗХОДИ СЕМЕЙСТВОТО ИМ .ДОКАТО МАЙКАТА БИЛА БЕЗРАБОТНА ,
СЕМЕЙСТВОТО ПРЕЖИВЯВАЛО С 200ЕВРО НА МЕСЕЦ ,КАТО ТЪРПЕЛИ СЕРИОЗНИ ЛИШЕНИЯ .ДЕТЕТО
Ц. Е ЧЕСТО БОЛЕДУВАЩО .НАСКОРО ПАДНАЛО ДВА ПЪТИ ОТ М. ,КОЕТО БИЛО ПОВОД ЗА НОВИ
РАЗХОДИ ПО ЛЕЧЕНИЕ .ДЕТЕТО Е В ПЕРИОД НА АКТИВЕН РАСТЕЖ И ЧЕСТО МУ СЕ ЗАКУПУВАТ
ДРЕХИ И ОБУВКИ.Само маратонките му стрували 150евро .С. също е регистрирана
като живуща във Ф. ,не получава социални плащания .В РБ. получава по 300лв месечна пенсия .През 2018г бащата закупил дрехи ,очила
и пособия на детето ,които с. не знае на каква стойност са .Закупил и н. на
детето ,което възмутило с. .С. също разчита на грижите на д. си ,тя ,,я
поддържа и гледа ,, .Преди настоящото производство ответникът предложил на Р.Н.
да заплаща по 100лв на детето и 100лв да му внася по сметка ,но не изпълнил
ангажимента си .
От разпита на с. И. / р. на ответника / се установява ,че
детето Ц. било на *****год .когато майката напуснала ответника .През 2015г
отново заживели заедно в гр. Б. ,****** .Ответникът работил като м. ш.,като
изпълнявал определени курсове ,за да бъде със семейството си .През тези 3години
след 2015г, Р. Н. получавала от
ответника по 400евро месечно за наем на жилището ,отделно от това ответникът бил
поел издръжката на детето и пазаруването за домакинството .Това с. узнала от самата
Р.Н..От септември 2017г до 04 08 2018г ответникът работил в и. ф.,като през
това време с. лично превеждала пари на семейството му ,тъй като ответникът не знаел
и. .Понастоящем ответникът работил в РБ. ,като извършвал курсове само в рамките
на страната .Имал здравословни проблеми ,което наложило прибирането му в Б. .Страдал
от х. и от д. х. .Имал проблем с д. си р. – не можел да извършва движения в
пълен обем.През периода на съвместното
им живеене във Ф. , Р.Н. имала проблем с б. ,поради което не работила ,наложила
се и х. и . Тогава ответникът и предал хиляда евро за да плати наема на
жилището за няколко месеца,през които не бил плащан .Докато била х., ответникът
се грижил за дъщеря им Ц. ,посещавал Р. в б. ,носил и храна .След като излязла
от б. ,последната не могла да започне веднага работа .Ежемесечно ответникът
осигурявал по 400евро за пазаруване в дома им ,освен наема на жилището . През
март 2018г закупил на детето с. ,за да се придвижва из града по-удобно . От
2015г до м. септември 2017г, ответникът се грижил за майката на детето си
,изцяло бил поел грижите за семейството – физически и финансово. Има изградена
емоционална връзка между детето и бащата . Двамата се търсели непрекъснато
.Същият организирал м. си к. /в минал период от време , когато поемал такива / така ,че да може редовно да
се вижда с дъщеря си .Постоянно бащата купувал подаръци на детето .
От заключението на приетия по делото социален доклад на
ДСП –П. , се установява, че към настоящия момент детето се отглежда от майката,като двете са се
установили във Ф. . Бащата желае да полага адекватни грижи за дъщеря си ,декларира потребност да прекарват повече време заедно.
От приложения по делото акт за раждане / копие /се
установява ,че Ц.К. е дъщеря на ответника ,която той е припознал .
От
приетите по делото писмени доказателства: справки от ТД на НАП- Пловдив се
установява ,че понастоящем ответникът реализира минимална работна заплата,същият
притежава едно жилище и едно МПС:
От справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2017 г. се установява, че
ответникът и ищцата имат по още едно д.от предходни връзки,като тези д. са п.
понастоящем.
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща
месечна издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че
ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите
на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да
осигурят издръжка на дъщеря си.
Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. , те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът приема, че ответникът няма задължения към други
непълнолетни деца, както и към р. си, същият понастоящем работи в РБ.
,реализира минимална работна заплата ,прилага писмен документ за констатиран з.
п.. Освен това същият не може да се
приеме ,че не участва в отглеждането и възпитанието на детето ,тъй като
практически от 2015г до есента на 2017г е живял с майката на детето си Ц. и със
самото дете ,като е участвал в посрещане разходите на семейството и детето .В
този смисъл съдът кредитира в пълен обем показанията на с. И. като обективни и
безпротиворечиви. Участието на бащата в поемане разходите на детето не се
отрича и от с. Б. – с. на ищеца, която сочи закупени от бащата дрехи и о. на
детето през 2018г ,като не може да посочи стойност ,както и закупен с. от
бащата на детето на стойност 1600 евро .
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в търсения
размер от 250 евро в или 490лв месечно би създавало
съществено затруднение за ответника, защото
уреденото в чл. 143 ал. 2 от СК задължение на родителите за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, без значение дали изпълнението му
ще ги затрудни. Този характер на издръжката цели осигуряването на средства, които да гарантират на детето начин на живот и развитие, каквито то би
имало, ако родителите му живееха заедно, а несъмнено първото и най-важно
задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за детето си, да му
осигури условия да отрасне здраво и да се образова, за да има добра житейска
реализация.
Безспорно детето има своите нужди, които нарастват с
възрастта му, детето е ученичка ,живее и
учи в гр. Б. ******* .Ответникът,като баща на ненавършило пълнолетие дете е длъжен да работи и да осигурява издръжка на същото.Издръжката на детето се определя от
нуждите на същото и от възможностите на родителя ,задължен с издръжката . Поради
изложените съображения,и като взе
предвид доходите на ответника съдът намира, че искът за осъждане на ответника
да заплаща на непълнолетното си дете, месечна издръжка в размер на 250евро е основателен и доказан до размера от 240лв месечно и като такъв
следва да бъде уважен в посочения размер.В посочения размер се включват
единствено обикновени разходи за отглеждането на детето – храна , облекло ,здравни
и образователни потребности,развлечения в рамките на обичайните за възрастта .
Издръжката по правило се поема от двамата родители на детето . В случая майката
на детето е млад и работоспособен човек , започнала е работа във РФ. ,/ по данни
на с. Б.–н. м./ и няма никаква пречка тя да поема съответна част от разходите
на д. си .
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на
издръжка за минало време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е.
за периода от 17 11 2017 до 17 11 2018г. включително, СЪДЪТ НАМИРА ЗА НЕОСНОВАТЕЛНА, тъй като е изяснено от събраните гласни и писмени
доказателства , че през този период ответникът е живял при майката и детето и
практически е участвал в издръжката на семейството, и на детето в частност .
Това обстоятелство съдът намира за доказано от показанията на с. И.,които
приема за обективни и безпристрастни .
При доказателствена тежест, лежаща върху ответника, последният установява да е
изпълнявал задължението си за осигуряване издръжка на детето в процесния период/
12 месеца преди подаване на исковата молба пред съда /. Успоредно с това от
събрания доказателствен материал (с. показанияи представени писмени документи
за извършени плащания ), се установи, че бащата за периода 26 10 2017г до 13 03
2019г е подпомагал отглеждането на дъщеря си, не се е дезинтересирал от детето и неговите
нужди.От приложените писмени доказателства се установява ,че през този период
бащата е превел по сметка за издръжка на детето и му е закупил вещи на обща стойност 3338евро и 797лв . Част от тези
средства са признати и от с. на ищцовата страна – конкретно закупен с. за
1600евро и дрехи и о. -797лв . Поради изложените по-горе съображения ,относно
размера на издръжката занапред, от
месеците за които същата се дължи – от 17 11 2017г / депозиране на исковата
молба/ ,следва да се приспадне заплатената от ответника сума за нуждите на
детето в горепосочените размери . Т .е. от общо разходвани от ответника за
периода 17 10 2017- 13 03 2019г суми за нужди на детето в общ размер на
7406лв за процесния период ,то същият
следва да се приеме ,че е заплатил издръжката на дъщеря си от депозиране на
исковата молба ,до момента на постановяване на съдебното решение и следва да
дължи такава занапред.
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. С
оглед частичното уважаване на исковете , следва разноските да бъдат възложени
върху ответника,съразмерно с уважената част на иска . От общо сторените от
ищеца разноски в размер на 896лв ,съгласно представения списък , ответникът
следва да поеме сумата от 448лв .Ответникът също претендира разноски ,съразмерно
с отхвърлената част на иска ,като съдът
не приема възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар,с оглед
сложността и продължителния период на водене на настоящото производство .
Съразмерно с отхвърлената част на иска ,ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 375лв.
.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1
т. 6 и т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС и държавни такси общо в размер на 345,60
лева, държавна такса върху присъдената
издръжка занапред.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Д.К. ЕГН **********, да заплаща на дъщеря си Ц.К.К. ЕГН ********** – действаща чрез нейната майка и законен представител Р.В.Н. ЕГН **********
,
издръжка в размер на 240 лева ( двеста и четиридесет лева) месечно, начиная от 21
11 2019г. , до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта
му от уважения размер до ,претендирания такъв от 250евро месечна издръжка и за
периода от депозиране на исковата молба – 17 11 2017г до постановяване на
съдебното решение -21 11 2019г .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Ц.К.К.
– действаща чрез нейната майка и
законен представител Р.В.Н. ЕГН ********** ,
против К.Д.К. ЕГН ********** ,за осъждане на последния да заплати
издръжка в размер на по 250евро месечно на своята дъщеря Ц.К. , за изминал
период от време – за периода 27 11 2017г до 27 11 2018г.
ОСЪЖДА К.Д.К. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 345,60 лева (
триста четиридесет и пет лева и шестдесет ст) – държавна такса върху дължимата издръжка иска
по чл. 143 СК .
ОСЪЖДА К.Д.К. ЕГН ********** , да заплати в полза на Ц.К.
К.ЕГН ********** – действаща чрез
нейната майка и законен представител Р.В.Н.
ЕГН **********, сумата от 448лв разноски
по делото / четиристотин четиридесет и осем лева/ .
ОСЪЖДА Р.В.Н.
ЕГН ********** , да заплати на К.Д.К.
ЕГН ********** , сумата от 375лв/ триста
седемдесет и пет лв/ разноски по делото
.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
ТР