№ 36
гр. гр.Велинград, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200245 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. К. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „***“ № 28 против Наказателно постановление № 21-0367-
000504/30.03.2021 г. на Началника на РУ-Велинград към ОДМВР -
Пазарджик, с което на Г. К. Ч. са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз - 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Формулирано е искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Ч., чрез процесуалния си
представител адв. Тодор Драгунин, поддържа жалбата и моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РУ – Велинград към ОДМВР - Пазарджик,
редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в
1
съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата, в което намира
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
моли за потвърждаването му.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.03.2021 г., в 21:55 часа, в гр. Велинград, на ул. „Юндола“,
дежурен автопатрул към РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик, в състав
свидетелите ХР. Г. Г. и ИВ. ГР. ИМ., спрял за рутинна проверка лек
автомобил „Фолксваген Фаетон“, с рег. № РА6336КН, управляван от водача –
жалбоподателя Г. К. Ч.. Проверяваното лице било във видимо пияно
състояние, със силен мирис на алкохол, несигурна походка и говор, като при
опит да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, номер 0096, не изпълнил техническите предписания на
уреда. Въпреки поканата на контролните органи жалбоподателят Г. К. Ч., след
няколко неуспешни опита, отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
пожелал да даде кръвна проба. След отказа на водача бил издаден талон за
медицинско изследване № 0060728 от 15.03.2021 г. Жалбоподателят не
изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Същият
отказал да даде кръвна проба, като отказът му бил регистриран в
Амбулаторната книга на ФСМП-Велинград под № 84/6217 от 15.03.2021 г.
За констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3, т. 1 от ЗДвП свид. Х.Г.,
в присъствието на свид. И.И., съставил срещу Г. К. Ч. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 346320/15.03.2021 г.
Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. На същата дата –
15.03.2021 г. му бил връчен препис от АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя Г. К. Ч. са
наложени административни наказания - глоба в размер на 2 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като на
2
основание Наредба № 1з - 2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
21.05.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - АУАН №
346320/15.03.2021 г., талон за медицинско изследване № 0060728, извлечение
от Амбулаторната книга на ФСМП-Велинград, Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози на лицето Г. К. Ч. от гр. Велинград
от 15.03.2021 г., Протокол за преминала проверка/калибровка на техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARBA 0096, разпечатка за
15.03.2021 г. за извършени проби с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, с фабр. № ARBA 0096, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, както и от гласните доказателства -
показанията на актосъставителя Х.Г., който потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации и показанията на свид. И.И.,
присъствал при установяване на нарушението, кореспондиращи с фактите,
установени в АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х.Г. и И.И., тъй като
намира същите за достоверни, логични, последователни и съответстващи на
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
3
орган – Даниел Благоев Бараков – Началник РУ- Велинград към ОДМВР-
Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. ХР. Г.
Г., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ - Велинград.
Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган,
издал обжалваното наказателно постановление, следва от представената по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи.
АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове, като
съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Неоснователното е възражението на жалбоподателя,
че в НП не е описано нарушението. Същото е ясно и конкретно посочено - не
е допуснато противоречие или неяснота в обжалваното НП при описание на
фактите и обстоятелствата при извършване на нарушението, което да е довело
до ограничаване на възможността на наказаното лице да разбере вмененото
му административно нарушение. Неоснователно е и възражението, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в НП е посочена
само санкционната норма по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но не и повелителната
норма на нарушението, която е тази по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП инкорпорира в себе си както състави на
административно нарушение, така и вида и размера на административната
санкция при осъществяване съставите на това нарушение, поради което не е
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран. Нарушението
ясно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която разпоредба касае
санкциониране на водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта. В този смисъл в НП има пълна корелация между
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Ирелевантно се явява обстоятелството, че в обжалваното НП в цялост е
цитирано съдържанието на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото в
случая не се касае за описание на вменените на санкционираното лице от
фактическа страна обстоятелства, а за посочване на съдържанието на
нарушената разпоредба. С оглед на това не може да се приеме, че е налице
противоречие в съдържанието на НП, в частност между неговата
4
обстоятелствена част и диспозитив, още по-малко до такова, което да е довело
до ограничаване на възможността на наказаното лице да разбере вмененото
му административно нарушение, поради което релевираното в тази насока
възражение е неоснователно.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Г. К. Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба в размер на 2 000 лв.
От обективна страна по безспорен начин се установи, че на процесната
дата и място жалбоподателят Г.Ч. е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Фаетон“, с рег. № РА6336КН, поради което има качеството „водач на моторно
превозно средство“ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Следва да се посочи, че съгласно
Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС на РБ
понятието „управление“ включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение. В конкретния случай
е налице управление на автомобила от страна на жалбоподателя, доколкото
последният е привел в движение МПС посредством неговите механизми, като
намесата на свид. Х.Г. е предотвратила по-нататъшното движение на
автомобила.
По несъмнен начин се установи от обективна страна и това, че
5
жалбоподателят Г.Ч. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта му. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че е дал проба, поради което
не е налице отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За да е налице дадена
годна проба, съгласно разпоредбата на чл. 769, ал. 2 от Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е необходимо
продължително подаване на въздух в процесното техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с продължителност на издишването от 5 до 15 секунди.
Тоест, задължението на водача на МПС по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
се изразява в това да направи неограничен брой издишвания в техническото
средство, докато изпълни техническите изисквания за продължителност на
подавания въздух, за да се даде валидна проба. В настоящия случай се касае
за направени няколко неуспешни опита от страна на жалбоподателя, което
според свид. Х.Г. се дължало на поведението на жалбоподателя Г.Ч., който
бил видимо пиян и не подавал в техническото средство за измерване
необходимия обем въздух за съответното минимално време. След направени
няколко неуспешни опита жалбоподателят отказал да дава повече проби,
което представлява съставомерен отказ за даване на проба на техническото
средство по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Процесното техническо
средство е преминало техническа проверка и е било изправно към датата на
проверката. В тази връзка са обективните, непротиворечиви и
незаинтересовани от изхода на делото показания на актосъставителя Х.Г. и
свид. И.И., подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелите са
категорични, че причината за неизвършването на тестване на жалбоподателя
с процесното техническо средство се дължи изцяло на волята на последния –
първоначално не е изпълнявал необходимите изисквания да подаде и задържи
достатъчно време издишания въздух, след което отказал да дава повече проби
и поискал да даде кръвна проба. Прави впечатление, че самият жалбоподател
в графата за възражения срещу установената фактическата обстановка в акта,
е отбелязал, че няма такива.
На следващо място, следва да се вземе предвид, че на жалбоподателя е
бил издаден талон за медицинско изследване, като по делото липсват данни
същият да е изпълнил предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Напротив, видно от приетите
писмени доказателства - извлечение от Амбулаторната книга на ФСМП-
6
Велинград и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
на лицето Г. К. Ч., ЕГН **********, от гр. Велинград от 15.03.2021 г.,
жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба. В протокола по чл. 14, ал. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на алкохол е/или
наркотични вещества медицинският специалист – д-р Васил Маринов при
ФСМП-Велинград с подписа си е удостоверил, че жалбоподателят Г. К. Ч. е
употребил алкохол, от него се усеща силен мирис на алкохол, словесният
контакт с него е затруднен и ограничен, като медицинско изследване не е
извършено, тъй като пациентът е избягал. В Амбулаторната книга на ФСМП-
Велинград отказът на жалбоподателя да даде кръвна проба е регистриран под
№ 84/6217 от 15.03.2021 г.
Жалбоподателят не ангажира доказателства за опровергаване
изложеното в АУАН и НП, а съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат доказателствена сила
до установяване на противното и в тежест на нарушителя е при условията на
пълно и главно доказване с всички доказателствени средства да докаже, че
констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
целяло настъпването им.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и правилно е приложена разпоредбата на чл. 174, ал.
3 пр. 1 от ЗДвП, като са му наложени административни наказания – „глоба“ в
размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца. Наложените наказания са предвидени от законодателя във фиксиран
размер, който не подлежи на редуциране от съда.
Съдът счита, че процесното административно нарушение не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид, поради което не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по извършването му, разкриват една
7
степен на обществена опасност на деянието, типична за общите случаи на
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на това,
доколкото извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай, наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-2539/17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни
точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Следователно преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на
съдебен контрол и съдът няма основание да се произнася по този въпрос.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна – РУ – Велинград към ОДМВР
- Пазарджик. В процесния случай въззиваемата страна не е поискала
своевременно присъждане на разноски в настоящото съдебно
производство и не е била представлявана от юрисконсулт, поради което
съдът не дължи произнасяне по разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0367-
000504/30.03.2021 г. на Началника на РУ-Велинград към ОДМВР -
Пазарджик, с което на Г. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„***“ № 28, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
2000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
8
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9