ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 857
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р. Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Административно наказателно дело №
20241110201723 по описа за 2024 година
и се запозна с жалбата на „Т. 2001“ ООД чрез адв. Ц. срещу електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, издаден от АПИ за нарушение на
чл. 102, ал. 2 ЗП, както и с представеното от АПИ решение за анулиране на електронен фиш
№ ********** от 12.12.2023 г., намирам, че производството по делото следва да бъде
прекратено.
Видно от представеното от АПИ решение за анулиране на електронен фиш №
********** от 12.12.2023 г., същият е анулиран, като в решението е установено, че за МПС
с рег. № СО9103СС към датата на нарушението са били изпълнени законовите изисквания за
преминаване по републиканската пътна мрежа и са били заплатени всички такси.
Следователно началника на сектор в отдел КП в НТУ към АПИ е приел, че справката от
електронната система за пътни такси, послужила за издаване на електронния фиш съдържа
невярна информация. Именно въз основа на така събраната информация, на 12.12.2023 г.
компетентният орган от АПИ е анулирал процесния фиш за налагане на имуществена
санкция, издаден срещу жалбоподателя. Действително, това е станало няколко месеца след
подаване на процесната жалба /на 11.07.2023 г./, но това обстоятелство не води до извод за
допустимост на производството по обжалване на електронния фиш, каквито доводи са
наведени в молбата-становище от 05.02.2024 г., в която процесуалният представител на
жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата.
Следователно, към момента на образуване на делото след депозиране на молбата-
становище /на 06.02.2024 г./ не е съществувал акта, който е предмет на обжалването, което
води до необходимост от прекратяване на делото. След анулирането му процесния
електронен фиш не поражда правни последици и по този начин може да се приеме, че е
изпълнена целта на жалбоподателя за отмяна на фиша, т.е. настоящето производство се
1
явява безпредметно.
Следователно е необходимо настоящето производство да бъде прекратено, на
основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, като недопустимо с оглед липсата на годен предмет на
обжалване.
На следващо място, съдът намира, че претенцията за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за жалбоподателя е неоснователна. Действително, към момента
на подаване на жалбата, електронният фиш е бил валиден и едва след 5 месеца е бил
анулиран. Следователно, жалбоподателят е подал жалбата добросъвестно, за което е
ангажирал и адвокатска защита. Поради това същият принципно има правото да му бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, включително и без участие в
съдебни заседания, при осъществено процесуалното представителство на жалбоподателя
чрез подаване на жалба и/или писмено становище по съществото на делото.
Но съгласно задължителните указания по приложението на закона (по силата на чл.
130, ал. 2 от ЗСВ) дадени с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане -
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Дадените с това тълкувателно решение указания на съдилищата
следва да намерят приложение и в наказателния процес, доколкото упълномощаването и
възнаграждението на процесуалните представители е общ въпрос за процеса и следва да се
урежда еднакво.
Тези принципни положения, отнесени към настоящия случай, водят до извод за
неоснователност на претенцията за присъждане на претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като към жалбата и молбата-становище не са представени
доказателства за реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. По делото
жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие от 29.06.2023 г., според
който е уговорено възнаграждение в размер на 700 лева, което следва да бъде изплатено по
банков път в срок до 30.06.2023 г. Но не са представени доказателства, удостоверяващи
реалното плащане на тази сума, независимо дали по банков път или в брой. Следователно,
до произнасянето на съда с настоящето определение, жалбоподателят не е доказал един от
основните елементи на претенцията си за присъждане на адвокатското възнаграждение, а
именно то да е реално платено на процесуалния представител. Поради това, искането следва
да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 1723/2024 г. по описа на СРС, НО, 16-
ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град
в седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на
административнонаказващия орган.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3