№ 11268
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110104688 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124 от ГПК от Р.
С. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против "М"АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от В С,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата
от 10000 лева главница,за която е издаден изпълнителен лист по ч.гражд.дело
№ 36582/2009 г. по описа на СРС,49 състав,чрез способите на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност.
В исковата молба се твърди,че изпълнителният лист е издаден за сумата
в размер от 10000 лева главница в полза на "У Б"АД като въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело по описа на
ЧСИ С Я,по което последното изпълнително действие е от 16.05.2018 г.,след
което не са реализирани изпълнителни действия. Ищецът Т. поддържа,че с
изтичането на петгодишен период от време,считано от последното
изпълнително действие вземането се явява погасено по давност и не може да
бъде събрано принудително. Ищецът поддържа,че при съобразяване
реализираното прехвърляне на вземания от "У Б"АД към "М"АД за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
със становище,че признава иска. Ответникът счита,че не отговаря за
разноски,защото изпълнителното производство е прекратено по негова
молба,а последващи действия по иницииране на принудително изпълнение
липсват.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
1
установено следното:
От изисканото копие от изп. дело № 2607/2009 г. по описа на ЧСИ С Я се
установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на „У Б“
АД от 29.10.2009 г., извършвани са различни изпълнителни действия, като на
15.01.2021 г. е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Искът по чл. 439 ГПК е законодателно регламентиран като отрицателен
установителен иск, с който се цели да бъде отречена дължимостта на
паричната сума, за която е издаден изпълнителният лист, когато след неговото
издаване са настъпили обстоятелства, които обосновават такава недължимост.
За да бъде допустим този иск, необходимо е за ищеца да съществува правен
интерес от предявяване на иска, както и паричната сума, чиято дължимост се
оспорва да не е събрана, тъй като ако паричната сума е събрана, то страната
следва да предяви осъдителен иск за връщането на паричната сума. Ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност за парична сума, която не е събрана,
поради което съдът приема, че искът е допустим. Съдът намира, че за страната
ищец съществува интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,
тъй като чрез отричане възможността за реализиране на вземането чрез
способите на принудително изпълнение, ако отрицателният установителен иск
по чл. 439 от ГПК бъде уважен, страната ищец получава защита, тъй като
ответникът не би могъл да инициира образуване на ново изпълнително
производство за същото вземане. В този смисъл е и определение № 513 от
24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК, съгласно което
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим независимо от
липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към
момента на предявяването на иска. Съобразявайки цитираното определение,
съдът счита, че за ищеца е налице интерес да оспори дължимостта на
претендираната парична сума, която не се явява събрана принудително.
По основателността на иска:
Когато са предявени отрицателни установителни искове, ответникът
носи доказателствената тежест да установи, че вземането съществува и това
вземане може да бъде реализирано чрез способите на принудително
изпълнение. Страните не спорят, а и от представените по делото
доказателства се установява, че изпълнителен лист е издаден в полза на
банкова институция на основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а
впоследствие вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на ответника с
договор за цесия. Ищецът Р. Т. не твърди да е подавал възражение срещу
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а основава доводите си за
недължимост на паричната сума поради настъпила давност предвид липсата
на предприемани изпълнителни действия. Законът не регламентира каква е
2
приложимата погасителна давност за вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение, когато не е постъпило възражение в срок и заповедта за
изпълнение се е стабилизирала, но съдът счита, че следва да бъде възприето,
че приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност. С
изтичането на срока за подаване на възражение заповедта за изпълнение се
стабилизира и вземането може да бъде оспорвано само въз основа на
новонастъпили обстоятелства или на нови писмени доказателства. Редът за
защита спрямо вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и е
изтекъл срокът за подаване на възражение е идентичен с реда на защита по чл.
303, ал. 1, т. 1 от ГПК спрямо влезлите в сила съдебни решения. По тази
причина Софийският районен съд счита, че приложимата погасителна давност
е общата петгодишна давност. Аргумент в тази посока дават и отликите между
уредбата на заповедното производство по действащия ГПК и уредбата по чл.
237 и следв. от ГПК (отм.). Както беше посочено, по действащия процесуален
закон страната длъжник може да възрази в определен от закона срок, а ако не
депозира възражение, всички доводи, които е могла да релевира срещу
вземането се преклудират, а вземането може да бъде оспорено само въз основа
на нови доказателства или на новонастъпили обстоятелства. В този смисъл
уредбата на заповедното производство е различна спрямо уредбата по чл. 237
от ГПК (отм.) за снабдяване с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание, при която правна уредба оспорване на вземането чрез предявяване
на отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК (отм.) е допустимо без
ограничение във времето. Изложените съображения водят до извода, че
приложимата давност е петгодишна и от значение за преценка дали искът е
основателен е дали има период от време, по-дълъг от пет години, без да са
реализирани изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. по време на
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на
принудително изпълнение или всяко действие, изграждащо съответния
изпълнителен способ, давността се прекъсва и с искането за реализиране на
съответен изпълнителен способ, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, а според приетото Тълкувателно решение от 28.03.2023 г.,
постановено по тълк. дело № 3/2020 г. по изпълнителните дела давност не е
текла до 26.06.2015 г., т. е. до датата на приемане на тълкувателното решение,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. Съдът, съобразявайки липсата на
предприемани и извършени изпълнителни действия, както и с оглед това, че
ответникът не оспорва фактическите твърдения и сочи, че признава, че е
изтекла погасителна давност, счита, че предявената искова претенция
подлежи на уважаване. Признанието от страна на ответника на факт, който е
неблагоприятен за ответника, трябва да бъде отчетен от съда при
постановяване на съдебното решение. Когато и двете страни признават, че
вземането не може да бъде реализирано чрез способите на принудително
изпълнение, съдът счита, че следва да постанови решение, с което да уважи
предявения отрицателен установителен иск.
3
Софийският районен съд счита,че в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани съдебноделоводни разноски. Ответникът поддържа, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като е признал
предявения иск, поради което приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба са налице и
ищецът по делото няма право на разноски, тъй като ответникът е признал
основателността на иска, а извънсъдебното му поведение не е дало повод за
предявяване на исковата претенция по отрицателния установителен иск.
Вземането, което е предмет на иска, е признато и за него е издаден
изпълнителен лист, като съществуването му не се оспорва, а и е установено с
влязла в сила заповед за изпълнение и следователно издаването на
изпълнителен лист не е нищо друго освен упражняване на право да се
пристъпи към принудително изпълнение на съществуващо вземане и
издаването му, респективно съществуването му, не може да се приеме за
действие, което неоснователно е предизвикало исковия процес. Този исков
процес се основава на факти, настъпили след установяване на вземането и
издаването на изпълнителния лист, а именно изтичане на погасителна давност
за вземането. В образувания изпълнителен процес ответникът единствено е
подал молба на 08.09.2015 г., с която е поискал да бъде конституиран като
взискател по делото поради извършена цесия. Прекратяването на изп.
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона и без да е
необходим изричен акт –ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС. На 15.01.2021 г. съдебният изпълнител е издал постановление за
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция,
което има единствено декларативен ефект като липсват твърдения ответникът
да е предприемал каквито и да било действия по реализиране на вземането в
периода,последващ прекратяването на изпълнителния процес. Настоящото
исково производство е образувано четири години по-късно – 24.01.2025 г., за
който продължителен период от време ответникът не е предприемал действия
по реализиране на вземането си,а е проявил дезинтересираност. Ищецът има
интерес да установи действителното правно положение в отношенията си с
ответника, но право на разноски би имал само ако предприетата от него
съдебната защита е необходима не само с оглед неговия интерес и преценката
му относно средствата за защита, а когато ответникът е предприел
неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително
събиране на вземанията (в този смисъл Определение № 474/07.11.2019 по ч.
гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, ІV г. о.). Действително ответникът би могъл да
предприеме действия по принудително изпълнение,но ако предприеме
такива,ищецът би могъл да релевира доводи за изтекла давност,както и при
предприети от ответника действия по принудително събиране на вземането
ищецът би имал основание да претендира присъждането на съдебноделоводни
разноски.
По изложените съображения Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК по отношение на "М"АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В С, че Р. С. Т.,ЕГН **********,с адрес
гр.С, не дължи сумата от 10000 (десет хиляди) лева главница,за която е
издаден изпълнителен лист по ч.гражд.дело № 36582/2009 г. по описа на
СРС,49 състав,чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила
погасителна давност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5