Решение по дело №37/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от Б. Х. З., чрез адв. [населено място], насочена срещу решение № 569 от 05.12.2024 г., постановено по а.н.д № 1641/2024 г. по описа на Районен съд Русе. Със съдебния акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № BG 2024/4000-386 от 09.08.2024г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция „Митница“ - Русе в Агенция „Митници“. Със санкционния акт на Б. З., за нарушение и на основание чл.238в, ал.1 от Закон за митниците е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (Осемстотин) лева.

Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Твърди се и за нарушение на принципа „non bis in idem“. Същите доводи се поддържат в съдебна зала от адвоката на касатора. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени и издаденото НП. В условията на евентуалност се иска да бъде върнато делото заради допуснати съществени процесуални нарушения за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Ответникът в касационното производство ангажира в съдебна зала и в писмено становище по спора заявява, че счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Русе счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение - за правилно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение № 569 от 05.12.2024г. Русенски районен съд e потвърдил наказателно постановление № BG 2024/4000-386 от 09.08.2024г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция „Митница“ - Русе, с наложено със санкционния акт на Б. Х. З. административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева, съобразно санкционната разпоредба на чл.238в, ал.1 от Закон за митниците.

За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното постановление и наложените с него административни наказания и да отхвърли жалбата, районният съд е установил от фактическа страна следното:

На 25.06.2024 г. около 10, 15ч. на ГКПП "Дунав мост" гр. Русе на изход за Румъния служители на ТД Митница Русе извършили проверка на товарен микробус "Пежо Боксер" с рег № [рег. номер]. Установили, че в микробуса има изграден двоен под, в който се образувала кухина с размери 1350 мм, дължина 2600 мм и височина 450 мм, като това пространство било празно, а в товарното помещение на превозното средство имало изграден и двоен таван с размери ширина 2000 мм, дължина 4200 мм и височина 350 мм. В тази кухина на тавана се намирали и тринадесет лица, чужди граждани.

Микробусът бил управляван от Б. З.. Извън повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК срещу З. бил издаден и АУАН под №BG25062024/4000/М-432 от инспектор в ТД Митница Русе. Актът е издаден за това, че е налице деяние - преминаване през държавната граница с използване на превозно средство, в което е установено наличието на тайник, а така се нарушава разпоредбата на чл.238в, ал.1 от Закон за митниците.

Според цитираната разпоредба „Който при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева“. Б. З. е водача на МПС - микробус "Пежо Боксер" с рег № [рег. номер], в който са открити от митническите служители кухина и двоен таван при преминаване на държавната граница. Затова и е ангажирана административно-наказателната му отговорност, извън повдигнатото обвинение за престъпление по чл.280 от НК.

Началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция „Митница“ - Русе е издал оспореното пред РРС наказателно постановление № BG 2024/4000-386 от 09.08.2024г. В него, описвайки отново установените факти и обстоятелства, той приел, че с деянието си, Б. З., на посоченото място, дата и час, е извършил нарушение на разпоредбата на чл.238в, ал.1 от Закон за митниците.

Така касаторът З., за нарушението на чл.238в, ал.1 от Закон за митниците е наказан с административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева

Русенски районен съд e изяснил описаната по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата на чл.238в, ал.1 от Закон за митниците е била установена по безспорен начин, съобразно доказателствата - гласни и писмени, събрани по делото.

Решаващият състав е приел, че действително на 25.06.2024 г. около 10.15ч. на ГКПП "Дунав мост" гр. Русе на изход за Румъния, Б. З. е управлявал товарен микробус "Пежо Боксер" с рег № [рег. номер], в който имало изграден двоен под, от който е образува кухина с размери 1350 мм, дължина 2600 мм и височина 450 мм, а в товарното помещение на превозното средство имало и изграден и двоен таван с размери ширина 2000 мм, дължина 4200 мм и височина 350 мм.

Затова и съдебният състав счел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна. Отговорил е подробно и мотивирано на възражението на процесуалния представител на наказаното лице защо приема, че между престъплението по чл. 280 НК, за което З. бил привлечен към наказателна отговорност и административното нарушение по чл. 238в, ал. 1 от Закон за митниците, за което е наказан в административно-наказателното производство не е налице фактическа идентичност, нито съществено сходство от обективна и субективна страна.

Приел е още, че наказанието е правилно индивидуализирано, в размер на 800 лева, което по-близо до максимума, при правилно отчитане на съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, и при спазване правила на чл.27 от ЗАНН. Със съдебния си акт потвърдил наказателното постановление.

Изводите на въззивната инстанция за потвърждаване на санкционния акт за нарушението, визирано в НП са правилни и се споделят изцяло от касационния съд.

Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите си решението да потвърди обжалваното НП.

Нормата на чл.238в, ал.1 от Закон за митниците е кратка и ясна. При преминаване на държавната граница с МПС, в което е установено наличието на тайник, лицето, ползващо това МПС, в случая З., в качеството му на водач на товарен микробус "Пежо Боксер" с рег № [рег. номер], се наказва за нарушение на тази разпоредба. В съответствие със събраните доказателства и приложимите за казуса норми въззивната инстанция приема, че тук няма как да се приложи правилото „non bis in idem“. Касационната инстанция споделя и тези мотиви в проверявания съдебен акт.

Липсват основания за ревизиране на въззивното решение и за неговата отмяна.

Правилно е санкциониран З. като водач на товарен микробус "Пежо Боксер" с рег № [рег. номер], в който при преминаване на държавната граница между Р България и Р Румъния са открити тайници. Това деяние е обявено от законодателя за административно нарушение по чл.238в, ал.1 от Закон за митниците.

Законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето решение е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

Административен съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд касателно доказуемост на нарушението, описано в НП, вината на нарушителя и размера на наложеното му наказание. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат към ТД Митница Русе/в чиято структура е АНО/, които съдът определя в размер на 100 лева.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 569 от 05.12.2024 г., постановено по а.н.д № 1641/2024 г. по описа на Районен съд Русе.

Осъжда Б. Х. З. от гр. Асеновград, област Пловдив, [ЕГН] да заплати на ТД Митница гр. Русе сумата от 100 (Сто) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.