Решение по дело №13040/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3970
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20221110113040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3970
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110113040 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. П. Л.
срещу Етажната собственост (ЕС) на жилищна сграда, находяща се в гр.
София, район „С., ул. „Ц.“ № 8, с Председател на Управителния съвет С. Г., за
отмяна на взетото от Общо събрание на ЕС от 08.02.2022 г. решение по т. 3 за
определяне на нова месечна такса.
Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с адрес
в гр. София, район „С., ул. „Ц.“ № 8. Посочва, че на 08.02.2022 г. е проведено
Общо събрание на ЕС, като са взети решения, обективирани в протокол от
същата дата. Поддържа се, че в т. 3 от дневния ред е взето решение месечната
такса за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде 5 лева за паркомясто и 10 лева
за всеки друг обект плюс от 10 лв. до 30 лв. на процент идеални части по
диапазони, като данните са конкретизирани в Приложение № 2 към
протокола. Поддържа, че взетото решение противоречи на императивната
норма на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, съгласно която средствата във фонд
„Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на сградата.
Твърди, че взетото в същата точка решение за разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост да се определя по
диапазони противоречи на нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, според която
разходите се поделят според броя на собствениците, ползвателите,
обитателите и техните домакинства. Моли решението по т. 3 за определяне на
новия размер на дължимите такси да бъде отменено като незаконосъобразно.
Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата
молба. Твърди, че общото събрание е редовно и законосъобразно свикано и
проведено съгласно императивните правила на ЗУЕС, като са спазени и
всички срокове. Излагат се подробни съображения, че взетите решения не
противоречат на законовите изисквания. Посочва се, че в колона 5 от
Приложение № 2 към протокола е представена фиксирана сума съобразно
1
вида на обекта, а в колона 6 са посочени суми, изчислени на база идеални
части на обектите. Като краен резултат таксите за поддръжка и управление и
за ремонт и обновяване били правилно и законосъобразно определени.
Съгласно избраната от собствениците „опция 2“ таксите се формирали като
сбор от една такса, еднаква за всички, и друга такса, изчислявана съобразно
идеалните части. Вноската във фонд „Ремонт и обновяване”, обективирана в
колона 6 от Приложение № 2 към протокола от проведеното Общо събрание,
била формирана правилно и законосъобразно, тъй като била над минималния
съгласно закона размер и била определена съобразно идеалните части от
общите части в сградата. Посочва се, че е налице една банкова сметка за
събиране на месечните такси и всички суми, без значение дали са за
управление и поддръжка или за фонд „Ремонт и обновяване”. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Направено е искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцата е била представлявана от
упълномощен адвокат. Същият е заявил, че не поддържа второто искане в
петитумната част на исковата молба, поради което съдът счита, че е бил
десезиран по произнасянето по отношение на същото. На етап ход по
същество пълномощникът отново е заявил искането си за уважаване на
исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът също е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап ход
по същество е преповторил накратко доводите в отговора на исковата молба,
направил е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски, релевирал е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото протокол от Общо събрание на
собствениците на етажна собственост в гр. София, ж.к. Христо Смирненски,
ул. „Ц.” № 8, от 08.02.2022 г. се установява, че в т. 3 от дневния ред е бил
включен въпросът за „Преразглеждане и гласуване на бюджет на ЕС Ц. 8”. С
мнозинство са били взети следните решения по т. 3: „3.1. Считано от 01 март
2022 отпада такса за усвоени части. Всяко бъдещо усвояване да се докладва
незабавно на УС за предприемане на законови мерки срещу усвояването. 3.2.
Считано от 01 март 2022 се приема нов бюджет на ЕС Ц. 8 (Опция 2 по-горе)
– добавен като Приложение 2 към настоящия протокол. Дължимите такси до
февруари 2022 включително остават непроменени. Всички дължими такси да
се заплащат по банковата сметка на ЕС, а след 01 март 2022 – по банковата
сметка на ЕС Ц. 8 или касиера на ЕС. 3.3 УС на ЕС да осигури почистване и
техническа поддръжка в най-кратки срокове за обща сума до 600 лв./месец.”.
Съобразно протокола собствениците са избрали месечната такса фонд
„Ремонт и обновяване”, съкратено в протокола като „ФРО”, фиксирано в
размер на 5,00 лева за паркомясто и 10 лева за всеки друг обект, плюс от 10
лева до 30 лева на процент идеални части по диапазони, с препращане към
Приложение № 2 от протокола. Видно от приложението, крайната месечна
такса (7-мата колона от ляво на дясно), дължима от 01.03.2022 г.,
представлява сбор от колони „Фиксирана сума ФРО на обект“ (5-тата колона
от ляво на дясно) и „Фиксирана сума на % идеални части по диапазон“ за
всеки обект (6-тата колона от ляво на дясно), който диапазон е бил посочен
също в приложението.
По делото е било обявено за безспорно, че Общото събрание от
08.02.2022 г. е проведено при спазване на установените в Закона за
2
управление на етажната собственост правила за провеждането и вземането на
решения.
От представения Нотариален акт за прокупко-продажба на недвижим
имот № 5, том II, рег. № 2938, дело 165/2015 г. се установява, че на 15.04.2015
г. ищцата е придобила правото на собственост върху апартамент в процесната
сграда.
По делото е била приета разпечатка на имейл от 10.02.2022 г. за
изпращане на прикачен към имейла протокола от общото събрание. От
данните в разпечатката не може еднозначно да се съди, че същият е бил
адресиран до ищцата. По делото обаче не се оспорва твърдението в
исковата молба, че именно на тази дата по имейл същата е узнала за приетото
и обжалвано решение на Общото събрание. Предвид наличната по делото
индиция и липсата на възражения от ответната страна съдът счита, че следва
да приеме, че ищцата именно на посочената дата е узнала за обжалваното
решение.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с конститутивен иск с правна
квалификация по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал.
1 и ал. 2 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незакосъобразно
решение на общото събрание на ЕС, което следва да стори в 30-дневен срок
от оповестяване протокола от събранието по реда на чл. 16, ал. 7. Съдебна
практика приема, че срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е преклузивен, поради
което и за спазването му съдът следи служебно - пропускането му води до
извод за недопустимост на исковата молба и оттам прекратяване на
производството. Предвид изложените по-горе изводи от фактическа страна,
съдът счита, че ищцата е подала в срок исковата молба. По делото успешно се
установява, че ищцата като собственик е активно легимирана да обжалва
решението на общото събрание. Доколкото по делото се установява, че в т. 3
са обективирани в отделни подточни няколко решения, и предвид
конкретните оплаквания и искания на ищцата в исковата молба, съдът счита,
че е сезиран с иск за отмяна на решението по т. 3– в частта относно т. 3.2 и
определената месечна такса. Съгласно разпоредбата чл. 41 от
ЗУЕС собствениците или сдружението на собствениците се представляват
пред съда от Председателя на управителния съвет/управителя или
упълномощено от него лице. Нормите от чл. 40 до чл. 43 от ЗУЕС уреждат
процесуалните правила за провеждане на производството по иск за отмяна на
решенията на Общото събрание на собствениците от етажната собственост,
като законодателят не е установил изискване искането за отмяна на решение
на общото събрание на етажните собственици да бъде насочено срещу всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата. Разпоредбите на ЗУЕС
придават на етажната собственост особена правосубектност. Разпоредбата на
чл. 23, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС посочва, че управителният съвет или управителят
представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната
власт и с други правни субекти, а разпоредбата на чл. 41 от ЗУЕС – че
собствениците или сдружението се представляват пред съда от председателя
на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице.
Макар да е налице разминаване в термините смисълът на тези разпоредби е
именно, че етажната собственост (собствениците на самостоятелно обекти в
сграда в режим на етажна собственост) има самостоятелна правосубектност и
се представлява, включително и пред съд, от управителя/председателя на
управителния съвет.
3
Оплакванията на ищцовата страна се състоят в това, че Общото
събрание на ЕС е взело решение касателно определения начин на изчисляване
на вноските за покриване на разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата и разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на
сградата, в противоречие на императивните норми на закона.
Трайна е съдебната практика, че етажните собственици могат само да
определят размера на таксите, но не и механизма, по който да бъдат
изчислявани, който е закрепен от законодателя.
От представения по делото протокол и Приложение № 2 към него се
установява, че определената крайна месечна такса, събирана от
собствениците, е сбор от две суми – такса за фонд „Ремонт и обновяване” във
фиксиран размер съобразно вида на обекта (5 лева или 10 лева) и втора сума,
назована като фиксирана сума на процент идеални части по диапазон и
изчислявана с оглед идеалните части от общите части в сградата, попадащи в
определени диапазони от и до. Поради липсва на конкретно обозначаване на
таксата Приложение № 2 и предвид вписаното в т. 3 от дневния ред в
протокола, а именно, че Общото събрание е поставило за обсъждане на
разходите на ЕС „с цел да се осигури качествена поддръжка и задоволителна
сума във ФРО” следва да се приеме, че посочената втора сума съставлява
именно вноска за покриване на разходите за управление и поддръжка.
За определяне на дължимите от етажните собственици вноски във фонд
„Ремонт и обновяване” законодателят е предвидил с императивната правна
норма на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, че се набират от „ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата
за страната”. Видно от цитирания текст, законодателят е разписал точния
начин, по който се определят вноските, а именно - съобразно идеалните части.
В настоящия случай Общото събрание на ЕС е определил същите като
фиксирана сума с оглед вида на обекта в сградата, което противоречи на
императивно заложения от законодателя механизъм на определянето . С
императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС законодателят е
определил, че разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС
се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят, като в останалите алинеи на чл. 51 от ЗУЕС е определил
изчерпателно и лимитативно изключенията и правилата за прилагането им.
Видно от взетото от Общото събрание на ЕС решение, в отклонение на
императивно заложените правила е била определена и тази такса като
съотношение, макар и в зададен диапазон, с идеалните части.
Неотносимо за преценката касателно законосъобразността на
решението е обстоятелството дали вноските постъпват в една или различни
банкови сметки, доколкото релевантен се явява механизмът на изчисляване
на таксите.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице основания за отмяна
като незаконосъобразно на решението на проведеното на 08.02.2022 г. Общо
събрание на собствениците в Етажна собственост в гр. София, ж.к. Христо
Смирненски, ул. „Ц.” № 8, взето по т. 3 от дневния ред – в частта му по т. 3.2,
в която е гласувано считано от 01 март 2022 да се приема нов бюджет на ЕС
Ц. 8 (Опция 2) – добавен като Приложение 2 към протокола от 08.02.2022 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
4
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 80,00 лева – държавна такса, и
1000,00 лева – адвокатско възнаграждение, за заплащането на които са били
представени доказателства по делото. Съдът счита за неоснователно
възражението за прекомерност, направено от ответника, доколкото видно от
датата на Договора за правна защита и съдействия от 05.12.2022 г. към
момента на сключването му е действала разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждаща минимален размер на адвокатските хонорари
за неоценявми искове, какъвто е настоящият, в размер на 1000,00 лева,
колкото се и претендира.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения иск с правно основание по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС от И. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „И.Щ. № 17, ап.
13, срещу Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.
София, район „С., ул. „Ц.“ № 8, с управител С. Г., като незаконосъобразно
решението, взето на проведеното на 08.02.2022 г. Общо събрание на
собствениците в Етажна собственост в сграда в гр. София, ж.к. Христо
Смирненски, ул. „Ц.” № 8, по т. 3 от дневния ред – в частта му по т. 3.2, в
която е гласувано считано от 01 март 2022 да се приеме нов бюджет на ЕС Ц.
8 (Опция 2) – добавен като Приложение 2 към протокола от 08.02.2022 г.
ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.
София, район „С., ул. „Ц.“ № 8, с управител С. Г., да заплати на И. П. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „И.Щ. № 17, ап. 13, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1080,00 лева (хиляда и осемдесет лева),
представляваща сторени в първоинстанционното исково производство
разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5