Р Е Ш Е Н И Е
№149
гр. Велико Търново, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 723 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б.Д.П. ***, чрез
процесуалния си представител *** И.В. ***, е обжалвал заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0438-000135 от 3.11.2020 на ВПД
Началника на Трето РУ към ОДМВР – Пловдив, с която временно у отнето
свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.
В жалбата се изразява несъгласие с
издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е незаконосъобразна и
моли да бъде отменена. Твърди, че при прилагане на процесната ПАМ са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и мярката е в
противоречие с материалния закон. В тази връзка, на първо място, оспорва
законосъобразността на съставения АУАН за същото нарушение, обосновало и
прилагането на ПАМ, тъй като липсвали имената и точните адреси на свидетелите
по акта, както и ЕГН на тези лица, а и не ставало ясно нарушението от
описанието му в обстоятелствената част на АУАН. Оспорващият твърди, че не е
извършил нарушението, за което е санкциониран и е приложена процесната ПАМ, тъй
като след получаване на талона за медицинското изследване е посетил указаната
му УМБАЛ Пловдив, но там не бил тестван, тъй като лабораторията не работела
през нощта и нямало дежурен лекар към нея, който да вземе кръв за медицинско и
химическо изследване за наркотици и техните аналози. Предвид горното, счита, че
у него липсва вина за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и
неоснователно е санкциониран за това, както е приложена процесната ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят и
процесуалния му представител не се явяват, нито правят нови доказателствени
искания. В жалбата е направена претенция
за разноски.
Ответната страна – ВПД началникът на
Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив не се явява в откритото заседание,
като в писмено становище на представляващия го юрисконсулт /лист 37 от делото/ аргументира
законосъобразността и валидността на процесната заповед. Претендира разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 20-0438-000135/03.11.2020
г. на ВПД началника на Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив спрямо Б.Д.П.
***, е приложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
В обстоятелствената част на заповедта е
посочено, че на 03.11.2020 г., около 22.50 часа в гр. Пловдив, на ул. Победа
срещу № 62, в посока Север – Юг спрямо Б.Д.П. *** управлявал собствения си лек
автомобил Мерцедес ЦВН 230 с рег. № ***, като при проверка от контролните
органи на МВР отказал да му бъде тестван за наличие на упойващи вещества
(наркотици) с техническо средство DRUG TEST 5000 № ARNB -0554 и не изпълнил предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Това поведение на водача било
квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП с
процесната заповед за прилагане на ПАМ.
В заповедта е цитиран и съставения на
водача на автомобила АУАН № АА946801/03.11.2020 г., в чиято обстоятелствена
част на практика е възпроизведена същата фактическа обстановка, а цитираното
там поведение е било квалифицирано като нарушение на вече посочената разпоредба
на ЗДвП.
В представената от ответника преписка
се съдържа талон за изследване № 074531 /лист 13 от делото/, в който е
отбелязан отказа на жалбоподателя като водач на управляваното от него лично
МПС да му бъде извършена проверка за
наличие на алкохол в кръвта или на упойващи вещества (наркотици) чрез техническо
средство DRUG TEST 5000 № ARNB -0554 в 23.00 часа и
насочването му към УМБАЛ – Пловдив за медицинско и химическо изследване до 40
минути от връчването на талона, което според отбелязването в него е станало в
23.40 часа на 03.11.2020 г. Всъщност не
е и спорно, че такава кръвна проба не е била взета в посоченото лечебно
заведение.
От ответника са представени след
указание на съда и са ( приети като доказателства относно компетентността на
органа, издал оспорената заповед няколко други такива за определяне на
компетентни лица по контрола на движението и делегиране на правомощия да
издават заповеди от типа на процесната.
Съдът, предвид посочените доказателства
и обстоятелствата, които те установяват, и след като прецени доводите и
възраженията на страните, намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
легитимирано лице, което е адресът на неблагоприятните последици, които са
разпоредени, като по отношение на срока съдът се позовава на определение №2892
от 4.03.2021 година на ВАС.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
ЗППАМ, която е предмет на съдебния
контрол, е издаден от компетентен орган – началник на РУ към ОД на МВР –
Пловдив. Съгласно чл.
172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл.
165, ал. 1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да
осъществяват контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. директорът на ОДМВР Пловдив е делегирал своята
компетентност на издателя на акта – началника на РУ, т. е. заповедта е издадена
от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма,
като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочена е нарушената от
ЗДвП разпоредба – чл. 174, ал. 3, пр. второ от ЗДвП, посочено е и правното
основание за издаване на заповедта, а именно чл.
171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, който гласи: „За осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както
и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.
Неоснователни са възраженията в жалбата
за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесната
заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с пороци в съставения във връзка със
същото нарушение АУАН. Настоящето производство е самостоятелно, същото има
административен характер и към него са неотносими изискванията на процесуалните
правила, разписани в ЗАНН, който закон кодифицира административно наказателното
производство. В този смисъл каквото и нарушения да са налице при съставянето на
АУАН, те не могат да се отразят на настоящето производство, което не изисква
установява на административното нарушение по реда на ЗАНН за предприемане на
ПАМ във връзка с него.
Неоснователни са възраженията и за
това, че процесната заповед за прилагане на ПАМ не посочвала ясно нарушението,
по повод, което се прилага, доколкото описанието на нарушението в
обстоятелствената част на заповедта не кореспондирало със сочената като
нарушена правна норма. Нормата на чл. чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП изцяло и
самостоятелно описва нарушенията, за които се прилага процесната ПАМ. Тази
норма, освен правно основание за прилагането на ПАМ, сочи и фактическите
основания, при които се процедира така. Според чл. 171, т.1, буква „б“ от ЗДвП
основание за прилагане на ПАМ е всяко едно от следните обстоятелства: 1.
управление с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда 2. и/или
употреба наркотични вещества или техни аналози 3. отказ да бъде извършена
проверка на водач с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози и/или 4. или отказ да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Според текстовата част на процесната
заповед нарушението, за което се прилага принудителната мярка е отказът на
водача да му бъде извършена проверка наличие на упойващи вещества (наркотици) с
техническо средство DRUG TEST 5000 № ARNB -0554 и неизпълнението на предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Т.е. заповедта сочи два самостоятелни
факта, първият от тях реализира състава на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – това
е отказът да бъде извършена проверка на водач с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества.
В този контекст следва да се отбележи,
че е без вписаното в заповедта досежно неизпълнението на предписание за химико
– токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
В заповедта за прилагане на ПАМ,
противоправното поведение на водача е квалифицирано като нарушение на чл. 174,
ал. 3, предложение второ от ЗДвП, но това е без правно значение в случая, защото ЗДвП не изисква ПАМ
от вида на процесната да се прилагат за нарушения на чл. 174, ал. 3, пр. второ,
тъй като, както се отбеляза, във фактическият състав на разпоредбата на чл.171,
т.1, буква „б“ от ЗДвП са описани изчерпателно нарушенията, които съставляват
основания за това. Фактът, че поведението на водача осъществяват състава на
административно нарушение, за което е предвидена административно - наказателна отговорност
не е основание да се аргументира, че липсва състава на нормата, която като
последица предвижда прилагането на административна принуда, а не на
административно наказание.
В тази връзка съдът намира ,че при
издаване на обжалваната заповед правилно е приложен и материалният закон.
Съдът отбеляза по-горе, че ПАМ като
процесната се прилага в няколко случая, един от които е отказът на водача да му
бъде извършена проверка наличие на упойващи вещества (наркотици) с техническо
средство. В този смисъл е достатъчно да се констатира, че водач на МПС е
отказал да бъде проверен за наличие на наркотични вещества или техни аналози по
алтернативно предвидените в нормата способи, за да се изпълни фактическият
състав на нормата.
В случая фактът, че жалбоподателят,
като водач на личния си лек автомобил Мерцедес ЦВН 230 с рег. № ***, е отказал
да му бъде извършена проверка наличие на упойващи вещества (наркотици) с
техническо средство DRUG TEST 5000 № ARNB - 0554 не е спорен,
като този отказ е удостоверен и от представения по делото талон за медицинско
изследване № 074531, в първата част на който този отказ е удостоверен както с
подпис на проверяващия, така и на проверяваното лице. При това положение
ответникът е приложил закона правилно и в съответствие с предписаното на
нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171
от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл.
171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ
„Прекратяване регистрацията на ППС“, тъй като действа в условията на обвързана
администрация. Следва да се подчертае, че тази принудителна мярка няма
санкционен характер и се прилага без оглед на виновно поведение и смекчаващи
или отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда,
предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него
обществени отношения, и се прилага се превантивно.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по
пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се
осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по
пътищата, като предвид констатирания отказ на водача да бъде тестван по два
различни начина правят обоснован и определения срок за прилагането на ПАМ.
Предвид изложеното и в обобщение съдът
намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административно-производствените правила, постановена е в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане от ответника, на основание чл.
143, ал. 4 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
24 от Наредба за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да
заплати на ответната страна разноски за юрисконсулт в минимален размер на 100
лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.П. ***, ЕГН **********,
против заповед за прилагане на принудитулна административна мярка №20-0438-000135
от 3.11.2020 на ВПД Началника на Трето РУ към ОДМВР – Пловдив.
ОСЪЖДА Б.Д.П. ***, ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :